Развитие и образование на децата в условията на прехода

Новата образователна парадигма поставя нови изисквания и очаквания пред нас възрастните, които сме отговорни за развитието, възпитанието и образованието на децата. Днес ние подготвяме децата, които ще живеят в следващия век, поради това са необходими нови модели на обществено образование и семейно възпитание. Новото – означава възпитаване на деца с характери, знания и способности, които ще им помагат да бъдат адаптивни и адекватни, способни да се справят с предизвикателствата. Какви ще бъдат те? Какво ни очаква занапред? Може да прогнозираме, но каквото и да – то ще бъде отражение на еволюцията и развитието на живота.

Сложността на проблема идва от противоречието между потребностите на децата и познатите възпитателни методи и средства, които използват възрастните – родители, прародители и преподаватели. Пример в това отношение са интересите и игрите на децата днес, силната привързаност към компютъра и телевизията и всичко, което детето може да манипулира технически. Това е естественият отзвук от съвременното развитие, но в същото време се утвърждава все повече социалната изолация, проблеми в общуването с връстници и възрастни. Утвърждаването на новата парадигма предполага изграждане на нови отношения и нови акценти в развитието на детето, а именно: да мислят, да задават въпроси, да творят, да бъдат самоуверени и самоутвърждаващи се. Затова колкото повече знаем за децата, толкова по-полезни можем да бъдем в тяхното развитие.

Фокусът на обсъждане на тези проблеми е насочен от едната страна към детето, неговото развитие и образование, а от друга – към възрастните – детската учителка и родителите, които освен, че са социални и полоролеви модели на подражание, така също и отговорни за осигуряването на развиваща среда при отглеждането и възпитанието на детето.

Постиженията

За изминалите 123 години организираното предучилищно възпитание у нас е натрупан богат теоретичен и практически опит, има безспорни постижения в областта на организацията, програмите за възпитателна работа, формите, методите и средствата за тяхното реализиране, методиките по отделните раздели. За пример ще посоча Програмите за подготвителна група, които вече са 6, което означава, че въпреки дългогогодишната история на ПВ непрекъснато се търсят възможности за оптимална организация на работата в детската градина и за ефективността от работата на учителката.

Първото и най-голямо постижение откриваме в издиганите цели, които са универсалните идеали за развитието на човека за:

• всестранност и хармоничност на физическото, интелектуалното, социалното, емоционалното и естетическото развитие,
• придобиване на съществени знания, способности и умения в областта на езика, математиката, социалния свят, изкуството, физическите занимания, играта, чуждия език;
• развитие на отношения и навици за общуване с възрастни и връстници, самообслужване, културно хранене;
• насърчаване на детската индивидуалност и способности;

Второ постижение е модерната и естетическа организация на материалната база, хуманната и подкрепяща среда в детската градина. Среда в която детето се чувства добре прието и защитено.

Третото важно постижение, особено през последните 20 години, е участието на неправителствени организации като партньори на правителството по важни за цялото общество проблеми. Дейностите и усилията на неправителствените организации, работещи в тази област, ОМЕР – България и клоновете, Фондация “Стъпка по стъпка”, сдружение “Елисавета Кларк и Пенка Касабова” и други допринасят за разширяване и обогатяване на предучилищната теория и практика.

Проблемите

Първият може да бъде видян в претоварване и пренасищане на децата със знания и отнемане на времето им за тяхната основна дейност – играта. Не е тайна, че децата от детската градина често ни питат, “Кога ще играем?”. Въпреки че той е породен единствено и само от стремежа за перфекционизъм на възрастните – детето да получи всичко най-добро, което всъщност е и негово право, смятам, че това е важен въпрос, който показва недостатъчното използване на играта в процеса на учене на децата. И докато децата ни задават своя въпрос – това означава, че не е намерено неговото адекватно решение.

Съвсем естествено се появява и следващият проблем – как да се съхрани детската индивидуалност, различия и потенциал, които има всяко дете? Как учителката да го открие и да го развива, когато се налага да работи с 30 и повече деца?

По принцип ученето е индивидуална дейност, която най-често се осъществява в малки групи по време на ситуации и занимания. В тези малки групи (от 4-6 деца, които седят на масите заедно) се очаква детето да се научи да работи самостоятелно и независимо. Практиката обаче показва и друг феномен, свързан с така нареченото преписване, имитиране или копиране на поведението, действията и готовите решения от другите деца.

Това може да направи несигурните деца по-често да “преписват” готовите решения и/или отговори от по-бързите деца и по-добре работещи, с които работят на една маса. Веднъж установен, този подход “за учене” може да се превърне в съпротива за реализиране на определени усилия за самостоятелно учене. От друга страна изникват много въпроси за по-нататъшното развитие на детето в училище. Как ще успява да се справи самостоятелно?

Третият проблем, който търси свое решение в практиката на детската градина, е осигуряване на комуникативно пространство – мост – между детската градина и семейството. В процеса на отглеждане, възпитаване и обучаване на детето родителите не бива да бъдат изолирани. Родителите са първите учители на своите деца, независимо дали те осъзнават тази голяма своя отговорност. От друга страна учителката не само учи детето, но често се налага да учи и самите родители. В това няма нищо странно, защото тя е професионалистът по въпросите за възпитанието и обучението на детето, тя е експертът, който знае повече от родителя и смятам, че трябва да му оказва помощ и съдействие.

Смятам, че в много градини има изградени мостове и те са възможни само тогава, когато отговорностите на детската градина и семейството за отглеждането и развитието на детето са ясно регламентирани и определени.

Детето и възрастните. Може ли да говорим за детето, ако не отчитаме, къде живее и кои са възрастните, които имат отговорността за него? Детето отразява това, което вижда, това с което е заобиколено, светът, създаден от възрастните и вярвам, че всеки от нас може да отговори на въпроса: “Какво се случва с чистотата и невинността на малкото дете?”. Отговорът търсим в аналогията с чистата капка вода. Естествено това, което се случва с чистотата на дъждовната капка – паднала на улицата, тя може да заблести върху чистата улица или да се слее с калта и мръсната локва.

В тази връзка ще цитирам и основното верую на Елисавета Кларк, че: “Най-жизнената и влиятелна сила при възпитанието на децата е личният характер на учителката, това, което всъщност е. Колкото и да знае, най-жизнената и влиятелна сила при възпитанието на децата е нейният личен характер, това, което всъщност е”. Ролята на педагога е да открие и раздвижи онези скрити индивидуални сили у детето, които биха го направили по-дейно, по-човечно и по-съвършено.

Независимо че това са думи, изречени в миналия век, те могат да се отнесат и към съвременната парадигма за възпитание, за потребността от развиваща семейна и институционална среда, която съдейства за разширяване зоната на детско развитие – детето да прави това, което може да прави добре и върху утвърдения личен опит да научава нови знания и умения. Развиващата родителска стратегия, предполага родителите да помогнат на детето да развие индивидуалността си и потенциала, да живее в емоционален комфорт и физическо здраве, като го научат как да решава проблемите (“Ще го научи сам да лови риба”).

Докато при старата парадигма възрастните използват и се опират само на наличния потенциал и умения на детето, т.е. детето прави само това, което вече прави добре. Това е познатият модел на родителя със свръхпротективна роля, стожер, който се грижи и предпазва детето от проблеми, като ги решава вместо него и най-често докато е жив (“Ще му лови и носи риба, докато може”).

Развитието е процес на трансформация на старото и приемане на новото, а превенцията е ефикасно средство в този процес. Според мен затова се налага да говорим и за превенция на детското развитие и образование, чрез ефективно използване на различни форми за подпомагане на възрастните в семейството и в образователните институции (детската градина и началното училище). Те могат да бъдат:

• училище за родители – обучение на родителите в родителство ;
• обучение на родителите в партниране с образователните институции – детска градина и училище;
• договориране на сътрудничеството между детската градина/ училището и семейството;
• предефиниране на ролята на педагога.

Постиженията в областта на образованието се измерват и с професионалните и личностни характеристики на хората, техните ценности и нагласи, чрез които допринасят за  включване на новите демократични идеи за развитието на обществото и достойен и щастлив живот. Една от исконните български ценностите – е образованието. В тази насока са  неговите цели и мечти – интелектуално и професионално развитие и постоянно усъвършенстване. В този смисъл са обясними и световните постижения на българите в областта на математиката, музиката, изобразителното изкуство, продуктивното и творческо мислене, интелектуалната дейност, медицината, спорт и т.н.

Паралелно с това се наблюдават и други нелицеприятни качества на българина като: индивидуализъм, граничещ с егоизъмо, авторитарност, жестокост, склонност към привързаности, агресивност, които  по-скоро са блощиращи изявата на тази личност, както и  общуването с другите.

Този фактг поставя един сериозния въпрос проблем пред образованието. Защо след като в детската градина се залага на принципите за хуманизъм, демократизъм, индивидуалност, защита правата на децата, доброта, солидарност и други основни принципи на човешкия прогрес, порасналите деца – възрастните, налагат да живеем в общество често базирано на насилие, страх, егоизъм, завист, расизъм и липса на човешка радост.

Пенка Касабова вярваше в човешките добродетели и любовта между хората. Смяташе, че в основата на всяко развитие винаги има определена цел и условия за нейното реализиране. Ето защо, ако се възпламени ума на едно дете с висока цел и има свободата да я постигне, оказва му се помощ, ако има трудности, тогава детето ще расте весело, непотиснато и щастливо. Недоверието и формализмът убиват всеки кълн на развитието. А свободата и доверието са хляб и слънчице за всяка растяща душа!