Същност и параметри на педагогическата школа Кларк-Касабова

Наличието на ценен, богат и осмислен 125-годишен опит в предучилищната педагогика винаги е бил под влияние на авангардни идеи и силни личности. Може ли да говорим за педагогически традиции и школи и ако – да, то какви са критериите за тяхното наличие. На основание на опита на Американската детска градина са изведени съответните критерии за педагогическа школа в хуманистичната традиция в българското образование в началото на ХХ век.
Елисавета Кларк – учителката, и Пенка Касабова – курсистката от Курса за подготовка на учителки към Американската детска градина, а по-късно и директор и ръководител на курса, са двете емблематични фигури, представители на хуманистичното направление в предучилищното възпитание.

Когато говорим за традиции в българското образование, обикновено визираме един или двама видни представители и техните ученици и последователи. Един от силните примери в историята на образованието е този между Елисавета Кларк – учителката, и Пенка Касабова – ученичката, между Пенка Касабова – учителката, и Вера Начева – сътрудничка, Петруша Дюлгерова, Савка Ганчева, Мара Стоянова, Ика Комфорти и други стотици ученички и последователки. Учители, чиято работа обществено-политическата ситуация в страната превръща в мисия – да предават на своите възпитанички най-голямото послание на живота – любовта, да им помагат в тяхното личностно и професионално израстване, по този начин да обезпечат развитието и възпитанието на децата от предучилищна възраст.

Курса за обучение на детски учителки са преминали над 400 момичета и млади жени, а в Американската детска градина са възпитани над 800 деца. Един от най-обективните критерии е историческото време, което показва и доказва или отрича значението на историческите събития. Първите генерации от ученичките на Кларк и Касабова (1932 г.) отдавна не са между нас. Но от тази първа вълна са останали най-идентичните им възпитаници – техните деца. От последните поколения курсистки (1937–1944) са останали малко живи ученички, които с дълбока признателност и благодарност разказват за събитията и преживяванията, които са имали по онова време.

Едни от най-известните възпитаници на Американската детска градина, които са известни с тяхната житейска и професионална реализация, са Леда Милева, проф. Александър Фол, проф. Илчо Димитров, Бистра Аврамова и др. И така, днес ние можем да заявим, че тяхната мисия е успяла – техните възпитаници от Американската детска градина, курсистките и техните деца са израснали като отговорни личности, професионалисти и посланици на хуманизма.

Понятието “школа” в науката се използва от всички педагози изследователи, когато се описва едно явление в науката и практиката, което възниква около една или повече личности, характеризиращи се с високи лични качества и умения, градящи позитивни и плодотворни професионални отношения. В подкрепа на казаното, наследството от опита на Американската детска градина (АДГ), Курса за подготовка на учителки, издаваните списания „Детска градина” и „Първи стъпки”, Фондацията по предучилищно образование и спомените, съхранени в архивни материали, интервюта с Пенка Касабова и нейните ученички, порасналите възпитаници на детската градина и деца на курсистките, външната оценка, дадена от образователните институции у нас, дават основание да бъдат изведени следните параметри за педагогическата школа на Елисавета Кларк и Пенка Касабова.
1. Обществена потребност или исторически контекст – епохата, традицията и децата, или стереотипизираните стари домашни и обществени модели на отглеждане и възпитание на малкото дете, и естествената потребност от нова ефективна и хуманна педагогическа система.

Началото на ХХ век е време на коренни промени в начина на живот. За традицията знаем, че селянчето се ражда на тъмно, в мазето върху мръсни парцали и слама, обиколено с неизброими приумици на суеверието и невежеството и ако се отърве здраво и читаво от задължителната свещена мръсотия, на която суеверието е обрекло майка му, ако се отърве от различните баяния, магии и заклинания, тогава остава на грижите на майка си, баба си и котетата. Никой друг не му обръщаше внимание, освен на празниците, в които действащи лица са децата. (Ив. Хаджийски, 1974).

В градовете се налага друг модел на живот и поведение, който не е много по-различен и хуманен от отглеждането на селското дете. Неговите характеристики са потискане, ограничаване, насилие и малтретиране на детето, които са обявени като най-добрите средства за възпитаване на “доброто” дете, а “моралните основания” на родителите са подкрепяни с редица поговорки, от вида на “малки деца – малки ядове, големи деца – големи ядове”, “детето се целува само когато спи”, и още по-категорични – “тоягата от рай божи излязла” и “набий го едно хубаво, че да не пипа друг път такива неща, а още по-добре му насипи езика с червен пипер” (пак там).

В този контекст се появяват Американската детска градина и Курсът за подготовка на учителки, ръководени (1900 г.) от Елисавета Кларк – американска мисионерка и предтеча на новото възпитание у нас. Тя успява да подготви своята заместница Пенка Касабова, която развива и разширява дейността на своята учителка. Техният живот и дейност отразяват дълбочината на техните личности, професионализма и любовта към децата.
Моделът на взаимоотношение между учител и ученик е изграден на основата на общочовешките ценности, хуманизма и професионализма. Това е дълбоката същност и на двете личности – Кларк и Касабова, които имат привилегията да са носители на новото, на което ще учат и останалите. Защото само личност може да възпитава личности. И е естествено Касабова да пази и носи в сърцето си спомена за Елисавета Кларк до последните дни от живота си. Затова всички ученички на Касабова я носят в сърцето си, съхраняват спомена за преживяното, издигат на пиедестал ценностите и качествата, които са им били сигурна опора в техния житейски и професионален път.

2. Наличие на учители – предтечи, харизматични личности, носители на новите прогресивни идеи за възпитание на детето и образователни ценности. Една Дийн Бейкър, президент на Колежа по образование в National-Louis University, през 1929 г. пише за Пенка Касабова, че е “една от най-талантливите студентки от Европа, които колежът е имал – Пенка Касабова от България, и през третата година от обучението в колежа стана първият президент на международен клуб” (Baker, 1956).

3. Наличие на цялостна педагогическа система, основана на определена научна теория, съдържателна и структурна връзка теория – обучение – практика.

4. Наличие на структури за обучение на учителки и родители – Курс за подготовка на учителки към АДГ, и за обучение на деца – Американска детска градина.

5. Наличие на печатен орган, насочен към популяризиране на новите идеи и конкретно подпомагане на учители, родители и деца – списание “Детска градина” (1922–1924 г.) и списание “Първи стъпки” (1933–1944 г.).

6. Обществено-педагогическа дейност или наличие на орган за оказване на влияние върху обществените процеси – дружество “Фридрих Фрьобел” (1921 г.) и Фондация по предучилищно възпитание (1940 г.), основани от Елисавета Кларк.

7. Приноси за развитието на педагогическата теория и практика. Продължава изпълнението на американската програма – компилация между Фрьобел и Дюи, но с превес на модерното прагматично образование по метода на проектите, докато Д. Кацаров набляга на теоретичния базис и подготвя своите курсистки в духа на идеите на свободното възпитание – да направи, както сам посочва, “проверка на наша почва на известни методи на работа в полето на предучилищната възраст” (Й. Колев, 1999).

8. Научно-практическо наследство, оставено от сътрудниците (В. Начева-Петкова, Б. Андреева и др.), които са развили идеите, от които практиката е имала най-голяма потребност – като методиката на работа в детската градина, включването на родителите, работа с различните деца и др.

9. Проверката на и във времето – реализацията на децата, завършили детската градина; на курсистките; на децата на учителките.

Пенка Касабова за Елисавета Кларк или Ученичката за Учителката:
“Г-ца Кларк без прекъсване е държала високо знамето на предучилищното възпитание в България. Нейната образцова детска градина е дала възможност на десетки български деца да прекарват щастливо и разумно своето най-ранно детство, подготвила е стотици детски учителки, училищни инспектори и студенти от Софийски университет. Нейният основен принос е, че ни научи как да работим с децата от най-крехката, най-важната възраст. Така тя помогна на много деца, но и на хиляди български родители, които са посетили нейните забележителни родителски срещи и са научили как по-добре да разбират децата си и по-правилно да се справят с ежедневните проблеми, възникващи при тяхното възпитание.
Много малко е писано за г-ца Кларк, но бъдещите и непредубедени изследователи на българското предучилищно възпитание е нужно да знаят какъв непоклатим стожер на детските градини в България е била тя, и то в годините, когато много хора се отнасяха с насмешка към тях.” (П. Касабова, 2001)

Посланията на учителя или Пенка Касабова към своите курсистки (среща на 12.09.1997 г. по повод на нейния 96-и рожден ден):
“Вий издигнахте делото на детските градини в България, а не аз. Сама, аз не можех да го направя. Още от първия миг, в който ви виждах, аз ви обиквах искрено. Всяка усмивка падаше като благословия върху мен. Аз давах цялото си сърце на вас, защото и досега вярвам в любовта. Да се обичаме – това беше моят девиз в живота. Любовта прави човека много по-добър. Аз гледах това да развия у вас. Любовта е една тайна, здрава нишка. Нека тази нежна връзка, която имате, да остане. А когато се скъса, непременно ще има един, който ще помни къде са вашите кости.
Както знаете, ние започвахме с игра “Да си имате сестрички” и аз това го правех съзнателно. През цялото време вие не усещахте колко се мъчех да насадя у вас любов. Без любов няма детска учителка. Любовта е такова велико нещо, че съединява хората, че ни прави по-добри, че е най-великото нещо на земята. Радвайте се, че се излива върху вас от някой друг – това е благословия. Любовта е над всичко – това научих в моите 96 години.” (Архив, 1996)

Признание отвъд океана
Флетчъp Дю Боис, преподавател в National-Louis University, написа Песен за Елисавета Кларк и Пенка Касабова, Елизабет Харисон и Една Дийн Бейкър (2005 г.).
“Oбрази нa времето, oтдавна oтминали, нежно свидетелстват, носейки това, което не ще загине. Mисли и дела, които се простират през океан до други страни. Taм да споделят, не да разпореждат, преподаване с ум и сърце и ръце.”

Благодарността на учениците
Петруша Дюлгерова, курсистка на Пенка Касабова, випуск 1937 г., директор на детска градина с първите нощуващи групи в София:
“Аз я виждам възторжена, млада, красива, умна, убедителна с огнени думи да влива в сърцата ни топлина и обич към децата, да ни учи на дръзновение, с апостолска сила да бъдем добри детски учителки. И ако ние, нейните ученички сме видели малко по-далече от другите, то е, защото сме гледали от раменете на учител гигант. Всичко, което трябваше да зная, съм научила от нея. Пенка Касабова издигна ролята на детската градина и създаде цяла епоха. Няма издигнат паметник на учител, но ние приживе издигнахме паметник в нашите сърца. Ние сме едни от пионерите, които бяхме щастливи да работим с нея и да издигаме авторитета на детската градина.” (Архив, 1996)
Савка Ганчева, ученичка на Пенка Касабова, випуск 1936 г., инспектор и директор в Русе:
“Пенка Касабова имаше сила да ни променя, да ни извайва като учителки. Докато ние учехме децата, тя работеше с нас. Това, от което се страхувах най-много – това ми даваше като задача. Така успявах да преодолея вътрешните си проблеми. Тя ме направи самоуверена и силна. През целия си живот съм благодарна за самочувствието, което ми даде. Мисля, че успях да помогна на много учителки, деца и майки, така както на мен ми помогна Пенка Касабова.” (Архив, 2006)

Разказът на децата
Никола Кьосев – възпитаник на АДГ, 1938 г., споделя:
“Тя имаше силно чувство за хумор и отношение към всички, независимо че бяхме различни деца. Моята майка не беше грамотна, а баща ми беше търговец… но тя имаше отношение, с което ме насърчаваше, че съм значим. Тя беше изградена личност и ни правеше като нея.” (Архив, 2007)

Джеки Комфорти – син на Ика Комфорти, ученичка и приятелка до последните дни на П. Касабова, казва за Пенка:
“Аз знам за Пенка от втора ръка – от моята майка. Тя ми даде много любов, разбиране, подкрепа и приятелство, това е, което и Пенка е дала на майка ми.” (Архив, 2006)

Времето продължава своята “проверка” на образователните идеи и подходи, учителите и реализацията на техните възпитаници. Мисля, че всеки носи в сърцето си примера на своя професор, и независимо от постигането на по-висока самостоятелност и автономност в своето професионално израстване – това, което винаги ще присъства в съзнанието, е личността на учителя, неговото педагогическо майсторство, личностните качества и умения.

И днес, след толкова години, ученичките на Касабова се самоопределят като курсистки на Американската детска градина, която ги „премоделира” в един различен модел на поведение от съществуващия патриархален по онова време. До този нов модел (началото на миналия век) на мислеща и самоуверена личност са се докоснали малко момичета – но са изживели пълноценен и вдъхновен за промени и развитие живот. Помогнали са на своите деца и на тези, с които са работили.

Днес културната и историческата ситуация е различна и тя изисква този модел да бъде водещият както в поведението на учителя, така и в ефективния и оптимистичния ефект от неговата работа с детето.

ЛИТЕРАТУРА

1. Архив (аудио и видео) на сдружение „Елисавета Кларк и Пенка Касабова”, 1996 г., 2005 г. (запис, Чикаго), 2006 г. (запис, Русе), 2007 г. (запис, София).
2. Касабова, П. Скици по пътя на живота. С., Булвест, 2001.
3. Колев, Й. История на предучилищното възпитание в България. С., 1999.
4. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. С., Български писател, 1974.
5. Baker, E. An Adventure in Higher Education. Chicago, 1956.

доц.д-р Райна Захариева

СУ Св. Кл. Охридски” – ДИУУ