Елизабет Кларк и развитие на предучилищното възпитание в България

Славата на живота – не да ти служат,
а ти да служиш!

Елизабет Кларк е явление в образователния и културен живот в България. Тя е получила приживе най-високата награда на Министерство на народното просвещение. В историята на предучилищната педагогика е отредено място за заслугите на Кларк, все още нейното дело не е изследвано напълно.

Дъщерята на първия американски мисионер д-р Джеймс Кларк не само достойно подпомага негова мисия, но и предприема своята, призванието, на което ще отдаде целия си живот и дейност – съвременно образование и просвета за майки и учителки за възпитанието и отглеждането на малките български деца. С тази си дейност тя не само продължава мисията на баща си – в подпомагането на духовното израстване на българския народ, но полага основите на новото институционално предучилищно възпитание в България на децата чрез дейността на експерименталната и образцова Американска детска градина (1899-1942 г.) и съвременната научно-практическа подготовка на детски учители и родители. В продължение на 32 години тя ръководи единствения в страната Курс за подготовка на детски учители. Беседите и съветите за родителите са съпътстваща грижа и дейност, заедно с тази за доброто отглеждане и възпитание на малките деца. В помощ на учители, родите и деца тя издава сп. „Детска градина” (1922 ), в помощ на завършилите Курса за детски учителки към АДГ създава дружество „Фридрих Фрьобел” (1928); а вече пенсионирана и на преклонна възраст създава Фондация по предучилищно образование в България (1942-1952). За да реализира своята майчинска роля – тя осиновява Борис и Жорж, сираци от войната и отглежда едно момиче – Ана Грозева. Чрез постигнатите резултати от своята дейност и личностно присъствие в обществения живот тя получава приживе признание, най-високо отличие на Министерство на народното просвещение – орден „Св. Св. Кирил и Методий” – І степен (1937), както и приятелството и подкрепата на царица Елеонора. През 1932 г. Елисавета Кларк предава започнатото и утвърденото от нея на подготвената и обучена в Америка Пенка Касабова, която от 1932 до 1942 г. продължава и разширява оставеното от Кларк. Днес, повече от столетие по-късно, съвременната образователна парадигма преоткрива и поставя на дневен ред много от идеите, въведени в страната ни от Елизабет Кларк последните десетилетия на ХІХ век.

Целта на настоящата статия е да се представят данни за дейността на Елизабет Кларк, които я предпоставят като новатор и двигател за развитие на предучилищното възпитание в България в началото на миналия век.
В тази връзка са проучени 63 архивни единици от Централен държавен архив: от тях 29 от Ф. №32К, оп. 1,2 – на Елизабет Кляп Кларк; 15 от Ф.1061К, оп.1. – на Американската детска градина и 19 от Института на история на БАН.

Дати и събития в живота на Елизабет Кларк –
американска мисионерка, педагожка, общественичка, майка

Елисавета Кларк е родена в Пловдив на 1 юни 1868 г. след пристигането на родителите ѝ в Пловдив. Майка ѝ Изабела има швейцарски произход, учителка по професия и протестантка по убеждение и религиозни виждания. Бащата Джеймс Кларк e американец по произход, по образование е теолог, проявява интерес и към геологията. Приел мисионерството и го почувствал като свое призвание.

През 1872 г. семейството се премества в гр. Самоков, където бащата работи временно в основаното от него училище.

През 1883 г. Елисавета заминава за САЩ и благодарение на леля ѝ – Сара Лейн, която има добри материални възможности, постъпва в известния Колеж-консерватория “Маунт Холис”, където изучава пеене и пиано, но скоро трябва да прекъсне образованието си и да се върне в България, поради влошаване здравето на родителите ѝ.

През 1884 г. майка ѝ Изабела Кларк умира от пневмония и Елисавета става учителка по пеене и математика; а за нейното израстване остава под грижите на другата си леля – Урсула Марш, която помага на съпруга си Джордж Марш в дейност, близка до дейността на баща ѝ.

През 1885 г. по покана на Сара Лейн се връща в САЩ, за да продължи обучението си.

През 1898 г. се завръща в Самоков и открива частна детска градина с 20 деца. Помощница на Елисавета е г-ца Калиопа Сечанова. Сутрин двете работят с децата, а след обяд Е. Кларк ѝ преподава теоретични знания. Градината е на самоиздръжка.

През 1900 г. се премества в гр. София и открива Американската детска градина (АДГ) и Курс за подготовка на детски учителки. Този частен курс е малоброен. Занятията са се водили на английски език. Курсът продължава да съществува до откриването на държавен институт за подготовка на детски учителки през 1942 г. Елизабет Кларк ръководи курса до 1932 г. С него започва американското влияние върху развитието на предучилищното възпитание. Това влияние е слабо до Първата Световна война, но след нея то се увеличава.
Същата година (1900) леля ѝ Сара Лийн идва в България и вижда каква дейност е започнала Елисавета. Тя ѝ предоставя финансови средства, с които да построи собствена специална сграда за детска градина.

През 1906 г. новата детска градина е почти готова, построена със средства извън Борда (подарените от леля ѝ). В детската градина има вече 51 деца. Тържественото откриване става в Деня на благодарността в присъствието на тесен кръг от съседи и приятели.

През 1907 г. сградата на детската градина е завършена напълно. Помещенията в детската градина се използват пълноценно за срещи с жени и младежи. В курса за подготовка на детски учителки завършват 2 курсистки и се записват нови 2 момичета.

В периода от 1901 до 1910 завършват 11 учителки, но МНП отказва да признае курса и да назначи завършилите учителки, поради това, че курсът е частен.

През 1913, 1914-1918 г. по време на войните, Елисавета Кларк работи в детската градина и преустановява курса за подготовка на детски учителки. Тя и нейните помощнички се включват в акции, организирани от мисионерите в помощ на пострадалите и нуждаещите се, посещават домовете, раздават дрехи, храна и напътстват с педагогически съвети към майките.

През 1915 г. голям брой мисионери от Борда са заети с въпроси относно спасяването на хора и на институции, създадени и построени от тях. Г-ца Кларк е болна, грижи се за болния си баща, но въпреки това надзирава работата и управлява двете детски градини. Това е период, в който се чувства огромната нужда от млади жени-учителки.

През 1916 г. на 2 юли, след продължително боледуване баща ѝ Джеймс Кларк умира.

През 1917 г. Елисавета управлява сама двете детски градини. Месечните разходи на новодошлите увеличават 7 пъти разходите. Обучават се само 2 учителки и те ще завършат през юни 1918 г.

През 1918 г-ца Кларк е единствена (сама) мисионерка в София.

През 1921-1922 г. Кларк е поканена от МНП като инспектор за изработване на програми за деца с психически отклонения. Също така се въвеждат и нови учебни предмети в Програмата за подготовка на детски учителки.

Инспектор Лозанов от МНП официално търси помощта на Кларк за хоспитиране на софийските детски учителки в АДГ, която е призната като показна/образцова детска градина.

От 1922 – 1928 г. издава списание “Детска градина”.

През 1925-1926 г. Кларк решава да модернизира Курса, съобразно новите възпитателни и образователни идеи в САЩ и Европа. Поставя за свой заместник Маргарита Хескел, която ще приложи новия „метод на проектите”.

През 1926-1927 г. Е. Кларк използва своя едногодишен отпуск и заминава за Америка, заедно с Пенка Касабова, която е приета като стипендиантка в Национален колеж за образование, Еванстон, Илинойс, който е завършила и Кларк през 1896 г.

През 1927 г. Кларк се завръща от САЩ в България.

През 1928 г. прави промени в Курса под влияние на завърналата се от Америка П. Касабова.

През 1929-1931 г. Кларк назначава П. Касабова за учителка в курса, двете работят в пълна хармония.

В края на учебната 1931-1932 г. на тържество по случай дипломирането на курсистките, Е. Кларк предава делото си на Пенка Касабова в „български ръце”.

През 1932 г. г-ца Кларк се премества да живее в с. Кнежа, където участва в подготовката и откриването на частна детска градина заедно с Гюргя Мигева – нейна ученичка. Тя остава там 5 години, преодолява много трудности, но и постига успехи.

На 15.02.1940 г. изразява своята воля за по-нататъшното развитие на педагогическата дейност в акт за дарение на сума за основаване на “Фондация за предучилищно възпитание”, за която е разработила и конкретен план.

На 12.12.1942г. Елисавета Кларк напуска земния си път (Централен гробищен парк, София, 22 парцел, 6 ред, 6 гроб)

Приноси за развитието на предучилищното възпитание в България

Педагогическа дейност – създава образцова и модерна детска градина, позната като Американската детска градина

Американците стояха в основата на предучилищното образование у нас. То е свързано най-вече с делото на Елизабет Кларк, дъщеря на дългогодишния мисионер Джеймс Кларк. (2, с. 422).

Детската градина основата от Кларк, не бе първата в България. Първите бяха създадени още през Възраждането, но имаха кратък живот. Новото бе, че тя опита да превърне институцията си в курс за подготовка на учителки за детски градини. Самата ѝ създателка не без чувство за хумор споделяше, че полето за приложение на уменията на подобни учителки в обществото тогава не е било особено широко. Просто липсвали подобни заведения. Мъжете пък възприемаха младите курсистки като подходяща партия за брак, готова за изпитанията на семейния живот. Първите четири курсистки се омъжиха още преди да завършат курса. През 1900 г. курсът беше завършен от една девойка, а през 1901 г. – от две. /5. с.394.

Елизабет Кларк полога началото на замислената от нея детска градина в Самоков 1898 г. Много деца няма. Нейна помощница е Калиопа Сичанова, дъщеря на Иван Сичанов . Тя е първата ѝ своего рода курсистка, защото следобедите младата жена преподава на Калиопа това, което тя самата е научила в колежа. По неясни причини тук инициативата ѝ няма успех. Според нея твърде силно било противодействието на самоковския митрополит, който очевидно се е боял, че с градината протестантите ще се вкопчат в младите души на православните, още когато те нямат съпротивителни сили.

През 1900 година се прехвърля в столицата. Замислила е градината като съчетание на образователната институция за деца и нещо като курс за подготовка на учителки. По това време в България специалисти от този тип липсват, но това съвсем не означава, че интересът е голям. В началото има само две-три курсистки. Сутрин те ѝ помагат с децата, а след обяд тя ги обучава. И тук въпросът за финансите е кардинален. Малцина в София били готови да плащат, за да изпращат малките си деца на детска градина. Самата идея е още нова за българите. Възпитанието на най-малките бе право и задължение на техните майки. Намесата на друга институция бе нечувано. Като резултат таксите не стигат за издръжкато и детската градина и едва-едва преживява.

Филиали на АДГ. В периода 1906-1907 г. се открива детска градина в Ючбунар, за да могат да бъдат приети децата на бедни семейства. Царица Елеонора е посещавала децата в Ючбунар.

През 1924 г. е открита трета детска градина в къща на общината (ул.Бъкстон №:7).

Превръщане на АДГ в база за наблюдение на студенти от специалността „Педагогика” на СУ

Признанието за организацията и работата в Американската детска градина са налице още през 1912 г., когато тя се превръща в предпочитано място за оглеждане и възпитание на децата на интелектуалци и видни общественици, както и от семейства с малки материални възможности. Също така тя се превръща в практическа база на студенти от специалност „педагогия” на СУ, които посещават детската градина и намират практическите отговори на теоретичните си знания.

Подготовка на детски учителки в частния курс при Американската детска градина

За подготовка на детски учители се мисли повече след излизане на „Наредба-закон за предучилищно образование в 1934 година, в който се предвижда разширяване на мрежата от предучилищни детски заведения. Но и през този период подготовката на детски учители се извършва в частния курс при Американската детска градина в София и в открития от проф. Димитър Кацаров курс /1934 г./. (3, с.299-300)

Българските детски учителки през периода 1923-1944 г. се подготвят в два частни курса – американския курс на мис Кларк /заместена от Хескел през 1926 г., а от 1929 г. ръководството му поема Пенка Касабова/ и българския на проф. Димитър Кацаров, които функционират независимо един от друг до създаването на Институт за детски учителки през 1942 г. ( 6, с.159).

Освен теоретически педагогически дисциплини, в програмата на Курса за подготовка на детски учителки при Американската детска градина се предвижда усвояване на по-практични знания и умения:
Опознаване на детската природа /практическа детска психология/; Водене на дневници, правене на кукли, разни игри, картонаж, дърводелство, рисуване и моделиране, гимнастика, ритмика, хармоника, измерване на интелигентността и драматизация. Доминиращо педагогически направление в този курс е „методът на проектите”.

От 1921 г. Курсът за подготовка на детски учители към АДГ е признат, от МНП с писмо № 19126 и се ползва с правата на държавно учреждение.

Подготовка на курсове по заявка на МНП

През 1912 г. МНП проявава интерес към работата на г-ца Кларк. С нейно съдействие се организират временни курсове за подготовка на детски учителки.

Просветителска дейност

Пионер на просветата на българската майка – от 1898 г.

В своята книга „Нови насоки на детската психология”(1928) тя пише: „преди години 25 или 30 години много лесно ми беше да се отзова на поканата да говоря на група майки относно възпитанието на детето, отколкото ми е днес. Всяка година, прибавена към живота и опитността ми, ме прави все повече да съзнавам, че е важна, трудна, сложна и неразрешима тази проблема за възпитанието на човешката душа….”

Издателска дейност

През 1911 г. излиза книгата „Изучаване на детската природа от гледище на детската градина” на Елизабет Харисон за превода на която Елисавета съдейства. Изданието е на Американската детска градина. Книгата е препоръчана с Окръжно № 28046 от 23 ноемврий 1911 г., на Министерство на Народното просвещение отделение за културните институти, на директорите на гимназиите, прогимназиите и педагогическите училища и до г.г. окръжните училищни инспектори за учителските библиотеки. Подписано от министър С. Бобчев и началник на отделение: Н.С. Бижев. (9)

През 1928 г. излиза книгата на Е. Кларк „Нови насоки на детската психология”. Същата година Кларк изпраща обширен доклад до МНП за предстоящи промени в курса за подготовка на детски учителки в съответствие с новите методи, прилагани в САЩ.

Основател и редактор на списание “Детска градина” (1922–1928)

Списанието има за цел да подпомага учителките, завършили педагогическия курс към американската детска градина. В него се предлагат преводни статии на психологическа и методическа тематика за работа с деца от предучилищна възраст. В списанието има три раздела, предназначени за методическа помощ на детската учителка, за психо-педагогическа информация за родителите и художествена литература и идеи за творчески занимания за деца.

Обществена дейност

Създаване на организация за професионална подкрепа на завършилите курса за подготовка на учителки към Американската детска градина

През 1928 г. основава дружество “Фридрих Фрьобел” на завършилите специалния педагогически курс при Американската детска градина в София. Уставът на дружеството е утвърден от министерство на Вътрешните работи и Народното здраве с № 2791 от 25 февруари 1929 г.

Ангажиране на отговорни за развитието на предучилищното дело институции

Създаване на фондация по предучилищно образование в България, в управителния съвет на която са кметът на София; министърът на Народното просвещение.
На 15 февруари 1940 година при І нотариус при Софийски областен съд се подписва Нотариален акт № 63, том ІІ, регистър 263, дело № 238/ 1940 г. с който се учредява “Фондация за предучилищно образование в България”. В мотивите на съда са записани следните съображения на учредителката на Фондацията г-ца Елисавета Кларк:

“Първо. Като израз на голямата симпатия към България, станала мое второ отечество и моята обич към малките български деца, които желая да бъдат добре родени, добре отгледани и добре възпитани, реших: като продължение на дейността ми в тази насока, благодарение на материалната подкрепа на покойната ми леля г-жа Сара Дилна Леин – да учредя една Фондация под наименование “Фондация за предучилищно образование в България”. Тази Фондация да има за цел – да бди за доброто на малките български деца от предучилищна възраст, за техните първи възпитатели – майките и техните първи учители от Институтите за предучилищно възпитание и образование.

Второ: капиталът на Фондацията не е ограничен по размер и може всякога да се увеличава от дарения, приходи от концерти, забави и пр., като се внася в някоя държавна българска банка и се използва само за целите на Фондацията.

Трето: За постигането на поставената цел Фондацията ще уреди, управлява и поддържа един “Институт за предучилищно образование”, в който ще има отдели за деца, за учителки, за родители, за женска култура (настоящи и бъдещи майки) и други отдели, каквито управителният съвет на Фондацията счете за нужно да открие, с оглед постигането на целта. Фондацията се грижи също така и за постройката на подходяща сграда за този институт.

Четвърто: Управителният орган на фондацията е нейният Управителен съвет, който ще се състои от следните членове: Министъра на просветата, Софийския кмет, Началника на Отдел общински (Социални грижи), Г-жа Анна Каменова Стайнова, Професор Венелин Ганев, Професор Янаки Моллов, Бениамин Франклин Столцфус, Тодор Шопов.” (7)

Изпълнената морална отговорност на родител

Елисавета Кларк е отгледала 3 деца. Осиновява две кръгли сирачета от войната – Борис и Жорж, за да може да изпълни моралното си задължение като родител. Тяхното израстване и най-вече в индивидуалните им планове за по-нататъшно образование и професионална реализация на Борис – в Америка, и на Жорж – в Дания. Отгледала е едно момиче – Ана Грозева, учителка по английски език. (4, с.29)

Признанието

Отвъд океана

На 9 ноември 1929 г. за особени заслуги в мисията ѝ в България, Кларк е избрана за почетен член на Борда на National Kindergarten, Elementary College, Evanston Illinois. (1, с. 11-13)

У нас

На 16 април 1937 г., по случай 100-годишнината от откриването на първата детска градина в света, за особените заслуги в областта на предучилищното образование в България, Министерство на народната просвета удостоява г-ца Елисавета Кларк с най-високото българско отличие за дейци на образованието – орден “Св. Кв. Кирил и Методий” І степен. (7, с.57)

ЛИТЕРАТУРА

1. Захариева, Р. Био-библиография на Пенка Милева Касабова, С. Изкуства, 2012
2. Илчев, Ив., Пламен Митев, Докосвания до Америка, 2002, С. 422,
3. История на образованието и педагогическата мисъл в България, Ред.колегия Найден Чакъров, Димитър Дончев, Обрешко Обрешков, Мария Миховска. т.2, С. ДИ „Народна просвета”, 1982, с.299-300.
4. Касабова, П. Скици по пътя на живота, С. Булвест200, 2001 (с.29)
5. Кларк, Е. Американската детска градина. – Полувековна история, 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. С., 1919, с.394.
6. Колев, Й. История на предучилищното възпитание в България, С. ,1999, с.159.
7. Начева, В. Из историята на предучилищното възпитание в България. С, УИ „Св.Кл.Охридски”, с.57.
8. ЦДА, ф.35К, оп.1, а.е.10, а.е.82
9. ЦДА, ф.35К, оп.2, а.е.10

 

Доц. д-р Райна Захариева

СУ “Св. Климент Охридски”- ДИУУ