06 – Медиаобразование
Направлението медиаобразование започва да се формира в рамките на педагогическата наука в края на 60-те години на миналия век във Великобритания, Франция, Канада, Австралия, а по-късно и в САЩ. Целта на новата дисциплина е да се помогне на учениците и студентите/възрастните по-добре да се адаптират към света на медиакултурата, да усвоят езика на средствата за масова информация, да умеят да анализират медиатекстовете. За интензивното развитие на медиаобразованието помага експанзията на продуктите на американската медийна продукция, като много европейски педагози се посвещават на задачата да развиват критичното мислене на учениците, за да им помогнат да устоят на въздействието на американската масова култура.
Дълги години във Великобритания например медиаобразованието е „движение”, търсещо своето място в програмите на училищата и колежите. От 1960 г. обаче все по-голям брой учители и лектори проявяват интерес към изучаването на различните форми на масмедиите, по-специално на филмите, телевизията и радиото, вестниците и списанията. Някои учители настояват, че изучаването на тези важни елементи на популярната култура ще се осъществи най-добре, ако учениците сами произвеждат медиапродукти. От 1970 г. „движението” за медиаобразование става легитимна част от образователната система.
През 1989 г. Съветът на Европа, опирайки се на документите на ЮНЕСКО, приема „Резолюция по медиаобразование и новите технологии”. В нея се казва: Медиаобразованието трябва да подготвя хората за живота в демократичното гражданско общество. Хората трябва да разбират структурата, механизмите и съдържанието на медиите. В частност, хората трябва да развият способностите си за независимо критично възприемане и оценка на съдържанието на медиите.
Като признава решаващата роля на опита на децата в сферата на медиите – телевизията, киното, радиото и др., медиаобразованието трябва да започва възможно най-рано и да продължава през всичките училищни години в качеството си на задължителен предмет, или поне свободно избираема подготовка.
Откроени са десет компонента на медиаобразованието. Смята се, че познаването им помага за развиване на медийната компетентност, а идентифицирането им формира интелигентни потребители на информация в пространството.
- Средство: формата на комуникация – телевизия, видеоигра и пр., която предава съобщения, разказва истории, структурира ученето и изгражда, конструира „реалността”, създава образ на света.
- Медийна грамотност: образователен подход, чиято цел е да даде на потребителите на медиите по-голяма свобода и избор, като ги учи как да получат достъп до медиите, да анализират, оценяват и създават медийни продукти.
- Конструиране на „реалността”: медиите формират нашата култура. Потребяването на медиите винаги включва избори, които подобряват или влошават нашия живот. Трябва да се запитаме: Кой е авторът на това медийно съобщение? Какъв вид реалност създава това съобщение? Колко адекватен е този образ на реалността? Кои „разкази” за реалността не се съобщават и защо?
- Техника на създаването: медиите използват техники за създаване на съобщения, които могат да бъдат идентифицирани. Рекламата, индустрията на връзките с обществеността и други могъщи медийни „производители” изразходват гигантско количество енергия и време, създавайки послания, които да повлияят върху мисленето и поведението, върху избора какво да предпочетем и какво не. Анализът на техниките за производство – ъгъла на снимане, редакцията на съобщенията, звуковите ефекти, цветовете, символите, може да ни помогне да си изградим компетентност, водеща до по- внимателно и „грамотно” потребяване на медийните продукти. Запитайте се: Какви видове техники за създаване на послания са използвани в това съобщение?
- Ценностни послания: медийните съобщения съдържат идеологически и ценностни послания. Някои от тях са предварително замислени, други не. Посланията могат да бъдат положителни или отрицателни и да са адресирани към специфична група. Запитайте се: Какви ценностни послания се съдържат в това медийно съобщение?
- Комерсиални мотиви: медиите са бизнес и имат бизнес интереси. Затова въпросите, свързани със собствеността, производството и разпространението на медийните продукти, са важни за разбирането на влиянието им. Запитайте се: Какви са бизнес интересите зад това съобщение? Кой плаща това съобщение и защо? Кой е собственикът на този медиен продукт?
- Индивидуален смисъл: хората разбират медийните съобщения субективно. Всеки влага свой смисъл в съобщението. Ако родителите, учителите, учениците и гражданите трябва да се обучават как да възприемат медийните съобщения, добре е да се уважава и дискутира индивидуалният смисъл, който всеки отделен човек извлича от тях. Задайте въпроса: Какъв смисъл виждаш ти в това съобщение? Какъв различен смисъл могат да открият други хора или групи в него?
- Емоционално заразяване: рекламите и другите мултимедийни продукти въздействат предимно върху емоционалната сфера и обикновено са създадени така, че да прехвърлят емоции от един символ или стил на живот върху друг – обикновено продукт или поведенчески акт. Запитайте се: Какви емоции излъчва това съобщение? Какво откриваме, ако се замислим по-дълбоко върху това съобщение?
- Скорост на излъчване: телевизията излъчва 30 кадъра в секунда, филмите – 24. Съзнателният ум може да обработва не повече от 8 кадъра в секунда – следователно телевизията и киното по принцип възпрепятстват съзнателния анализ и размисъл върху отделните съобщения. Запитайте се: Какво откривам в това съобщение, когато се замисля върху него? След като чуете/видите/прочетете медийното съобщение няколко пъти, забавете скоростта или спирайте от време на време, за да дискутирате чутото/видяното/прочетеното.
- Символична реторика: техниките за убеждаване – символите, ласкателствата, страхът, хуморът, слоганите, сексуалните образи, са доста често срещани и ефективни техники на медийно въздействие. Запитайте се: Какви техники за убеждаване използва това съобщение?
Медиаобразованието цели да помогне на учениците и студентите да развият информирано и критично разбиране за природата на масмедиите, техниките, които те използват, и въздействието на тези техники. Това е образование, което си поставя за задача да разшири разбирането на учащите се за процесите на функционирането на медиите, как произвеждат смисъл, как са организирани и как конструират действителността. В крайна сметка, да разбират медиите, което означава да познават техните силни и слаби страни, предубеденост и приоритети, роля и въздействие.
Изкуството да задаваме въпроси
Редица педагози, занимаващи се с медийно образование, смятат, че качеството на живота се определя от качеството на мисленето. То на свой ред се определя от качеството на въпросите, които задаваме. Въпросите са движещата сила на мисленето. Ако не питаме, няма за какво да мислим. Но ако не зададем някои основни въпроси, често пропускаме да фокусираме вниманието си върху същественото и значимото. Оттук и логическото заключение, че за да имаме успех, трябва да си задаваме съществени въпроси: когато четем, пишем и говорим; когато работим и възпитаваме децата си; когато създаваме приятелства, избираме спътник в живота, а също и когато взаимодействаме с медиите и с интернет.
Формулирането на критични въпроси е от съществено значение за ученика /възрастния
Критичният въпрос е този, който проучва и разкрива определено твърдение, предположение, теза на автора, чийто текст се чете. Целта на критичния въпрос не е непременно да опровергае автора. Той подпомага, когато е необходимо изясняването на скрити съображения, за разбиране доколко са убедителни доказателствата, за откриване има ли противоречие между формулираните твърдения. Процесът на критичното мислене се опира на умението да се задават критични въпроси. Не по-малка е трудността при търсенето на отговорите, както и при представянето на резултатите в подходяща форма.
Автори като Джаред Хайнс и Джон Стензъл съветват да подложим всеки текст, който ни попадне пред очите, на следните въпроси:
– Каква е целта на автора на текста?
– Какъв е проблемът или въпросът, поставени за решаване или описване?
– На какви данни или доказателства се опира решението или описанието?
– Какви изводи са направени, от какъв тип данни и доколко са обосновани изводите?
– Какво е решението на проблема?
– Какви са краткосрочните и дългосрочните последствия от решението на проблема?
Прилагането на подобни въпроси към конкретен текст ни стимулира:
– да разсъждаваме по-ефективно;
– да видим скритите предпоставки и последствия;
– да разберем алтернативните гледни точки;
– да избегнем безкритичното възприемане на чужди гледни точки;
– да определим какво мислим по въпроса и защо;
– да защитим своята позиция интелигентно.
Медиаобразованието се характеризира с развитието на съвкупност от
ключови концепции
Тези концепции се отнасят до всички медийни продукти. Те са:
– медийният език – формалните характеристики на медийните текстове;
– жанрът – класификацията на текстовете;
– презентацията – начините, по които идеите и ценностите на специфични групи или типове хора са въплътени в медийните текстове;
– институцията – организацията на медийното производство и проблемите на собствеността и контрола върху комуникацията;
– аудиторията – целевата аудитория на медийните продукти и обхватът на поведението на аудиторията при „прочитането” на медиатекстовете.
Освен това повечето медийни курсове имат за цел и придобиването на основни умения, знания и разбиране на самото създаване на медийните продукти като съществена част на медиаобразованието. Типичните въпроси, на които медийните курсове отговарят, са:
– Какъв е смисълът на този филм, на това телевизионно предаване?
– Как се създава този смисъл?
– Как може да се класифицира този текст в жанрово отношение?
– Какви ценности откривате в конкретния текст?
– Кой е създал текста и с каква цел?
– Как могат различните аудитории да разберат този текст и каква ще бъде реакцията им?
– Какви умения и знания са необходими, за да се произведе такъв текст?
Какво да се прави с учениците (Опитът на другите страни)
Изследвания на медиаобразованието сочат, че през последните 20 години няколко европейски правителства са въвели програми за медиаобразование в началното, средното и висшето образование. В международно проучване на медиите и комуникациите ученият Джон Панджент подчертава опита на Министерството на образованието във Франция. Така там, за да се избегне пасивното възприемане и манипулация, ученикът трябва да се научи да анализира изображения – как те са произведени, как са организирани и как да ги обогати във връзка с други форми на обучение, посредством личен опит. Това помага на френските граждани да се научат как да получават, анализират и интерпретират информация.
Подобни програми са били въведени на всички нива на образователните системи и в други европейски страни. Например във Финландия са разработени начални и средни учебни програми за обучение на учениците в изследване и тълкуване на съобщения от средствата за масова информация, критичен анализ на тези съобщения, както и в разработване на свои собствени съобщения.
В допълнение към работата в час (проучване, анализ, оценка на съобщения) учениците придобиват опит и в практическите аспекти на медиите – например редактиране на вестници, заснемане, производство и разпространение на новини за телевизията, радиото и кабелни телевизионни станции. Учениците също проучват политиката на средствата за масова информация във Финландия и други страни, включително контрол на медиите, бизнес на медийния сектор, канали за комуникация и други глобални въпроси.
В Англия за цялата страна има образователна програма за медиите, която включва четири основни области:
- Източници, произход и детерминанти на медиите.
- Преобладаващи техники и кодиране, използвани от медиите.
- Естество на „реалността”, конструирана от медиите.
- Начини, по които се получават медийни конструкции на реалността и се разбират от широката общественост.
Основната цел на медиаобразованието във Великобритания не е просто да се преподава на децата и възрастните критично осмисляне на средствата за масова информация, но и да се насърчава това, което се нарича „критична автономия” – способността на индивида да прилага критични решения за всички медийни текстове (печатни и електронни).