Новата реформа в детската градина

Доклад, изнесен от Пенка Касабова през 1945 година пред административния съвет на Министерството на народната просвета, училищните инспектори и някои педагози

При всяка реформа в живота с надежда се поглежда към младото поколение, в чиито ръце е ключът на бъдещето.

Събрали сме се на този исторически съвет, за да обмислим как да подготвим младото поколение, за да отключи то вратите на бъдещото преуспяване на българския народ.

ОФ власт започва своята реформа по най-правилен начин, из основа, като включва в своята програма грижи и за онези, с които може наистина да се постигне най-лесно и най-целесъобразно всяка реформа, онези, които спят сега във вълнените люлки и играят в детските стаи.

С право се поглежда към тези малки деца, защото се знае вече, че най-дълбоко и най-трайно се влияе на човешката личност именно в самото начало на нейното оформяне.

Онова, което Коменски, Русо, Песталоци и Фрьобел с прозрението си на велики педагози откриха в значението на ранното детство, науките в последните 40 години доказаха.

Експерименталната психология и педагогия доказаха, че от най-ранна възраст в нервната система на детето се подготвят основните елементи на цялата му бъдеща психическа дейност.

Поради леснината и дълбочината, с която се влияе на детето от предучилищната възраст, тази последната с право е наречена златна възраст за развитието на движенията, на говора, на сетивата, на творческите способности, на инициативата, на другарските отношения, на естетическите чувства, златна възраст за обогатяване на представите, за разширение на детския кръгозор, за създаване на навици и особено за възпитание на отношение на детето към света и хората, към фактите и събитията.

Ранната детска възраст е толкова важна, че не може да бъде пренебрегната, а още повече днес, когато сме изправени пред важната задача за създаване на новите, свободни, демократични, прогресивни граждани за нова, свободна, демократична ОФ България.

Средата и възпитанието в ранната детска възраст са от такова голямо значение, че няма прогресивно мислещ педагог в Европа или Америка, който да не препоръчва организираните педагогически грижи на държавата да обхващат децата от първите детски години.

България не е по-назад от другите народи в това отношение. У нас още от 1882 година в Закона на Живков е включено и възпитанието на децата от предучилищната възраст, но и до днес законът е повече или по-малко пожелание.

Аз вярвам, че настоящият съвет, съставен от широко гледащи педагози и общественици, ще отдаде достатъчно време за правилното поставяне и разрешение на важния въпрос за предучилищното образование, важен не само поради педагогически съображения, но и поради важни държавнически цели.

Ако ОФ власт дава на жената право да участва наравно с мъжа в обществения, политическия и културния живот на страната, то въпросът за малките деца се слага пред нашето внимание настойчиво и без възможност за отлагане. Единственият начин, за да се използват силите и способностите на половината от българските граждани – жените, е като се облекчат те в техните майчински задължения през време, когато са заети в производството, администрацията и културния живот.

От друга страна, ако искаме на всички български граждани да се даде еднаква възможност за развитие от ранна детска възраст, не може повече да оставим детето на работничката майка заключено в нехигиенична стая, нито пък детето на отрудената селска майка – на прашния селски друм, гдето едното и другото не само че нямат възможност за правилно духовно растене, но даже са и физически изложени на фатални случайности, като изгаряне, удавяния, наранявания, падания в ями и пр.

Считам за излишно да изтъквам повече необходимостта от незабавни и правилни физически и педагогически грижи за децата до 7-годишна възраст. Как да се организират и ръководят институтите, които да поемат тези грижи за отглеждане и възпитание на децата от предучилищната възраст и как да се разпространяват тези институти масово. Ето двата важни въпроса, на които трябва да спрем нашето внимание.

Според Закона за предучилищното образование от 1934 година тези институти са три вида: детски ясли за деца до 3-годишна възраст, детски домове за деца от 3 до 7-годишна възраст и детски градини за деца от 5 до 7-годишна възраст.

Целта на детската градина и детския дом се определя от общите цели на образованието и от развитието на децата през ранната детска възраст.

По-точно определени, целите на предучилищното образование са следните: физическо укрепване, умствено развитие, радостно другарско приспособление, събуждане на творческите сили на детето, създаване на дълбоки и трайни емоции, които да изградят у детето отношение към всичко, което е общополезно, красиво и достойно.

Задачите на възпитанието в детските градини и детските домове са създаване на културно-хигиенични навици, развитие на сетивата, сръчностите и говора, развитие на инициативата, задоволяване на любопитството, развитие на любов към красивото, любов към родината и съгласуване на действията и постиженията на детето с интересите на групата.

Методът на работа в детската градина и детския дом е изграден върху детската игра, която учителката ръководи, разширява и задълбочава и на която учителката поставя цели, неподозирани от детето.

Духът на работата в детската градина и детския дом трябва да е пропит с непринуденост, жизненост и разнообразие.

Средствата за постигане на целите и задачите на детската градина и детския дом са ръчни занимания, песни, приказки, беседи, наблюдения и игри.

По същество на педагогическата работа детската градина и детският дом не се различават. Разликата е само във времетраенето на детската градина и детския дом. Децата в детския дом престояват там през целия ден и затова се хранят и спят следобед в детския дом.

Детските градини и детските домове се издържат от общините. Детските градини добиха едно по-широко разпространение поради това, че по-лесно се организират и по-евтино струват, отколкото детските домове. В момента България има 280 детски градини и 127 детски дома. Повече от детските градини и детските домове са в градовете. Аз вярвам, че бъдещето е на детските домове, но тяхното развитие е спънато засега поради две причини: липса на помещения и липса на средства.

Детските домове са голяма необходимост и трябва решително да се намери изход от първото тяхно затруднение – помещенията. Наложително е да се започне строеж на детски домове, които единствени биха осигурили възможността за прибиране на всички желаещи деца от 3 до 7-годишна възраст, а не както е сега, поради тесни помещения да не може да се задоволят нуждите даже на децата, чиито майки са работнички. Говорейки за детските домове и детските градини, не трябва да се изпуска из предвид, че децата от тази възраст заболяват лесно и като тъй нуждата от хигиенични помещения е много голяма. От педагогична гледна точка въпросът за помещенията на детския дом е тоже важен. При специални постройки, както е в СССР, би могло да се приемат повече деца и да се разделят на групи според възрастта и тогава детският дом наистина да ползва децата. Нужно е да се построят такива домове във всички квартали на по-големите селища, а на по-малките – поне по един. Засега само Пловдив има специално построени детски домове, а във всички други градове детските домове са в окаяно положение по отношение помещенията. Те са обикновено в покрайнините на градовете, гдето къщите са малки, или пък се помещават в бивши кръчми, без дворове, без удобства. Наблюдавали сме неведнъж отрицателни резултати, които дават детските домове поради крайната теснота на помещенията – неизразходване на детска енергия, нервничене, апатичност и пр. Детските домове са голяма необходимост и за селата. Според изчисленията, направени от Агрономическия факултет, отдела за подобрение бита на селото, селската майка дава на своите деца около ½ част от деня; като прибавим към това и факта, че селската жена, и въобще българската жена, е слабо подготвена педагогически, ще видим веднага каква крещяща нужда има от незабавни грижи за масата – 75% от българските деца, селските.

В селата детските домове са особено нужни през лятото, когато малкото дете е напълно изоставено на произвола на съдбата. В последните години се откриват детски домове в селата, но те са недостатъчни – миналата година е имало 1800. България има към 5000 села. Нужно е още това лято да се открият 3000 детски дома. И още по-добре е, ако детските домове са открити през цялата година, като ваканцията в тях бъде през ноември, декември, януари и февруари, когато поради калта малки селски деца не биха могли да посещават детските домове. Тогава пък в същите помещения същите учителки биха могли да открият детски занимални за учениците от основното училище.

Детските домове при фабричните заведения са необходимост, но за българските условия в големите градове се оказаха неудобни да са при самата фабрика. Поради това, че работниците не живеят в работнически жилища край фабриките, а в най-различни квартали на града, оказа се неудобно за работниците да водят децата в детските домове при фабричните заведения. Ние трябва да потърсим начин за по-бърз строеж на квартални детски домове и в следващите 5 години да изникнат поне 1000 детски дома в собствени помещения. За да не звучи това като симфония на далечното бъдеще, трябва да потърсим още в този съвет начин за задоволяване на тази първа нужда на детските домове.

Другият важен въпрос е въпросът за средствата. Детският дом струва доста по-скъпо от детската градина. Засега изчисленията показват, че издръжката на едно дете струва към 70–80 лева дневно. Средства за издържане на детските домове трябва да се потърсят. До 9 септември в София, а на много места в провинцията и сега, детските домове са все още институти за благотворителност и затова носят отпечатъка на голяма оскъдност. Храната в тях е слаба, учителките са зле платени (в Русе една учителка в детски дом получава 1800 лева), часовете на работата им дължи по 10–12 часа. Липсва достатъчно нисш персонал и често учителката трябва да готви и да води книгата за отчетност. Затова освен в София в детските домове рядко се срещат учителки специалистки. Да не говорим за трайната оскъдност на дидактичния материал в детските домове. Обикновено материалите се пестят и децата бездействат или се обучават само словесно, най-неподходящ метод за най-малките деца.

Средства трябва да се намерят и трябва да се започне планирано просвещаване на майките, за да изпращат децата си в детския дом не поради безплатната храна, а поради ползата, която ще има детето. Възпитанието на родителите в това отношение е нужно, за да чувстват те задължение да плащат поне половината от разноските на своите деца.

Детският дом трябва да бъде възпитателен, а не благотворителен институт, и трябва да се издържа със средства на държавата и общината, като женските дружества, които вземат най-присърце детските домове, участват само като подобряват материално дома.

Засега от 127 детски дома 36 се издържат от общините и са горе-долу добре, а всички останали се издържат от женски дружества, православни братства, Съюз за закрила на децата, помощни организации и пр.

Трети важен въпрос: административно къде трябва да принадлежат детските домове. Както всички възпитателни институти мястото им е в Министерството на народното просвещение, при което трябва да се образува фонд „Предучилищно образование”, в който да се внасят всички държавни, частни, общински и други средства. Министерството на просветата счита, че е най-компетентно да организира и ръководи детските домове.

Господа, изложих пред вас трите най-болни въпроса за детските домове. Моля, изкажете се по-тях, за да се дойде до едно най-правилно разрешение. България има 131 града и 826 общини с население над 1000 жители. Нашата цел трябва да бъде в следущите 5 години България да има 1000 детски дома, от които поне половината да бъдат собствени помещения.

ІІ.

Въпросът за детските градини е по-лесен. Те се помещават в една-две стаи в първоначалните училища. Това положение вероятно ще се запази за още няколко години, докато се построят детски домове, гдето могат да постъпват всички деца от предучилищна възраст. Законът обаче, според който се предвижда откриване на детски градини на всеки 5000 жители, трябва да се промени и да се създаде нов закон, според който при всяко първоначално училище да се открива детска градина, а още по-добре – колкото паралелки І отделение, толкова детски градини.

В България има около 3000 паралелки първо отделение. Около толкова детски градини трябва да имаме. Това обаче е невъзможно да се постигне веднага поради много обективни условия – липса на помещения, липса на условия в селата (кални пътища, отдалечени махали и пр.) и липса на учителски кадри. Това, което можем да планираме за следващите 5 години, е откриване на детски градини навсякъде, където има условия, което ще рече откриване поне на 1000–1500 детски градини.

До това заключение идвам и поради това, че според сведенията на областните училищни инспектори за тази година има условия за откриване на детски градини само в 218 села.

Ако приемем в следущите 5 години да се открият нови 1500 детски градини и 1000 детски дома, то ще са нужни около 3000 учителки (в детските домове, за да бъде работното време на учителките полудневно, всеки детски дом трябва да има две учителки).

ІІІ.

Учителски кадри нямаме. Ето другия болен въпрос в предучилищното образование. В миналото кандидатки за двата частни курса имаше много, но ограниченията, които Министерството на просвещението правеше, не позволиха сега да имаме поне 500 подготвени учителки. В момента България разполага с около 100 свободни детски учителки и като прибавим към тях около 50, които ще завършат държавния институт за детски учителки през 1944/1945 година, ще имаме всичко 150. Те са недостатъчни. Наложително е откриването на още институти за подготовка на детски учителки. Наистина наесен ще се открият два института, един в Лом, друг в Ямбол, но мен ми се струва, че трябва да се открият още три – един например в Русе, друг в Плевен и трети в Пазарджик. Тогава бихме имали по 500 учителки на година.

Досега образованието на детските учителки е било полувисше. Намирам необходимо да бъде запазено то. Колкото е по-голяма разликата между възрастта на възпитателя и възпитаника, толкова по-необходимо е близко опознаване на последния, а то ще рече учителят да познава неговата природа, неговите нужди, неговите вкусове и тъй да умее да организира образователната работа, че да не се убие детската игра и да не се създаде наложена изкуственост. Тази трудна задача на детската учителка още повече би се затруднила при една недостатъчна политическа и практическа подготовка.

 ІV.

Въпросът за откриването на нови институти за детски учителки води след себе си другия много болен въпрос – липса на висш преподавателски персонал за тези институти. Нашият университет не дава достатъчно даже теоретически познания по въпроса за предучилищното възпитание. Въпросът е много важен. Онези педагози, които ще подготвят бъдещите детски учителки, трябва да бъдат виртуози практици и дълбоки познавачи на психологията на предучилищната възраст, творци в областта на предучилищната педагогия, научно подготвени да четат в детската душа и способни да предават тези свои знания с такъв ентусиазъм и любов, че всяка постъпила кандидатка в курсовете да е щастлива, че е избрала за своя професия именно детска градина.

Господа, без да обиждам никого, трябва да призная, че такива познавачи на теорията и практиката на детските градини нямаме.

Обновата на детските градини трябва да започне от там. Наложително е веднага да се изпратят най-добрите измежду проявилите се педагози да специализират в Русия или да се поканят такива от Русия. Без специалисти – висшисти педагози, институтите няма да изпълнят своето предназначение и детските градини ще се увеличават в количество и ще спадат в качество, което не трябва да се допусне.

V.

Друга голяма нужда на предучилищното образование е нуждата от специални инспекторки за детските градини. Учителските инспектори са заети доста с учителите от основните училища, които успяват да видят само веднъж в годината. Те сами се чувстват и неподготвени за тази нова задача (мисля, че не обиждам никого, защото повече от училищните инспектори сами са ми признавали това). Естеството на работа на детската учителка е такова, че изисква по-чест и компетентен контрол.

Има детски учителки в България, които не са ревизирани, откакто са станали учителки. Като прибавим към това, че за детските градини няма литература на български език, че детските учителки не са имали опреснителен курс от 1934 година и до сега не е имало учителска конференция, учредена само за тях, можете да си представите положението, в което се намират детските учителки. Радостното в този случай е там, че те не са изгубили голямата си преданост към детските градини, любовта си към децата и погледа си върху цялостното дете. Всички детски учителки съзнават дълбоко, че имат нужда от ръководене, и молят за опреснителни курсове. Областни инспекторки специалистки са много нужни. Организирането на детските домове е трудна и индивидуална работа. Само такива инспекторки биха могли да организират детски градини и да ръководят правилно големия интерес на женските дружества, които с голямо желание се впущат в тая близка до интересите и целите им работа, но която слабо познават.

Намирам, че на първо време най-добрите измежду детските учителки, подготвени в кратки двумесечни курсове, биха могли да изиграя добре тази роля.

VІ.

Друга нужда на предучилищното образование е нуждата от литература. Липсва както научна, тъй и методична литература за детските градини, липсват сборници с песни, приказки, стихове, игри и пр. Наложително е да се започне издаването на специална библиотека за детските учителки. Това предполага посвещаването на едно лице само на това.

VІІ.

Положението на детските учителки трябва да се уреди. Засега, поради това, че общините поддържат детските градини и детските домове, учителките са считани за общински служители и доскоро бяха задължени да членуват в Съюза на общинските служители, а не там, гдето естествено принадлежат, в Съюза на работниците по просветата.

Съдбата на учителките в детските градини и детските домове е напълно в ръцете на общините и не редки са случаите, когато поради недостиг на средства детската градина се закрива посред годината и детската учителка остава на улицата.

Намирам, че най-правилното разрешение на този болен за детските учителки въпрос е като станат те държавни служители, както са всички учители, и като им се заплаща по бюджета на Министерството на народното просвещение, и то заплата на полувисшисти.

Господа, тогава и общините биха предвидили повече средства за обзавеждане и поддържане на детските градини. Виждате колко много грешки са допуснати в тази нова млада клонка на образователната ни система и колко голямо и почти девствено е предучилищното образование.

Грешките, които сега трябва да поправям, са допуснати между другото и поради това, че в миналото нямаше специално лице, което да се грижи за плановото, разумно развитие на това важно народополезно дело.

За да се заработи с нужното бързо темпо и за да се настигнат и задоволят нуждите, които животът ни представя, необходимо е сериозно да се обмисли и въпросът за върховното ръководство на предучилищното образование.

Който познава назрелите нужди на предучилищното образование и който вижда големите възможности за неговото развитие, не може да не открие веднага необходимостта от правилно администриране на предучилищното образование.

Време е да се създаде дирекцията за предучилищно образование с три отделения – отделение за детски градини, отделение за детски домове и отделение за летните детски домове и родителска просвета. Лицата, които трябва да ръководят отделението за предучилищното образование, трябва да познават добре и практично, и теоретично работата в детската градина, за да могат да администрират, организират и инспектират института за предучилищно образование.

VІІІ.

Детската градина представлява особено удобно поле за практична майчина просвета и крайно време е да се заработи за това.

Още Фрьобел е предавал това значение на детската градина и затова той говори за нея като за училище за майките.

ІХ.

И накрая искам да сложа пред вашето внимание въпроса за създаване на работилници за пособия и дидактични материали за детската градина, както и въпроса за контрола върху детските играчки.

Явно е, че делото на предучилищното образование ще добие един разцвет, какъвто е нужен за нашата страна, която прави положителни стъпки за своето реформиране. Надявам се, че след размяна на мисли ще се вземат правилни решения, които ще са от полза за малките деца и следователно от полза за напредъка на нашия млад народ.