05 – Медийна грамотност
Широкото навлизане на информационно-комуникационните технологии в съвременната класна стая съществено изменя много традиционни образователни критерии. Днес способността да четем и пишем – традиционната грамотност, както изтъкнахме по-горе, вече съвсем не е достатъчна. В динамично комуникационното общество се налага хората да отделят по-голямо внимание на това, как да се изразяват ефективно и как да тълкуват това, което другите казват.
Нововъведенията в медийната среда променят нашето разбиране за грамотност и изискват нови умения, нови начини за взаимодействие със света около нас. Ние сме само в началото на идентифицирането и оценката на този развиващ се набор от социални умения и културни компетенции.
Ето как Джордж Сименс и Питър Титенбергер (Siemens, G., P. Tittenberger. Handbook of Emerging Technologies for Learning <http://umanitoba.ca/learning_technologies/cetl/HETL.pdf>) представят в сравнителна таблица учебния процес при различните технологични епохи:
| Механична епоха | Електронна епоха | Дигитална епоха | |
| Преподаване
Преподавателят представя материала на обучаващите се |
Лекционно представяне на материала. Съдържанието се представя от преподавателя с помощта на черна дъска и учебници. Учениците си водят записки на ръка |
Лекционно представяне на материала, онагледявано с визуален материал. Съдържанието се представя от преподавателя с помощта на шрайбпроектори, диапозитиви, филми и учебници. Учениците си водят записки на ръка. Може да се раздадат напечатани текстове |
Лекционно представяне на материала, онагледявано с визуален материал. Съдържанието се представя от преподавателя с помощта на PowerPoint, уеб страници, CD, DVD, видео и учебници. Учениците си водят записки на преносими компютри или таблети. Цели уроци или тяхното резюме се предоставят в мрежата на училището |
| Общуване
Комуникация на преподавателя с обучаващите се и между тях |
Възможно е да се разговаря с преподавателя по време на часовете или в приемното му време и се използват писма за кореспонденция |
Телефонът значително ускорява комуникацията и премахва географските пречки, но е вид „посредник” в общуването |
Учениците имат директен достъп до набор от комуникационни инструменти, като е-поща, чат пространства, социални мрежи, уеб камери, както и устройства:преносими компютри, таблети, мобилни телефони |
| Самоподготовка
Самоподготовката обхваща всички дейности, които позволяват на обучаващите се да разширят своето обучение извън учебните аудитории. Те могат да бъдат планирани дейности, като експерименти, лабораторни занятия, пътувания, или независими изследвания (изследователска дейност) |
Допълнителни материали са на разположение в библиотеката. Лабораторните занятия, експериментите и пътуванията са планирани като част от учебния процес |
При експериментите вече се използва и електронно техническо оборудване |
Учениците имат пряк и незабавен достъп до набор от ресурси и учебни дейности, които далеч надхвърлят това, с което се разполага в учебните аудитории: търсения в мрежата, търсения в база данни, цифрови ресурси, виртуални лаборатории, симулации, виртуална среда. Библиотеките стават вторичен източник на информация, тъй като те са ограничени откъм скорост, обхват и мащаб (въпреки че Библиотека 2.0 се опитва да се справи с този проблем) |
| Оценяване
Оценяването най-често се разглежда като форма на поставяне на обобщена оценка. Оценяват се дейности, които представят знанията или уменията на обучаващия се |
Чрез устно изпитване, тестове или в лабораторни занятия |
Засилва се използването на технологиите при доказване на компетентност (подобно на използването на технологиите от преподавателя при представяне на съдържанието) |
Онлайн лаборатории, е-портфолио |
Независимо че живеем и работим в нов век на дигиталната еволюция, смятаме, че в своята педагогическа работа съвременните учители успешно комбинират елементи от трите епохи – механична, електронна и дигитална.
Според еврокомисаря по въпросите на информационното общество и средствата за масова информация Вивиан Рединг днес медийната грамотност е толкова важна за активното и пълноценно гражданство, колкото е била грамотността, разбирана като четене и писане, в началото на 19. век. Тя е важна също и за влизането в новия високоскоростен свят на съдържание, достъпно навсякъде и по всяко време.
Медийната грамотност се отнася до всички видове медии, включително радио, телевизия, кино, видео, уеб сайтове, виртуални общества и пр. Тя може да се обобщи като способност да се придобие, разбере, оцени и създаде медийно съдържание.
Елизабет Томан, основател и президент на Център за медийна грамотност, определя медийната грамотност като способност да се тълкува и създаде личен смисъл от стотици, дори хиляди словесни и визуални символи, които ние приемаме в ежедневието чрез телевизията, радиото, компютрите, вестници и списания и, разбира се, реклама. Това е способността да осъзнаеш какво става около теб и да не бъдеш пасивен и следователно уязвим.
Хората днес все повече използват и създават онлайн съдържание, което е достъпно в целия свят. Въпреки това не всеки винаги може да разбере напълно контекста, в който един материал е написан, видян или прочетен, както и възможните последствия от публикуването на нещо самостоятелно.
През 2008 г. стартира изследване за оценка на медийната грамотност. Европейската комисия призова държавите членки да насърчат своите регулаторни органи да участват в по-голяма степен в повишаването на медийната грамотност на гражданите.
През 50-те години на миналия век, когато медиите са в зародиш, съобщенията са изпращани ясно. Дори рекламите. Само простото сравнение на реклама на автомобил днес с една от преди пет десетилетия достатъчно красноречиво показва колко се е развила медията. Всъщност нейната еволюция е придружена и от нарастваща сложност.
В миналия век, когато съществуват четири или пет телевизионни станции, излъчващи само в определено време от деня, хората получават по-голяма част от своята информация чрез периодичния печат и книгите. В центъра на вниманието им е да се научат да четат печатен текст – умения, определяни като „грамотност”. Днес, благодарение на кабелна телевизия, сателитни мрежи и видео стрийминг в интернет, зрителите са бомбардирани от ослепителен масив словесни и визуални послания.
Разбира се, медийната грамотност не се появява веднага. Има закъснение от около двайсет години. Това се случва през 70-те години, когато на медийната грамотност започва да се гледа като на образователна практика. По време на това десетилетие преподавателите признават, че способността да се чете „текст” на кино, телевизионна програма, реклама или снимка става важна от гледна точка на разширяване дефинирането на грамотността.
Статистиката показва, че типичен тийнейджър, който гледа четири часа телевизия на ден, вижда над 30 000 реклами на година. Това налага необходимостта ученикът да стане „грамотен” за визуалните медии. Всъщност ето как Ърнест Бойер, бивш президент на фондация „Карнеги”, определя необходимостта от обучение: „Вече не е достатъчно ученикът/студентът просто да четат и пишат. Те трябва да станат грамотни в разбирането на визуални образи. Нашите деца трябва да се научат как да видят стереотипа, да се изолират от социалното клише и да разграничат фактите от пропагандата, анализа – от закачките, и важните новини – от неважните, покриващи предаването.”
Най-често медийната грамотност се свързва със способността за критично възприемане на медийните послания. Смята се, че училището трябва да подготвя децата и младите хора да мислят критично върху това, което гледат, т.е. да разбират защо харесват или не определени програми или жанрове, както и да анализират предпочитанията си от морална и интелектуална гледна точка. Това е необходимо, за да могат да поемат по-голяма отговорност за избора си какво да гледат или слушат.
Повечето източници посочват следните специфични умения, характерни за медийно компетентния зрител или слушател:
– да различава фактите от измислицата, отделните степени на реализъм;
– да разбира механизмите на производство и разпространение на телевизионни и радиопрограми, филми, компютърни игри, интерактивен софтуер, интернет сайтове и др.;
– да различава репортажа от пропагандата;
– да осъзнава и оценява рекламните послания и да прилага критичен подход към рекламата;
– да си дава сметка за икономическите и политическите съображения, влияещи върху поднасянето на новините;
– да обяснява реционално предпочитанията си в областта на медиите, както и морално да ги обосновава.
Европейската комисия определя медийната грамотност като важен фактор за активна гражданска позиция в днешното информационно общество. Медийната грамотност включва компетентностите:
– достъп до медиите;
– разбиране и критичен подход към различните аспекти на медийно съдържание;
– създаване на комуникации в различни контексти.
В течение на времето определението се развива, за да се трансформира в контекста на значението му като една от компетентностите на 21. век.
В Европа медийната грамотност има определен официален статут в страни като Великобритания, Шотландия, Испания и др. В тези страни медийната грамотност е част от програмата по „Изкуства” от 7. до 12. клас. Обучението на американските учители е повлияно от силните образци на британските учени Len Masterman, David Buckingham, David Lusted, Cary Bazalgette, както и от британски и канадски учители, които са писали за своите преживявания и опит в преподаването на медиен анализ и производство на медийни продукти.
Във все повече и повече класни стаи в Съединените щати учители започват да развиват у учениците умения да се ориентират и боравят в медийно наситена среда, признават, че в най-широкия смисъл на думата „грамотността” трябва да включва способност ученикът умело да „чете” и „пише” в широк спектър от форми на съобщения, особено като се има предвид доминацията на изображението в електронните медии.
През 1992 г. на конференция, спонсорирана от Институт ASPEN, лидерите на движението за медийна грамотност дефинират медийната грамотност като способност за достъп, анализ, оценка и производство на комуникация в различни форми.
Казано по-просто, медийната грамотност включва четене и писане, говорене и слушане, критично четене и възможността да се направят собствени съобщения чрез широка гама от технологии, вкл. фотоапарати, видеокамери и компютри.
Медийната грамотност е грамотност за информационната епоха. Педагозите откриват различни причини за включване на медийната грамотност като част от учебната програма.
Някои смятат, че медийната грамотност е инструмент за изграждане на връзки между класната стая и културата на обществото и света. Други определят медийната грамотност като умение за оцеляване и гражданство. Трети разглеждат медийната грамотност като един вид защита на децата от опасности и злини, породени от крайностите на телевизията, като антидот за манипулация и пропаганда. Четвърти виждат в медийната грамотност начин да се даде възможност децата да разкажат своите собствени истории и да разберат по-добре силата на тези, които оформят историите на нашата култура и нашето време.
Разбира се, битуват виждания и като тези, че учебната програма е вече твърде претоварена, а учителите – вече твърде некомпетентни или „изгорели”, за да се направи място за медийна грамотност.