Сутрешната раздяла чрез прозорец, наречен „Довиждане”

Интервю с Джун Голдщайн – учител в Детски дневен център към Университета „Тафтс”, Съмървил, Бостън, за безболезнената сутрешна раздяла между децата и родителите в детската градина, за нейните етапи, за различните възможности при използване на прозорец, наречен „Довиждане”.

Leave a Reply Cancel

РезюмеТранскрипцияПовече

Ние използваме прозорец. За някои деца го наричаме Прозорец „Довиждане”, за други го наричаме Прозорец „Ще се видим по-късно”. Защото за някои деца думата „довиждане” е прекалено наситена или силна, когато се разделят с близки хора. Така че понякога ние, учителите, казваме: „Ела до Прозореца „Ще се видим по-късно”. Децата казват: „Ще се видим по-късно” или „Довиждане” на техните родители в занималните помещения, тогава учителят идва, за да улесни раздялата. Учителят ще вдигне детето или ще го вземе за ръка и ще го заведе до прозореца, а членът на семейството ще слезе по стълбите, ще застане отвън и ще помаха към прозореца. Така че детето може да се сбогува на два етапа, за децата е успокояващо да получат още едно помахване или още една въздушна целувка. С това завършва тяхното „ще се видим по-късно” или „довиждане” и го прави по-безболезнено за много от тях. Някои от тях приключват с това. За други е по-болезнено, че родителите им напускат стаята и че те ги виждат, но не могат да ги достигнат. Много деца обичат да стоят там и да гледат как членовете на семейството им се отдалечават с колата си. И тогава учителят ще каже: „Добре, довиждане.” Или, ако родителят изпраща въздушна целувка, учителят често казва нещо като: „О, виж колко много те обича, сега имаш тази целувка на бузата си, или улови целувката на бузата си.” А после казват: „Добре, вече си отиде. Хайде, ела да играем. На какво ти се играе? Хайде да нарисуваме картина и да я покажеш на мама по-късно.” Така преходът в деня им е по-комфортен емоционално. В нашата класната стая се използва постоянно. В червената група до нас бяха сложили, всъщност не знам дали го имат и сега, преди няколко години поставиха специална рамка на прозореца, и написаха на нея, „Прозорец „Довиждане”. Следващата група, по-големите, синята група, добавиха една преди две години. Не знам дали я има и до днес. В детската градина не мисля, че имат такива. Всички класни стаи гледат към паркинга или към детската площадка. Така че в детската градина, докато са в тази възраст, учителят може просто да каже: „Ела и погледни през прозореца.” А може да имат действително рамка на прозореца, не съм сигурна. Не използваха, но може би сега – да.

Джун Голдщайн

Translate »