Авторитетът на съвременния учител – автономна власт и „власт” на харизмата

Бързите и глобални промени в обществото поставят нови изисквания към образованието на младите хора и към учителската професия. Освен да преподава знания, от учителя все повече се изисква да развива ключови умения у учениците да придобиват знания самостоятелно, вместо само да запаметяват и възпроизвеждат информация; от учителя се очаква да бъде авторитет в ролята на фасилитатор, мениджър, подкрепящ индивидуалните способности на ученика и уважаващ неговото личностно достойнство. Да подготвя младото поколение за пълноценен живот и дейност в демократично общество, в което свободната изява на личността включва отговорностите ѝ пред самата нея и пред другите участници в социалната среда, пред нацията и човечеството.

Автономната власт на учителя

Социалната роля на учителя предполага неговото автономно овластяване. Формално учителят има на разположение във властовия си арсенал и упражнява няколко вида власт: наградна власт – стимул – реакция; принуждаваща – страх; експертна – авторитет и компетентност; референтна – идентифициране на ученика с учителя, приемане на нормите, ценностите на учителя като еталон; легитимна (нормативна) – подчинение на нормативно установените правила, права и отговорности.

Ако разгледаме въпроса с правилата в класната стая в контекста на властта на учителя, то промяната на правилата в неговата класна стая зависи от учителя, респективно промяната у учителя зависи от правилата в неговата класна стая.

Всъщност на практиката в детската градина и училището има немалък брой авторитетни учители, които с въведените от тях правила за работа демонстрират демократичните промени в занималнята и класната стая.
Ето откъси от проведени интервюта с учители, които представят своя поглед към занималнята и класната стая.

Детският учител
1. Създаване на атмосфера на уважение, обич и доверие.
2. Да се смеем и да учим.
3. Да бъдем търпеливи и доброжелателни.
4. Да си помагаме във всичко.
5. Да бъдем добри.

Началният учител
1. Разговаря се тихо и спокойно.
2. Използват се „вълшебни думички” – благодаря, моля, заповядай, ако обичаш и др.
3. Дисциплина по време на самоподготовките с цел учениците да не си пречат при подготовката на домашните работи и уроците за следващия учебен ден.
4. Изява на всеки ученик от групата в заниманията по интереси, съобразно с индивидуалните възможности, предпочитания, желания и интереси.
5. Всеки ученик отговаря за работното си място и се грижи за поддържане на добра хигиена.
6. Когато има конфликтни ситуации, проблемите се разрешават с разговор.
7. Учениците от групата са задружен екип.
8. Похвалите, поощренията и наградите са съобразно с ясни за всички ученици критерии – подготовка за следващия учебен ден, дисциплина и участие в различни мероприятия в групата.

Учителят от прогимназиален етап
Спазването на правилата за работа в класната стая, основни човешки и демократични права в моето училище осигурява условия ученици, учители и служители да се чувстват спокойни и уверени при изпълнение на учебните и трудовите си задължения.

Аз преподавам История и цивилизация в 7. клас, а също и Краезнание (СИП) в сборна група ученици от 5. и 7. клас. Основните правила, които установявам и следвам при моята работа, са изяснени още в началото на учебната година.
Първото правило, на което държа, е честността. Независимо дали работим по плана за задължителна подготовка или по малко по-свободно конструирания план в СИП, държа да знам дали представеният от мен материал предизвиква интерес у учениците. Ако за някои от темите те смятат, че са безинтересни, старая се чрез обсъждане в групата да провокирам техния интерес. Поставям изследователски задачи по даден проблем, като настоявам поне единият от източниците, с които работят, да бъде книга (статия, албум, изследване), а не материалите да са предимно от Google. Задължително обсъждаме „откритите” от учениците материали. Добре представилите се отличавам със стикери, похвали.

Второ правило – уважение на личното достойнство на ученика.

Трето правило – учителят не може да нарушава правата на ученика, да унижава личното му достойнство, да прилага форми на психическо и физическо насилие върху него.

Неподготвените ученици не наказвам, но им поставям за следващия път специфични задачи, чрез решаването на които те ще се почувстват значими и по-различни от останалите. След няколко подобни индивидуално поставени задачи тези ученици започват да са едни от активните участници в ежедневната работа. В една от групите например има двама ученици с доста висок потенциал, които обаче са изключително пасивни. На тях поставих задача, свързана с проучване на разкази на възрастни хора, изследване на произхода на някои теренни наименования, и смятам, че резултатът беше положителен – те се вписаха в групата и започнаха да участват в общата работа.

Четвърто правило – право на учебен труд и осигуряване на безопасни и благоприятни условия на възпитание, обучение и труд.

Ако трябва да обобщя принципите на работа в моята класна стая, те са няколко:
1. Целта на работата ни е не толкова да се научат учениците да възпроизвеждат готови знания, а да свикнат да си задават въпроса защо. Ако успяват да отговорят на него, всички други въпроси: кога, къде, по какъв начин, с каква цел и т.н., са значително по-лесни.
2. Стремя се да провокирам евристично мислене в групата. На зададен въпрос върху непозната материя събирам и обобщавам множество отговори, от които впоследствие учениците (с моя помощ) правят определен извод.
3. Всички въпроси, свързани с преподавания предмет, могат да бъдат задавани и обсъждани, макар и да засягат различни аспекти от съдържанието.

Учителят от гимназиален етап
1. Никой не закъснява за час! (отговорност);
2. Всички вземат думата по всяка тема, която обсъждаме! (равнопоставеност и активност)
3. Уважавай опонента си, изслушвай го и не го обиждай! (толерантност)
4. Задължително спазвай благоприличие и цензура при избора на изразните си средства! (самоуважение и уважение към другите)
5. Различието приемай като предимство! (уважение към многообразието и индивидуалността)
6. Във всяка дума, която използваш, влагай определен смисъл! (езикова и познавателна компетентност)
7. Постъпвай като личност и гражданин! (уважение към правата и отговорностите)

Властта на харизмата

Защо харизматичност и какво означава харизмата? Харизмата е свързана с вътрешната индивидуална сила на личността и с нейното обаяние. Харизмата е излъчване на вътрешната сила на личността и нейното въздействие върху обкръжаващите. Харизмата е вътрешният положителен заряд, който предизвиква възхищение, привлича хората, пробужда техния ентусиазъм и мотивира към активност.

Вебер ни предупреждава, че със сигурност харизмата не е оценъчно понятие, с което се ранжират хората като харизматична личност, и в този смисъл не се произнася морална или интелектуална присъда за личностните достойнства. Въпреки че в ежедневния живот именно под влияние на проявените нравствено-морални добродетели и съответно хуманно поведение в съзнанието на хората започва дефинирането на една или друга личност като харизматична. Подобен пример от съвремието са принцеса Даяна, майка Тереза, Йоан Павел ІІ и със сигурност дори Далай Лама, независимо от личната вяра на човека.

В своето разбиране за харизмата Вебер смята, че тя е комплекс, който включва различни качества и умения на личността. Харизма може да бъде приписвана при някои професии, ако в тях се съдържа магичност, като учителската и лидерската. Харизмата, която излъчва авторитетният учител, означава, че този учител не може да бъде заместен от някой друг. Въздействието, който той има, не може да бъде научено или имитирано от друг, колкото и усилия да се полагат за такава имитация. Именно в това силно лично присъствие може да се разпознае обликът на харизматичния учител. И това е индивидуалната лична ценност и ресурс на учителя.

Доколко учителят го осъзнава или не, зависи от неговата личностна и професионална рефлексия. Със сигурност може да се твърди, че харизматичният учител може да бъде носител на двете тенденции на доброто и не-доброто – както на не-насилие и доброта, така и на насилие и жестокост.
Една група учители могат да се възползват от авторитета си в полза на властността и насилието. Ще използвам скорошен пример, когато един учител разказа за своя етикет, поставен от години от учениците му, „Сталин”. Неговото отношение към етикета не беше отрицателно, напротив, беше оценил плюсовете от този негативен етикет за работата си като учител. Други учители могат да се възползват от авторитета си в полза на позитивизма – „учителката по доброто” и подкрепата на учениците. В човешката природа съществува този потенциал на доброто и лошото. Всеки учител прави своя личностен, ценностен, когнитивен и емоционален избор кой потенциал да бъде използван и в каква степен.

Харизматичният учител е учителят-майстор, който, освен че пре-подава необходимите знания и тренира уменията, от които се нуждае ученикът, със своето присъствие оказва влияние върху процеса на взаимодействие с ученика.

Споделено от детски учител
Работата с децата ме вълнува и зарежда. Няма друго, с което мога да заменя това преживяване с децата.

Споделено от начален учител
Всеки ден, когато влизам в класната стая, децата ме посрещат с прегръдка. Детските им очички светят, когато видят усмивката ми, отправена към тях.

Споделено от учител в прогимназиален етап
Колкото и да е ниска заплатата, друго нищо не мога да работя, освен това, да бъда учител, да бъда с учениците.

Споделено от учител в професионална гимназия
За мен учителската професия е пълна с живот и усмивки и дори когато няма да съм в училището, моята класна стая ще е пълна с деца и в нея ще пулсират надеждата и младостта.

Споделените мнения на учителите от различните степени в техните писмени разработки „Моята променена класна стая” подсказват за техните личностни и професионални качества, за различното съзнание, което носят за учителската професия, мисия и призвание в образователната институция, в която работят.

Ето особеностите, които могат да бъдат приписани на харизматичния учител. Той е:
– с внушителна външност, която е по-скоро привлекателна, отколкото красива;
– независим и уравновесен, работи ефективно;
– оптимистичен, склонен да вижда положителното и доброто във всичко;
– поемащ лична отговорност за своето поведение;
– енергичен, излъчва жизненост и умее да заразява с нея околните;
– доброжелателен и спокоен, умее да управлява ситуациите в класната стая;
– уверен в себе си, с чувство за собствено достойнство;
– спокойно приемащ възхищението на другите;
– толерантен, приема различията между хората с уважение;
– хармонизиращ мъжките и женските качества (твърдост и мекота, сила и нежност и др.).

Предизвикателства от бъдещето към съвременния учител

Четири аспекта на бъдещето на ученето бяха изведени от проф. Х. Гарднър и неговата харвардска работна група: глобализацията, революцията в науката биология, дигиталната революция и революцията в обучението и ученето.
В този научен контекст образователната система има нови задачи относно същностната си цел, развитието на детето и ученика. У нас доскоро вниманието на учители и родители беше насочено предимно към умственото и интелектуалното развитие на детето за сметка на социалното и емоционалното развитие. Важни и същностни области от човешкото развитие, които в последните години са предмет на широко практическо и теоретично изследване. Тяхното равнопоставено присъствие в целите на образователната система у нас също намира своя теоретически баланс.
Новите изследвания на Х. Гарднър и групата учени, с които работи, дадоха възможност 2009 година да обобщят петте разума на бъдещето, необходими в живота на човека в новия век и естествено предмет на развиването им и от образователната система. Това се отнася както за самия възрастен – учителя, така и за неговата работа с учениците.

Дисциплинираният разум
Предполага учителят:
– да работи упорито и да се усъвършенства;
– да владее основните начини на мислене: историческо, художествено, научно, математическо;‏
– да бъде специалист в своята професия.

Синтезиращият разум
Предполага учителят:
– да борави с богата информация, особено в глобалната интернет мрежа, която до голяма степен е недиференцирана и неоценена;
– да умее да синтезира;
– да умее от синтеза чрез съответна стратегия да премине към адекватно изпълнение.

Творческият разум
Предполага учителят:
– да владее една или повече специалности – като се съобразява с десетгодишното правило за промяна на нивото на компетентност;
– да синтезира вече известното – вътре в самата ограничителна рамка;
– да излиза отвъд познатото мислене – извън ограничителната рамка, което е наложително в компютърния век на алгоритмите.

Почтителният разум
Предполага учителят:
– да познава, приема и уважава разнообразието като факт от живота – както у дома, така и в чужбина;
– да преминава отвъд чистата толерантност;
– да съзнава необходимостта да се разбираш с другите – с техните гледни точки, с мотивацията им – емоционална и междуличностна интелигентност.

Етичният разум
Предполага учителят:

– да притежава по-високо ниво на абстракция от почтителния разум;
– да схваща себе си като (добър) работник;
– да схваща себе си като (добър) гражданин;
– да действа по подходящ начин и в двете си роли;
– да се развива това в образователната или фирмената общност.

Една от целите на съвременната образователна система е образователен процес, насочен към изграждането на Homo creativus, т.е. развиване на творческото у ученика, човека. Това е и една от насоките на развитие на петте разума на бъдещето. Според Х. Гарднър „творецът е човек, който обича да пробва новости, да рискува и, по-важното, ако претърпи неуспех, се изправя и отново рискува… да обобщава информация от различни сфери; творческият разум трябва да може да мисли извън кутията”. Това несъмнено означава коренна и качествена смяна на самата система на образование, т.е. на методите и техниките на преподаване.

Обучението трябва да се основава върху разбирането за активното учене, което насърчава изследването и откривателството. Събуждането на интерес у ученика го мотивира да извършва активно познавателната дейност – да търси знания, и вследствие на тази дейност осъзнава смисъла на новата информация. Съвременната роля на учителя трябва да бъде по-скоро модерираща – да направлява учениците в търсенията им и в процеса на обогатяване със знания, да подготвя младите хора за предизвикателствата на новото столетие.

Развитие на всестранните интереси, потребности и способности чрез самообразование, самовъзпитание и самодейност се нуждае от стимулиране – учителят тук трябва да играе ключова роля.

Основната характеристика на човешкия свят е стремежът към хармония и справедливост в законово правна и солидарна общност. Това е дълбоката ценностна промяна, която се случва в последните двайсет години – усвояването на нови демократични житейски умения. От учителя се очаква да развива детската личност в нейното богатство от интелектуална, социална и емоционална интелигентност и гражданско съзнание. Всъщност това е лесно, когато детето/ученикът живее и учи в условия, които развиват тези демократични умения.

Реализирането на съвременната образователна парадигма за личностно ориентирано образование и очакванията към учителя за качествено обучение предпоставят един нов съвременен образ на учителя с авторитет и личностна харизма в класната стая. Учител, който притежава сила, обаяние и магнетичност на присъствието си в класната стая.