Последният отчет от Елисавета Кларк за периода1901-32г.

от Елисавета Кларк

До членовете на Мисията за България

Числеността, за която ще докладвам тази година, както ще бъде обяснено по-долу, е по-малка от миналата година. 50 деца преминаха през двете детски градини, съответно 22 и 37; 7 и 9 момчета; 13 и 20 момичета. Към 26-те миналогодишни в Курса се прибавиха 15 нови момичета, което прави 41. Три от тях отпаднаха.

Преди да отчета изтеклата година, както обикновено на предишните събрания на Мисията, необходимо е да хвърлим поглед назад през годините, към онзи 1-ви септември в началото на този век, когато Американската детска градина за първи път отвори вратите за децата от София.

След едноседмично обикаляне по улиците, за да намерим подходящ дом за това начинание, беше намерен апартамент, който се състоеше от една сравнително подходяща стая и три малки, които през първата година се използваха за нуждите на мисионерския пратеник за детските градини, една помощничка и 22 деца. Пред мен и сега са лицата и личността на някои от децата. Сърдечни връзки имаме с някои от тях дори и до днешен ден. Някои имат вече собствени деца, едно замина за Англия с родителите си и сега се занимава с бизнес там. Най-малкото дете, което беше храбро и посещаваше детската градина, дори когато дядо Мраз изваждаше сълзи от очите му, а пръстите на ръцете и краката му замръзваха, а по-големите деца не рискуваха да излязат навън, сега това дете е вече учител в Робърт Колеж. Най-малко три от тези деца вече преминаха в отвъдното.

Пет години търсехме и сменяхме квартири и тогава моята мила леля, която в полето на Американския борд в България е вложила не малко средства в строежа на една черква и жилище за нейните служители, докато беше жива направи възможно да се изгради сегашната сграда на детската градина, която ни служи за различни цели през последните 26 години. Тя беше дом на детската градина през всичките тези години, а също за много други инициативи, за млади мъже и девойки, за стари хора и деца. Нейните стени са били свидетели на раждания, сватби и смърт. Израилтяни и много други религии са живеели под нейния покрив; богатство и бедност прекрачваха прага ѝ; много групи и общества се организираха и развиха в нейните стаи. От тук излезе SOS (вик за помощ), който доведе мис Rut Rouse, за да създаде условия и да се създаде организацията YW (вероятно това е Yong Women – „Млади девойки”) в София. Младежкото дружество на черквата се помещаваше за няколко години в тази сграда.

Тук Лигата на англо-говорящите провеждаше първите си срещи. Тук българският клон на W.C.T.U. беше възстановен и продължи. S.P.C. беше най-напред организирано и проведе много свои срещи (спокойни и бурни) на ул. „Хр. Белчев” № 21.

Не на последно място между начинанията, родени тук беше и Американското основно училище, което се разрастна много бързо с броя на учениците и обществото одобрение. „Белчев” е посрещнал много пъти идващи и бързащи за отпътуване гости.

Колко ясно си спомням онзи пръв банкет, който бившите възпитанички на Самоков дадоха в чест на скъпата мис Naltlier и сълзите на радост и гордост, които не можаха да прикрият очите на нейните дъщери през цялата вечер. През оградата, пред сградата хиляди заблудени или болни са получавали помощ от треперащата ръка на нейния собственик, след като е привлякъл вниманието им с въпроса: „Можеш ли да четеш?” Дори и засегнат от продължително заболяване този беловлас пионер на образованието, християнството и въздържанието, който на млади години е обикалял неуморно на кон или пеша през планинските пътеки и буйни потоци, без да се страхува от пек или студ, от вълци или разбойници, без да жали нито себе си, нито коня си, когато е имало нужда от човещина за раздаване или подпомагане или за християнска молитва, все още намираше възможност да служи на хората, доколко силите му позволяват. Неговите усилия имаха своето възмездие. Интересно е да се отбележи, че един от неговите стари съседи често се кръстеше като пред олтар, когато минаваше покрай къщата, защото “Дедо Кларк” живее там.

Все пак през всичкото това време основното предназначение на тази сграда (ул. „Белчев” № 21) беше детската градина, която сега я използва изцяло. Онази първа неподготвена помощничка, която ми помагаше през първата година на нашия век беше първата от 146-те млади жени, които минаха Курса за детски учителки. От завършилите 38 са още с нас в Курса; 72 завършиха, макар и всички да не станаха учителки. Постепенно те си поправят път в служба на обществото. Сега те са заети в българските градове и села, привличани в училищни комитети, женски дружества или подемат собствени инициативи.

Като живееш в Рим не виждаш друг начин да действаш, освен този, по който постъпват римляните. Затова последните седмици от лятото на 1931 година бяха запълнени с подготовка на изпитите, които трябваше да се ръководят от представител на Министерството на просветата. Това винаги означава силно притеснение за момичетата, независимо от това дали са подготвени или не по предмета. И това се отразява в небрежност при храненето, упражненията и почивката, което води до действителни или въображаеми заболявания. Въпреки това те всички живееха с мисълта, как ще се изправят пред следващия проблем – да намерят възможност да приложат наученото в Курса. И отново настоятелно поставихме въпроса за практическо признаване на Курса от Министерството. Това ни беше определено обещано, както ви докладвах миналата година. Обещано, но не изпълнено. Курсът от 22 момичета, на които ние предадохме обещанието, което бяхме получили, завършваше непризнат и положението оставаше непроменено.

През юни правителството се смени. Фараонът, който взе властта, не познаваше Йосиф. Започнахме отново старата обиколка на Министрите – стари и нови: главния секретар и по-долни служебни лица, устни и писмени изложения на условията и нуждите, и желанията; разговори с различни мъже и жени извън Министерствата. Мерките се вземаха от директорката и учителите, от организацията на завършилите курса, от самите курсистки. Продължавахме да играем ролята на досадната вдовица и продължавахме да получаваме повече устни обещания и нищо официално.Тази година имаше необичайно голям брой кандидатки за учителки. Училищните власти без съмнение желаеха да разтворят платна пред насрещния вятър и назначенията ставаха по политически съображения. Много от нашите момичета не можаха да получат работа. Други приеха да работят като начални или прогимназиални учителки, поради липса на детски градини. При тези обстоятелства не беше разумно да приемаме в първи курс много нови курсистки. Три от приетите отпаднаха и останаха само 12, по-малко от половината от миналата година и общо имахме 38 срещу 48 предната година.

По-малкият брой в детската градина, както и в Курса ни постави пред финансови затруднения. Тук, както и в целия свят се забавяше изплащането на заплатите и пенсиите, а това забавяше внасянето на таксите в нашето училище.

Благодарение главно на г-ца Касабова работата в Курса вървеше бързо напред.

Двете детски градини работеха със съдействието на 14 курсистки, изцяло или от време навреме. Курсистките наблюдаваха и провеждаха своята практика в 13 общински детски градини, както и в нашата детска градина. Различни празнични фестивали разнообразяваха програмата, както и много лекции и забави в града. 11 момичета посещаваха Педагогическия факултет н Университета, но не се изискваше да посещават всички лекции. Те отиваха в Университета, когато това позволяваше нашата програма. Индивидуалната им подготовка, ежегодните изпити се оказаха достатъчни, за да изпълнят изискванията. Този метод им даваше възможност да завършат Университета за две години, обогатяваше педагогическите им знания и подготовката им за преподаватели.

Някои професори и студенти отбелязаха, че нашите випуснички плюс университетските курсове получаваха много по-добра практическа насочена подготовка за работа отколкото студентите, които завършваха само Университета. Някои от нашите момичета извършваха ценни проучвания в софийските училища. Те бяха ръководителки на университетски кръжоци и представяха оригинални доклади, които бяха наистина полезни за другите студенти, които получаваха главно теоретическа подготовка.

У мен нарастваше убеждението, че ръководството на детската градина от американска протестантка мисионерка беше препятствие за установяване на сътрудничество с официалната власт. Затова реших да помоля на това събрание Мисията да одобри моето оттегляне от София, като оставя цялата дейност и имуществото на „Белчев” № 21 на г-ца Касабова, следователно в ръцете на една българка. Действията на Управителния съвет по отношение на Мисията в България ми показват, че това е единственото правилно решение. Подпомогната от семейното си обкръжение, г-ца Касабова реши да поеме отговорността, но съзнава, че това ще бъде трудно докато Министерството не субсидира или поне не признае Курса за детски учителки. Това ще ѝ даде морално право да увеличи броя на курсистките, сигурна, че неговите възпитаници ще намерят своето място в обществото. Да осигури това тя е била винаги повече от активна, привличайки хора, чието влияние тя преценява като ценно за каузата. Съветвала съм я да действа самостоятелно, но винаги съм била готова да съдействам, когато пожелае.

Заедно ние се обърнахме не много отдавна към съпругата на председателя на Народното събрание, една въодушевена общественичка в различни социални инициативи. Изглежда, че тя се интересува от нашите проблеми. Изказа най-хубави думи за добрата работа на две от нашите момичета, които са постъпили в дневни ясли, отчасти покровителствани от нея. Даде ни някои съвети, какво можем да направим и т.н. Но не се ангажира лично да заинтересува влиятелни личности, докато не ѝ споменах, че всъщност Курсът за детски учителки ще бъде изцяло ръководен от г-ца Касабова, тъй като аз се оттеглям в края на учебната година. „Тогава ще стане, както с Червения кръст – каза тя. – Започна като чуждестранна инициатива, а след това премина изцяло под национален контрол.” Тогава тя обеща да разговаря лично с определен човек, за който вече споменах преди това. Почувствах, че е правилно моето становище, че детската градина ще разцъфти по-добре в родната си почва, когато се освободи от американската саксия.

Детската градина на село отдавна ме е привличала, като действителна помощ и за майките, и за децата, следователно за цялото общество. Имах свобода на избор и пред мен изникна въпросът: ”Кое село?” Няколко обстоятелства ме доведоха до избора на Кнежа. Най-голямото село в България беше мястото, от което да започна, отчитайки преди всичко, че през лятото когато майките, както и бащите са ангажирани в отдалечени ниви през целия ден, а понякога по няколко дни, оставяйки децата си практически на улицата. Аз бях споделила моята идея с една приятелка там, когато една от местните учителки вмъкнала въпроса за селска детска градина в своя лекция, без да знае нищо за моята идея. Предложението ѝ, както тя ви каза по-късно, се породило от трудностите, които среща в работата си с момичетата от средните класове, които я навели на мисълта, че било много по-лесно да се повлияе върху характера им като се работи в ранните им години, така престъпно пренебрегвани. Моята приятелка тогава ѝ казала, че аз съм готова да помогна да се открие детска градина там и предложила да обединим усилията си. По-късно, когато за пръв път стъпих в селото, тя ме посрещна на гарата и пое гостоприемната роля в типично български обичай, покани ме в своя дом и даваше всичкото си време да ме забавлява и да ме представя на ръководните лица в селото, на които тя разчиташе безусловно на подкрепа. Директорът на гимназията, който беше и председател на родителско-учителското дружество, изрази голямо желание да помогне, предложи разходите да се поемат от дружеството, за което свика събрание около 40 души, но те бяха главно учители, защото населението на селото беше на нивите си, дори и в неделя. Събранието беше отложено за следващата седмица с надеждата, че всички ще бъдат по домовете си в чест на празника „Цветница”. Кметът на селото, банката и други организации обещаха съдействие, но имайки вече опит, че не всички обещания се изпълняват, не бях склонна да разчитам на всички, с изключение на един, който обеща да поеме делото и изпълни обещанието си.

Училищното ръководство ни предостави помещения за трите летни месеца, а аз привлякох една от курсистките, която завършваше през юни, да започне работа под формата на грижа за деца от 2 до 6 години.

Това ще бъде без съмнение начинание пълно с проблеми, особено в началото. Беше много важно проблемите да бъдат задоволително решени. Това ще бъде още един случай на чуждестранна инициатива, последвана от независими местни действия. Въздушният замък да бъде пренесен на земята, означава добре обзаведени и ръководени детски градини във всяко село като център на християнска и социална помощ.

На мене се падна голямата привилегия да работя за малките деца и все още вярвам, че Бог ни вдъхновяваше да желаем и да работим.

Мисля за бъдеще да продължа в същата насока при други условия с радостни очаквания и с благодарност към скъпата ми леля, която чрез своя щедър дар преди толкова много години направи възможно всичко, което съм постигнала, и с вяра в Този, който пръв постави детето в центъра на моята дейност.

С уважение от името на Американките детски градини и Курса за подготовка на детски учителки.

София, България,

Април 27, 1932                                          Елисавета Кларк