Съвременният модел на развиващите родители

Как бихме живели щастливо с детето и хората?
Като ги приемем такива, каквито са,
без да искаме да ги променяме.
д-р Менис Юсри

Детето е част от живота, елемент от структурата на едно семейство с неговото многообразие от роли – човешко дете, братче, сестриче, братовчед, приятел, спортист, певец, танцьор, художник, математик, ученик от … клас и т.н. Детето е личност – независимо от неговата възраст – и предполага уважение към неговата цялостност и многообразие.

Изкривеният, ограниченият поглед към детето само през ролята на ученик, която може да бъде издигната на пиедестал от родителите или учителите, е твърде неприемлив относно задачите на възрастта и цялостното развитие на детската личност.

Целта на настоящата статия е да насочи родителите към подпомагане както на личностното израстване на детето им, така и към организиране на подкрепяща домашна среда. В този смисъл се налага и една по-цялостна рамка на разглежданата проблематика, очертана в отделни кратки теми.

За базисната роля на родителя и специфичната интеракция родител/и – дете/деца

Общоприето е в днешно време да се смята, че първите седем години от живота са отговорни за оформянето на психиката и личността на човек, както и че те обуславят облика му, такъв, какъвто ще бъде той през целия живот. Тези предпоставки могат да работят в подкрепа на целите и мечтите в по-късна възраст или да им пречат.

Първата „връзка“, в която всеки индивид влиза, е тази с родителите – особено с майката, и тя формира модела на взаимоотношенията, които индивидът ще има през живота си. До известна степен майката представлява „вратата“ към живота. От момента, в който види детето си, майката започва да определя отношението на това дете към живота.

Детето имитира, копира и научава всичко от своите родители. Детето се учи от родителите си, като става свидетел на това, как те подхождат към различни предизвикателства. Затова всяка нередност или безпокойство в рожденото семейство може да рефлектира с дълготрайни отражения върху живота и връзките на порастващото дете/човек. Детето научава начина, по който да живее живота си, и видовете поведение от родителите си по време на първите пет години – т.нар. период на „изтеглянето на информация”.

Според Брус Липтън [6] съзнанието заема 5% от ума на човек; то съдържа нашите желания и житейски стремежи. От друга страна, в подсъзнанието, което е 95% от човешкия ум, се съдържат програмите, научени от родителите и вярванията на други хора. Поради този факт подсъзнанието влияе през по-голямата част от времето. Тези програми и вярвания надделяват над намеренията, защото въздействат по-силно и по-влиятелно.

Това е причината често децата да постъпват като родителите си и заради програмирането, което детето е получило на подсъзнателно ниво, може да бъде много трудно да се отдели от тях. Когато детето се ражда, са нужни няколко часа, за да се отдели физически от майката, но емоционалната раздяла продължава цял живот.

В много отношения ние сме нашите родители, тъй като ги носим в себе си постоянно. Нещо повече, много родители забелязват, че децата им проявяват някои видове поведения, които те самите не са одобрявали у собствените си родители. Следователно ние сме и нашите деца, тъй като нашите деца стават като нас самите; ако ги наблюдаваме, ще видим какво от нашите родители носим в себе си.

В заключение ще кажа, че да си родител е свързано с много отговорности, но понякога е нужен само малко „здрав разум“, ако не желаете да нанесете на детето непоправими травми за цял живот.

За възрастта 6–12 години

Това е възрастта, в която се формират качества и компетенции, ключови за развитието на детето и спомагащи изграждането му като личност с адаптивни социални умения.

Социалното качество, което трябва да се формира през детството, е инициативност. Типично през този период е увеличаването на социалните контакти. Появяват се нови отговорности към себе си и околните, развива се способността да се планира и осъществява определено поведение. Детето започва да се „идентифицира“ с хората, чието поведение, характер и отношение е в състояние да разбере. Постепенно то все по-енергично се обучава, изгражда планове, т.е. ориентира се към някаква цел. Чувството за идентичност приема формата на израза „Аз съм това, което ще стана“.

Много важен момент е родителите да успяват да подкрепят и поощряват самостоятелността на детето. В случай на ограничаване на стремежа му към автономност детето развива чувство за „вина“ и става неинициативно, зависимо от околните, липсва му целеустременост за поставяне и постигане на реални цели.

Социалното качество, което трябва да се изгради през периода на училищната възраст, е трудолюбие – стремеж към усвояване на нови навици и постигане на успех, в опозиция на чувството за непълноценност. Трудолюбието се изгражда в училище, когато децата започнат да усвояват социалната култура на своето общество, знанията и правилата, върху основата на които по-късно ще усвоят нови видове умения и поведение. Чувството за идентичност приема формата на израза „Аз съм това, което съм научил“.

Важно е децата да разберат, че тяхната значимост за околните се формира от усвоените знания и поведение, а не от качествата, нямащи нищо общо със знанията (например раса, пол, религия, социално положение).

Основни истини/насоки/правила за родителя при отглеждане и възпитание на детето

Първа: Всяко дете има различен индивидуален потенциал.

Всички деца са различни, няма двама души – дори и еднояйчните близнаци (или клонинги), които да си приличат.

Авторът на теорията за множествените интелигентности Х. Гарднър [2] защитава тезата, че всяко дете притежава различни видове интелигентности и поради това отрича „шаблонизирания” подход на етикетиране на децата, съобразно с техните интелигентности. В своите ранни изследвания той извежда осем типа интелигентност: лингвистична, логико-математическа, пространствена, интраперсонална, интерперсонална, природна (натуралистична), телесно-кинестетична и музикална. В последните години той говори и пише за включването на екологична и екзистенциална (духовна) интелигентност.
Всеки тип интелигентност има определена независимост, от една страна, но в конкретни ситуации може да си взаимодейства с други интелигентности [1].

Предложенията и посланията на Х. Гарднър към представителите на образователната система на проведения международен семинар „Теория за множеството интелигентности“ са в три посоки.
Първата – да учим децата как да мислят, изисква се да заучават фактически материал, който те могат да приложат адекватно в нови познавателни ситуации в образователната среда, аз ще добавя – и в живота.
Втората – индивидуализиране на класната стая, домашната атмосфера или образователния процес, така че всяко дете да демонстрира своите възможности.
Третата – плурализиране на класната стая, домашната атмосфера или образователния процес, т.е. всяка идея, концепция, теория да бъде преподадена по няколко начина, за да активира множествените интелигентности.
Теорията на Гарднър е един дълбоко хуманен, позитивен, обнадеждаващ отговор какво да се прави с деца/възрастни, които имат нарушени висши психични функции. Изследванията на автора показват, че детето трябва да бъде насочено към развитие на друга интелигентност, която ще компенсира съответното нарушение и ще даде възможност за пълноценен социален живот на детето.

Втора: Момчетата и момичетата са различни и учат по различен начин.

Когато подкрепяме ученето на детето, често пъти майката търси опори в своя минал опит, най-често в нейния начин на учене и разбиране на учебния материал. И ако трябва да подкрепи ученето на своя син, твърде вероятно е да не получи адекватна реакция. В тази връзка, важно е всеки родител да отчита различието, да, момчетата и момичетата са различни и учат по различен начин.

В нашата народопсихология негласно е прието майката да помага на детето си в подготовката на уроците за училище и писмени домашни по български език, а бащата се включва в математическите и други технически предмети. Което се явява практическо потвърждение на едно от най-мащабните изследвания на половата диференциация на Е. Макоби и К. Джеклин [3, 829–830].

Те установяват последователни полови различия между момчета и момичета в четири области:
– вербални способности – момичетата имат по-големи вербални способности от момчетата – от предучилищното детство през НУВ до ранното юношество момичетата получават по-висок успех при вербални задачи, правопис, езикови умения, разбиране на труден материал и вербални аналогии;
– зрително-пространствени способности – по скорост и координация на цялостни телесни движения, разбиране на механиката момчетата са по-добри;
– математически способности – момчетата показват по-големи математически способности, отколкото момичетата;
– социално-емоционална област – момчетата са по-агресивни от момичетата.

Момичетата превишават момчетата по чувствителност на пръстите, перцептивна скорост и точност и механична памет.

Момичетата показват по-силна социална ориентация и желание за социално одобрение, отколкото момчетата, по-слаба увереност в себе си и по-високо ниво на тревожност в различни ситуации.

Трета: Научаването да се учи успешно

Какво означава да се учи успешно? Дали това означава, че е достатъчно да се учи редовно по шаблонния начин, като се прочитат уроците по няколко пъти и се наизустяват отделни пасажи. Или за определено време да се обработи и усвои информация, която след определен период от време да може да се изведе от паметта. Да се направят упражнения, да се решат поставени задачи и всичко това да се свърши качествено. Разбираме, че не е достатъчно да виждаме детето си да седи над учебника с часове. И постепенно осъзнаваме, че трябва да се търсят нови похвати за работа с информацията от учебниците. Трябва да се търсят нови методи за обработване и заучаване и нови начини за приложение на способността да се мисли, помни, твори и да се решават проблеми.
Успешното учене предполага детето/ученикът да усвои ключови личностни компетенции. Особено важна сред тях е способността да управлява времето. Времето е най-ценният ресурс, а навиците, свързани с управлението му, остават за цял живот. Ефективната организация на времето е възможна само когато има ясно поставени приоритети, а в първи клас те със сигурност са различни.

Как да подкрепите детето? Направете списък с колкото се може повече неща, които детето прави по принцип през деня – включете всички дейности, които извършва през седмицата (и ежедневните, и специфичните, тези, които извършва веднъж или два пъти седмично). Задължително ги запишете на лист хартия. Отбележете дейностите, които са най-значими и бихте искали детето да им обръща повече внимание. Важно е всеки да поеме личен ангажимент във връзка с активното управление на времето на детето.

Ето и няколко съвета за самопознание на детето.
Много важно за успешното учене на детето е то да открие – само или с помощ от родителя – кога учи най-добре. Някои деца са по-активни сутрин – наричаме ги „чучулиги“, други пък вечер – наричаме ги „сови“. Открийте по кое време на деня детето учи най-добре и планирайте времето за учене тогава.

От значение е също да знаете какво влияние оказва домашната атмосфера върху ученето и как тя ще подпомага ефективността на този процес. Някои деца например обичат хаоса около себе си, а други предпочитат всичко да е подредено. Някои учат добре на фона на любимата си музика, за други това е неприемливо. Оставете детето само да избира своята среда за учене, но преди това го помолете известно време да се самонаблюдава. Трябва да се създаде такава среда за учене, която го кара да се чувства емоционално сигурно и го стимулира за работа.

Важно е детето да осъзнава какво прави и защо е важно да постига целите, които си поставя. И че ако си постави за цел да направи ученето по-лесно, то постепенно това ще се случи. Насочвайте го как самостоятелно да управлява процеса на учене. Той започва в училище – там, където ще чуе урока от учителя, и със задаването на подходящи въпроси може да разбере главното от него.

Научете детето да планира процеса на учене. За това е необходимо то да разбере коя стратегия му дава чувство за увереност. И така, стратегиите са две: от лесното (любимия предмет, по-краткия урок в учебника, по-разбираемото и т.н.) към по-трудното домашно (по-дългия урок, предмета, който се учи насила, по-неразбираемия материал) и обратно – от трудното към лесното. Всичко зависи от детето, неговите интереси, мотивация и работоспособност. Така например някои деца предпочитат да започнат от по-краткото, по-лесното домашно и така постепенно да се подготвят за по-трудното домашно.

Необходимо е да се установи времето за отдих между подготовката на отделните предмети. За това е важно детето постепенно да опознава нуждите на своето тяло от храна и почивка. Почивка от 10 минути на всеки 30–40 минути е освежаваща и не води до загуба на концентрацията. Какво да прави в почивката: да се раздвижи, да изпълни упражнение от йога например, да поема течности, лека храна и др. След такива моменти обикновено се работи по-качествено. Избирайте храни, които стимулират мозъчната дейност и повишават концентрацията – пресни плодове и зеленчуци, ядки, а понякога и малко шоколад могат да събудят детския ум.

И още, важно е детето да разбира как работи мозъкът. Той функционира чрез преработка на информацията и преживяванията, изследва и създава връзки и модели. Научете детето как да развива способността си да разбира и да се концентрира. Това става например с упражнения за бързо четене. С тях се изгражда навик за бърза концентрация на вниманието, като текстът се чете бързо с цел откриване на основните идеи.

Друго умение за успешно учене, което можете да развиете у детето, е как да съставя интелектуални карти – да се възприема цялостната информация на урока. Тъй като мозъкът непрекъснато се опитва да създава връзки, предварителното осигуряване на цялостната картина му дава време да осмисли нещата и да привлече всичко, което децата ни знаят по темата. А процесът прилича на редене на пъзел. Първо трябва да се види цялата картина. След това да се групират парченцата по цвят.

Картината и текстът заедно образуват едно цяло. Визуалният и виртуалният път на човешкото мислене се допълват и подпомагат взаимно. В ежедневието, при ученето и на работа, интелектуалните карти може да се ползват по няколко начина. Те са перфектно средство за организация на мислите, събиране на идеи и обобщаване на знания, свързани с дадена тема. Полезни са и в друго отношение. Освен че са холистични, те дават общ изглед на структурата на темата. При изготвянето на интелектуална карта не се изисква много четене и писане. По отношение подбора и запаметяването на информацията от особена важност е нейното представяне на една страница. Това, което не може да се напише на една страница, не си струва да се пише. Когато темата е по-комплексна, нейните части трябва да се представят върху отделни карти. По този начин ще се запомнят всички важни неща. Визуализацията е представянето на рисунка, чертеж и т.н. на дадена концепция или част от знание, което подпомага неговото разбиране и запомняне.

Можете да помогнете на детето да усвои и други начини за многоканално учене. Като например диференцираното използване на слуховия канал или чуването. Материалът може да бъде свързан с различни мелодии. Опитът сочи, че поемите може да се запомнят по-лесно на фона на музика. Разбирането на дадена концепция може да бъде подпомогнато и посредством допир и движения. Например често объркващата разлика между кръгово и ротационно движение може да се изясни и да се запомни завинаги, ако детето има възможност да опита какво е да се въртиш около собствената си ос или около друго тяло, където оста ще бъде тази на това тяло.

Помогнете на детето да осъзнае, че ученето не е натрупване на фактически знания, а структуриране на информацията и формиране на знание. Най-важната част от ученето е добиването на обща представа за материала. Ето защо то трябва да започне с резюме на материала. Много по-лесно е да придобиеш представа за една картина от нейните части, ако предварително си запознат какво представлява тя. Разкрийте му разнообразието от начини за търсене и получаване на информация по дадена тема – то може да чуе урока от учителя, може да го прочете от учебника, да потърси допълнително данни в енциклопедия, в интернет, да гледа филм и т.н.

В контекста на горното, много важно е детето да се научи само да открива начина, по който разбира и запаметява наученото. Подкрепете го да експериментира, да бъде инициативно и да взима участие в час.

В основата и предпоставка за успешно учене е мотивацията на детето. Можете да го мотивирате чрез системно поставяне на близки, достижими цели, чието постигане да поражда и поддържа у него удовлетворение и чувство за успешност. Чрез близките, достижими цели ще може да се постигнат по-късно и далечните.

Помогнете на детето да разбере нагласата си към отделните учебни предмети. Нека си отговори на следните въпроси: Отдава ли ми се изучаването на даден предмет? Кои са причините? Имам ли желание да го изучавам? Коя е главната цел, която си поставям по този предмет?

Формирайте у детето умение да се самонаблюдава и да опознава себе си като ученик. Така ученето ще се превърне в много по-ефективно и мотивирано занимание. Детето например ще разбере, че има избор кога, къде и как да учи. Това ще го направи по-уверено и ще се научи да разчита на себе си.

Помогнете му реалистично да гледа на нещата, да си дава сметка, че ученето изисква много време и доста труд, преди да се научи да го прави бързо и с лекота. Макар и да е трудно, поощрявайте го да работи упорито и му помагайте да открива и най-малките положителни резултати и само да си дава награда. Това ще му помага да се чувства добре и ще го стимулира да продължава.
Празнувайте заедно постигнатото. Основното правило е, че и родителят, и детето трябва да получават удоволствие от процеса на учене. Ученето трябва да е забавно и да бъде най-увлекателната игра, най-голямото приключение.

Четвърта: Добрата самооценка е ключът към пълноценната личност

Целта на образователната система е да помогнем на детето и ученика да изгради многоспектърната представа за себе си, т.е. Аз концепцията. Тя безусловно трябва да включва позитивната самооценка, самопредстава и асертивно поведение. Успехът спохожда хората, които харесват себе си.

Как да подкрепите детето? С всеотдайна любов и неизменен респект към него. Помогнете му да се почувства ценено – общувайте с него, играйте заедно, четете или просто го слушайте. Също толкова важно е да научите детето да се справя с неуспеха, загубата, срама, трудностите и поражението. Когато почувства, че е достатъчно силно, за да се справи с емоциите си, детето добива вътрешна сила да приема света около себе си.

Седем препоръки към родителя за изграждане на добра самооценка у детето
1. Отнасяйте се с уважение към личността на детето.
2. Поощрявайте детето – така то научава повече, отколкото, ако се санкционира за неуспехите.
3. Поощрявайте детето веднага след като е направило/казало нещо хубаво.
4. Вярвайте в детето. Когато то вижда, че родителите са убедени в способността му например да овладее дадено умение, то също се научава да вярва, че ще успее.
5. Поставяйте ясни граници. Наградите не бива да се дават, за да се прекрати неприемливо поведение, това е подкуп.
6. Отнасяйте се с търпение и толерантност към индивидуалността на детето. Ако то напредва бавно или има връщане назад в овладяването на уменията, му напомняйте колко добре се е чувствало, когато се е справяло, вместо да се фиксира към неуспеха.
7. Избягвайте капана на съвършенството. Помогнете на детето да има смелост да опитва и да прави грешки, да ги приема, поправя и продължава към своята цел.

Всичко, което детето успее да научи и развие в себе си с всеотдайната подкрепа на родители и професионалната помощ на образователните институции е градивната основа на последващия етап от неговия живот – юношеството. Всичко, което ученикът надгради и усъвършенства в училищната възраст е базата за пълноценното разгръщане на неговия индивидуален потенциал и личностно осъществяване.

доц.д-р Райна Захариева – СУ “Св.Кл.Охридски”

ЛИТЕРАТУРА

1. Гарднър, Х. Нова теория на множествените интелигентности на 21 век. Сиела, С., 2004.
2. Гарднър, Х. Електронен диск с материали от международен семинар на тема „Теория за множеството интелигентности“, СУ „Св. Климент Охридски“, 2009.
3. Енциклопедия по психология (под ред. Р. Дж. Корсини). Наука и изкуство, С., 1998.
4. Славин, Р. Педагогическа психология. Наука и изкуство, С., 2004.
5. Юсри, М. Отвъд скритите спомени. Бард, С., 2011.
6. Lipton, B. H. The biology of belief, Hay House Inc., NY, 2006
7. <http://www.brucelipton.com>