Педагогическият курс към Американската детска градина

Още при откриването на Американската детска градина в Самоков през 1898 година, Елисавета Кларк приема първата си курсистка – Калиопа Сечанова от гр. Пловдив, завършила Американския пансион в гр. Самоков. Нейният баща, пастор Иван Сечанов, е един от преводачите на Библията на български език, заедно с П. Р. Славейков и д-р Ривс. До обяд те се занимавали с децата, а след обяд Елисавета Кларк обучава Калиопа Сечанова, като преподавала теоретични знания за предучилищното възпитание.

С таза първа стъпка Елисавета Кларк поставя началото на специалното обучение на детски учителки, което последователно във времето се развива в двегодишен педагогически курс за детски учителки към Американската детска градина, който просъществува до 1942 година.

През 1900 г. Кларк премества детската градина в гр. София, първоначално на ул. „Ангел Кънчев” и „Неофит Рилски”. През 1901 год. в курса постъпват три курсистки: Кръстанка Бояджиева от София, Наталия Гунчарова-Данаилова от Кюстендил и Ана Багрянова-Игнатова от Асеновград – всички завършили Американския пансион в гр. Самоков. През 1903 год. завършват първите две, третата поради женитбата си се завръща през 1913 г., а през 1914 год. се дипломира.

Първите години са изключително трудни финансови години за Елисавета Кларк. Тя трябва да се издържа само от таксите на децата, които са минимални като приход. Няма възможност да заплаща за помощен персонал и поддържането на хигиената извършва самата тя. Често няма пари дори за хляб, но дълбоката ѝ вяра в необходимостта от детската градина и специално подготвени учителки ѝ дава психически сила да устои. Пенка Касабова анализира нейното поведение със следните думи: „Само един идеалист, апостол на едно ново дело може да прозре несгодите на настоящето и с уверен поглед в бъдещето да върви напред. Такъв идеалист е била и мис Кларк. (П.Касабова, Скици по пътя на живота, с.22)

През различните години, в които Курсът е ръководен от Елисавета Кларк, има различен брой курсистки: 1901 г. – 1; 1903 г. – 2; 1909 г. – 3; 1911 г. – 2; 1914 г. – 3; 1917 г. – 4; 1919 г. – 2; 1921 г. – 1. В периода 1901-1921 г. общият брой на завършилите е приблизително 40-50 курсистки. Не е голям, защото броят на детски градини е сравнително малък и някои от завършилите не са успявали да си намерят работа. Повечето от завършилите остават да работят в Американската детска градина и в нейния клон на ул. „Ючбунар”, който просъществува до Първата световна война.

Завършилите курса Наталия Данаилова открива за няколко години частна детска градина в гр. Кюстендил, а Люба Бизева-Петрова открива частна градина в Банско, която просъществува около 20 години и един от възпитаниците ѝ е Никола Вапцаров.

След края на Първата световна война, по време на управлението на земеделците, детските градини се разпространяват и броят на курсистките се увеличава. До 1923 година обучението е безплатно, а след това се въвеждат такси.

От 1932 г. Пенка Касабова ръководи самостоятелно Курса за подготовка на детски учителки към Американската детска градина. Целите и задачите на курса са определени от Е. Кларк и Касабова.

Цели и задачи на педагогическия курса за подготовка на детски учителки при Американската детска градина

В първите години на организиране на педагогическия курс, Кларк не дефинира много и големи цели. Тя си поставя това, което може да постигне – една единствена много важна цел:

да изгражда личността на учителката. Личност, дефинирана от личностни качества и общочовешки добродетели: честност, трудолюбие, алтруизъм, почтеност, преданост към делото на предучилищното възпитание, истинска обич към децата, съвестност, всеотдайност, просветеност, развиване на творческите способности.

Тази цел е мотивирана от факта, че не толкова с преподаваните знания на детето, а с поведението си учителят оказва изключително голямо влияние върху формирането на децата. Или както Кларк го е казвала: „Бъдете това, което искате да бъдат децата. Важното е какви сте вие, за да бъдат децата добре възпитание.” (П.Касабова, Скици по пътя на живота, с.33)

И още един аргумент за формулирането на тази цел – Елисавета Кларк е зряла и готова за изпитанието самата тя да бъде достоен пример за курсистките, които обучава. Затова не е трудно да използва като основен метод в работата си личния пример.

Ето как описва това П. Касабова: „Тя се стараеше да бъде във всяко отношение такава, каквато искаше да бъдат другите. Каквото и да вършеше, вършеше го съвършено; безразлично дали свиреше на пиано или играеше с децата, дали преподаваше или посрещаше гости, дали готвеше или изнасяше сказка. Толкова беше работила за усъвършенстване на характера си, че ние, обикновените хора, изпитвахме малко стеснение пред нея. Силна и завършена личност беше мис Кларк. Дори самото ѝ присъствие облагородяваше и респектираше хората”. (П.Касабова, Скици по пътя на живота, с.26).

Високата култура, отличното образование, което има, дълбоката вяра в Бога, самодисциплината оформят Елисавета Кларк като изключително харизматична и хармонична личност. Именно това тя се опитва да предаде както на децата в детската градина, така и на курсистките, с които живее постоянно и които обучава.

Цели на Курса за подготовка на учителки:

• Възпитаване на преданост към педагогическата професия.
• Възпитаване на чувство за отговорност пред децата и обществото.
• Възпитаване на чувство на отговорност у курсистките към подготовката за бъдещата професия детска учителка.
• Да дава добра практическа и теоретична подготовка на бъдещата майка.
• Да привлича като сътрудници учени, изявени граждани, представители на учебното дело за подпомагане и развитие на детските градини

Задачи на Курса за подготовка на учителки

Да обикнат децата и да се интересуват от детското общество.

Да се научат да наблюдават, проучват и разбират децата.

Да разберат и осъзнаят, че професията на детската учителка е важна и отговорна и изисква преданост и всеотдайно служене.

Да получат необходимите теоретични познания за възпитание на децата.

Да овладеят методиката на работа в детската градина.

Да развият умения за планиране и предварително обмисляне на работата.

Да развият умения за самоанализиране на извършената работа и на грешките.

Да се възпита и развие стремеж за самоусъвършенстване и квалификация.

Да развиват, утвърждават и разширяват съвременното разбиране за предучилищното възпитание.

Учебни дисциплини и лектори, изучавани в Курса за подготовка на детски учителки

Програмата на курса на Елисавета Кларк, включва най-важните предмети, които са необходими, за да расте детето радостно и щастливо, да бъде разбрана спецификата на детската природа и детското развитие; да се изучават новите научни и теоретични знания, методически напътствия за работата на детската учителка; изучават се знания за домашното възпитание, интериора и т.н., чрез следните предмети:

1. Теория и практика по метода на Фрьобел – лектор Елисавета Кларк. В часовете по този предмет Кларк, дава знания за живота на Фрьобел; за практическата работа по метода на Фрьобел, предимно работа с „Даровете”, архитектурата, различните архитектурни стилове.
2. Детска психология и педагогика – лектори Пенка Касабова и други специалисти от САЩ и България.
3. История на предучилищното възпитание – лектор Цветко Петков.
4. Детска хигиена (майчинство) – лектор Маргарита Цакова, мед. сестра.
5. Домашна култура, подреждане на дома, създаване на семейна атмосфера, семейна етика, научно хранене на децата – лектор Елизабет Хаскел.
6. Английски език – лектори Дафинка Доганова и Бриджит Еванс.
7. Значение на приказката и как да се разказва на децата – лектор Добра Пелашева.
8. Нотна грамотност, детски песни – лектор Борис Тричков.
9. Рисуване и моделиране – лектор Дора Конова.
10. Ръчни и художествени дейности – лектор Мария Драгнева.

Предметите, които се изучават в педагогическия курс, са прецизирани от гледна точка на съществуващата реална обстановка и от необходимостта от промяна в българското общество, семейство, култура, отношение към детето с нови, полезни и прогресивни световни теории и практики.

Идеята за постоянно актуализиране на педагогическия курс показва колко находчива е самата Кларк. Независимо от липсата на педагогическа научна школа за теория и практика, Кларк не си позволява да преподава остарели, ненужни и неработещи теории. Самата тя дава пример с това, като през 1926 г. обновява курса с въвеждането на новия метод на Джон Дюи. Това води до промяна на цялата методологична рамка на курса.

Изключително голяма роля за обновяване и актуализиране на курса има Пенка Касабова, пристигналата от обучение в САЩ с най-новите научни изследвания и теории за детето, неговото възпитание и обучение.

От 1925 година изпитите в края на годината се провеждат в присъствието на министерски пратеник.