04 – Нови медии

НОВИ МЕДИИ

Съвременната цивилизация е информационна, т.е. базирана върху информацията, предаването ѝ, обогатяването и оперирането с нея. В този смисъл тя би била немислима без новите цифрови технологии и медии, нещо повече – тя е следствие от тяхното развитие.

Според Роджър Фидлър <http://faculty.smu.edu/stevensr/CCJN3325-001/presentations/8.Mediamorphosis.ppt>  новите медийни технологии не възникват спонтанно и независимо, а постепенно чрез метаморфоза на старите технологии. Нововъзникващите форми на комуникация наследяват доминиращите черти на по-ранните форми. За да се възприемат и наложат новите медии обаче, освен технологичните предимства, които имат, е необходимо още да гарантират нови възможности за комуникация.

Терминът нови медии се появява в края на 20. век, за да изрази сливането на традиционни медии като филмите, изображенията, музиката, написаното и произнесеното слово, следствие на развитието и интерактивните възможности на компютърните, информационните и комуникационните технологии, компютризираните потребителски устройства и особено на интернет. В понятието са вложени много и различни разбирания и очаквания. Едно от схващанията е, че новите медии съдържат в себе си възможността за достъп до всякакво съдържание по всяко време от всяка точка, както и възможност за интерактивна обратна връзка от потребителя, креативно участие и образуване на общностна мрежа около медийното съдържание. Друго важно очакване от новите медии е „демократизиране“ на процесите на създаване, публикуване, разпространение и потребление на медийното съдържание. Съществува и динамичният аспект на производството на съдържание, което може да се осъществява в реално време.

В изследвания на новите медии и практики са дефинирани различни техни отличителни черти. В концепцията си Лев Манович (Manovich, L. The Language of New Media. The MIT Press Cambridge, Massachusetts, 2001. Kindle Edition) извежда следните:

  1. Новата медия е нещо различно от кибер културата.
    Кибер културата има отношение към изучаване на различни социални феномени, свързани с интернет и други форми на мрежова комуникация. Като тук влизат онлайн общности, онлайн игри; онлайн идентичност; социологически изследвания. За разлика от кибер културата новите медии боравят с нови културни обекти, станали възможни благодарение на мрежовите комуникационни технологии. Изучаване на тези обекти е областта на новите медии, като тук влизат всички форми на компютърна дейност.
  1. Новата медия е компютърна технология, използвана като платформа за дистрибуция на съдържание.
    Новите медии са културни обекти, които използват дигитални компютърни технологии за доставка и показ. Към тези медии могат да се причислят интернет, уеб сайтове, компютърна мултимедия, компютърни игри, DVD, виртуална реалност.
  1. Новите медии функционират като дигитални данни, контролирани от софтуер.
    Може да се каже, че двата основни начина, чрез които компютрите могат да моделират реалността, са: структуриране на данни и алгоритми. Тези характеристики също могат да се приложат към особеностите на новите медии. Като в случая алгоритмите и данните не се разглеждат само като практически софтуер, а по-абстрактно – или това са специфични структури на културни обекти и операции, предназначени за потребител.
  1. Новата медия е микс между съществуваща култура и условности, генерирани от софтуера. В частност даден тип медия се превръща в дигитални данни, контролирани от софтуер. Тоест може да очакваме пълна променливост на средата и автоматизация. Езикът на медиите се променя, като вече се използва специален интерфейс за достъп до различни данни. Възникват симбиози между съществуващи културни конвенции и компютърен интерфейс. Появяват се и странни хибриди между данни, образи, картини и икони.
  2. Новите медии като форма на бърза реализация на алгоритми, по-рано осъществявано ръчно.
    Например способността на компютъра да представя обектите в линейна перспектива и в същото време да ги анимира и показва по други начини. С други думи, ние получаваме възможност бързо да произвеждаме картини в перспектива, да генерираме филми и да правим интерактивни компютърни графики. Другите характеристики на медиите са контрол на данните в реално време, комуникация с другите в реално време. Появяват се и нови форми на изкуството, като интерактивно мрежово изкуство, интерактивна компютърна инсталация, интерактивна мултимедия, синтезиране на музика в реално време.
  1. Новата медия като метаструктура. Когато говорим за метамедия, важна роля играят материалните фактори: появява се възможност за акумулиране на огромни медийни ресурси и поява на нови електронни и дигитални инструменти. Тук са налице качествени промени, нови медийни записи и постепенна автоматизация при управление на медията, поява на нови манипулативни техники.
  2. Новата медия като паралелно пресъздаване на сходни идеи. В случая могат да се направят аналогии с комбинаториката, с чиято помощ могат да се генерират сходни образи и пространствени структури. Това ни показва, че алгоритмите са важна част от новите медии, не зависят само от технологиите, но и могат да бъдат изпълнени бързо от хората.

Въз основа на така дефинираните отличителни черти можем да твърдим, че цялата област, свързана с човешко-компютърното взаимодействие и с дигитален дизайн, е част от новите интерактивни медии. Интерактивни медии са например интернет форумите, интерактивната телевизия, мобилните комуникации, електронните книги, онлайн игрите, е-обучението и др. Интерактивните медии имат отношение към онези технологични средства, които позволяват активно участие на потребителя и осигуряват многопосочна комуникация.

В този смисъл новите образователни медии са интерактивно средство за достъп до знания и за разпространение на ноу-хау и добри практики във всички аспекти на образованието. По същество новите медии трансформират модела на образование от „един към много” в „много към много” и се оказват ефективен инструмент за подобряване на учебната среда. Същевременно интерактивният характер на новите медии дава възможност за директна комуникация, която засилва диалога между преподаватели, ученици и родители.

В този интерактивен процес на взаимен обмен между участниците в образователната система може да бъде реконструиран, разширен и обогатен житейският, познавателният, емоционалният и социалният опит на субектите, отворени/готови за промяна.

Форматът на днешните медии – събирането на текст, звук, картина, всичко на едно място и в едно време, е нещо непознато досега и отваря нови възможности. Всеки от нас разполага с изключително богат инструментариум, който го прави ефективен комуникатор – новата медия позволява да бъде участник в обмена на идеи, мнения, мисли, позиции, практики, постижения. И не само – на аудио- и видеоматериали, произведения на изкуството. Всеки може да споделя без ограничения, но в същото време е отговорен за етиката и качеството на написаното, за естетическата стойност на публикуваната снимка или видео.

А ако мислим като учители, това са едни прекрасни инструменти в нашите ръце:

  • Уеб страници, включващи форуми, блог
  • Социални мрежи
  • Компютърни игри
  • Електронни павилиони, книжарници, книги
  • Виртуални светове
  • Интерактивна телевизия, дигитално радио
  • Платформи за генериране на съдържание от потребителите
  • Мобилни комуникационни мрежи
  • Мобилни средства за четене и медийни плеъри
  • Видеоблогове
  • 3D виртуални светове
  • Технологии за автоматично извличане на данни
  • Дигитално изкуство и анимация
  • Хипертекст
  • Компютърно опосредствана комуникация (e-поща, чат стаи)
  • Системи за видеоконференции

Предишна глава

Следваща глава