43 години от историята на предучилищното възпитание в България

Безспорно делото на Елизабет Кларк и Пенка Касабова, уважено и признато чрез високи държавни отличия още приживе, ще остане не само като минало/история в историята на българското образование, а като едно от предизвикателствата от миналото към настоящето. Какво ни дава основание за тази теза?

Преди всичко това е цялостният модел на работа на Кларк и Касабова, който те реализират 43 години. Модел, който – осмислен и оценен от дистанцията на времето – можем да определим като школа. В този модел на образователната система те включват и останалите важни партньори на детето и учителя – родителя/семейството и обществото с битуващото обществено съзнание.

Тук ще се спрем по-обстойно само на един от основните компоненти на тази система – учителя.

И така, първият най-важен сътрудник на детето е учителят, чието пълноценно присъствие в живота на детето се предопределя от неговата подготовка. В тази връзка е необходимо да се припомни, че подготовката на учители 43 години от историята на предучилищното възпитание в България (1899–1942) е дело на частна инициатива. Два са частните курсове. Първият се осъществява от Елизабет Кларк (1899–1932), предаден на нейната наследничка Пенка Касабова (1932–1942), популярен като Курса за подготовка на детски учители към Американската детска градина. Вторият частен курс за подготовка на детски учители се ръководи от проф. Димитър Кацаров. Той е открит през 1934 г. и просъществува до 1942 г.

Двата курса са закрити със заповед № 1707/13.V.1942 на МНП, в която се казва: Закривам съществуващите до сега в гр. София частни курсове за подготовка на учителки в детските училища на проф. Димитър Кацаров и при Американската детска градина, както и детските училища при тия курсове [ЦИА, ф. 177, оп. 2, а.е. 1533, л. 26].

В същия ден е издадена заповед № 1707/13.V.1942 на министъра на МНП, основана на чл. 28 от Закона за народното просвещение. Заповедта гласи: ОТКРИВАМ в гр. София институт за подготовка на детски учителки, като ВЪЗЛАГАМ на Административния съвет при Министерството да определи учебните предмети, които ще се изучават в този институт, учебната програма, учебното време, приемането на курсистките, завършването на института и изобщо всички въпроси, свързани с неговото съществуване. Необходимите кредити за този институт да се вземат от съответните параграфи по бюджета на МНП за 1942 бюджетна година [ЦИА, ф. 177, оп. 2, а.е. 1533, л. 25].

Каква е подготовката на учители в курса при Американската детска градина?

Първите години са изключително трудни за Елисавета Кларк във финансово отношение. Детската градина трябва да се издържа само от таксите на децата, които са минимални като приход. Няма възможност да се заплаща за помощен персонал и поддържането на хигиената извършва самата Кларк. Често няма пари дори за хляб, но дълбоката й вяра в необходимостта от детската градина и специално подготвени учителки й дава психически сили да устои. Пенка Касабова анализира нейното поведение със следните думи: Само един идеалист, апостол на едно ново дело може да презре несгодите на настоящето и с уверен поглед в бъдещето да върви напред. Такъв идеалист е била и мис Кларк.

През различните години, в които курсът е ръководен от Елисавета Кларк, има различен брой курсистки: 1901 г. – 1; 1903 – 2; 1909 – 3; 1911 – 2; 1914 – 3; 1917 – 4; 1919 – 2; 1921 – 1. В периода 1901–1921 г. общият брой на завършилите е приблизително 40–50. Не е голям, защото броят на детските градини е сравнително малък и някои от завършилите не са успявали да си намерят работа. След завършването си повечето от курсистките остават да работят в Американската детска градина и в нейния клон на ул. „Ючбунар”, който просъществува до Първата световна война.

В подготовката на детски учителки преди всичко се използват методи и подходи, базирани на хуманната философия за живота, на общочовешки ценности и на най-новите постижения на психологията и педагогиката: системност, последователност, активност и творчество. Целта на курса е широка: тя е била както подготовка за детски учителки на девойки, които имат данни и личностни качества, така също и подготовка на млади момичета за бъдещата им роля на майки. Изискванията към визията на бъдещата детска учителка са изключително високи. Тя е модел и пример за подражание от страна на децата. Именно поради това трябва да бъде личност високоинтелигентна, възпитана, много знаеща и в различни области, културна, ерудирана, свободна, за да може да реагира правилно във всеки момент, в който детето има нужда от нейната помощ. По време на обучението така, както Пенка е получила подкрепа, за да може да изразява свободно себе си, и тя в нейния курс подпомага личностната трансформация на обучаваните момичета.

Курсът има теоретико-приложен характер. Курсистките ежедневно слушат лекции следобед, а сутрин посещават детска градина и работят съвместно с учителя титуляр. През лятото те стажуват в различни временни селски детски градини.

За качествата на Пенка Касабова като преподавател в Курса за подготовка на детски учителки Надежда Стайкова, курсистка випуск 1936 г., споделя: Директорката на Курса П. Касабова ни правеше впечатление не само със знанията, които тя ни даваше, но и настроенията, размислите, които те пораждаха у нас. С предмета „Умствена хигиена” ние получавахме ориентация как да се държим в обществото, за да се запазим умствено и физически здрави. Поучавахме се от много правила и норми, които ни улесняваха. Ползвах се от тях и направих някои корекции в моя живот. Пенка Касабова предаваше учебни предмети от художествения цикъл – изобразително изкуство, ръчна работа, художествена ритмика, разказване на приказки, драматизация. Ние получавахме необходимите знания за тяхното значение за развитие на детето, но същественото беше, че от нас се изискваше ние самите да ги изпълняваме. Това изискване ни направи впечатление и ние много се заинтересувахме. При изпълнението се освобождавахме, вживявахме се в съдържанието, обогатявахме се емоционално, което чувствахме като духовно обновление. Тези преживявания будеха у нас импулси и ние да работим по този начин с децата.

В първите години на организиране на педагогическия курс Кларк не дефинира много и големи цели. Тя си поставя за цел това, което може да постигне – една-единствена, но много важна цел: да изгражда личността на учителката. Личност, дефинирана от личностни качества и общочовешки добродетели: честност, трудолюбие, алтруизъм, почтеност, преданост към делото на предучилищното възпитание, истинска обич към децата, съвестност, всеотдайност, просветеност, развиване на творческите способности.

Тази цел е мотивирана от факта, че не толкова с преподаваните знания на детето, а с поведението си учителят оказва изключително голямо влияние върху неговото формиране. Или както Кларк го е казвала: Бъдете това, което искате да бъдат децата. Важното е какви сте вие, за да бъдат децата добре възпитани.

И още един аргумент за формулирането на тази цел – Елисавета Кларк е зряла и готова за изпитанието самата тя да бъде достоен пример за курсистките, които обучава. Затова не е трудно да използва като основен метод в работата си личния пример. Ето как описва това Пенка Касабова: Тя се стараеше да бъде във всяко отношение такава, каквато искаше да бъдат другите. Каквото и да вършеше, вършеше го съвършено; безразлично дали свиреше на пиано, или играеше с децата, дали преподаваше, или посрещаше гости, дали готвеше, или изнасяше сказка. Толкова беше работила за усъвършенстване на характера си, че ние, обикновените хора, изпитвахме малко стеснение пред нея. Силна и завършена личност беше мис Кларк. Дори самото й присъствие облагородяваше и респектираше хората.

Високата култура, отличното образование, което има, дълбоката й духовност, самодисциплината, прогресивни идеи и работоспособност оформят Елисавета Кларк като изключително харизматична и хармонична личност. Именно това тя се опитва да предаде както на децата в детската градина, така и на курсистките, с които живее постоянно и които обучава.

В един следващ етап от развитието на курса са формулирани следните цели:
1. Възпитаване на преданост към педагогическата професия.
2. Възпитаване на чувство за отговорност пред децата и обществото.
3. Възпитаване на чувство на отговорност у курсистките към подготовката за бъдещата професия детска учителка.
4. Даване на добра практическа и теоретична подготовка на бъдещата майка.
5. Привличане на сътрудници – учени, изявени граждани, представители на учебното дело, за подпомагане и развитие на детските градини

Логическо следствие от целите са задачите на Курса за подготовка на детски учителки:
1.      Да обикнат децата и да се интересуват от детското общество.
2.      Да се научат да наблюдават, проучват и разбират децата.
3.      Да разберат и осъзнаят, че професията на детската учителка е важна и отговорна и изисква преданост и всеотдайно служене.
4.      Да получат необходимите теоретични познания за възпитание на децата.
5.      Да овладеят методиката на работа в детската градина.
6.      Да развият умения за планиране и предварително обмисляне на работата.
7.      Да развият умения за самоанализиране на извършената работа и на грешките.
8.      Да се възпита и развие стремеж за самоусъвършенстване и квалификация.
9.      Да развиват, утвърждават и разширяват съвременното разбиране за предучилищното възпитание.

Изключително разностранни и многоаспектни са дейността и влиянието на школата на Е. Кларк и П. Касабова и по отношение на другите партньори в системата – родителите и обществото. Но дейност и влияние, неизменно ориентирани и центрирани върху детето като основна ценност и значимостта на детството в неговия живот; безусловно основани на хуманната философия за живота, на общочовешките ценности; правата на детето; отговорно и всеотдайно осъществявани с високо личностно и професионално съзнание за мисията на предучилищното възпитание. Школа, дейността на която е насочена към промяна на обществените нагласи и обществено съзнание за детето, работата на учителя и отговорностите на родителя и обществото към тях. Школа със съдържателни проекции в настоящото днес на предучилищното възпитание и високи изисквания към днешния детски учител – предизвикателства от миналото, на които сме длъжни достойно да отговорим. В името на най-голямата ценност – детето.

 ЛИТЕРАТУРА

Касабова, П. Скици по пътя на живота. С., Булвест, 2000.
Петкова, В. Из история на предучилищното възпитание в България. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1999.
ДИА, ф. 177к, оп. 2, а.е. 1105, л. 42–45.
ЦИА, ф. 177, оп. 2, а.е. 1533, л. 26.

доц.д-р Р. Захариева 

СУ “Св.Климент Охридски”