Спомени за Пенка Касабова

Пенка Касабова беше жена с голяма обща и педагогическа култура, жена – блестящ ръководител и организатор, жената – неуморен борец за всичко ново, полезно и красиво в живота. Тя притежаваше рядък талант да завладява с огнено слово аудиторията от деца, млади и стари, от учени и не съвсем грамотни, да убеждава, да вдъхновява за полезни дела всеки, с когото се е срещнала през дългия си жизнен път.

Израснала е и възпитана в семейство с културни интереси и високи нравствени идеали. Особено е била привързана към брат си Гео Милев, възхищавала се от неговите ранни творчески прояви, от новаторските му стремежи да издигне българската култура до европейското равнище на своето време, от таланта му на поет, художник, публицист, преводач, режисьор.

Пенка Касабова има големи заслуги за запознаването на нашето общество с делото на своя брат, тъй рано и жестоко загинал.

Завършила Старозагорската педагогическа гимназия през 1919 г., тя търси своя път в живота не в традиционните поприща, а в нещо ново, полезно за народа ни. И го намира в делото на предучилищното възпитание. Тя мечтае страната да се покрие с детски градини, в които българското дете да получи това, което се получава само през първите седем години – пробуждане на интерес към знание и култура, навици за общуване с деца и възрастни, уважение към труда .

По онова време единственият Курс за подготовка на детски учителки е бил курсът към Американската детска градина, открита от мисионерката Елизабет Кларк в края на 19-тия век. Курсът не е бил популярен, през първите години е имал по 2-3 курсистки. Пенка Касабова при постъпването си е била единствената курсистка, но затова пък запленена да научи колкото се може повече в него. Следват 4 години работа като учителка в Американската детска градина, а през 1925 г. заминава за Америка, където получава висше образование по предучилищно възпитание – първата българка с такава специалност. Завръщайки се в България, Пенка Касабова става преподавателка в Курса за детски учителки, а от 1932 г. и негова директорка, поради оттеглянето на вече възрастната Елизабет Кларк. Тя внася много новости в работата на детската градина, обновява изцяло подготовката на бъдещите учителки.

Делото на детските градини е делото на живота на Пенка Касабова. В Курса се приемат все повече девойки и всички те се вдъхновяват от нейния жар и стават пионери на предучилищното възпитание в цялата страна. Започва издаването на списание „Първи стъпки” в помощ на родители и учители. Запазено е словото, произнесено от Пенка Касабова много години по-късно пред многобройните нейни възпитаници. Тя казва, че се е отдала на делото на детските градини с такава любов и вяра като нещо, което е напирало в нея и от което е трябвало да се освободи, а като всяко освобождение, то ѝ е донесло радост и най-голямо удовлетворение. Обръщайки се към своите ученички тя казва: „Преди години вие бяхте млади, възторжени, прелестни. Аз почуках на сърцата ви и вие се отзовахте. Заедно тръгнахме по тясната пътека на предучилищното възпитание и колкото повече вървяхме, толкова по-красива ставаше вашата младост, защото на челата ви заблестяваше звездата на удоволствието по нещо ново, важно, достойно, обществено значимо.” Много от ученичките на Пенка Касабова вече ги няма, но до последния си дъх тя продължаваше да раздава на новите поколения дейци на предучилищното възпитание все тъй възторжено и мъдро опит и знания. И те я търсеха, посещаваха, честваха и слушаха нейното умно слово, обогатено с годините от нови мисли и идеи. Вече в преклонна възраст тя се обърна към Университета, който беше завършила в Чикаго с предложение да бъдат подготвени нови специалисти от България, които да донесат съвременните методи за възпитание на децата и да възстановят Американската детска градина. Университетът откликна веднага и учреди 10 стипендии на името на Пенка Касабова. Още тази година ще заминат първите две стипендиантки. Делото на Пенка Касабова преживява ново раждане.

Бистра Аврамова