Предаване на щафетата

Мили момичета,

За последен път ми се отдава възможност да се обърна към завършващите курса в Педагогическия институт при Американската детска градина. Днешният случай не само завършва, но е и последна акция на самия институт. Както вие завършвате две години, така и аз, но плюс 30 в Американската детска градина. (има предвид началото, основаването на детската градина и института – 1900 г. – бел. РЗ)

Искам да взема няколко минути, да ви представя мислите на разни автори относно проблема, който занимава човечеството, откакто светът съществува. Проблем, върху който се съсредоточава вниманието на все по-широк кръг интелигентни хора. Проблем, около който се е въртяла вашата мисъл, особено през последните две години – проблема за възпитанието.

Някои от вас са чували от мен цитата на д-р Снайдер, който казва че: „ това, което сме (е човек), е тясна ивица около това, което бихме могли да бъдем”. Докога ще остане човек до голяма степен потенциален, когато е тъй необходима напълно всестранна развита същност? Ако постигането на тази същност е образователно възпитателна проблема.

Когато в миналия век бях като вас абитуриентка, трябваше всяка в класа да цитира по един пасаж върху възпитанието. Аз си бях избрала един цитат от Фрьобел, който почваше с думите: „Възпитанието е еманципация, освобождението и развитието на всички заложби в естеството на природата на личността”.

Можем ли да си представим Общество от личности, които чрез пълното свободно развитие на своето Аз, са се освободили от невежество и себичност? Невежество относно природните закони и последствията, когато се изпълняват или престъпват; себичност, която във вид на гордост, завист, страх от общественото мнение, леност пречи на правилното използване на знание; хора със събудени и развити социални чувства, които да съдят за себе си с оглед на отношенията си към другите, като винаги зачитат правата на подобните тем; (преценяват себе си с оглед техните отношения с другите хора и зачитат техните права), хора, у които потенциалното в интелекта и душата е осъществяване на свободната воля?

В такова общество би ли имало сегашната крайност в материалното положение; това изнудване на слабия от силния, тези политически партизанства; тази липса на доверие, която парализира сбор от такива общества; би ли съществувала сегашната криза?

В днешното несигурно положение на света каква е възпитателната отговорност на родители и учители спрямо младото поколение? Една съвременна писателка цитира от Германска младеж: „Знаете ли на какво прилича бъдещето? Прилича ни на една грамадна и свирепа вълна, издигната високо над малкия ни кораб, която застрашително нахлува с ужасна бързина. Ние не можем с нищо да помогнем, освен да стоим рано до рамо и здраво да държим кормилото и въжетата.” С оглед на постоянните и бързи промени на обществения строй, на неизвестността за това бъдеще, в което ще живее днешното дете, тя оприличава предполагаемия обрат на такава застрашителна вълна, и пита „Каква е необходимата способност, която трябва да се развие в това дете? Не е ли да може да плува? Не е нужно да знаем предварително в каква вода ще попадне. Ако знае да плува, да се грижи за себе си във водата, ще има надежда за живот. (ще успее – бел. РЗ). Законите за това изкуство не се изменят”. Авторката навежда като пример и някаква готварска книга, която срещнала, не грамадна и тежка както много такива, но изчерпателна, защото давала не всички подробности, но общи, основни принципи на готварството, прилагаеми по различни начини и с известни промени, след които казала: „В края на краищата основите, върху които се гради здрав, весел, енергичен, задоволителен човешки живот, са малко и добре познати. Ако нашите деца знаеха тези, не бихме ли могли да разчитаме на тях да прибавят необходимото, когато потрябва?”

Вземете например най-великия принцип, върху който се основава с/ъс сполука, трайна, пълна сполука в лични отношения – факта, че в лични отношения е не само недостойно, но опасно – не здравословно, освен в човек повече отколкото дава. Ако нашите деца са научили – докато пораснат – да прилагат тази основна аксиома, не мислите ли, че са по-добре подготвени за щастлив взаимен живот, отколкото с научаването на някои съвременни форми за обноски в обществото?

А в икономическия свят, в който изглежда, че не можем да си осигурим материалното като им оставим пари, не се ли осигуряват по-добре, ако са научили до дън душа основния принцип на сполука, че материалните притежания и разположения, особено ако от това се подразбира безделие, не осигуряващо щастие в живота на възрастните, както много играчки, без никаква дейност (игра с тях – бел. РЗ) не задоволяват децата. Това, което дава щастие, в която и да е възраст, е такъв творчески труд, какъвто допада на темперамента на личността.

Тук си спомних молбата на един мой племенник, когато чух да казва на майка си ”мамо дай ми нещо да върша или нещо да ям.” Този инстинкт за творческа дейност, който е довел човечеството до неимоверни изобретения и още върви тържествено напред към по-близко сродство със самия творец, се противопоставя срещу желание за ненавременно нише удоволствие.

И последното е отзив на инстинкт, но един който трябва да е винаги под контрола на разсъдъка, на волята, за да не се обърне в страст. Не е ли вярно, че творческата дейност е най-добрия предпазител против тези инстинкти, които, необходими на мястото си, но необуздани от здравия разум, могат да опропастят човешката душа.

Авторката прибавя още един принцип, а именно да се научат децата, че като частни членове на човечеството, за да са живи и весели, трябва да са присъединят, за известна част от времето, към най-добрия групов живот, който имат на разположение. Да се научат да са на мястото си, било то като водители или следователи.

Нека прибавя и няколко думи от друг съвременен автор: ”Същинската цел на всяко възпитание е пълното осъществяване на идеала на личността… Идеалното произведение на възпитателния процес е една уравновесена личност с тяло, което е съвършен служител на волята му, като изпълнява повелите на един ограничен интелект и изискванията на строга свежест; на която разсъдъкът е тъй дисциплиниран, щото да не се влияе от фалшивото; чийто чувства са дълбоки и силни, но под съвършения контрол; на поведение, направлявано последователно според изискванията на истината и добротата.

Относно религиозното обучение на детето, терминът религия трябва да се вземе в широкия смисъл. Едва ли има предмет в природата, едва ли има събитие или съотношение в човешката опитност, едва ли сила на способност, притежавана от детето, в която съвсем да липсва религиозно значение. Нещото да се помни е, че религиозният живот е просто самия живот, най-пълен и съвършен. Обратното на това е, че когато животът се живее, най-пълното и най-доброто, то е всъщност религиозен… Ако в детството Бог се признава като творец на всичко, цветя, дървета, плодове, птици и животни, произведенията на почвата, мината, гората, морето, процесите на природата и произведенията на човешките ръце даже, естествените предмети в дома, като дарител на всяко добро и съвършено нещо, детето естествено ще разбере и принесе добротата на техния източник. Резултатът е едно действително религиозно постижение.

Бих обичала да цитирам повече от тази внушителна книга, но времето не позволява. (Библията – бел. РЗ). Доволно е да запомним значението на горното и да го изживеем.

Действително е важна тази проблема, а не по-малко трудна. Дали не е нужно да си припомним – и то честичко – че няма никаква магия в името на детска градина. Скъпите фиданки, които са насадени в нея за малко с цел да се насочи правилното им развитие, трябва да си намерят нужната атмосфера. Такава е абсолютно невъзможна без прозорци, широко отворени към слънцето. На учителката се дава скъпата привилегия, ако умее да я използва – да е призмата, която да пречупва чистата небесна светлина в основните цветове: умелост (способности – бел. РЗ) – творчество – любов – и всички оттенъци, които се съчетават от тях.

Пожелавам Ви да си поставите такъв висок идеал като възпитателки за постижението на характера на поверените Ви от година на година деца, били те обществени или частни, че никога не ще се задоволите от постигнатото. Дано с Божественото недоволство се стремите все по-надълбоко, по на широко, по на високо в избраното си поприще.

1932 г.,ДИА, ф.32К, оп.1 а.е.7