09 – Нови медии в работата на учителя и ученика
Технологичният напредък оказва пряко влияние върху начина на живот през последното десетилетие. Училищата не правят изключение. Класната стая като място за преподаване и получаване на знания вече надхвърли чисто физическия си смисъл. Новата класна стая на 21. век е мултифункционална – едновременно и кабинет по информационни технологии, и научна лаборатория, и мултимедийна зала, и комуникационен център. Броят ученици, използващи компютри за обучителни цели, расте стремително, въпреки че доскоро това предизвикваше леко негодувание от страна на учители, опитващи се да изградят навици за използване на книги като източник на информация. Методологии, утвърждавани стотици години, вече отстъпват на нахлуващите нови и поставят учителите на 21. век в позиция „Ти гониш!“. В тази връзка в редица страни вече е въведено законово изискване за определено ниво на компютърна грамотност на учителите.
Бурното развитие на информационното общество в световен мащаб даде повод на Европейската комисия да приеме план за действие – eLearning Action Plan, за интегрирането на информационните и комуникационните технологии в образованието. Основните насоки на този план за действие са заложени и в Стратегията на Министерството на образованието и науката за въвеждане на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в българските училища. Главна цел на стратегията e ефективно използване на съвременните информационни и мрежови образователни технологии и методи в учебния процес, а именно:
- Компютърнобазирано учене (Computer-based learning)
Предполага използване на компютъра като ключов компонент на образователната среда – както на компютри в класната стая, така и за специално структурирано образователно пространство.
- Компютърно базирано обучение (Computer-based training)
Това е обучение, при което обучаемият учи, като изпълнява специални образователни програми.
- Уеб базирано обучение (Web-based training)
Уеб базираното обучение може да се разглежда като вариант на компютърно базираното обучение; предлага се по интернет с използване на уеб браузър. Може да включва и интерактивни техники като чат, бюлетини ICQ, дискусионни бордове. Позволява онлайн тестиране и оценяване.
Електронното обучение последователно и трайно навлиза в образованието, поради следните причини:
– бързото развитие на компютърните технологии в световен мащаб;
– добрите възможности за компютърно моделиране на обеки, процеси и явления;
– нарастващия интерес към този вид обучение;
– привлекателните и реалистични визуализации;
– възможността за спестяване на скъпо струваща техника и материали, необходими за упражнения върху темата.
Учебната дейност се осъществява от обучаемия или преподавателя с използване на учебните ресурси в системата за електронно обучение и осигурява/проверява постигането на технологии за повишаване на качеството на образованието, учебните цели. Всяка дейност се характеризира с обогатяване на учебното съдържание и въвеждане на иновационни предназначението си:
– за учене;
– за проверка на знания и умения;
– за оценка на знания и умения.
Основен компонент сред учебните дейности е компютърно базираното оценяване (Computer-based assessment), познато още като компютърно базирано тестиране (Computer-based testing) или e–изпитване. Това е метод за управление на изпити (тестове), при който отговорите се записват електронно, оценяват се електронно или и двете. Системите за компютърно оценяване позволяват на обучителите да разработват, предоставят, разполагат във времето и да получават резултати от изследвания, викторини, тестове и изпити. Компютърно базираното изпитване може да бъде самостоятелна система или част от виртуална среда за обучение, достъпна и през интернет.
Има учители, които благодарение на нестандартното си и иновативно мислене въвеждат нови методи на обучение с голям успех. Това не са „свръхучители“, а обикновени хора с необикновена гледна точка. Новият тип обучение изглежда на практика лесен за прилагане, но при по-задълбочен поглед се вижда една доста сложна техника, чието реализиране изисква значително време за достигане на ефективност и стандарт.
Технологичната интеграция може да се разгледа в четири аспекта, в зависимост от инструментите, с които учениците боравят в училище:
– контекстност на съдържанието;
– сътрудничество;
– комуникация;
– създаване.
Идентифицирането на тези четири етапа ще доведе до съществено повишаване на нивото на интеграция на ИКТ в училище. Позитивното им въздействие върху образователните постижения и мотивацията е факт. Виртуалната среда, пряко свързана с новите технологии, днес не е фикция, а „напълно истинска, действителна и фактическа” поради участието ѝ в живота на модерния човек.
Адаптирането на новите ИКТ към специфичната активност и степен на познавателно развитие на децата не е лесна задача. Когато става въпрос за деца, уеб базираното, компютърно подпомогнатото и електронното обучение/учене, както и e-тестирането трябва да бъдат подчинени на спецификата на психофизиологичното им равнище на развитие. Само в този контекст използването на съвременните технологии води до повишаване на възможностите на учителя да разшири и обогати педагогическите си методи и средства и да ги изведе извън физическите граници на класната стая.
Споделено от учителя – реалии от класната стая…
***
Изоставих остарелите на пръв поглед стратегии и роли в урочната работа. Реших да ги употребя, като компютризирам учебния процес. Компютърът стана мой добър приятел и в преподаването, и в оценяването, и в разработването на тестове за проверка и оценка на знанията. Помагаха ми и моите ученици – онези от тях, които имаха отлична подготовка по информатика и информационни технологии. И най-вече интерес. Така спечелих единайсетокласниците да овладеят по-лесно теорията на счетоводната отчетност и да се научат да решават задачи по УП счетоводство. Много време ми трябваше, за да компютризирам учебния процес в кабинет 34. Разработвахме заедно с учениците софтуерни продукти – някои от тях дават нови знания, консултират работата в кабинетната компютърна мрежа, други дават възможност да се работи самостоятелно под различни акаунти. Постарахме се потребителският интерфейс да бъде улеснен, да няма бъгове, да работи стабилно и безпроблемно. Ето какво се случваше, щом затворех вратата и започнеше часът. На управляващия компютър сядам аз, на останалите – тринайсетте ученици от групата. Аз посочвам настройките на теста, който ще решаваме, как се правят справки с научните източници, след което всеки обучаван въвежда данните си и започва работа. При изтичане на времето или по желание на ученика тестът приключва, а резултатите се изпращат и съхраняват в моя компютър. Вероятно сте любопитни какви са предимствата на този начин на работа? Лесно се проверяват теоретичните знания. Непрекъснато се получава обратна информация. Понякога разпечатвам тестовете на хартиен носител, обсъждаме грешките, коментираме по-трудните задачи. Най-приятно е, че всеки получава индивидуална задача, работи самостоятелно и с желание, стреми се да бъде оперативен. Проверката се извършва автоматично от компютъра. Учениците не оспорват резултатите си, тъй като отпада субективният елемент при проверката. Пестя време и хартия. Видимо учениците проявяват интерес към системата за проверка и оценка и в обучението си търсят допълнителна информация по темите. След приключване на работата задават въпроси, коментират учебния материал. Тази система на работата ме сприятели с учениците. Тя ме избави от рутинната, до болка позната им дейност на учителя в час, която ги кара да възкликнат: „Как да ходиш на даскало, като влиза там някакъв си… пее си урока и заминава, без да го е грижа дали ти е влязло нещо в главата или не! И другия път – цаф!
(Откъс от есе „Моята класна стая” на Петър Петров, участник в СДК, 2012–2013)
***
Техническите постижения на 21. век поставят нови предизвикателства пред учителя за привличане вниманието на учениците. Остарелият метод за получаване на знания само чрез учебниците поставя въпроса за нови методи на преподаване. Възможността за възприемане на новите знания много зависи от атмосферата в класната стая и от методите, които прилага учителят. Аз правя опити да променя начина на преподаване в моята класна стая. Опитвам се да създам творческа атмосфера, в която учениците са спокойни и уверени. Чува се креативен шум и смях и въпреки сериозността на материала по математика учениците не се страхуват да изразяват лично мнение и да се пошегуват. Използвам компютрите да възбудя интереса им към математиката и да подпомогна тяхното творческо мислене. В допълнение към по-горе посочените методи, смятам за изключително полезно използването на компютър в обучението по математика със специализиран математически софтуер. Динамичният геометричен софтуер е особено полезен в часовете по геометрия и учениците сами построяват чертежите по дадено условие. Променят, раздвижват и достигат до крайното решение на задачата по един забавен и приятен начин. Това спомага за по-добра визуализация и изграждане на креативно мислене у тях.
(Откъс от есе „Моята класна стая” на Радка Тодорова, участник в СДК, 2012–2013)
***
Компютър, интерактивна дъска, електронен бележник… Какво ли биха казали тези някогашни ученици, ако можеха да видят моята класна стая?! Думата „изненада” би била твърде слаба, за да изрази недоумението им. Но защо да се връщаме толкова назад във времето? Как работихме ние доскоро? Чертаехме ли, чертаехме с тебешир в ръка върху черната дъска. Ама дъската била поолюпена, не се виждало добре… какво да направим? Такива бяха условията. А днес? Днес моята класна стая е променена до неузнаваемост. Най-впечатляващото в нея, разбира се, е интерактивната дъска! Тя е моята любимка и най-добра помощничка. Толкова е услужлива, винаги готова да посочи точно това, което трябва. А символите и знаците на белия фон са толкова контрастни, че изпъкват отдалеч. Но какво е интерактивната дъска без електронния бележник и настолния компютър, които отправят заданията към нея!
(Откъс от есе „Моята класна стая” на Елена Иванова, участник в СДК, 2009–2010)
…и все пак – най–важното
***
Каква е представата на моите ученици днес за класна стая?
Компютър, интерактивна дъска, таблет, лаптоп и най–вече интернет. Да! Трябва да бъдем мобилни, трябва да се съобразяваме с новостите на техниката и технологията, но каквото и да има в класната стая, ученикът трябва да излезе от нея с мисълта, че е научил още нещо ново, че е открил липсващото парче от пъзела, че е достигнал до нови висини, отговорил си е на много въпроси и още толкова чакат отговор.
Дълъг е пътят, извървян през годините, от класната стая на Рада Госпожина до днешните модерни и иновационни класни стаи. Дълъг е пътят на нашето поколение през трудните години на нищета и мизерия, от тебешира до маркера, от черната дъска до интерактивната, но каквото и да се е променило, няма българин, който да не си спомня класната стая, класната ръководителка и първия учебен ден. Много често при нас, идвайки видни спортисти, завършили спортното училище – Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Цвети Пиронкова, Милен Добрев и много други, първото нещо, което искат да видят, е тяхната класна стая, чинът, на който са седели, и класния.
Независимо стара или нова е класната стая, ремонтирана или не, независимо какво има в нея, най–важното си остава връзката между ученик и учител. Ако тази връзка не съществува, всичко друго е безсмислено. Тя остава за цял живот. Класният ръководител е като втори родител, той се грижи за своите ученици, съпреживява с тях добро и лошо, учи ги на най-ценния урок – да бъдат хора.
Не на последно място, в класната стая се изграждат отношенията между самите ученици. Свързана е с безброй мили спомени и хубави моменти. Може би в нея за първи път се влюби, намери истинските приятели, откри своя път в живота!
Затова всяка класна стая трябва да бъде изпълнена най–вече със съдържание, живот, спокойствие, топлина, разум, енергия, знания и ентусиазъм! Всеки учител трябва да прави всичко добро, на което е способен, с всички средства, които има, по всички начини, които знае, на всички места, където може, на всеки човек, на когото може, докато може!
(Откъс от есе „Моята класна стая” на Тинка Балабанова, участник в СДК, 2012–2013)