Развиващият се учител

Развиващият се учител – променящата се класна стая

доц. д-р Райна Захариева

В годините на политически, икономически, социални и културни и образователни промени у нас, ние извървяхме дълъг път на отричане на старото и търсене на нови решения. Нови решения, важни за нашата народопсихология и култура, но и за останалите страни, сред които се утвърждаваме като партньори. Съвременната световна образователна стратегия се свързва с изграждането на информационно и гражданско общество, т.е. “общество на познанието” – което съчетава: ценностите на базисната култура; способност за активна амостоятелна професионална дейност; непрекъснато самообразование; и самоусъвършенстване.

Реформата на образователната система дефинира новата образователна парадигма. Тя постави изискване пред учителите – за личностно-ориентиран образователен процес. Процес, в който се налагат нови, различни, равнопоставени взаимодействия между учител и дете. Нейното приложение изисква промяна на досегашната роля на авторитарния учител, на детето, от което се изисква възпроизвеждане на знания, на родители, които не знаят как да сътрудничат на учителя и да помагат на детето си.

От учителя зависи как ще се промени реално и класната стая. Ако той се развива и променя, той ще направи ефективни и реални промени в класната стая. Но ако той има съпротиви към промяната, процесите в класната стая ще останат неефективни както за самия него, така и за децата. И ако промените в образователната система протичат толкова бавно, каква е причината? Има ли съпротива към промяната?

Независимо, че детските учители работят с много малки деца – днес, те подготвят децата на бъдещето. Деца, които ще се реализират в живота след повече от 20 години. Тази настояща отговорност на учителя поставя редица въпроси за бъдещето на децата: А какви знания и умения ще им трябват тогава на децата? Как да помогнем днес на децата да се справят в живота след толкова години като станат възрастни? Какви модели на човешки отношения да тренираме, докато са в детската градина? Въпроси, които трябва да си задаваме, за да намираме най-ефективните отговори и съвременни решения.

В търсенето на отговори на тези въпроси, в намирането на най-добри решения за промяна на класната стая, ние решихме, че е важно да знаем какви са очакванията на учителите от детската градина към образованието и какви са очакванията на малките деца към учителите. Проведохме изследване, като си поставихме следната цел: Да се установи диапазонът на очакванията на родители и учители за промяна на съществуващите взаимоотношения в съвременната класна стая.

Задачите на изследването: 1) Да се проучат очакванията на учителите към родителите на децата в детска градина (ДГ). 2) Да се проучат очакванията на родителите към учителите в ДГ. 3) Да се набележат предложения по посока новата образователна парадигма.

Обект на изследване са родители на деца от детска градина (ДГ) и учители на деца от ДГ. Предмет на изследване са очакванията на учителите от ДГ; и очакванията на децата през родителите от ДГ.

Изследвани лица (ИЛ) – общо 290 родители на деца от ДГ, от София, Варна, Бургас, Видин, Ямбол, Нова Загора и Раковски.

Метод на изследването: Контент-анализ на документи от обучение на учители на тема: „Развиващият се учител – променящата се класна стая”. Беше зададен директно въпросът: Какво за вас като родител, беше най-важно? Какво очаквате от детската ясла/детската градина?

Методи за обработване на данните: Количествен анализ чрез статистически пакет за социални науки – SPSS v10., процедурата „евристичното правило на Парето”.

Резултати

Резултатите от проучването мнението на учителите е представено в таблица №1. Вижда се, че събраните 12 очаквания могат да бъдат обединени в три групи. Първата група очаквания варират от 16-23% от ИЛ. Това са традиционните, класически очаквания на уважение, доверие, отговорност и подкрепа от учителя.

Таблица№1 Очаквания на учителите от родителите

Очаквания на учителите от ДГ	% ИЛ	Група
Уважение	23	1
Доверие	19	1
Отговорност	17	1
Подкрепа	16	1
Заинтересованост	11	2
Толерантност	11	2
Съпричастност	10	2
Диалог	9	2
Сътрудничество	8	2
Липса на доверие	5	3
Културно общуване	3	3
По-чести контакти	2	3

Втората група очаквания варират между 8-11%. Прави впечатление, че две от очакванията, заинтересованост и толерантност, са посочени от еднакъв брой учители (11%) са посочили. Останалите очаквания са: съпричастност, диалог и сътрудничество. Термини, които отразяват очакванията към ролята на учителя в периода на прехода, и на новата образователна парадигма. Може да ги наречем, очаквания на прехода за екипност и равнопоставеност към „учителя на прехода”.

Трета група – песимални (песимистични и минимални) очаквания – „В рамките на добрия тон” (варират от 2 до 5%) макар и с нисък процент, тези очаквания са реални. Те са интересни и не бива да бъдат подценявани и пренебрегвани:

• Не сме длъжни да си вярваме (за всичко), но

• Би трябвало да спазваме добрия тон – културно да общуваме и поради това

Да се виждаме по-често, за да си свършим работата (ще има и случаи, когато няма да си вярваме и вместо да се изясняваме ще се разделим културно, а за работата ще се видим още веднъж

По-голяма част от очакванията между 16 и 23%, могат да бъдат определени като максимални, класически, на „учителя на прехода” и „в рамките на добрия тон”. От общо 12 очаквания на учителя, 7 от тях са насочени към старата парадигма и роля на учителя. Наличието на песимални очаквания, не са новост в образователна система. В същото време, откриваме наченки на очаквания, адекватни към новата парадигма – на интерактивност (толерантен, сътрудничи, съпричастен и диалогичен).

Резултатите от проучването на очакванията на децата, изразени чрез родителите са представени в таблици с №№2-6. Като процентът посочили е спрямо броя хора (3-та колона). Според евристичното правило на Парето, получихме 4 групи очаквания.

Таблица №2. Първа група очаквания на родителите

Очакване		Насочени към	% посочили	Групи очаквания
Здравословна традиция	Учител		50		1
Децата да могат да играят	Учител		45		1
Разбиране и толерантност	Учител		39		1

Първата група очаквания на родителите варира от 39-50% (табл. №2). Те са насочени предимно към учителя. От него се очаква да спазва здравословни навици, детето да играе и да бъде разбрано. Зад тези очаквания се открива моделът на загрижения, отговорен и изискващ родител. За него детската градина е мястото където „…да се спазва необходимата хигиена за здраве, децата могат да играят, възрастните да ги разбират и да са толерантни към тях”. Това са родителите, които, като си вземат децата от детската градина, ги питат: „Днес ти игра ли, …спа ли, хранили се?” Философията на този родител е – всички са длъжни да обгрижват детето.

Таблица №3. Втора група очаквания на родителите

Очакване	Насочени към	% посочили		Групи очаквания
					Добро-зло	Учител	33	2
Възпитаване,обучение, положителни качества	Учител	32	2
Да заменят родителите	Учител	31	2
Да получава помощ от учителя	Учител	27	2
Да бъдат добре гледани	Учител	25	2
Да се възпитават в добродетели	Учител	25	2
Да получат качествено образование	Учител	23	2
Да се адаптират бързо	Учител	22	2
Получат помощ от учителя	Учител	20	2
Съпричастност	Учител	19	2
Здраве и култура	Учител	19	2
Да научат нещо	Учител	18	2
Учителя да разбира децата	Учител	17	2
Да ги променя	Учител	17	2
Да се научи	Учител	17	2
Добър учител	Учител	17	2

Втората група очаквания на родителите, варира от 17-33% (табл. №3). Интересно е, че вътре в нея откриваме малки подгрупи с еднакъв процент очаквания. „Да бъде добре гледано, да се възпитава в добродетели” (25%); „Съпричастност, здраве и култура”, (19%); „учителят да разбира децата, да ги променя, да ги учи и е добър учител (17%). Всички очаквания са насочени към учителя и неговата работа. Тези очаквания могат да бъдат приписани на „абдикиралия родител”, преотстъпил своите задължения и отговорности на учителя. Неговата философия е, че детската градина е мястото, където детето е прибрано на сигурно място, ще бъде”морално възпитано в добро-зло, ще има осигурено възпитание и обучение, детската градина може напълно да го замени. Каквото се иска от него като родител, той го е направил, останалото зависи от учителя. И обикновено при проява на негативно поведение на детето, той го „приписва” на детската градина, другите деца от групата и/или учителя. Който приема, че като родител ще помага и лови риба на детето си ,докато може”.

Таблица №4 Трета група очаквания на родителите

Очакване	Насочено към	% посочили	Групи очаквания
				Уважение на децата	Учител	15	3
Осигуряване на комфорт	Учител	15	3
Да говорят	Дете	15	3
На честност	Учител	14	3
Да играят	Дете	12	3
Спазват традицията	Учител	11	3
Учат	Учител	9	3
Навици	Учител	9	3
Разбиране в групата	Дете	8	3
Доверие	Дете	7	3
Спазване на правила	Дете	7	3

Третата група очаквания на родителите, варира от 7-15% (таблица №4). Както се вижда от таблицата, тук също има три подгрупи с еднакъв процент очаквания. Но интересното за цялата група е, че за пръв път се откриват очаквания на родителите насочени към развитието на детето. В първата подгрупа изразена в 15%, влизат две очаквания към учителя: да проявява „уважение към децата” и да „осигурява комфорт на детето”. Следващото очакване е насочено към детето: „да може да говори”. Във втората подгрупа с 9% се откриват очаквания към учителя да „учи децата” и да създава „навици”. В последната подгрупа със 7% от учителя се очаква да проявява „доверие” и да учи детето „да спазва правила”.

Таблица № 5 Четвърта група очаквания на родителите

Очакване	Насочено към	% посочили	Групи очаквания
				Има приятели	Дете	6	4
Дава заслужена оценка	Учител	5	4
Задоволява потребностите	Учител	4	4
Сигурност	Дете	4	4
Отговорност	Дете	4	4
Индивидуалност на детето	Учител	3	4
Помощ от учителя	Дете	3	4
Добри отношения в групата	Дете	3	4

Четвъртата група очаквания на родителите, варират от 3 до 6% (таблица №5). Характерното тук е наличието на две подгрупи с еднакъв процент, съответно с 3 и 4%.

Тук откриваме очаквания на родителя за когото е важно, не какво трябва да прави учителят, а какво се случва с детето в детската градина: Ще получили умения и компетентности, които ще му помогнат да живее в изграждащото се ново демократично общество. Родител, който приема философията, че детската градина е място не само за забавление, но и за индивидуално развитие на детето. Който смята, че като родител, той трябва да научи детето си как „да лови риба и да се справя в живота”.

От общо 8 очаквания за цялата група откриваме, че три от тях са насочени към учителя (дава заслужена оценка, задоволява потребностите и отчита индивидуалността на детето) и пет са насочени към социализацията на детето (може ли да говори, да играе, да се разбира с връстниците си, да му вярват и да се научи да спазва правила).

Родителите са приели философията, че детската градина е най-естественото място на детето да се чувства сигурно, да общува с връстници и да получава помощ, чрез която да се развива, като се отчитат неговите реални потребност и индивидуалност.

Отново се откриват наченки на очаквания на развиващия тип родител, за когото е важно максималното развитие на потенциала на детето му в детската градина. А това е образователната институция, която има тази отговорна задача. Родителят очаква, че ролята на учителя е именно тази. И след като учителят е там – той очаква от него да осигури развитието на детето му.

Изводи от изследването:

1. Докато класически очаквания са до 23%, то новите очаквания са – 10%. По-голяма част от обявените очаквания, вариращи между 8-23%, могат да бъдат определени като максимални, класически и традиционни, представящи професията идеалистично и са насочени към старата парадигма за ролята на учителя. Наличието на песимални очаквания не е новост в образователна система. В същото време откриваме, че разпределението сред родителите е между 8-10% очаквания на учители, които са адекватни на новата образователна парадигма – личностно ориентирано образование (толерантен, сътрудничи, съпричастен и диалогичен).

2. По-голяма част от очакванията на родителите от 15-50% са насочени към учителите. Те също могат да бъдат определени като максимални, класически и традиционни очаквания на загрижения и отговорен родителя. Според неговата философия е важно: „спа ли, …, храни ли се, слуша ли детето? Какво и как работи, за да разбере какво е получило детето. Паралелно с това откриваме и развиващи родители (3-15%) с очаквания, насочени към новата парадигма – развитие на потенциала на детето. За тях е важно как се е чувствало детето, какво старо може да прави по-добре и какво ново е научило.

3. Трябва да се отчете фактът, че съвременните родители не са подготвени да бъдат такива. Те ползват моделите на родителство на своите родители и имат нужда от развитие и саморазвитие в училище за възрастни. И това обяснява все още големия процент родители, носители на старата парадигма. Тя казва: „Не е важно как се чувствам аз, важно е детето да е добре. И аз ще му помагам докато съм жив”. И малкият процент развиващи родители за които е важно да научат детето „само да лови риба” и когато порасне да се справя с проблемите в живота си. Четирите най-силно акцентирани ценности, очаквания на родителите от детската градина, споделят от 19 до 23% от тях.

4. Тревожен е фактът, че все още има висок процент учители, които работят по старому, независимо от многобройните форми на квалификация – държавни и частни, популяризират се резултати от различни проекти, има висока обществената гласност на новите демократични идеи, интернет предоставя постоянна и актуална информация във всички сфери на всички държавни институции.

Заключение

За педагогическата практика е важно набелязването на конкретни мероприятия за промяна на учители и родители по посока на новата образователна парадигма. За учителите могат да се предлагат програми за развитие и саморазвитие, които да им помогнат в промяната и в преодоляването на вътрешните съпротиви. Очакваният резултат е да се превърнат в развиващи учители и носители на новите отношения в класната стая. Развиващ се учител е учителят, превърнал професията си в мисия, в път на личностно и професионално самообразование и самоусъвършенстване.

Същото бихме препоръчали и за промяната в стереотипите на родителите – обучение в идеите на развиващата родителска стратегия и интерактивните взаимоотношения родител-дете. Очакваният резултат е превръщане на родителя в развиващ, който подготвя детето си да живее уверено бъдеще.

Развиващият се родител е този, който е отговорен за развитието на детето, така че да може самостоятелно да се справя с живота, помага му да познава корените си и му дава криле, за да „лети” и реализира потенциала и мечтите си.

Литература:

1. Антова, М., Р. Вълчев (1998) Идеи за промяна. В – Отворено общество, 3, с.5-14.

2. Zaharieva, R., (2004) Three models of being ready school. Diagnostics – Prognostic–Development, S.

3. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка (2006-2015).

4. Маслоу, Е. (2000) Мотивация и личност. С., ИК „Кибеа”..

5. Стратева , Л. и др. (2007) Причини за отпадане на децата от училище в България. С., Уницеф.