Подготовка на детски учители в началото на ХХ в.

Оценка за дейността на Елизабет Кларк от бележити български учени

1.

Американците стояха в основата на предучилищното образование у нас. То е свързано най-вече с делото на Елизабет Кларк, дъщеря на дългогодишния мисионер Джеймс Кларк.

Елизабет Кларк положи началото на замислената от нея детска градина в Самоков 1898 г. Нямаше много деца. Нейна помощница беше Калиопа Сeчанова, дъщеря на Иван Сeчанов. Тя беше първата ѝ своего рода курсистка, защото следобедите младата жена ѝ преподаваше това, което тя самата беше научила в колежа.

През 1900 година се прехвърли в столицата. Замислила беше градината като съчетание на образователната институция за деца и нещо като курс за подготовка на учителки. По това време в България специалисти от този тип липсваха, но това съвсем не означава, че интересът бе голям. В началото имаше само две-три курсистки. Самата идея беше още нова за българите. Възпитанието на най-малките бе право и задължение на техните майки. Намесата на друга институция бе нечувано.

През 1907 г., въодушевена от успеха си, Кларк откри втора детска градина, този път в един от по-бедните райони на София.

проф. Ив.Илчев и Пл. Митев (2002) , „Докосвания до Америка.С., с.422.

2. 

Българските детски учителки през периода 1923-1944 г. се подготвят в два частни курса – американския курс на мис Кларк /заместена от Хескел през 1926 г., а от 1929 г. ръководството му поема Пенка Касабова/ и българския на проф. Димитър Кацаров, които функционират независимо един от друг до създаването на Институт за детски учителки през 1942 г.

проф. Й. Колев (1999) История на предучилищното възпитание в България. С., с.159.

3.

„За подготовка на детски учители се мисли повече след излизане на „Наредба-закон за предучилищно образование в 1934 година, в който се предвижда разширяване на мрежата от предучилищни детски заведения. Но и през този период подготовката на детски учители се извършва в частния курс при Американската детска градина в София и в открития от проф. Димитър Кацаров курс (1934 г.).”

проф. Н.Чакъров и др. (1982). История на образованието и педагогическата мисъл в България. т.2, С., Народна просвета”, с.299-300.