13 – Нови медии в програмите за квалификация на педагогическите кадри
* Тази и следващата част представят изпълнението на предходните два етапа на проекта, резултатите, изводите, препоръките и приносите, устойчивостта на проекта.
Използването на нови медии в програмите за квалификация на педагогическите кадри
Райна Захариева
Една от основните насоки на промяна в образователната ни система у нас, е тясно свързана с утвърждаване на парадигмата „ученето през целия живот”, основана на Националната стратегия за учене през целия живот (УЦЖ), за периода 2008-2013 година. Реализирането на тази парадигма предполага преди всичко активна промяна на възрастния – учителя, от който се очаква да направи необходимите промени в своята класна стая – „физическо и психологическо пространство”, изпъстрено с различни ученици.
От друга страна, една от същностните характеристики на новия век е информационната, чрез която именно светът беше определен като „едно малко село”. В този смисъл и продължаващо информиране на учителя не е само формално организираното, а също така неформалното и информалното, щедро подпомогнати от новото и постоянно разширяващо се интернет образователно пространство. И така медийно базираното образование замени традиционния образователен модел „един към много” (one-to-many) с модела „много към много” (many-to-many) и се оказва много удачен практически пример за промяната на учителя. (3)
Нови медии е термин в областта на медиите и комуникациите, който се появява в края на 20 век, за да изрази сливането на традиционни медии (филмите, изображенията, музиката, написаното и произнесеното слово) с интерактивните възможности на компютърните, информационните и комуникационните технологии. Основната характеристика, която разграничава новите от традиционните медии, е способността на дадено медийно съдържание да бъде цифровизирано. Примери за нови медии са: CD и DVD, когато са използвани с образователна цел; образователни уеб сайтове; социални мрежи, форуми, новини и други.
Възможността чрез нови медии да се разшири дизайнът на обучението като се използват компютърните, информационните и комуникационните технологии, е дискутиран преди повече от десетилетие в чужбина, а от няколко години и у нас. (5). Това показва оптимистичната перспектива за реализиране на очертаните световни парадигми и сред нашата педагогическа общност, а с това и реформирането на образователната система.
Едно от типичните средства на нови медии е видеоразказа на участник от образователната система – ученик, учител, директор, родител, като тематиката може да бъде с различна насоченост. Използването на видеоразказа в квалификационните програми беше провокирано и от възможността за по-ефективна интеракция между учител – преподавател, учител – група обучавани учители. При обучението на учителите, това понякога е трудна задача, поради техните предварителни нагласи, че от тях се очаква само да слушат, но не и да участват активно, както помежду си, така и с преподавателя. Оптимизмът за тяхното използване е породен от отдавна познатите принципи на класика Я. А. Коменски за сетивност и нагледност и факта, че познанието започва с чувствата и възприятието. По-късно Джон Дюи напомня, че преподавателят не може да прелее знанията на учителя в съзнанието му, ролята на свързващ елемент е самата обучаващата среда (2) и в последните години – съвременните теории за използване на нови медии, които са умела въздействаща комбинация от изкуство и знания, затова се говори за тяхното допълване към традиционните методи на обучение (4).
Много автори изтъкват двойния ефект от използването на нови медии (7), конкретно мултимедийни технологии. Положителният ефект е, че те улесняват обучавания при възприемането на нова информация и въздействат силно емоционално върху преживяванията му, което води до по-ефективно учене. От друга страна е възможен негативен ефект върху обучавания, поради индивидуалните различия на обучаваните.
Хипотетичните предположения за използването на нови медии в обучението на учители бяха насочени към тяхната въздействаща страна и по този начин „освобождаваща” учителя за неговото спонтанно включване в квалификационната програма. В този процес на учене чрез преживяване, мотивирано и от неговия личен опит по темата, от преживяванията по време на наблюдението на видеоразказа, от изграденото умение за рефлексия (1), осмисляне на преживяното и своеобразни обобщения и изводи.
Използването на медийно базирани образователни продукти, (поставени в Канал на (https://www.youtube.com/user/DIUUSOFIAUNIVERSITY) са нов опит за промяна дизайна на преподаване на учители, които предлагат нови и модерни решения при реализиране на програми по педагогическа психология за продължаващо образование на педагогическите кадри – една от целите на Департамент за информация и усъвършенстване на учители – СУ „Св. Кл. Охридски”. Направени са 12 видеоразкази на всички участници от образователната система – родители, ученик, учители, директори и директор на ДИУУ. (3)
Цел на изследването – да се проучи мнението на педагогически специалисти, участници в квалификационни програми, във връзка с използването на нови медии по време на обучението/тренинга.
Метод на изследването: Анкетно допитване на хартиен носител със 7 въпроса. Въпросите са с отворен отговор. Три от въпросите имат конкретно отношение към използването на нови медии в квалификационната програми. А именно:
- Какво мислите за използването на видеоразказите като средство за обучение в проведената квалификационна програма ?
- Как оценявате използването на видеоразказите по време на квалификационното обучение?
- Смятате ли, че техният брой е достатъчен за еднодневна (осемчасова) квалификационни програми?
Процедура на използване на видеоразказите. При осемчасова квалификационна програма, видеоразказите са разпределени както следва: три в първия блок (сутрешен, начален) с време 11,07 минути; и един в първия следобеден блок с време 14,38 минути. Общият брой видеоразкази за осем часова квалификационна програма са четири. Общото им време е 25,05 минути. (6) видеоразказите бяха използвани в три тематични програми: „Сътрудничество между детската градина и семейството в името на детето”, „Образователен процес, центриран към ученика” и „Утвърждаване авторитета на учителя”.
Процедура на изследването: След приключване на квалификационната програма, на участниците се предлага да попълват бланката за обратна връзка и да споделят своите мисли и оценки.
Предмет на изследването – използването на нови медии като допълващи методи за обучение на учители.
Извадката е формирана от участници в поддържаща квалификация през учебната 2010-2011 г. Тя включва общо 202 изследвани лица (ИЛ), от различни градове на страната: Добрич – 60 ИЛ, Варна – 60 ИЛ, София – 45 ИЛ, Стара Загора и Казанлък – 37 ИЛ.
Математико-статистически методи за обработване на емпиричните резултати са качествен и количествен анализ. За количествения анализ е използвано „евристичното правило на Парето” чрез статистически пакет за социални науки SPSS10. Според евристичната процедура на Парето се обособяват различни групи на отговорите. Характерното е, че честотата (в %) на всяка следваща група е 50% от тази на предишната. За по-голяма прегледност на трите таблици има редове, на които са посочени няколко мнения, броят на анкетираните е записан в скоби.
І. Резултати от мнението на учителите за използването на видеоразказа като средство за обучение
В процентно отношение в получените отговори на учителите се очертават четири групи отговори (таблица 1). В първата група са очертани 5 мнения, с най-висок процент, а в последната – четвърта група – 4 групирани мнения, с най-нисък процент.
Резултатите показват, че мнението на учителите за използване на видеоразказ като допълнителен метод на преподаване по време на квалификационните програми, като цяло описват един широк спектър, с начало – от визуалния ефект върху учителя, през – рефлексия на „чутото и видяното” породени от индивидуалния личен опит на учителя по темата, чуждото мнение като възможност за тяхната промяна и разширяване, за да се стигне – до чисто емоционалните преживявания по време на наблюдението на видеоразказа.
Таблица № 1
Мнение за използването на видеоразказа като средство за обучение
| № | Отговор | Брой | Група |
| 1. | Темата се обогатява, когато се възприема с повече анализатори. | 77,4% | 1 |
| 2. | Онагледяването хвърля нова светлина по темата. | 66,9% | |
| 3. | Най-после да има полза от онагледяването. | 55,0% | |
| 4. | Когато виждам и чувам, нещата ми стават по-ясни. | 55,0% | |
| 5. | Отличен подход за работа. | 44,0% | |
| 6. | Да видя различни гледни точки, полезни са | 33,5% | 2 |
| 7. | Зрителното възприемане помага много по-дълбоко да се вникне | 33,0% | |
| 8. | Отлично средство за онагледяване и до обяснение. | 33,0% | |
| 9. | Помагат, защото виждам изражението, погледа и искреността на говорещите; Харесва ми този начин на поднасяне на информация. | 22,5% | |
| 10. | Дават пълнота и яснота, подходящи; помагат, защото виждам изражението, погледа и искреността на говорещите. | 22,5% | |
| 11. | Разнообразяват и обогатяват; споделят се различни гледни точки; Дават възможност да се докоснем до истинските житейски истини – правдоподобни примери. | 22,0% | |
| 12. | Чрез примера и преживяванията на другите; по-добре въздейства; Приемам всички интерактивни методи; онагледяват теорията; Образно и плавно навлизане в темата; предизвикват асоциации; Възприемам информацията с повече сетива; | 11,5% | 3 |
| 13. | Как да се държа с другите; | 11,5% | |
| 14. | Вникване в частния случай и от частното към общото. | 11,5% | |
| 15. | Чувам чуждото мнение с лице и приемам по-ясно и по-пълно споделеното; разсъждавам и се замислям за много неща от живота – за ценностите. | 11,5% | |
| 16. | Много добро решение, обучението не е сухо и дидактично. Много ефективен подход; колкото повече средства – толкова по-добре; нагледността обяснява по-добре; практическата страна на въпроса се вижда чрез видеоразказа; мотивира ни като участници; създават интерес; добре подбрани; | 11,0% | |
| 17. | Споделянето на личен опит и мироглед ми помага да разбера по-добре темата; осъзнавам някои истини от новото време от друг ъгъл; водят към размисъл за много неща; | 11,0% | |
| 18. | Зрителната ни представа е много добър вариант за запаметяване и усъвършенстване; помагат ми като виждам погледа, искреността. Те ме накараха да се замисля как реагирам при определена ситуация при общуването с родителите и работата ми с децата. | 11,0% | |
| 19. | Имам усещане за съпричастност; Разкриват реалността, такава каквато е, от гледна точка на ученика и другия. Много уместна е употребата им. Бяха много интересни и актуални; | 11,0% | |
| 20. | Виждане и чуване на другите участници в процеса; примера. | 11,0% | |
| 21. | Възприемам по-добре различните мнения и гледни точки; Друго е, на живо да чуеш какво мислят родители и деца. Мнението на различните хора истински хора много помага. | 5,0% | 4 |
| 22. | Подходящо подбрани, илюстриращи темата. От реалността всичко се осмисля по-добре. | 5,0% |
Първата група отговори обединяват мненията на 74,0% до 77,4% от анкетираните, които оценяват положително използването на нови медии, „да има полза от онагледяването” (№3), което приемаме и като положителен момент за допълване на традиционното обучение „отличен подход за работа” (№4).
Втората група отговори обединяват мненията на 22% до 33% от анкетираните, които дават положителна оценка на използването на нови медии, (№№8,9) като ефекти на учене чрез преживяване, (№№10,11) рефлексивно учене (14,15) и условия за стимулиране на информалното учене – предимно чрез нагледността си (№№6-8) .
Третата група отговори обединяват мненията на 11% от анкетирането, около идеята, че героите от видеоразказите са своеобразно „огледало на обучавания учител” в неговите различни роли – на учител и на родител, и провокират неговите признания: „как се държа с другите” (№13), „те ме накараха да се замисля как реагирам при определена ситуация при общуването с родителите и работата ми с децата” (№18); „осъзнавам някои истини от новото време от друг ъгъл”, „водят към размисъл за много неща”(№17), от включването на медиа разкази, като допълващи традиционното обучение. Или обобщено казано, огледалото като личностна рефлексия, в резултат на която учителят взима и съответни решения.
Четвърта група отговори обединяват мненията на 5% от анкетираните, отново върху „ефекта на личния пример на другия”, в ролята му учител и родител (№22), на неговите мисли (№21).
ІІ. Резултати от оценката на учителите за използваните видеоразкази по време на квалификационно обучение
В процентно отношение в получените отговори на учителите се очертават четири групи отговори (таблица 2). В първата група са очертани 2 мнения, с най-висок процент, а в последната – четвърта група – 4 групирани мнения, с най-нисък процент.
Резултатите показват, че оценката на учителите за използване на видеоразказ като допълнителен метод на обучение по време на квалификационните програми, като цяло започват от чисто учителската оценка, „отличен, много добре” (№№1,3), полезни и „много полезни” (№№2,6), през „мнителна съм, …” (№9), до „хареса ми този начин на поднасяне на информация, на място е, и много добре и впечатляващо”, добре подбрани; илюстрират темата; разнообразяват и обогатяват; допълват със знания” (15). Като общо оценки отразяващи рефлексивния ефект както на „чутото и видяното”, така и на дълбоко осмисленото преживяване.
Таблица №2
Оценка на използваните видеоразкази по време на квалификационно обучение
| № | Отговор | Брой | Група |
| 1 | Отлично, носят много информация. | 13,4% | 1 |
| 2 | Полезни | 7,4% | |
| 3 | Много ефективен метод. Зрителната представа е много добър вариант за запаметяване и усъвършенстване; Много добре. | 5,9% | 2 |
| 4 | Чудесно средство за разнообразяване на обучението; Предизвикват интерес и размисъл. | 5,9% | |
| 5 | Би трябвало да се разшири използването им. | 5,4% | |
| 6 | Много необходимо модерно средство, но засега недостъпно за ДГ. Много полезно; С висока оценка, няма как ергономия. | 4,5% | |
| 7 | Полезно, систематизира знанията и опита. | 4,5% | |
| 8 | Изненадващо, мотивиращо. Това е изключително добър начин за провеждане на едно качествено обучение. Положително, положителен ефект, положителна развиваща. | 3,5% | |
| 9 | Мнителна съм. Винаги допускам, че интервютата биха могли да са режисирани. | 3,5% | |
| 10 | Много добре подбрани, допълващи знанията – да се доучим от тях. Положително, ако има подходяща база. | 2,0% | 3 |
| 11 | Необходими; Добре е да се използват по-често. | 1,5% | |
| 12 | Отлично; Много необходими са; Като много важни; Добро; много добро средство; | 1,0% | 4 |
| 13 | Много полезно; визуализацията винаги помага; Като отлично средство за онагледяване и дообясняване; | 0,5% | |
| 14 | Хареса ми този начин на поднасяне на информация; На място и е много добре и впечатляващо. Добре подбрани; илюстрират темата; разнообразяват и обогатяват; допълват със знания; | 0,5% | |
| 15 | Очаквах обучението с желание и научих много. Необходимост за неща от реалния свят; | 0,5% |
Първата група отговори обединяват мненията на 13,4% до 7,4% от анкетираните, които дават „степенувана оценка, без аргументи” .
Втората група отговори обединяват мненията на 5,9% до 3,5% от анкетираните, които са обединени около качествената, аргументирана и положителна оценката за включването на видеоразказа „полезно, систематизира знанията и опита” (№7) и „би трябвало да се разшири използването им” (№5). Приемаме, че тези оценки са насочени преди всичко към ефекта на опита, или „социално учене”.
Получихме и няколко негативни изказвания от типа „мнителна съм”; „винаги допускам, че интервютата биха могли да са режисирани” (9), които приемаме като личностна естествена реакция на учителя към новите промени.
Третата група отговори обединяват мненията на 1,5% до 2,0% от анкетираните около „препоръчителното” използване на видеоразказите в програмите за квалификация.
Четвъртата група оценки обединяват мненията на 0,5% до 1,0% от анкетираните, които имат обобщаващ характер, включва оценки, които бяха цитирани в предходните групи. Различното, но ясно изказано мнение е за потребността от обучение насочено към „реалните неща в живота” (№15).
ІІІ. Резултати от мнението на обучаваните за броя на видеоразказите в еднодневна (осемчасова) квалификационни програми?
В процентно отношение в получените отговори на учителите се очертават три групи отговори (таблица 3). В първата група са очертани 2 мнения, с най-висок процент, и в последната – трета група, с най-нисък процент – също 2 мнения,
Резултатите показват, че мнението на учителите за използване на броя на видеоразказите за осемчасовата обучителна програма варира от „може и още видеоматериали” и „да” (№№1,2) , до „не съвсем” (№№4) и „не”, „Може би – да” (№№6,7).
Таблица №3
Мнението на обучаваните за броя на видеоразказите в еднодневна (осемчасова) квалификационни програми
| № | Отговори | Брой | Група |
| 1. | Може и още видеоматериали | 25,7% | 1 |
| 2. | За времето на квалификация – да | 20,8% | |
| 3. | Напълно | 15,8% | 2 |
| 4. | Не съвсем | 13,4% | |
| 5. | Точно премерени | 10,9% | |
| 6. | Не | 8,9% | 3 |
| 7. | Може би – да | 5,4% |
Първата група отговори обединяват мненията на 20,7% до 25,7% от анкетираните, които от една страна са категорични – „да” (№2) и от друга страна се колебаят и смятат, че би могло да се включат и още видеоразкази (№1).
Втората група отговори обединяват мненията на 10,9% до 15,8% от анкетираните, които образуват отделна скала: от „напълно” (№3), през „не съвсем” (№4) до „точно премерени” (№5).
Третата група отговори обединяват мненията на 5,4% до 8,9% от анкетираните, които отново правят своеобразна скала от „не” (№6) до „може би – да” (№7).
Този резултат ни дава основания да смятаме, че учителят е позитивен към използването на нови медии и в същото време показва колебания и е несигурен, когато трябва да изрази конкретно своята оценка.
Резултатите от изследването на мнението на педагогическите специалисти относно използването на нови медии в квалификационните програми ни дават основание за следните изводи:
- Учителите дават висока положителна оценка на използване на видеоразказа като средство за обучение в квалификационните програми, и смятат, че видеоразказите са:
- „много добро решение” ;
- „обучението не е сухо и дидактично” ;
- „би трябвало да се разшири използването им” и др.
- Видеоразказите на учителите въздействат върху обучаваните чрез ефекта на „огледало”, върху тяхната професионална роля – учител и личностна роля – родител:
- „осъзнавам някои истини от новото време от друг ъгъл”;
- „споделянето на личен опит и мироглед ми помага да разбера по-добре темата”;
- „имам усещане за съпричастност” и др.;
- Видеоразказите създават условия за проява на ефекта от въздействието на „личния пример” на другия колега.
- „възприемам по-добре различните мнения и гледни точки”;
- „мнението на различните хора истински хора много помага”;
- „практическата страна на въпроса се вижда чрез видеоразказа” и др.;
- Включването на видеоразкази на родители от детската градина и училище в квалификационните програми, се оказва много подходящо, поради факта, че за учителите темата родители е една от щекотливите теми, по които обикновено те трудно говорят.
- „те ме накараха да се замисля как реагирам при определена ситуация при общуването с родителите и работата ми с децата”;
- „друго е, на живо да чуеш какво мислят родители и деца”.
- „разкриват реалността, такава каквато е, от гледна точка на ученика и другия” и др.
- Общият ефект от видеоразказите показва чувствителност и личностна рефлексия на обучаваните, която провокира самооценката и взимането на различни решения.
- „как да се държа с другите”;
- „полезно, систематизира знанията и опита”;
- „изненадващо, мотивиращо” и др..
- Резултати от оценката на обучаваните учители за използваните видеоразкази като средство по време на квалификационно обучение утвърждават висока позитивна оценка и удовлетвореност от въздействието им. Всичко това изказано по различен начин:
- „отличен подход за работа”;
- „би трябвало да се разшири използването им”;
- „като отлично средство за онагледяване и дообясняване” и др.;
- Резултати от мнението на обучаваните учители за броя на видеоразказите в еднодневна (осемчасова) квалификационни програми показват, че учителят е позитивен към използването на нови медии и в същото време показва известни колебания и е несигурност, когато трябва да се изрази конкретно своето мнение.
- За времето на квалификация – да;
- Точно премерени, напълно;
- Не съвсем; не; може би – да;
Нови медии и медийно базираните видеоразкази, използвани в квалификационните програми за обучение на учители са изключително силно средство за общуване, преживяване, рефлексия, учене и трансформиране на учителя. В този смисъл в обучаващата среда за учителите всички бяха значими, те – обучаваните, авторът на настоящето изследване – преподавателят и „героите” от видеоразказите. Всички те, като участници и съпреживяващи изграждаха не така наречената учебна среда, а общото психологическо пространство, подчинено на принципите на моделите на хуманизма и социалния конструктивизъм, а с това се спомогна да се сътвори една нова лична преподавателска парадигма.
Възможност видеоразказите да се използват в нови медии по всяко време от учителя създаде и новото интернет пространство, в което всеки учител може да се „срещне” с личност/и”, които иначе е трудно да срещне. Също така да „срещне”съмишленици, които не може да открие на работното си място, но те съществуват. Те могат да вдъхновяват търсещия учител с оптимизма и вярата си, която носят за каузата на професията – учител. Която не само, че не е загубена, но в годините на прехода тя е мисия. Учителят днес е не само да учи децата, а чрез личния си пример да им показва и пре-дава универсалните човешките ценности, да помага за изграждане на техните добродетели, с които те ще съграждат новия век.
Литература:
- Василев, В. Рефлексията в познанието, самопознанието и практиката, П., 2006.
- Дюи, Д. Демокрация и образование, С., 1948.
- Захариева, Р. Медиа образование като инструмент за квалификация на учители – Във: I –продължаващо образование, бр. 24, 2011 (под печат).
- Колева, Н. Мултисензорно обучение и информационни технологии в образованието – Във: Годишник на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, 2010, ХХХІХ-2, 215-216.
- Пейчева – Форсайт, Р. Електронното обучение – теория, практика, аспекти на педагогическия дизайн – Във: Списанието на Софийския университет за електронно обучение”, 2010, 1, 3-5.
- YouTube DIUUSOFIAUNIVERSITY
- Plass, J., Mayer, R.E., R. E., Leutner, D. Cognitive load in reading a foreign language text with multimedia aids and influence of verbal and spatial abilities. Computers in Human Behavior, 2003, 19, p.236.