Успешен проект за демократично училище

Училището навърши 80 години, а Държавата Израел – 60 години.

Състав на учениците – над 425 ученици, около 30% от тях са много бедни деца, деца на имигранти от Русия, на майки, които живеят в центрове за защита от насилие, има 4 класа за деца със СОП (9 ученици в клас), около 41 учители. Квалификацията на учителите се провежда по около 15 теми, дадени от Министерството на образованието, те избират да работят по темата демократизация. На всеки 200 часа квалификация учителят получава 3% върху заплатата си.

Децата със СОП отиват всяка седмица в Дом за деца с умствени недостатъци и там помагат на другите деца.

Досега са давани най-много пари за големите ученици, но сега най-много пари се дават за децата от 3 до 6 години.

От 8 години се провеждат конкретни стъпки на промяна заедно с Иститут за демокрация и мир “Адам”. Целта на промяната е взаимоотношенията в училището да се демократизират, т.е. всеки е важен и значим и никой не може да нарушава правата на другия, да го прави жертва.

Промяната е част от живота, нищо не е както преди, магазините работят всеки ден и през цялата нощ, информацията за половете не е същата; информацията за деня и нощта е различна; разстоянията между хората не са същите. Ние живеем в това променено общество и сме част от тази промяна.

Образованието е много важна част от промяната.

Демократичността започва с разрушаване стария статут на „учителя” и на „ученика”. През първата година резултатът е 0% сега, след 8 години, 80% от учителите са променени. Въпросът на Сара е как да задържи това високо ниво?

След специализация от една година тръгват да проверят „очакванията” на майките, учениците и учителите. След това са събрани „очакванията” и се разсъждава върху тях.

Учителките се чувстват по-уверени след едногодишната специализация.
В училището са имали голям проблем с децата на руските емигранти, които са били рискова група. Живеят в криминална и нездрава среда, застрашени от изоставане в училище. Решават да направят руските деца „значими”, като започват да ги използват като учители за руска култура на останалите в училището. Така цялото училище се запознават с климата, празниците, храната, деня на полицая, деня на майката – празници, които няма в Израел. Те започват да ги празнуват в училище  (в учителската стая имаше надпис – покана към учителите, да не забравят да поздравят всички деца, които са празнували нова година). За една година са успели да помогнат на всички деца и не е останало нито едно дете в криминална среда.

Демокрацията означава – ние сме равни, няма по-добър и по-лош. Затова трябва да дадем възможност детето да се почувства значимо.

Родителите – в училището имаше една майка доброволка, която идва всяка седмица и помага на счетоводителката; един баща бивш ученик на училището, който помагаше на бодигарда. В този ден при директорката имаше едно момче с обучителни затруднения, което има свой индивидуален план за учене. Неговата задача беше в този ден да помага на директорката. Той трябва да се почувства значим и има качества, които му помагат да има това преживяване.

Как започва всичко?

Първо с учениците. Ние възрастните започваме първо с тях, сякаш смятаме, че имаме отговор на всичките въпроси, свързани с тяхното обучение и възпитание. На всички ученици е зададен въпросът: „Какво ви пречи в училище?” – всички ученици са пуснали анонимно своите отговори в една кутия. Децата са разказали всичко, което не им харесва в училището, в отношенията между тях и родителите, между тях и учителите, живота в класната стая и др.

След това са направени Комисии на промяната (квалификация, отпуски, междучасие, библиотека, комуникация и др.) – за 2-ри и 3-ти клас – една комисия, и за 4-ти и 5-ти клас – друга комисия.

Отначало учениците от първи клас не са включени, но след първата година-експеримент те сами проявили това желание. Сега те са включени, след първата половина от престоя в училище (първи срок).

Какво са научили учителите от децата от първи клас – как те се чувстват, че в училище има много неща, които не са достъпни за малките деца, като например: всички ключове на ел. лампи са поставени високо; водата за пускане в тоалетните също е високо и не могат да стигат, за да я дърпат; чешмите в тоалетната също са високо и др. Неща, които затрудняват децата, а възрастните не се досещат да видят света през техните очи.

След като Учениците са „написали и обрисували своето училище”, Учителите са се почувствали странно и за да бъдат разбрани, директорката ги попитала: „Какво ви пречи в училище?”. Всички учители написали какво им пречи. Така те направили картина на тяхното училище.

Директорката разбира, че трябва да разширява съюза и сътрудничеството между учителите и учениците, така и те да чувстват, че имат власт и участват в управлението. Важното е учителят да използва не властта, а авторитета. Тогава има ефект и сътрудничество.

Така започва съвместната работа между учителите – в учителската стая, която се превръща тяхната (учителска) класна стая. Всеки учител участва доброволно в комисия по интереси. Всяка седмица по два часа и половина те обсъждат различни проблеми в комисията, какво да направят, за да подобрят различни проблеми. Основното при решаването на проблемите, е: не може да се вземе решение, което да не отчита нуждите на останалите партньори – ученици, родители и учители. Веднъж годишно се гласуват кои предложения на комисиите да бъдат одобрени.

След взимането на решение идва въпросът – кой ще ги изпълни? Така учениците се учат на демокрация. Демокрацията е труден и дълъг процес, но дава смисъл, защото търсим отговори.

В процеса на демокрация РОДИТЕЛИТЕ са много важен партньор, без тях нищо не може да се постигне. Те се радват да дават доброволен труд за училището. Родителите имат своя комисия в училище. От всеки клас се избират по 3-ма родители, те образуват родителската общност, която избира един председател. Понякога това може да е човек, който иска да бъде на този пост заради детето си, да реши неговите проблеми. Затова е необходимо да се направят такива правила, които да не допускат това.

Всеки месец комисията на родителите се среща с комисията на учителите по теми, които са предложени от родителите или от учителите. Например предстои да се направи промяна в учебния план /обучението по математика/ и др., учителите споделят това с родителите, предупреждават ги, обсъждат какво ще стане, какво очакват от тази промяна. Родителите също се обучават как да партнират на учителите.

При работата с родителите е важна границата. Родителите нямат право да решават професионални въпроси! Те нямат право да критикуват/коментират поведението или работата на учителя/учениците. Защитават се правата и на учителя и на ученика. Така родителите се обучават да бъдат етични. Всеки родител има личен интерес, затова директорът им напомня всяка година, че това не са теми за коментиране. Веднъж годишно се гласуват кои предложения на комисиите да бъдат одобрени. Не с власт, а с авторитет учителите правят промените с родителите.

Родителите имат право да дават различни предложения. Например, наскоро един родител предлага на директорката да се направи нещо за религията. Първоначално тя реагирала, че това не може да стане. Но след това решила, че трябва да му даде възможност да говори и едва, тогава да вземе решение. Тогава тя провела срещата и видяла, че има рационалност в предложението на родителя.

Посетихме само първите класове – четири стаи, едната с деца със СОП. Децата са около 28, масите са подредени на малки блокове. Децата са седнали доброволно. До черната дъска има ниска маса, както на останалите деца (това е масата на учителката, ако тя иска да работи с някое дете индивидуално, го взима и работят на тази маса). Часът в първи клас продължава 45 минути, като на всеки 20 минути има смяна на дейността.

Първи лист: В първата половина на първи клас децата получават своето първо свидетелство (име, клас, година, училище).

Страница в която детето записва какво иска да разкаже за първата половина на престоя в училище (Искам да разкажа, че аз ходя на училище, тук ми харесва, искам да стана баскетболист. Обичам майка ми и сестра ми).

Лист за оценка от учителя, който е подписан от учителя и от директора.
Съвременната роля на учителя фасилитатор е да покаже на детето неговия път и начин на учене.

Министерството променя начина на ограмотяване по четене. Новото не винаги е най-добро за всяко дете, затова в училището използват различни методи за ограмотяване – демонстрира как ги учат да четат, – които да помогнат на всяко дете да усвои азбуката и четенето. Ако това не стане до края на първи клас, то във всички случаи ще стане във втори.

В класа на деца със СОП – 9 на брой, присъстваха 8. Имаше още 8 деца от пети клас, които бяха в часа, за да помогнат на малките. Всеки ден по-големите отиват при по-малките, за да им помагат и да се учат, че има различни деца.
Децата се обръщаха неформално към директорката – Сара, Саричка. Тя нямаше никакви претенции как да я наричат. Чувстваше се уважението на останалите учители към нея.

Един позитивен модел на демократично училище, в което всички участници участват в промяната на учене на демократичност – равнопоставеност: директор, ученици, учители и родители.

Ученето в демокрация започва със смяна/промяна на стереотипите и ролите в училище – от властови (учителя, родителя) и жертвени (ученика, родителя) роли – в равнопоставеност, т.е. признаване на значимостта на другия. Това означава създаване на среда (права и задължения) в училището, в която всички се учат да осъзнават и практикуват основните човешки права. Това от своя страна е зачитане на човешките ценности.
www.adaminstitute.org.ie.english

04.01.2008