Стоте езика на децата

Няма начин. Стотицата е тук.
Детето
е една стотица.
Детето
има сто езика,
сто ръце,
сто мисли,
сто начина на мислене,
на игра, на говорене.
Сто – винаги сто
начина на слушане,
на удивляване, на любов
сто радости
за възпяване и разбиране
сто свята
за откриване,
сто свята
за измисляне,
сто свята,
за които мечтае.
Детето има
сто езика
(и сто стотици още),
но му открадват деветдесет и девет.
Училищата и културата
отделят главата от тялото.
Те казват на детето:
да мисли без ръце,
да прави нещата, без да използва главата си,
да слуша и да не говори,
да разбира без удоволствие,
да обича и да се удивлява
само по Великден и по Коледа.
Те казават на детето:
да открие света, който вече е тук,
и от стотицата
те откриват деветдесет и девет.
Те казват на детето:
че работата и играта,
реалността и фантазията,
науката и въображението,
небето и земята
разумът и мечтите
са неща,
които нямат нищо общо помежду си.
И така те казват на детето,
че стотицата не е тук.
А детето казва:
Няма начин. Стотицата е тук.

Лорис Малагуци,
основател на подхода “Реджо”

Литература:

Donna King, CHILDREN FIRST. (1999) ; 100 LANGUAGES