Съвременният учител

Реализирането на новата образователна парадигма, припозната и изведена като цел на образователната система на прехода, все още остава като очаквано събитие в отношенията „учител – дете/ученик“ и „образователна институция – семейство“. За да се случи, е необходима промяна у учителя. Тя е заложена в различните нормативни документи през годините [5; 6; 7; 8], чийто замисъл безспорно е в унисон, от една страна, със задачите на новото време – приемане на детето като личност, спазване правата на човека, хуманизиране на образователната среда, а от друга страна – с промяна на самата образователна система у нас. Документалните идеи, мечти и очаквания за бъдещето ще останат нормативно изписани, ако не настъпи промяна в самите актьори/партньори, които описват образователната система. На учителя се придава изключителна отговорност във и за тази промяна, поради факта, че той е вратата, която трябва да бъде отворена, за да се случи тя – реално, професионално и етично.“

Доколко и как тя се случва? Какво мислят за промяната различните партньори на учителя? Тяхното мнение бе потърсено и събрано във видеоразкази на партньорите на учителя, като практическа цел при реализиране на научноизследователския проект на тема „Медиа образование като инструмент за квалификация на учители в ДИУУ“. Медиа образователните продукти са нов опит за ДИУУ. Основните методи на работа са: нова медия, събиране на свидетелства от участниците в образователната система; и „кейс стъди“. Страница от книгата, която всички преподаватели (в ДИУУ) и учители пишат заедно. Инструменти за личностна, диалогична и интелектуална рефлексия [1] за самоосъзнаване, самооценяване и вътрешна мотивация за работа. В резултат на анализите и изводите от проекта бяха изведени следните тематични акценти: визия за българския учител; философия за съвременния учител; реалии и очаквания на ученика от учителя; реалии и очаквания на родителя от учителя; феминизиране на професията „учител“.

И така, първият тематичен акцент е визия за българския учител. В настоящия етап се срещаме с противоречивото обществено мнение за българския учител. От една страна, към него са предявените изисквания от неговите работодатели, от друга страна, изискванията на потребителите – т.е. очакванията на децата/учениците и техните родители, и не на последно място – съществуващото обществено съзнание за учителската професия. Известно е, че общественото съзнание варира, в зависимост от начина на представяне на един или друг случай във или извън класната стая. При което вероятностите за представяне на учителя са две – или да бъде пренебрежително „обруган“, или възхваляващо „превъзнесен“.

Бих искала да представя и нашата позиция – на ДИУУ, на преподаватели, работещи с учители. Работейки и творейки съвместно с него – днешния, съвременния учител, ние разпознаваме различни особености в неговия облик. И смея да твърдя, че те са в светлина, често много по-различна от тази на неговите партньори – колеги, ученици, родители, и на обществото като цяло.

Учителят, който срещаме ние, е интегриран образ – както най-ценните възрожденски черти, така и на съвременните, свързани с очакванията на другите към него. Личностните и професионалните черти на този образ очертават неговата цялостна богата, творческа, развиваща се и вечно търсеща новото личност, т.е. идеал за някои учители, а за нас – колега, който срещаме в нашите обучения.

Подобни схващания за българския учител срещаме и във видеоразказа на директора на ДИУУ [3], където съвременният учител е представен като професионално и личностно ангажирана личност, характеризираща се:
• с повече емоция;
• по-уравновесен;
• по-целенасочен;
• по-отдаден в работата си;
• необичаен.

В своята ежедневна работа той се среща:
• с противоречивостта в обществото за неговия статус;
• с нормативна динамика, невинаги отговаряща на неговия статус от гледна точка на заплащане и самочувствие.

От него се очаква/изисква:
• да отговаря на образа на учителя идеал;
• да владее изкусно умението да говори на различен език с различните деца;
• да е широк и открит, да приюти всички деца.

В обобщение може да се посочи, че така изведените качества очертават своеобразна картография на образа на съвременния български учител, който продължава своето професионално и кариерно развитие (независимо от условията в училище и от материалната подкрепа).

Вторият тематичен акцент е философия за съвременния учител. В днешното модерно, ново общество, повече компютризирано, електронизирано и машинизирано, все повече с носталгия се гледа на възрожденския образ на учителя. Сякаш всички професионални, етични и ценностни качества, които днес са в дефицит, са вплетени във философията за съвременния учител, с препратки към възрожденския модел учител. В тази амалгама – на приемствеността на най-доброто от миналото и най-новото и познато от настоящето – са размислите и констатациите на директора на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Философ“ в София [3].

Като материално и социо-психологическо пространство училището е сравнено с Вселената – с нейното богатство, уникалност, неизчерпаемост. „Вселена е училището…..“. За да бъде част от тази Вселена, т.е. да упражнява учителската професия, човек трябва да бъдеш щастливо орисан от съдбата. Но това орисване предполага и поемане на отговорността да бъдеш учител! Това в разбиранията на Г. Тончева [3] означава: да можеш да даваш добро, да учиш другите, но й да притежаваш това, на което искаш да ги научиш. Учителят може да даде на другите актьори/партньори в образователната система само това, което има в себе си, което е развил. Той не е в състояние да даде на децата/учениците модел за подражание на качество, което не е развил.

И така учителската професия е предопределена, тъй като училището не се прави само с камъни, а учителят прави училището в неговия цялостен социално-личностен, психологически, професионален, хуманистичен и морален контекст. Именно този контекст предпоставя изразяването на призванието на учителя, определено (пак там) като:
– да бъде модел и пример на най-доброто за ученика;
– да дава добро на ученика;
– да учи ученика на добро;
– да учи ученика на уважение и смирение пред труда на другите;
– да дава пример на ученика със своята работа, най-качествена и добра;
– да се учи от ученика, като носител на новото време;
– да уважава личността на ученика и неговата индивидуалност;
– да подпомага ученика и да бъде търпелив в неговия напредък;
– да вярва в доброто, заложено у ученика.

Контекстът на образователната среда и призванието на учителя са взаимосвързани и предопределящи се един друг в тяхната промяна и развитие. В илюстрация на тази връзка са два видеоразказа на управленци от нов тип, с разбирането, че управляваната от тях институция е учеща организация.

За реформиращото се училище и за успеха на екипа разказва директорът на 30 СОУ „Братя Миладинови“ в София [3]. Няколко са задачите пред директора и всъщност условията, за да функционира успешно училищният екип. От „камбанарията“ на директора те са:
• Да се поддържа духът на училището – основан на любовта;
• Да се оценява „красотата“ на професията;
• Да се насърчава добрият учител;
• Да се поддържа визията на училище, което приютява и дава радост, хармония и щастие на ученика;
• Да се помага на нуждаещия се учител да преодолява трудностите.

И един по-различен управленски поглед от директора на ОДЗ № 81 „Лилия“. Директор, който израства от учител в една и съща образователна институция и отбелязва както успехите, които постига, така и трудностите, които го съпровождат. През този различен поглед за промяната в детската градина е от значение:
• Атмосферата между всички служители в градината, между тях и децата;
• Умението на учителя да преминава през трудности и кризи;
• Желанието за професионално-личностно развитие;
• Авторитетът на учителя.

В обобщение може да се посочи, че така изведените мнения конкретизират необходимите условия за реализиране на новата образователна парадигма, в частност промяна в образа на съвременния български учител.

Третият изведен тематичен акцент се отнася за реалии и очаквания на ученика от учителя. Запознаването с мнението и очакванията, позицията на ученика е не само необходимо, но и задължително, с оглед на ревизиране и коригиране на очакванията и резултатите от промяната в училище. Предизвикателствата към учителя в годините на прехода – за промяна на класната стая, стила на преподаване, характера на взаимоотношенията и взаимодействията с ученика и родителя, обективността на оценката спрямо степента на познанието. Промяната у учителя е бавна и иманентно свързана с промяна на нагласи, основополагащи старата парадигма и авторитарното разбиране за властта и свободата („аз знам всичко“, „аз съм учителят, а ти ученик“ и др.). Не е случайно, че в годините на прехода има няколко важни нормативни документи, които се отнасят до реформата в образователната система, началото на които е 1996 г. [5] и през годините различни приоритети при утвърждаване на новата образователна парадигма бяха фиксирани в различни документи [6; 7; 8].

В този контекст е разказът на шестокласник от СОУ в София [3] за бавната промяна на познатите до болка стереотипи.

На въпроса „Кой е добрият учител?“ – могат да се чуят следните отговори:
• Има доверие в потенциала, заложен у ученика.
• Уважава личността на ученика. Вижда положителното и го поощрява.
• Отделя време за индивидуална работа с ученика, за да му помогне да разбере определено учебното съдържание. „Ако не съм разбрал нещо, ми го обяснява.“
• Включва ученика в олимпиади (форми за външно доказване).
• На родителските срещи предлага на родителя информация за успехите на ученика.

Ученикът има осъзнати и мотивирани очаквания за работата на учителя, описани в термините „подкрепа“, „разбиране“, „уважение“ и „поощрение“, които всъщност са термините на новата образователна парадигма за личностно ориентиран образователен процес.

Интересно за нас като изследователи е да се разбере как един мотивиран за учене ученик си представя „добрия“ учител. Най-важните качества, описващи „добрия“ учител от гледна точка на ученика, един от основните актьори на образователната система, са уменията на учителя да:
• вярва в потенциала на ученика;
• поощрява постиженията и напредъка, което ще мотивира ученика за неговата по-нататъшна активност в учебния процес;
• толерира всички ученици;
• обяснява и обучава с търпение;
• обръща внимание на учениците;
• умее да се шегува.

В очертаните шест качества, определящи „добрия“ учител, откриваме преди всичко образа на човек, хуманист и професионалист, който възприема ученика по същия начин. Ученикът преди всичко като човешко същество с типична индивидуалност и своеобразен начин на учене, личност с определен потенциал. Всъщност дали тези качества, които ученикът би искал да припознае в учителя си, са нереални и недостижими? Но за какво друго е необходим учителят в класната стая, ако не именно за това, да подкрепи една развиваща се детска личност? Защото независимо от възрастта на ученика той има нужда от учител, за да го учи. Затова са необясними ситуации, при които ученикът се чувства незабелязан и отхвърлен от учителя. Когато той сам трябва да се справя (самообучава) с материала, който не разбира, когато търси възможност, за да се докаже пред учителя и да привлече неговото внимание.

Съвсем естествено е да се разбере какво мисли ученикът за себе си. Така на въпроса „Кой е добрият ученик?“ спонтанно нарисуваният образ е на ученика, който умее да учи, да играе и да помага вкъщи. Всъщност значението на играта като генеративен източник на алтруизъм и творчество, на самопознание, самоусъвършенстване и себеутвърждаване включва периода от предучилищна възраст до 14-ата година.

Може да се обобщи, че очакванията от учителя на мотивирания да има знания и да трупа опит в училище могат да бъдат групирани около темата за качественото обучение, подпомагане развиването на потенциала на ученика, уважение на индивидуалните темпове на учене.

Четвъртият тематичен акцент е очертан от реалиите и очакванията на родителя от учителя. Като един от трите партньори в образователната система, мнението на родителя, независимо в коя институция на образователната система е детето му, е изключително полезно. По принцип се знае, че българският родител дава „мило и драго“ неговото дете да бъде здраво, добре гледано, възпитавано и обучавано, да има физическо и психическо благополучие. При този вид очаквания родителят влиза в друг вид ролеви отношения – на изискващ, проверяващ и наставляващ работата на учителя, понякога и на институцията. Този вид отношения, характерни за периода на прехода, са по-скоро стереотипни и не работещи, отколкото работещи и сътрудничещи.

Съвременният български родител, приел своите отговорности на ролята, в повечето случаи се характеризира с активност, инициативност и кооперативност спрямо институцията, в която е неговото дете – детска градина или училище. Представени са три видеоразказа [3] на родители. Два от тях се отнасят до учителя в детската градина и единият е на родител на дете в средна училищна степен.

И така, кое е най-важно за родителя на дете, което посещава детска градина:
• Обичта на учителката;
• Професионализмът на учителя в ежедневната работа;
• Различните видове учители.

Очаквания на родителя от детската градина:
• Да има обща цел между родителя и учителя и тя да бъде в името и за доброто на детето;
• Да стимулира детското развитие;
• Да оценява обективно развитието и напредъка на детето.

За родителя на детето – ученик в средна училищна степен, е важно то да чувства, че е в добро училище с добри учители. Годините на прехода и продължаващата реформа в образователната система променят и „мярата“ за доброто училище и затрудняват условията за стабилизиране на напредъка. И въпреки всичко училището се опитва да има подреден образователен процес, да създава подкрепяща образователна и духовна среда. Според мнението на родителя в своето ежедневие учителят среща трудности от различен характер, като например: големият брой деца в класната стая; изискването за личностно ориентиран образователен процес и различията на децата; потребност от нови ефективни форми за обратна връзка между учителя и родителя.

В заключение, може да се обобщи, че изразените от родители мнения и оценки и техните очаквания от учителя в детската градина и училището са информативно ценни и оптимистични по отношение на промените в образователните институции.

Петият тематичен акцент е очертан от феминизирането на професията „учител“. Интересна и провокираща е позицията на единствения мъж педагог, който работи в детски ясли в София. Той изразява своето категорично мнение за обективното състояние със загриженост и тревожност. Отсъствието на мъже в сферата на образованието, макар и обяснимо донякъде, е неефективно за пълноценното детско развитие, което предпоставя пълния модел „мама, татко и аз“. Очаква се реализирането на този модел в детската ясла да има подобен балансиращ ефект – „госпожа/и, господин и аз“.

От друга страна са очертани още два важни момента в работата на детската ясла, първият – свързан с уменията за екипна работа и професионалното единство, и вторият – за отговорността на възрастните пред децата.

Наративът на различните партньори на съвременния учител в образователната система очертава изисквания към неговия професионален и личностен образ, изпъстрена картография на съвременните качества, както и на различните стереотипи. Именно тези духовно-интелектуални и емоционално-ценностни монолози дават оптимизъм, че независимо от по-бавните темпове на процеса на промяна тя е започнала и е необратима.

Събраните различни мнения и очаквания оформят образ на учителя, очакван от ученици и родители – личност с авторитет, висок професионализъм и общочовешки ценности.

Доц. д-р Райна Захариева

ЛИТЕРАТУРА

1. Василев, В. Рефлексията в познанието, самопознанието и практиката. П., Макрос, 2006.
2. Закон за народната просвета: http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prosveta.pdf
3. Канал, ДИУУ: http://www.youtube.com/user/DIUUSOFIAUNIVERSITY#p/u/4/n-MwMLSmMw0
4. Национална стратегия за развитие на детето 2008–2018 година:
http://lex.bg/laws/ldoc/2135579275
5. Национална стратегия за учене през целия живот (УЦЖ) за периода 2008–2013 година: http://www.minedu.government.bg/left_menu/documents/strategies/
6. Национална стратегия за продължаващо професионално обучение за периода 2005–2010 година: http://www.minedu.government.bg/left_menu/documents/strategies/
7. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006–2015 г.): http://www.minedu.government.bg/left_menu/documents/strategies/
8. Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България, 2009–2013 година:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/programa_MOMN-2009-2013.pdf