Признание към делото на Пенка Милева Касабова

Всяко време има своите вестоносци и предтечи, силни личности, които носят послания за бъдещето. Пенка Касабова и нейната учителка Елисавета Кларк са тези предтечи в България на идеите за промяна на общественото и домашно отношението към личността и правата детето от предучилищна възраст, за възпитаване на промяна във възрастните – учители и родители, които се грижат за детето, за правителствена политика в тази насока.

Познавах Пенка близо десет години в края на живота ѝ. Всеки разговор с нея беше свързан със събития от нейния богат житейски и професионален опит, не толкова носталгично и патетично, колкото да се разбере, как тя е решавала образователните проблеми тогава – в началото на миналия век, и колко общо имаха те с проблемите, породени от кризата в последните десет години на миналия век. Всеки разговор с нея беше потапяне в историята, вътрешно обогатяване на личността на слушателя. След всеки разговор в съзнанието се появяваха прозрения, изникваха нови въпроси.

Отдалечена десет години от нашите срещи, се опитвам да разкажа за живота на Пенка, живот посветен на другите, с неговия действен хуманизъм, 20 години преди официалното признаване на хуманистичната психология /60-те години на миналия век/ и официално призната като трета сила в психологията.

Нейната сила и уникалност са в индивидуалността, личността, таланта, богатата душевност и опит. Тя беше развила себе си така, че да може да помага на другите. Помагала е на всяка нейна курсистка да преодолее комплекса, който е виждала в нея. Защото тя вярваше и проповядваше, че само личност може да възпитава личности. Че каквото носиш в себе си, това ще предадеш на детето, и ако нямаш любов към детето, няма защо да мъчиш себе си и него.

Пенка заразява другите със своето вътрешно излъчване, интелект и цялостно физическо присъствие. Всички нейни момичета са се опитвали да ѝ подражават – на нея, на тяхната любима учителка. Всъщност и Пенка това е очаквала от лекциите, които им е изнасяла и индивидуалната работа с тях. А всъщност след като знаем, че всеки човек е зададен по своя уникална програма, как се става личност като Пенка?

Отдалечени едно десетилетие от времето, когато бяхме заедно в дългите с часове разговори с Пенка, разбирам още по-категорично, че личността на Пенка Касабова, е целеустремен, принципен, дълъг, интересен, труден, упорит, морален, естетически, съзнателно извървян житейски път, придвижването и вървенето по който е било с безусловната вяра, че Бог слага мост под краката на смелите, дръзнали да се хвърлят в бездната на неизвестното. Сбъдват се пророческите думи на нейните родители, благословия за нейния живот. Още през 1925 г., само няколко месеца след изчезването на Гео, нейните родители имат сили да подкрепят бъдещото развитие на дъщеря им. Майка й – Анастасия – независимо от болката, която носи от неизвестността за Гео, пожелава на Пенка да работи цял живот за другите така, както и нейната учителка, мис Кларк. Баща й – Мильо, познавайки своето момиче, я предопределя за курбан от тяхното семейство за обществото. Дали по този начин е искал да намали и своята болка по Гео, или да смили Съдбата?! И тогава, и в по-късните години Пенка си спомня думите като своеобразна бащина благословия, която я освобождава от народопсихологията на еснафския и старозагорски дух, в повелите на които „мястото на момичето е в къщи”, „жени момичето, да не стои вкъщи” и др. подобни, и показва нови перспективи за професионалното развитие и обществената ангажираност, оказвайки помощ при отглеждането на малките български деца.

Върху развитието на харизматичната личност на Пенка оказват влияние много фактори. Безспорна и незаменима е семейната среда, приятелският кръг на Гео Милев; личността на Елизабет Кларк; личността на Една Дийн Бейкър и Грейс Хемингуей, американският дух, почувстван и донесен от Чикаго; приятелите и момичетата от Курса за подготовка на учителки към Американската детска градина; голямата ѝ любов и приятелство с Борис Христов; общуването и съвместната работа с творци на различните видове изкуства; досегът с природата.

Пенка Касабова е родена на 12.08.1901 г. в Стара Загора. Израства в семейството с шест деца на Анастасия и Мильо Касабови, известни със своите културни интереси, високи нравствени, духовни идеали и прогресивни идеи. За атмосферата, в която е израствала, тя казваше: нашата книжарница беше нещо като литературен клуб: в нея се събираше интелигенцията на града – лекари, учители, общественици, за да обсъждат актуални въпроси. Тя е особено привързана към брат си Гео и се възхищава от неговите ранни творчески прояви, от новаторските му стремежи в областта на културата, от невероятния му талант на поет, художник, публицист и преводач. Касабова има големи заслуги за запознаването на нашето общество с богата личност на Гео Милев и на неговото литературно, театрално и изобразително наследство. Всичко, което тя е съхранила от него, дава възможност да се преоцени неговата личност с по-голяма коректност, да се анализира неговият естетически, нравствен и философски модел за света, както и за използваните форми и средства на художествения изказ.

Изборът на мисията – 1919

Пенка Касабова завършва Старозагорската гимназия през 1919 г. В свободните си часове тя често и с лекота организира своите приятелки и по-малките деца в различни игри и занимания, чете им книги. Наблюдавайки тези нейни умения баща й пръв говори за професията на учителя и я насочва да се учи за детска учителка. Приживе тя винаги благославяше деня, в който Мильо Касабов – учител, издател и книжар, я насочва към новата за времето професия – на детска учителка. За този избор по-късно тя казваше: „Така ми допадна на душата тази възвишена професия”. В едно от последните си интервюта пък възкликна: „За мен работата с деца беше богослужение!”

Единственият курс за подготовка на детски учителки по онова време е Курсът за подготовка на детски учителки при Американската детска градина, открита от Елизабет Кларк. В програмата му са предвидени различни занимания, като: запознаване с идейните и практически основи на най-практикувания метод за работа в детската градина, дело на бащата на детската градина в света – Фридрих Фрьобел.

Обучение в Курса за подготовка на детски учителки при Американската детска градина – 1919-1924

През 1919 г. Пенка Касабова е единствената курсистка на Е. Кларк. Поради високия успех през 1920 г. Касабова започва ръководенето на групата на 4-годишните, където усъвършенства необходимите професионални умения. През 1924 г. тя завършва курса. Новите знания и практически умения ѝ дават възможност да прояви своята инициативност и творческа интерпретация при децата.

Живее в пансиона на Елизабет Кларк. Ежедневното общуване с нейната учителка, взаимоотношенията с другите колеги в детската градина, работата с децата и родителите – всичко това ѝ помага да открие себе си, своето призвание – детска учителка. Това са мотивите, поради които тя има голямо желание да продължи образованието си в тази област. Междувременно Елизабет Кларк планира да прекара своята отпуска в САЩ, както и да посети колежа, в който е учила преди 30 години. Така още през следващата 1925 г. желанието на Пенка да продължи да учи се сбъдва.

Обучение в Америка 1925 г. – 1928 г.

През 1925 г. Кларк и Касабова заминават за Америка. След три-годишно обучение в National College of Education, National Kindergarten College (сега National-Louis University), Чикаго, Касабова завършва висше образование – „бакалавър” по предучилищно образование. В колежа Пенка е една от 14-те чужденки /Полша, Франция, Япония, Китай, Корея, Филипините и др./. Затова през втората година от нейното следване тя мисли и „вижда” създаването на Интернационален клуб, който да сближи и обогати всички в колежа. Със своята идея тя отива при директорката на колежа, мис Бейкър, която, типично по американски, подкрепя и насърчава тази нова идея на Пенка с радост, лаконично: „Направи го!”. Дори предлага в клуба да членуват и американк, и тя ще бъде една от тях. И така клубът е учреден и негов пръв председател е била Пенка. 40 години по-късно, когато Пенка посещава своята Алма Матер, установява, че този клуб продължава да съществува. Радостно е да видиш нещо, което си създал в своя живот, че съществува.

За този случай, години по късно, проф. Една Дийн Бейкър пише в книгата си „An Adventure in Higher Education” /1956 г./, че една от най-талантливите студентки от Европа, които колежът някога е имал – Пенка Касабова от България, през третата година на своето обучение стана първият президент на международен клуб.

За престоя си в Америка и възможността да се срещне и общува с „голямата наука”, с една различна култура и интересните хора, Касабова разказваше винаги въодушевено. Отдалечена от страната си, животът в Америка ѝ помага да обикне професията детски учител, да се развие и утвърди в избрания от нея път, дава ѝ силен тласък да се бори за утвърждаването на предучилищното възпитание, което тогава е още в пелени в България.

Педагогическа дейност в България 1928-1948 г.

Пенка Касабова се завръща в България на 28.12.1928 г. и веднага е назначена за преподавател в Курса за подготовка на детски учителки при Американската детска градина. За този период тя споделя: ”Мис Кларк ме чакаше с нетърпение и веднага ме взе в нейния Курс, встъпих в длъжност на 15.01.1929 г.”

Пристигнала с новите американски идеи за възпитанието на детето в детската градина, без да губи време Касабова се заема с тяхното реализиране. Заедно с Елизабет Кларк обмислят въвеждане на нови дисциплини, които Пенка е учила в Америка и се чувства подготвена да ръководи. Така те включват нови и авангардни за времето си учебни дисциплини в Курса за подготовка на детски учителки. Те са формулирани по следния начин:   Конференция /или дидактика на детската градина/; Изучаване на детската природа и възпитанието на различни типове деца; Детска и умствена хигиена; Ритмика; Драматизация в детската градина /или изкуството да се разказват приказки/; и Методика – методът на проектите. За първи път се преподава педагогическо наблюдение, прилагат се тестови изследвания на децата, за да се обърне внимание върху индивидуалните особености и уникалното в детето.

Първоначално самата Касабова преподава тези учебни дисциплини, които е учила в Америка и по които се чувства подготвена да обучава други. По-късно тя привлича за преподаватели нестандартните творчески личности и културни дейци: Иван Пенков, Иван Фунев, Борис Тричков, Боян Дановски, Стоян Сотиров и Мария Димова.

Директор на Американската детска градина, редактор на сп. „Първи стъпки” 1932г. – 1942 г.

През 1932 г. мис Кларк предлага на Пенка Касабова да поеме ръководството на Американската детска градина. След дълги увещания, Пенка приема направеното предложение. Делото, поверено ѝ от Кларк, е не само продължено, но и подето и разпръснато като пролетен посев из страната. Един от водещите принципи, който доминира в професионалния живот през този период е – винаги във всичко да постига най-доброто. Ето защо поемайки по новия за нея професионален път на директор, тя изцяло се отдава на работата си. Осмисля значимостта на професията за подготовката на учителките, на родителите за добруването на българския народ.

Този период от живота на Касабова е изключително силен в професионален и личен план. Тя се разгръща като новатор, организатор, инициатор, разпространител на модерните и хуманните идеи за предучилищно възпитание на детето, подготовката на детската учителка и на майката. За популяризиране на необходимостта от предучилищно възпитание тя обикаля страната и изнася сказки в цяла България. Сказките са организирани от Читалищния съюз, Женско дружество, Съюз за изкуствата и печата и др.

Касабова мечтае страната да се покрие с детски градини, в които българското дете да получи това, което се получава само през първите седем години – пробуждане и интерес към знания и култура, навици за общуване с деца и възрастни, уважение на труда.

През 1934 г. започва издаването на месечното списание „Първи стъпки”, което излиза до 1946 г. В редакционната колегия са привлечени всички преподаватели в Курса и дружество „Фридрих Фрьобел”, обединяващо завършилите Курса към Американката детска градина учителки. Мото на списанието е: „По-лесно е да се оправят първите стъпки на детето, отколкото кривите пътища на възрастния”. Списанието е финансирано от дружество „Фридрих Фрьобел”.

Списанието има четири отдела – Общ, насочен към пропагандиране на предучилищното възпитание; Учителски, с теоретични и практически насоки на детската учителка; Родителски, в който се предлагат теоретични и практически съвети на родители на деца от предучилищна възраст и Детски, в който се предлагат нови стихотворения, песни, приказки и др., които са полезни за учителката и майката.

По своя характер това е уникално научно списвано списание за времето си, просъществувало от идеалистичната и безрезервната работа на редакторския екип, на детските учителки, които се заемат с неговото разпространение за възвръщаемост на влаганите в издаването финансовите средства.

Селски летни детски градини

1934 година е свързана с нова и много важна работа – откриването през лятото на селски летни детски градини. Инициативата е започнала от Селския народен университет в Пордим, чрез възпитаничката на Американската детска градина – Вера Начева. Касабова вижда двойната полза от включването в тази идея. От една страна, селското дете трябва да бъде не само прибрано, докато майка му е ангажирана с работа, но и да бъде добре нахранено и занимавано с добре подготвена детска учителка– специалистка. От друга страна, курсистките биха натрупали много полезен опит от двумесечна самостоятелна работа с децата. Касабова е дълбоко убедена, че: „опитът създава човека, учителя, художника, занаятчията, всекиго. Знания и опит – ето двата лоста за всеки напредък.” /с.142/ Ентусиазмът и дейността на Касабова и нейните курсистки са големи, това дава възможност за бързото разпространение на детските градини. Така от 5 през 1934 г. те достигат 2000 през 1945 г. В своя отдалечен през годините поглед към това дело, тя пише: „Това дело е скъпо за мене не само защото заедно с моите курсистки и колежки сложих в общия жертвеник няколко години от моя живот, но защото то ми помогна да видя тогавашната селска България – бедна, свита, ограничена, без замах, без мечти, кретаща по криво отъпканата житейска пътека.”/с.158/

Ръководител на предучилищното образование в България

1944 г. – 1948 г.

Пенка Касабова е на 43 г., в разцвета на своите сили, знания и опит. Предложението да стане главен инспектор е пореден връх в нейната целенасочена професионална кариера и от висотата му ще даде всичко на което е способна, целия си опит и компетенции. През ноември 1944 г. по препоръка на Ана Каменова е поканена лично от Министър Станко Чолаков да заеме поста „Главен инспектор на предучилищното възпитание”.

На този пост тя се е „почувствала на мястото си”. Най-трудното е било, че тя е била сама, не е имала помощници. Работата е била извънредно много, от една страна постоянно се е увеличавал броят на детските градини, а от друга не е имало достатъчно подготвени детски учителки. Под нейно ръководство се организират двумесечни курсове във всички окръжни градове и други по-големи градове, за да се задоволят нуждите на практиката. В курсовете присъстват около 100-150 девойки със средно образование. Касабова открива курсовете и оставя те да бъдат ръководени от най-добрите детски учителки с практика. Като основен метод за работа е бил методът на проектите. Идейно-политическият контекст обаче става много стеснен откъм толерантността към западните методи на работа. Затова и правителството е бързало да установи „съветския метод”, за който Касабова не е била подготвена. По принцип на нея ѝ е трудно да приеме, че предучилищното възпитание се политизира и детската градина ще се превърне в малко училище и ще убие детската игра. Въпреки това Касабова е имала готовност на свои разноски да отиде за две седмици до Москва и да се научи от руските предучилищни педагози. Но това нейно искане получава отказ лично от Георги Димитров.

Независимо от нейната всеотдайна работа, на 4 февруари 1948 г. тя е повикана от министър Драмалиев, който ѝ съобщава мотивите за уволнение: „Въпреки отличното висше образование по предучилищна педагогия, получено в Америка, въпреки всичките ѝ подходящи качества и голям опит, Тя не е подходяща да въведе съветския метод в детските градини”.

За този момент от нейния живот Касабова споделяше, че двайсет и осем от най-хубавите ми години бяха посветени на малките български деца, обичах ги и сега страдах за тях, но от друга страна бях доволна, че се освободих от безполезната битка”.

Фондация по предучилищно образование, 1940 -1952

Трудна е историческата ситуация през 40-те години на миналия век, но в тази трудност има възможност за развитие. И така отговорността към делото на предучилищното образование продължава чрез друга форма на обществена ангажираност на Пенка Касабова – учредяването на Фондация за предучилищно образование, на 15 февруари 1940 година. В мотивите на съда са записани съображенията на учредителката на Фондацията г-ца Елисавета Кларк. България е второ отчество за мис Кларк и тя изпитва естествена силна симпатия към България и към малките български деца. Нейната мечта е тези деца да бъдат добре родени, добре отгледани и добре възпитани. За тази своя мечта, тя дарявава получената материална подкрепа от покойната ѝ леля г-жа Сара Дилна Леин, за да се учреди Фондация за предучилищно образование в България.

В Управителен съвет на Фондацията са включени следните членове: Министърът на просветата, Софийският кмет, Началникът на Отдел общински (Социални грижи), г-жа Анна Каменова Стайнова, Проф. Венелин Ганев, Проф. Янаки Моллов, Бениамин Франклин Столцфус, Тодор Шопов, г-ца Пенка Касабова, която да бъде постоянна секретарка на Управителния съвет и на която възлагам, с нейно съгласие, ръководството на работата на Фондацията.

Вторият орган на фондацията ще бъде Комитетът за приятелите на Фондацията, числото на членовете му е неограничено. Неговите първи членове са: Райна Ганева, Агнес Берт, Берта Атанасова, Мери Хаскел, Надежда Генкова, Величка Маринова, Наталия Данаилова, Мария Владимирова, Гица Владова, Надежда Василева, Вера Начева-Петкова, Марена Хаджипопова, Кера Илиева, Юлия Казаска, Стефана Гемнова, проф. Димитър Атанасов, проф. Христо Негенцов, Борис Денев, Атанас Илиев, Борис Тричков, Цветко Петков, Люлин Данаилов и Георги Попов.

Въпреки краткото време на съществуване на Фондацията, чрез реализираните дейности тя показва професионална ангажираност към сферата на предучилищното образование в България. Най-крупното дело, според Касабова, което Фондацията осъществява, е създаването през 1945 г. на детски дом за малки деца-сираци от Отечествената война. Идеята е подкрепена от частна инициатива, а издръжката – от Отдела за издръжка на сираци от войната към Министерството на отбраната. Педагогическата работа в дома е поета изцяло от Фондацията.

Поради тежкото военно време Фондацията не успява да реализира целите, за които е създадена, но независимо от това Пенка си спомня, че това не е било само дейност, а всеотдайно свещенослужение, отдадено на децата.

Формирането на личната философия за живота на Пенка Касабова е резултат от съзнателно извървения личен и професионален път. През всеки житейски период тя успява да вземе нужното и да продължи напред.

• В детството – научава първите приказки и получава първите уроци за живота, за морала и нравствеността, за ценностите; усвоява прогресивното и новото от поведението на своите родители и прародители – моделите за подражание.
• В юношеството – обучението в София и Еванстън, Чикаго, където тя живее самостоятелно, утвърждава своето поведение – разширява с модерни, хуманни и прагматични идеи, а вероятно и трансформира някои свои представи и възгледи, с и чрез тях. Разширява моделите си на подражание, от нейните родители и брат ѝ Гео и неговата съпруга Мила, новите модели са мис Елизабет Кларк, наставницата ѝ – Една Дийн Бейкър от Националния колеж по образование в Чикаго; г-ца Грейс Хемингуей – приятелката и учителка на Пенка /леля на писателя Ърнест Хемингуей/;
• В ранната зрелост – утвърждаването ѝ в областта на предучилищното възпитание в България, чрез оригиналната работа като директор на Американската детска градина и на Курса за подготовка на детски учителки, като редактор на сп. „Първи стъпки”, като постоянен секретар на Фондация по предучилищно образование, като един от вдъхновителите и организаторите на селските летни детски градини, и в ролята ѝ на Главен инспектор на предучилищното възпитание в Министерство на народната просвета.

Богат е професионалният и личен опит на Пенка. Животът ѝ е бил в интересни и провокиращи среди. Той преминава интересна парабола – на признание и възход, следват години на обругаване и отрицание, за да се завърне отново след години следващият върховен момент – на признателност, оценяване и благодарност. Историята на човечеството е наситена с подобни факти от живота на знаменити личности. Поради този факт и това, че тя е в историята – смятаме, че вече не могат да ѝ се отрекат авангардните психолого-педагогически идеи, по които тя работи в началото на миналия век в американската детска градина: новото разбиране за уникалността на предучилищното детство; новото възпитание на детето чрез уважение на неговите права и личност; насърчаване на положителното в детето; отношението към похвалите и наградите.

Новите дисциплини, които тя преподава в Курса за обучение на детски учителки: изкуството да се разказват приказки, умствена хигиена, тестове ритмика, проекто-метод, подпомагат личностното развитие на курсистките и тяхното по-дълбоко разбиране за комплексите, които те самите притежават. Въвеждането на наблюдението като метод на работа е също нова дейност в детската градина. Новите теми, по които тя пише и работи – гражданското възпитание; правата на детето и отношението на възрастните към тях; ролята на учителката в живота на детето; отговорността на майката към детето; обществената отговорност и ангажираност към детето от предучилищна възраст. Цялата тази дейност, извървяна близо три десетилетия ѝ отрежда отново и завинаги индивидуално достойно място в историята на предучилищното възпитание и предучилищната педагогика у нас.

доц.д-р Райна Захариева 

СУ “Св.Климент Охридски”- ДИУУ