Елизабет Кларк – живот и дейност за развитие на предучилищното възпитание в България

Елизабет Кларк е явление в образователния и културния живот в България. Тя е получила приживе най-високата награда на Министерството на народното просвещение. В историята на предучилищната педагогика е отредено място за заслугите на Кларк, но все още нейното дело не е изследвано напълно.

Дъщерята на първия американски мисионер д-р Джеймс Кларк достойно осъществява своята мисия, призванието, на което ще посвети целия си живот и дейност – съвременно образование и просвета на майки и учителки за отглеждането и възпитанието на малките български деца. Тя не само продължава делото на баща си в подпомагането на духовното израстване на българския народ, но полага основите на новото институционално предучилищно възпитание на децата в България чрез дейността на експерименталната и образцова Американска детска градина (АДГ) 1899–1942 година и съвременната научно-практическа подготовка на детски учители и родители. В продължение на 32 години Е. Кларк ръководи единствения в страната 1) Курс за подготовка на детски учителки. 2) Беседите и съветите за родителите са съпътстваща грижа и дейност, заедно с тази за доброто отглеждане и възпитание на малките деца. В помощ на учители, родители и деца тя издава сп. „Детска градина” (1922), в помощ на завършилите Курса за подготовка на детски учителки към АДГ създава дружество „Фридрих Фрьобел” (1928), а вече пенсионирана и на преклонна възраст основава Фондация за предучилищно образование в България (1942–1952). За да изпълни своето майчинско призвание и морално задължение на родител, г-ца Кларк (или Елисавета Кларк), както остава в паметта на поколения възпитаници, родители, учители, съратници и общественици, осиновява две кръгли сирачета от войната – Борис и Жорж, и отглежда едно момиче – Ана Грозева. Тя всеотдайно се посвещава на тяхното израстване и ги подкрепя в индивидуалните им планове за по-нататъшно образование и професионална реализация – на Борис в Америка, на Жорж в Дания, Ана става учителка по английски език в България. За дълбокохуманната дейност и цялостното ѝ личностно присъствие в обществения живот тя получава приживе признание, най-високото отличие на Министерството на народното просвещение – орден „Св. Св. Кирил и Методий” І степен (1937), както и приятелството и подкрепата на царица Елеонора. През 1932 г. Елизабет Кларк поверява започнатото и утвърдено от нея дело на обучената и подготвена в Америка нейна съратничка – *3) Пенка Касабова, която в следващото десетилетие от 1932 до 1942 г. го продължава и разширява. Днес, повече от столетие по-късно, съвременната образователна парадигма 4) преоткрива и поставя на дневен ред много от идеите, въведени в страната ни от Е. Кларк последните десетилетия на 19. век.

В настоящата публикация са представени дати и събития от живота на Елизабет Кларк и данни за дейността ѝ, които я предпоставят като новатор и двигател за развитието на предучилищното възпитание в България в началото на миналия век. В тази връзка са проучени 63 архивни единици от Централния държавен архив: от тях 29 от ф. № 32К, оп. 1, 2 – на Елизабет Кляп Кларк, 15 от ф. 1061К, оп. 1 – на Американската детска градина, и 19 от Института за история на БАН.

Дати и събития в живота на Елизабет Кларк

Елизабет Кларк е родена в Пловдив на 1 юни 1868г., след пристигането на родителите ѝ в Града на тепетата. Майка ѝ Изабела, учителка по професия и протестантка по убеждение и религиозни виждания, има швейцарски произход. Бащата – Джеймс Кларк, e американец, теолог по образование, проявява интерес и към геологията. Приел и почувствал мисионерството като свое призвание.

През 1872г. семейството се премества в Самоков, където Джеймс Кларк работи временно в основаното от него училище.

1883г. Елизабет заминава за САЩ и благодарение на леля ѝ, Сара Лейн, която има добри материални възможности, постъпва в известния Колеж консерватория „Маунт Холис”, където изучава пеене и пиано. Скоро обаче поради влошаване на здравето на родителите ѝ трябва да прекъсне образованието си, и се върне в България.

През 1884г. майка ѝ умира от пневмония. Елизабет става учителка по пеене и математика, а грижите за нейното израстване поема другата ѝ леля – Урсула Марш, която помага на съпруга си Джордж Марш в дейност, близка до тази на баща й.

1885г. по покана на Сара Лейн Елизабет заминава за САЩ, за да продължи обучението си.

1898г. се завръща в Самоков и открива частна детска градина с 20 деца. Помощничка на Елизабет е г-ца Калиопа Сечанова. Сутрин двете работят с децата, а следобед Е. Кларк ѝ преподава теоретични знания. Градината е на самоиздръжка.

През 1900г. се премества в София и открива Американската детска градина на ъгъла на ул. „Неофит Рилски” и ул. „Христо Белчев”. В градината има 20–24 деца, за които се грижат 2–3 момичета.

Същата година леля ѝ Сара Лейн идва в България и вижда с каква дейност се е захванала племенницата ѝ. Тя ѝ предоставя финансови средства, с които да построи собствена специална сграда.

1901г. Елизабет Кларк е приета за член на Борда на National Kindergarten-Elementаry College, Evanston, Illinois и започва да получава заплата за работата си в детската градина. Това е една успешна година. В детската градина има 22 деца.

През 1906г. новата сграда на детската градина, построена със средства извън борда (подарените от леля ѝ), е почти готова. В градината вече има 51 деца. Тържественото откриване става в Деня на благодарността в присъствието на тесен кръг от съседи и приятели. Холът в сградата за пръв път се използва за рождественските тържества на софийските клонове на асоциациите на младежите и девойките християни (YMCA и YWCA).

В периода 1906–1907г. се открива детска градина в Ючбунар, за децата от бедни семейства. Градината е посещавана от царица Елеонора.

През 1907г. сградата на детската градина е завършена напълно. Помещенията в детската градина се използват пълноценно. В организирания Курс за подготовка на детски учителки завършват две курсистки и нови две момичета се записват в него.

За времето от 1901 до 1910г. курса завършват 11 учителки, но поради това, че е частен Министерството на народното просвещение (МНП) отказва да го признае и да назначи подготвените учителки.

През 1911г. излиза книгата „Изучаване на детската природа от гледище на детската градина” на Елизабет Харисон, преведена със съдействието на Кларк на български език. Изданието е на Американската детска градина.

На 28 февруари 1911г. Е. Кларк участва в Учредително събрание на Лигата на англоговорящите.

През 1912г. детската градина, известна като „Американската”, е посещавана както от деца на интелектуалци, видни общественици, така и от деца от семейства с малки материални възможности. МНП проявява интерес към работата на г-ца Кларк. С нейно съдействие се организират временни курсове за подготовка на детски учителки. Градината е посещавана от студенти от специалност „Педагогия” на Софийския университет.

Същата 1912 Е. Кларк осиновява две кръгли сирачета от войната.

По време на войните 1913, 1914–1918г. работи в детската градина и преустановява Курса за подготовка на детски учителки. Елизабет и нейните помощнички се включват в акции, организирани от мисионерите в помощ на пострадалите и нуждаещите се. Посещават домове, раздават дрехи и храна и напътстват с педагогически съвети майките.

През 1915 голям брой мисионери от борда са заети със спасяване на хора и оказване на помощ на пострадалите от войните. Самата в недобро здравословно състояние, г-ца Кларк се грижи за болния си баща, но въпреки това надзирава и управлява работата на двете детски градини. Това е период, в който се чувства огромна нужда от млади жени учителки.

На 2 юли 1916 след продължително боледуване умира баща ѝ – Джеймс Кларк (р. 31 юли 1832 г.).

През 1917 Кларк управлява сама двете детски градини. В курса се обучават само две учителки, които завършват през юни 1918.

1918 г-ца Кларк е единствена мисионерка в София.

През 1921 Курсът за подготовка на детски учителки към АДГ е признат от МНП с писмо № 19126 и се ползва с правата на държавно учреждение.

В периода 1921–1922 Кларк е поканена от МНП като инспектор за изработване на програми за деца с психически отклонения. Въвеждат се и нови учебни предмети в програмата за подготовка на детски учителки. Инспектор Лозанов от МНП официално търси помощта на Кларк за хоспитиране на софийските детски учителки в АДГ, призната като образцова детска градина.

През 1924 се открива трета детска градина в къща на общината (на ул. „Бъкстон” № 7).

От 1922 до 1928 издава списание „Детска градина”.

През 1925–1926 Е. Кларк решава да модернизиране курса, съобразно с новите възпитателни и образователни идеи в САЩ и Европа. Поставя за свой заместник Маргарита Хаскел, която ще приложи новия „метод на проектите” В периода 1926–1927 Кларк използва своя едногодишен отпуск и заминава за Америка, заедно с Пенка Касабова – приета като стипендиантка в Националния колеж за образование в Еванстон, Илинойс, който е завършила и Кларк през 1896.

През 1927 Кларк се завръща от САЩ в България.

През 1928 прави промени в курса под влияние на пристигналата от Америка П. Касабова.

1928 основава дружество „Фридрих Фрьобел” на завършилите специалния педагогически курс при Американската детска градина в София. Уставът на дружеството е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве с Указ № 2791 от 25 февруари 1929.

През 1928 излиза книгата на Е. Кларк „Нови насоки на детската психология”. Същата година тя изпраща обширен доклад до МНП за предстоящи промени в Курса за подготовка на детски учителки в съответствие с новите методи, прилагани в САЩ.

1929–1931 Кларк назначава П. Касабова за учителка в курса, където двете работят в пълна хармония.

На 9 ноември 1929 за особени заслуги в мисията ѝ в България Кларк е избрана за почетен член на Борда на National Kindergarten-Elementаry College, Evanston, Illinois.

В края на учебната 1931–1932 година на тържество по случай дипломирането на курсистките 6) Елизабет Кларк предава делото си в „български ръце” – на Пенка Касабова.

През 1932 г-ца Кларк се премества да живее в с. Кнежа, където участва в подготовката и откриването на частна детска градина заедно с Гюргя Мигева – нейна ученичка. Тя остава там 5 години, преодолява много трудности, но и постига успехи.

На 16 април 1937 г. по случай 100-годишнината от откриването на първата детска градина в света за особени заслуги в областта на предучилищното образование в България Министерството на народното просвещение удостоява г-ца Елизабет Кларк с най-високото българско отличие за дейци на образованието – орден „Св. Св. Кирил и Методий” І степен.

На 15 февруари 1940 г. Кларк изразява своята воля за по-нататъшното развитие на педагогическата дейност в акт за дарение на сума за основаване на Фондация за предучилищно възпитание, за която е разработила и конкретен план.

На 12 декември 1942 Елизабет Кларк напуска земния си път (Централен гробищен парк – София, парцел 22, ред 6, гроб 6).

Приноси за развитието на предучилищното възпитание в България

• Педагогическа дейност

Създаване на образцова и модерна детска градина – позната като Американската детска градина.

„Американците стояха в основата на предучилищното образование у нас. То е свързано най-вече с делото на Елизабет Кларк, дъщеря на дългогодишния мисионер Джеймс Кларк” [2, с. 422].

„Елизабет Кларк положи началото на замислената от нея детска градина в Самоков 1898. Много деца нямаше. Нейна помощница беше Калиопа Сечанова, дъщеря на Иван Сечанов. Тя беше и първата своего рода курсистка, защото следобедите младата жена ѝ преподаваше това, което тя самата беше научила в колежа. По неясни причини тук инициативата ѝ нема успех. Според нея твърде силно било противодействието на самоковския митрополит, който очевидно се боеше, че с градината протестантите ще се вкопчат в младите души на православните още когато те нямат съпротивителни сили.

През 1900-та година се прехвърли в столицата. Замислила беше градината като съчетание на образователната институция за деца и нещо като курс за подготовка на учителки. По това време в България специалисти от този тип липсваха, но това съвсем не означава, че интересът бе голям. В началото имаше само две-три курсистки. Сутрин те ѝ помагаха с децата, а след обяд тя ги обучаваше. И тук въпросът за финансите бе кардинален. Малцина в София бяха готови да плащат, за да изпращат малките си деца на детска градина.

Самата идея беше още нова за българите. Възпитанието на най-малките бе право и задължение на техните майки. Намесата на друга институция бе нечувано. Като резултат таксите не стигаха за издръжка на детската градина и едва-едва преживяваха.

Детската градина, основана от Кларк, не бе първата в България. Първите бяха създадени още през Възраждането, но имаха кратък живот. Новото бе, че тя опита да превърне институцията си в курс за подготовка на учителки за детски градини. Самата ѝ създателка не без чувство за хумор споделяше, че полето за приложение на уменията на подобни учителки в обществото тогава не е било особено широко. Просто липсвали подобни заведения. Мъжете пък възприемаха младите курсистки като подходяща партия за брак, готова за изпитанията на семейния живот. Първите четири курсистки се омъжиха още преди да завършат курса. През 1900 г. курсът беше завършен от една девойка, а през 1901 г. – от две” [5, с. 394].

Превръщане на АДГ в база за наблюдение на студенти от специалността „Педагогика” на Софийския университет

Признанието за организацията и работата в Американската детска градина е налице още през 1912., когато тя се превръща в предпочитано място за оглеждане и възпитание на децата на интелектуалци, видни общественици, както и на деца от семейства с малки материални възможности. Същевременно детската градина се превръща и в база на студенти от специалността „Педагогия” на Софийския университет, които я посещават редовно и намират в нея практическите отговори на теоретичните си знания.

Основаване на Курс за подготовка на детски учителки при Американската детска градина

За подготовка на детски учители се мисли повече след излизане на Наредба-закон за предучилищно образование в 1934, в който се предвижда разширяване на мрежата от предучилищни детски заведения. Но и през този период подготовката на детски учители се извършва в частния курс при Американската детска градина в София и в открития от проф. Димитър Кацаров курс (1934.) [3, 299–300].

Българските детски учителки през периода 1923–1944 г. се подготвят в два частни курса – американския курс на мис Кларк (заместена от Хескел през 1926 а от 1929 ръководството му поема Пенка Касабова) и българския на проф. Димитър Кацаров, които функционират независимо един от друг до създаването на Институт за детски учителки през 1942 г.” [6, с. 159].

Освен теоретично усвояване на педагогически дисциплини в програмата на Курса за подготовка на детски учителки при Американската детска градина се предвижда усвояване на по-практични знания и умения: опознаване на детската природа (практическа детска психология), водене на дневници, изработване на кукли, провеждане на игри, организиране на занимания с картонаж, дърводелство, рисуване и моделиране, гимнастика, ритмика, хармоника, драматизация, измерване на интелигентността. Доминиращо педагогическо направление в този курс е „методът на проектите”.

Подготовка на курсове по заявка на Министерството на народното просвещение

През 1912 Министерството на народното просвещение проявява интерес към работата на г-ца Кларк. С нейно съдействие се организират временни курсове за подготовка на детски учителки.

Просветителска дейност

Пионер на просветата на българската майка – от 1898 г.

В своята книга „Нови насоки на детската психология” (1928) Елизабет Кларк пише:„Преди 25 или 30 години много по-лесно ми беше да се отзова на поканата да говоря на група майки относно възпитанието на детето, отколкото ми е днес. Всяка година, прибавена към живота и опитността ми, ме прави все повече да съзнавам, че е важна, трудна, сложна и неразрешима тази проблема за възпитанието на човешката душа…”

Издател и автор

През 1911 г. излиза книгата 10. „Изучаване на детската природа от гледище на детската градина” на Елизабет Харисон, за превода на която Е. Кларк съдейства. Изданието е на Американската детска градина. Книгата е препоръчана с Окръжно № 28046/23 ноември 1911 г. на Министерството на народното просвещение, отделение за културните институти, на директорите на гимназиите, прогимназиите и педагогическите училища и на окръжните училищни инспектори за учителските библиотеки. Подписано е от министър С. Бобчев и началник на отделение Н. С. Бижев [9].

През 1928 излиза книгата на Елизабет Кларк 11. „Нови насоки на детската психология”. Същата година Кларк изпраща обширен доклад до МНП за предстоящи промени в Курса за подготовка на детски учителки в съответствие с новите методи, прилагани в САЩ.

Основател и редактор на списание 12. „Детска градина” (1922–1928)

Списанието има за цел да подпомага учителките, завършили педагогическия курс към Американската детска градина. В него се предлагат преводни статии на психологическа и методическа тематика за работа с деца от предучилищна възраст. В списанието има три раздела, предназначени за методическа помощ на детската учителка, за психолого-педагогическа информация за родителите и художествена литература и идеи за творчески занимания на децата.

Обществена дейност

Създаване на организация за професионална подкрепа на завършилите Курса за подготовка на детски учителки към Американската детска градина

През 1928 Елизабет Кларк основава 13. дружество „Фридрих Фрьобел” на завършилите специалния педагогически курс при Американската детска градина в София. Уставът на дружеството е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве с Указ № 2791 от 25 февруари 1929 г.

Ангажиране на отговорни за развитието на предучилищното дело институции – основаване на. Фондация за предучилищно образование в България

На 15 февруари 1940 при І нотариус при Софийски областен съд се подписва нотариален акт № 63 (том ІІ, регистър 263, дело № 238/1940 г.), с който се учредява Фондация за предучилищно образование в България. В Управителния съвет на фондацията са и министърът на народното просвещение и кметът на София. В мотивите на съда са записани следните съображения на учредителката на фондацията г-ца Елизабет Кларк:

„Първо. Като израз на голямата симпатия към България, станала мое второ отечество, и моята обич към малките български деца, които желая да бъдат добре родени, добре отгледани и добре възпитани, реших: като продължение на дейността ми в тази насока, благодарение на материалната подкрепа на покойната ми леля г-жа Сара Дилна Лейн – да учредя една фондация под наименование „Фондация за предучилищно образование в България”. Тази фондация да има за цел – да бди за доброто на малките български деца от предучилищна възраст, за техните първи възпитатели – майките, и техните първи учители от институтите за предучилищно възпитание и образование.

Второ. Капиталът на Фондацията не е ограничен по размер и може всякога да се увеличава от дарения, приходи от концерти, забави и пр., като се внася в някоя държавна българска банка и се използва само за целите на Фондацията.

Трето. За постигането на поставената цел Фондацията ще уреди, управлява и поддържа един „Институт за предучилищно образование”, в който ще има отдели за деца, за учителки, за родители, за женска култура (настоящи и бъдещи майки) и други отдели, каквито Управителният съвет на Фондацията счете за нужно да открие, с оглед постигането на целта. Фондацията се грижи също така и за постройката на подходяща сграда за този институт.

Четвърто. Управителният орган на Фондацията е нейният Управителен съвет, който ще се състои от следните членове: Министъра на просветата, Софийския кмет, Началника на отдел Общински (Социални грижи), Г-жа Анна Каменова Стайнова, Професор Венелин Ганев, Професор Янаки Моллов, Бениамин Франклин Столцфус, Тодор Шопов” [7].

Признанието

Отвъд океана. На 9 ноември 1929 за особени заслуги в мисията ѝ в България Кларк е избрана за почетен член на Борда на National Kindergarten-Elementаry College, Evanston, Illinois [1, 11–13].

У нас. На 16 април 1937 по случай 100-годишнината от откриването на първата детска градина в света за особени заслуги в областта на предучилищното образование в България Министерството на народното просвещение удостоява г-ца Елизабет Кларк с най-високото българско отличие за дейци на образованието – орден „Св. Св. Кирил и Методий” І степен [7, с. 57].

ЛИТЕРАТУРА

1. Захариева, Р. (2012) Био-библиография. Пенка Милева Касабова. София, Изкуства.
2. Илчев, Ив., Пл. Митев. (2002) Докосвания до Америка. София, Фондация „Хемимонт”.
3. История на образованието и педагогическата мисъл в България (под ред. Н. Чакъров, Д. Дончев, О. Обрешков, М. Миховска). Т. 2. София, ДИ „Народна просвета”, 1982.
4. Касабова, П. (2001) Скици по пътя на живота. София, Булвест 2000.
5. Кларк, Е. (1929) Американската детска градина. Полувековна история, 1878–1928. Илюстрован юбилеен албум. София.
6. Колев, Й. (1999)История на предучилищното възпитание в България. София.
7. Начева, В. (1999) Из историята на предучилищното възпитание в България. София, УИ „Св. Климент Охридски”.
8. ЦДА, ф. 35К, оп. 1, а.е. 10, 82.
9. ЦДА, ф. 35К, оп. 2, а.е. 10.