10 – Педагого-психологически аспекти

ПЕДАГОГО–ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА НОВИ МЕДИИ В ОБРАЗОВАТЕЛНО–ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Многобройни проучвания, изследвания и наблюдения показват, че прецизното използване на нови медии в контекста на ученето и преподаването може да подобри значително резултатите на учещите. От самото създаване на технологиите човек се опитва да ги имплантира в образованието, с надеждата, че те ще разрешат много от трудностите и проблемите, свързани с ученето.

Голяма част от проучванията и анализите по въпроса за ефектите на ИКТ върху учениците показват, че те могат да стимулират и повишат интереса им към учебния процес и ученето. Позитивните ефекти върху ученето зависят, разбира се, от начините, по които се използват технологиите. Подобрението на ученическата нагласа спрямо ученето и промяната в поведението неизбежно ще се отразят върху уменията и капацитета на учителите, т.е. те сами трябва да умеят да използват технологиите като ефективно педагогическо средство.

Използването на ИКТ може да мотивира учениците в няколко посоки:

• увеличена активност при учене;
• по-високо самочувствие;
• повишено чувство на успяване;
• подобрено поведение и др.

Преди да преминем към директния анализ на влиянието на съвременните технологии върху учебната мотивация, ще обясним какво е мотивация и ще разгледаме накратко някои мотивационни теории.

Мотивацията като понятие

Мотивацията е движещата сила, която стои зад всички действия на учителя и ученика. Тя включва целевата насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност. Мотивацията на ученика и учителя може да бъде вътрешна и външна.

Повишаването на равнището на мотивацията за учене на ученика влияе позитивно върху неговата лична удовлетвореност от постиженията, обуславя ниското равнище на тревожност и отразява постоянните усилия за своевременно преодоляване на страха от провал в процеса на обучението. Мотивацията за учене у ученика стимулира качеството и интензивността на когнитивната дейност по посока на осъществяване на предварително формулираните цели, усвояване на нови знания и умения, използване на адекватни стратегии за постигане на високи резултати в процеса на обучение.

Теории за мотивацията

Според поведенческата теория за ученето основен източник на мотивацията за учене е външното подкрепление. Съществените фактори, които влияят върху формирането на конкретното поведение, се интерпретират в термините на награди и стратегии за избягване на наказанията. Подчертава се, че изключително важен момент в процеса на учене е своевременното подаване на обратна връзка, която ориентира индивидите в постигнатите от тях учебни резултати.

През 50–60-те години и с когнитивната революция през 70–80-те години на 20. век акцентът в научноизследователските проучвания на мотивацията за учене пада върху индивидуално–личностните особености на когнитивното функциониране, поведението на индивидите, техните вярвания, убеждения и атрибуции.

В други съвременни изследвания върху мотивацията и постиженията са диференцирани две контрастиращи групи цели – цели, насочени към решаване на учебните задачи, и цели, насочени към развитието на индивидуалните способности. Учащите се, които са насочени към развитието на собствения си интелектуален потенциал, са заети с постигането на успех и с това, дали другите ги оценяват като достатъчно способни или не. Обратно, когато учащите се са насочени към самите задачи, целта е да се постигне задълбочено разбиране на учебния материал, да се формират адекватни умения и да се свърши успешно започнатата работа, която се възприема като особено предизвикателна. Ученето се възприема от тези учащи се като особено ценен момент в индивидуалното развитие, а постигането на майсторство в изпълнението е пряко обусловено от положените усилия и усърдна работа.

В съвременните мотивационни изследвания се посочва, че релевантната, своевременна и адекватна обратна връзка е изключително важна за качеството и ефективността на учебния процес. Чрез нея учител и ученик могат да преценят кога и до каква степен са постигнали предварително формулираните цели и са отбелязали успех и напредък. Това води до повишаване на равнището на личната удовлетвореност, на компетентността и по-голяма увереност при дефинирането на бъдещи цели. Обратната връзка има още един ефект – тя подчертава постигнатия личен прогрес в процеса на обучение, което е стимулиращо за индивидуално-личностното развитие на ученика (и на учителя). Обратната връзка повишава индивидуалната самоувереност, насърчава аналитичното и критичното мислене, подобрява изпълнението на дейността и води до постигането на по-високи резултати в процеса на обучение.

И така, ако учениците приемат, че използването на нови медии е възможност за обратна връзка и средство за реализиране на техните дългосрочни задачи и планове, вероятно те ще ги използват по време на ученето и самоподготовката си.

Изследвания показват, че използването им в обучението води до повишаване на самочувствието на ученика, което се дължи на факта, че ученикът:

• може да прави неща и демонстрира умения, които преди това не е имал;
• може да изследва повече и да споделя мисли и идеи с другите, връстници и възрастни;
• може да се справи по-бързо, по-добре, по-успешно с поставените му задачи.

Дейности и роля на учителя при използването на нови медии за мотивация на учениците

От педагогическа гледна точка е важно да се знае, че учениците реагират индивидуално при използването на нови медии. Те няма да реагират, ако поставената им задача е прекалено лесна или прекалено трудна. Задачата трябва да бъде съобразена със зоната на близкото развитие на ученика. Преди поставянето на всяка задача трябва да се прецени използването на технологични средства, да се вземат предвид различни фактори.  Изследванията върху мотивацията показват, че учениците са много по-заинтересувани да решат зададената задача, когато виждат каква е нейната връзка с други предмети и аспекти на учебната дейност, с техния живот извън училище и практическата полза от изпълнението й. За да се справят ефективно със задачата, учениците също трябва да знаят какво точно се очаква от тях да постигнат и как да го постигнат. Затова е добре учителят да им даде точни последователни инструкции за изпълнение, ясно да очертае целта/очакваните резултати. Учителят трябва да знае, че работата с компютри в клас не мотивира задълго учениците, ако те бъдат оставени да работят сами. Необходимо е той да сътрудничи на ученика.

Новите медии като средство за подпомагане на образователния процес

Едно от уменията на 21. век е учениците да се научат да търсят и намират необходимата им информация, да бъдат критични към нея, като оценяват достоверността на източниците, и най-важното – да бъдат научени да мислят. Ученикът може да има много информация и да знае много, но ако той не може да я свърже и да направи елементарен извод, тя е ненужна.

От друга страна, през интернет децата достигат до големи количества информация и заедно с учителите стават изследователи на непознати територии. Това невинаги означава, че те имат развити умения да организират и направляват своето учене или да преценяват какво е полезно и какво не за тях. Ако учениците бъдат оставени да откриват това сами, тогава резултатите могат да бъдат и в една друга насока – силно демотивираща или объркваща. Например в учебния час, в който се използват ИКТ, ролята на учителя е да поддържа висока мотивация у ученика. Това зависи от компетентността на учителя и уменията му за ефективно включване на ИКТ в преподаването, така че да имат положителен ефект и да мотивират учениците в обучителния процес, защото не е изключение и другото – те да демотивират.

Правила, които трябва да се познават от учителя:

• Учениците реагират индивидуално при използването на нови медии.
• Ако задачите са много лесни или много трудни, може да не се наблюдава реакция от учениците.
• Задачата трябва да има връзка с други дисциплини и аспекти от учебната дейност.
• Ученикът трябва да знае какво точно се очаква от него и как да го постигне.
• Учителят не трябва да разчита, че технологията „ще проведе урока” вместо него.
• Използването на ИКТ в клас не мотивира дълго учениците, ако те бъдат оставени да работят сами.
• Учителят не трябва да поднася целия материал наготово.
• Учениците не притежават уменията да организират и направляват своето учене и да преценяват какво е полезно да знаят и какво не.
• Учителят преценява уменията на учениците, които трябва да работят самостоятелно, така че да не бъдат демотивирани или объркани.
• Учителят трябва да наблюдава работата на учениците и да ги напътства.

Примерна схема на протичане на урока:

• Даване на точни инструкции за работа;
• Свързване на задачата с други дисциплини (приложимост);
• Обясняване на целите на урока и целта на задачата като част от урока;
• Окуражаване на учениците да дискутират своя план, преди да пристъпят към решаване на задачата;
• Предвиждане на достатъчно време за поставените задачи и за дискусия в края на урока.

Мотивиращо въздействие на новите медии върху различни групи ученици

Установено е, че използването на нови медии има положително въздействие върху някои ученици, които са отрицателно настроени към традиционните форми на обучение. Видеоматериалите разнообразяват урока, правят го по-достъпен и с това по-разбираем за ученика.

Изследванията показват, че използването на ИКТ мотивира и момичетата, и момчетата, с малки разлики. Момчетата са склонни да демонстрират по-добри постижения. Но интересното е, че в същото време момичетата не са по-назад. Това явление би могло да се обясни с факта, че момчетата обикновено работят на „изблици”, докато момичетата са по-последователни. В тези случаи момчетата могат да променят подхода си и да бъдат по-постоянни и упорити в работата си.

При проведени изследвания във Великобритания не са установени забележими разлики в мотивацията на ученици с различна етническа или културна принадлежност. С други думи, етническият произход не е фактор, който влияе върху мотивиращото въздействие на новите медии.

Независимо че днес новите медии широко присъстват в жизненото пространство, учениците от различни социално-икономически среди имат различен достъп до нови технологии вкъщи. Тези, които нямат, понякога показват по-ниска мотивация. Те се чувстват несигурни поради ограничения им достъп и се страхуват, че тяхното неумение да работят с тях ще бъде забелязано, затова и сами ограничават използването им в училище. В тези случаи учителят трябва да ги подкрепи и да им помогне, за да не ги демотивира използването на нови медии в часа.

Надарените деца са силно мотивирани и подкрепяни чрез информационните и технологичните възможности. Достъпът до интернет и онлайн източници е особено насърчаващ и подпомагащ за търсещите и любознателни ученици.

Новите медии са много необходимо средство в обучението на деца със СОП. Особено внимание се отделя на тяхното приложение в специалните училища. Най-често те се използват, за да се осигури комуникация на основно и фундаментално ниво. Например някои ученици или въобще не могат да комуникират с външния свят, или само отчасти могат. Съвсем естествено е, че когато ученикът може да осъществи контакт с хората и света около себе си, мотивацията му да получава нови познания, да общува и действа се увеличава.

Приноси на новите медии в учебната дейност

Най-високият принос на използването на новите медии в учебната дейност се изразява в повишаване на стандарта на образованието, поради мултисензорните подходи, различните методи на преподаване и учене.

Примери в тази насока:

• мотивиране на учениците и учителите да повишат ефективността на ученето и преподаването;
• подобряване на процеса на учене;
• разнообразяване на урока – по-интересен и визуално атрактивен;
• включване на повече сетива – ново измерение на поднасяне и възприемане на материала;
• по-лесно управление на класа;
• насърчаване на самостоятелността и самоконтрола в работата на ученика;
• подпомагане на учениците за по-бързо и ефективно справяне с индивидуалните и домашните задачи;
• разчупване на традиционния урок и най-вече на лекционната форма на представяне;
• ефективно подпомагане на планирането на урока, подготвянето на помощни средства за онагледяване и по-добро усвояване на учебния материал.

Базираните на нови медии методи – интерактивни симулации, ролеви игри, моделиране, могат да допринесат в голяма степен за подобряване на ученето. В някои държави, например Великобритания, те се използват във всички предмети от учебния план, а приложението им се осигурява от специализиран софтуер, подходящ за дадения предмет. Важно е учителят да знае кои технологии са подходящи за неговия предмет и как най-ефективно да бъдат интегрирани, така че да мотивират и допринасят за подобряване на работата в часа.

Симулационните програми (Simulations) могат да бъдат изчислителни и демонстрационни. Да вземем например една програма, чиято цел е да повиши ефективността на усвояване на материала. Идеята й е да се насърчи креативното мислене, задавайки си въпроса „Какво би станало, ако…?”. Софтуерът за симулация дава възможност на учениците да проведат проучване, да изберат разнообразни параметри и условия, да предвидят изхода. И именно възможността сами да определят условията и аспектите дава повече контрол на учещите върху собственото им учене. Така чрез поемането на ролята на изследовател и човек, взимащ решения, ученикът повишава активността си и също така – самочувствието си.

Използването на симулации дава възможност на учениците да преминават през различни фази на изследваното явление, като се започне с опростена задача, примерно свързана с промяна на фактори и елементи и наблюдение на настъпилите изменения, и се стигне до провеждане на сложни проучвания и правене на изводи, базирани на разнообразни хипотези. Това позволява на ученици с различни способности да пробват своите собствени идеи по изучаваната тема, преминавайки през разнообразни и интересни задачи, като развиват и дообогатяват знанията си.

Ролевата игра (Role Playing Game) е друг пример за учебна симулация. Системата дава възможност на участниците да влизат в роли и да разиграват виртуално техния живот или своя. Пример за ролева игра може да се даде за часа по история. Учениците приемат различни исторически роли, вземат решения за съюзници и врагове, за битки и преговори (Watson, 1992). Това подпомага учениците да открият най-добрия за тях изследователски подход към изучаването на историята, както и да придобият умения за критична оценка и интерпретиране на историческите събития. Този вид симулации също така включват игри, които запознават учениците със сложността на причинно-следствените връзки, в случая за процъфтяването и упадъка на индустриите и на обществата.

Използването на игри-симулации позволява на учениците да развият качества като дипломатичност, умения да преценяват тежестта на аргументите при конфликти, да вземат различни решения и да научат, че често няма еднозначно решение и че нещата зависят от гледната точка. Всички тези умения подпомагат повишаването на равнището на компетентност, базирана на собствени критерии за постижения, които имат висок мотивиращ ефект върху ученето.

Презентациите позволяват на учениците да демонстрират своите знания и умения в дадена област. Изготвяйки презентация, учениците се учат да селектират, да подбират най-важната информация, да обобщават. Презентациите също са един добър начин за подготвяне, систематизиране и представяне на урока от учителя, като се визуализира материалът. А много ученици имат потребност информацията да бъде онагледявана и/или озвучавана, за да се възприеме по-добре.

Забележка: Използването на ИКТ в часовете понякога може да е чисто механично. Например, вместо да се диктуват планове на урока или да се пишат на дъската, те са оформени като презентация и учениците механично преписват, без да осмислят информацията. Използването на презентациите може да се окаже дори неподходящо, ако всичко в тях е дадено наготово и на учениците им остава само да запаметят и възпроизведат записаното. Те губят интерес и съответно нямат мотивация.

Текстообработващите програми, например Microsoft Word – една от най-разпространените в училищата, са друг аспект на използването на съвременните технологии в образованието. Чрез текстообработката учениците, които иначе са слаби в писането и не проявяват интерес към него, повишават самочувствието, ангажираността и постоянството си в ученето.

Тази технология може да се използва за развиване на комуникативните способности, включително за творческо писане, чрез съставяне на доклади за проекти, материали за училищно списание. Текстообработката води и до усъвършенстване на уменията на ученика за композиция на текста. Учениците посочват като мотивираща и възможността за проверяване и отстраняване на правописни грешки.

Онлайн упражненията са много полезни и подходящи при изучаването на чужди езици. Например всички съвременни учебници в Германия имат задължително допълнителни онлайн упражнения и материали както за ученика, така и за учителя. Това е особено важно, когато в една и съща група има ученици на различни нива. Работата в компютърната зала позволява всеки да се движи със собствен темп, без да изостава от останалите или пък да ги чака да свършат, ако той се е справил по-бързо. Наблюденията показват, че повечето ученици се заинтригуват и не им омръзва толкова бързо да правят иначе скучни упражнения по граматика или да учат думи.

В група, в която учениците вече имат основно ниво на владеене на езика, мотивиращо може да въздейства търсенето на определена информация, зададена от учителя и, разбира се, съобразена със знанията на всеки. Това създава усещане у учениците, че могат да боравят с езика и да го ползват ефективно. По този начин също се повишава и самочувствието им.

Предишна глава

Следваща глава