Съвременното образователно пространство

Визия и перспективи за развитие

Съвременното образователно пространство се характеризира със своята отвореност, развитие, многоаспектност, интеркултуралност и т.н. Неговата главна особеност е, че то отдавна излезе извън “вратата” на българското училище, “страниците” на учебниците, извън “ученическото бюро” в дома на учениците, което обогатява неговия прагматичен и хуманен характер. Това ни дава основание да го припознаем и като част от заобикалящата ни интелигентна среда, включваща виртуалното пространство. Именно поради тези особености редица проблеми, свързани с образованието отпаднаха, но други търсят нови концептуални и практически решения. Те се отнасят до хуманната насоченост и по-конкретно ценностите в съвременния живот, релевантни на ценностите в образованието и тяхната конкретизация в развитието на “актьорите” в образователното пространство: учители-ученици-родители.

Настоящият 21 век е век, в който темата за ролята на образованието и възпитанието за промяна на човека се обсъжда във всички страни на променящия се свят. Днес образованието търси и разработва такова учебно съдържание и технология на преподаването, които да помагат на децата и учениците в усвояването на знания, формиране на отношения и поведения. А това е естественият подход за предефиниране на неговите перспективи с оглед бъдещето и по-глобалните обществени промени. От друга страна протичат силни вътрешни процеси, свързани с промяната между участниците в образователната среда – деца/ученици-учители-родители, на основание прагматичната и хуманистична насоченост в образованието. И двете са дълбоко свързани с нашата образователна система, прагматичната – с професионализъм, продуктивност, компетентност и реализация (кариерно развитие), а хуманистичната – с права и свободи, ценности, позитивни норми и реализация (кариерно развитие).

И докато началото на хуманистичното направление в образованието се базираше върху идеите за свободното развитие на личността, свободния избор, самоуправлението, то съвременната визия за хуманизъм се свързва повече с правото на образование, равни шансове, свободни избори, демокрация, автономия, отношения ученик-учител, гражданско образование, живот и работа в екип, духовност, нравственост, позитивното отношение към човека и света и др. Видимо е, че очакваният резултат е духовно-нравственото възпитание и развитие на ученика. И тъй като в този процес участват и възрастните – учители и родители – очаква се и те също да бъдат повлияни.

От друга страна сякаш стремежът на родители, ученици и учители е насочен единствено към прагматизма в образованието. Обществото цени високо професионализма, компетентността и кариерното развитие. Днес на учениците в училищата се дават много енциклопедични знания в различни области на познанието, науката, техниката и културата. И като че ли в това много забързано съвременно образователно пространство има всичко – първоначално високо мотивирани ученици и (техните) родители – за престижно училище, за много знания и даващи възможности за по-нататъшно кариерно развитие, адекватно развитие на педагогическите технологии, които да подпомагат дейностите на учителя в този процес. Но в същото време и учениците, и възрастните съобщават, че тези постижения не винаги водят до вътрешен мир, хармония и щастие.

И така, какво се получава на практика? Съвременното образование дава възможност на ученика да се почувства и признае за значим пред другия и/или другите и обществото като цяло, с което да спечели средства за съществуване. Но това признание не може да го научи как да се радва, не му дава знания за това как да изгради хармонични отношения със себе си и с другите хора, с природата.

Къде е причината? Може би именно в подхода на дуализъм между прагматизъм и хуманизъм? А не в единството между тях. Днес образованието се определя като информационно-ориентирано, концентрирано предимно в областта на познанието, а не на емоциите. Този предимно външен вид образование отдалечава учениците от техния реален вътрешен свят – адекватен на развитието на Аз-концепцията, чувствата и характера. А днес все повече се говори за силата на емоциите в процеса на учене, за ученето чрез преживяване като средство и източник на истинско образование.

Затова една от перспективите за развитие на образователното пространство би трябвало да бъде насочена към развитие на адекватна Аз-концепция, развитие на емоциите и на детския характер. Богатство, образованост, положение, власт – всичко това е външната и донякъде непостоянно сила, в сравнение с вътрешната – силата на Аз-а, характера, контролираните чувства, която водят до вътрешна хармония и радост. Опитът на ESSE (Европейски институт за Сатя Сай образование) показва, че за хуманно възпитание и развитие много важна е работата с общочовешките ценности – истина, правилно поведение, хармония, любов и ненасилие. В програмата за духовно-нравствено възпитание могат да се използват следните принципи: откритост, честност, добродетелност и единството на мисли и дела. Основните характеристики на тези пет ценности:

• Търсенето на истина е отражение на стремежа на човека към знания за околния свят и към познаване на самия себе си.

“Коренът на действието лежи в мисленето!” е казал Херберт Спенсър. Затова зад всяко действие стои мисъл и е много важно мислите да са позитивни. Това предполага да се развива умението в ученика да различава и контролира собствената мисъл. Истината има два аспекта: постоянна и относителна. Постоянната е свързана с разбирането за единство – земя, небе, слънце, луна, човечество – т.е. неизменна и еднаква за всички. Относителната е различна според нашата принадлежност към пол, семейство, нация и т.н.

Желанието да се знае истината подтиква човека да си задава въпроси: “Кой съм аз? Каква е целта на моя живот? Как да живея пълноценно в дадения момент? Как да опозная вътрешното си АЗ!”

В основата на правилното поведение е принципът да не причиняваш вреда на себе си и/или на другите хора и на природата. Карл Юнг казва: ”Щастието не е да правиш това, което обичаш, а да обичаш това, което правиш.” Всяко действие на ученика трябва да е полезно за него и/или за другите. Затова е нужно да се познават и уважават правата – законите на природата, моралът, държавата, а също и задълженията – отговорността по отношение на училището, родителите, обществото, страната и т.н.

Възпитаването на умението в правилно поведение включва: обучението да се грижат за себе си ( грижа за имуществото, хигиена, правилно хранене, здраве); социални умения (нравствено поведение, добри маниери, хармонични взаимоотношения с другите, внимание и помощ на другите); етични умения (чувство на мисия, инициативност, отговорност, смелост, благодарност) и грижа за физическото тяло.

Общочовешката ценност любов се разглежда като енергия, променяща вътрешното духовно пространство на човека. Когато то се изпълва с любов, ученикът има воля за безкористни постъпки, щедрост, съпреживяване, отваряне към красотата. Именно любовта дава по-широко съзнание на учениците, да приемат другите и техните успехи и благополучие. Тя е и в основата на вътрешната хармония, умиротворение и щастие.

Вътрешната хармония е равновесието, което позволява на човека да създава хармония и около себе си. “ Мирът започва с усмивка!” – казва Майка Тереза. Човек се усмихва, когато изпитва удовлетворение и щастие. Когато в душата му има мир, то и в семейството ще има мир. Ако в семейството има мир, то и в обществото ще има мир. Когато в обществото има мир, то и нацията е мирна. Ако нациите са мирни, то и на Земята ще има мир.

Състояние на хармония може да се постигне, ако се прецизират желанията на човека. Затова е необходимо да се контролира умът и да се ограничават желанията. Силата на волята помага на човека да направи разлика между това, което иска да притежава и това, което наистина му е потребно. Ако умът е изпълнен с негативни мисли, то той извиква появата на негативни емоции и човекът е лишен от покой. Но ако умът е изпълнен с добри мисли, то изчезват вълненията и тревогите, тогава настъпва мир в душата.

Ненасилието се разглежда като непричиняване вреда на живите същества нито с мисъл, нито със слово, нито с действие. За да бъде възможно това, е необходимо да хуманната насоченост в образованието. Тогава ще дойде осъзнаването за тясната връзка между всички обекти във Вселената. И в този смисъл ненасилието има психологически (възпитаване на състрадание към всички същества) и социален (приемане на всички култури и религии, толерантност, а също така грижа за околната среда) аспект. Да се живее, без да се причинява вреда на други хора, животни, растения и на планетата, е признак за целенасочена и уравновесена личност. И днес когато темата за агресията е много сложна и тежка, може би е добре да се каже, че превенцията за агресията е в изработване на качества на ненасилието: психологически (милосърдие, грижовност, състрадание, сътрудничество, умение да се прощава, отзивчивост); и социални (уважение към чуждите култури и религии, чувство за братство, гражданска отговорност, национално самосъзнание, чувство за социална справедливост);

Представянето на петте общочовешки ценности налага да кажем, че те са неделими, взаимосвързани, взаимозависими и се проникват една в друга, и създават единна основа на човешката духовност.

Методика на прякото преподаване

Прякото преподаване на общочовешките ценности представлява уроци или беседи, основа на които са 5 метода:

1. Изречение на велика личност

Това е изречение, което в лаконична форма предава смисъла на определена ценност. Цитатите от велики личности дават възможност на детето да се докосне до великото духовно знание. Те му се представят живо и просто, при това вдъхновяват и изразяват мисълта красиво. Те предизвикват благороден отклик в сърцето на детето, увеличават концентрацията, изострят интуицията, развиват паметта. Изречението може да стане полезен инструмент в ръцете на детето, ако създава положителни впечатления в неговия ум. То може да възникне във всеки момент в паметта и да му помогне да се справи с определена жизнена ситуация.

2. Пребиваване в тишина

Всеки човек мечтае за вътрешна тишина, покой, удовлетворение. Но проблемът е в това, че състоянието на удовлетвореност е недълготрайно. Един от парадоксите на съвременното общество се състои в това, че човек по-лесно опознава външния свят, отколкото прониква в собственото си вътрешно пространство. И най-скъпият подарък, който можем да направим на децата, е да ги научим да достигат удовлетворение и спокойствие на ума.

Достигането на вътрешен покой включва:

1. Успокояване на ума
2. Ритмично дишане
3. Правилно използване на времето

3. Успокояване на ума

Какво е това ум? Умът, това е кълбо от мисли и желания. Даже когато спим, процесът на мислене продължава. Нашите мисли се превръщат в желания и умът се мята между тях. Не ни позволява да достигнем до желаното продължително щастие. Човек трябва да се научи да се владее, придобивайки спокойствие на ума и превръщайки го в свой инструмент. Тогава ще се открие път към интуицията – огромна сила на познание, която е скрита във всеки човек.

4. Ритмично дишане

Дишането е своеобразно мерило на нашето състояние. Ако човек е спокоен и щастлив, то дишането му е ритмично. Ако е разтревожен, то става бързо и нерегулирано. В този случай съветът да дишаме дълбоко има едно единствено основание – вдишването на кислород отслабва адреналина, изхвърлен в кръвта, когато човек е разтревожен. Осъзнатото управляване на дишането се явява способ за постигане на вътрешно удовлетворение.

5. Използване на времето

За всички хора времето е еднакво – в денонощието има 24 часа. Но е много важно, как човек го използва. Напразно изгубеното време е невъзможно да бъде върнато.

Седенето в тишина е един от начините за правилно използване на времето. То се явява чудесно средство за комуникация, като дава възможност на човека да общува с Вътрешното си Аз. Тази техника включва в себе си концентрация и настройка.

Концентрация – това е пренасяне на вниманието на детето върху използването на едно от петте му сетива, то седи в покой със затворени очи и мисли за усещанията, които му дава зрението, слуха, обонянието, осезанието или вкуса.

Настройка – това е период, когато детето седи в тишина и се вслушва в собствените си мисли и чувства. Поради многото развлечения и високата степен на шум в обкръжаващата обстановка, децата са склонни към свръхактивност. Седенето в тишина способства за това, децата да се изключат от външните впечатления и да се настроят да използват своите вътрешни способности. На практика резултатите са такива:

• регулира се ритъмът на сърцето и дишането;
• намалява се напрежението на нервната система;
• подобрява се концентрацията на вниманието;
• обостря се интелектът;
• развива се интуицията;
• подобрява се паметта;
• снижава се общият шум по време на урок.

Пребиваването в тишина се практикува преди началото на урока или по всяко друго време, когато на детето е нужно да размисли.

6. Истории и разкази

Това са истории, приказки и легенди, разказващи за нравствени постъпки на хората. Те извикват у детето интерес и привличат вниманието му. Всички деца обичат да слушат различни истории. Героите на легендите, притежаващи високи нравствени качества, стават идеал в живота на детето. Такива разкази водят детето до разбиране на живота, помагат му да установи хармонични взаимоотношения със самия себе си и с външния свят.

Разказите трябва да бъдат вдъхновяващи и занимателни. Учителят е най-добре да разказва, а не да чете. Това ще помогне да се запази зрителният контакт с децата. Разказвайки, учителят може да използва рисунки, картини, кукли, звукови ефекти, които да засилят въздействието. След края трябва да се зададат въпроси върху съдържанието на историята. Това помага на децата да схванат смисъла на историята, да отделят общочовешките ценности, проявени от героите. Може да се подтикнат децата да направят паралел с техния личен опит, да покажат как могат да се справят в трудна житейска ситуация и в бъдеще да не повтарят грешките си.

7. Групово пеене

Пеенето и музиката създават равновесие и хармония във вътрешния свят на детето. Груповото пеене възвисява децата и им дава чувство на радост, мир и любов. Децата обичат да пеят. Те изразяват себе си чрез пеенето. Желателно е песента да разказва за положителни черти от характера, за добри постъпки. Груповото пеене помага на децата да развиват самоконтрол, увереност в себе си, способства за проява на сътрудничество, а също така позволява да се подобри паметта, дава усещане за спокойствие и благополучие

8. Групова дейност

Груповата дейност способства за творчески, активен начин на живот, помага за изразяване на собствените чувства. Творчеството е основният фактор за физическото здраве на децата. То им помага да разкрият своите таланти, да свалят нервното напрежение. Такава дейност по време на урок дава чувство за удовлетвореност от процеса на обучение. Човекът е социално същество, затова за него е много важно да умее да взаимодейства с хората. Груповата дейност дава практически опит и учи децата да градят мирни и хармонични взаимоотношения един с друг. Видовете групова дейност са:

–   ролеви игри
–   тестове за поведение
–   игри – театрални, дидактически, подвижни, щафетни
–   съвместна работа в група
–   художествено творчество
–   театър

9. Ролеви игри

Ролевите игри дават възможност на децата да вземат участие в сценка, пантомима, мини-спектакъл. Благодарение на ролевата игра детето се учи да разбира другите хора и техните действия в различни житейски ситуации, да ги съпреживява. Те пробуждат творческото мислене, развиват мъжество и увереност в себе си. Мини-спектаклите изцяло включват детето в действието на сюжета. Много е важно сюжетът да съдържа общочовешки ценности. Учителят може да предложи на децата да разработят свой собствен сюжет. Той съгласува с тях разпределението на ролите и след това им помага да видят как те се съгласуват с духовните ценности.

Поставяйки мини-спектакъл, децата се учат да се справят с трудните житейски ситуации, да изграждат междуличностни отношения.

Тестове върху поведението

Тестовете върху поведението съдържат варианти за действие в определена житейска ситуация. С помощта на теста детето може да развива способността си за самоанализ и различаване, да бъде честно пред себе си. Тестовете също така оказват помощ на учителя при оценка на работата.

Примерен тест: “Направили сте контролната за СЛАБ. Какво ще направите?”

1. Ще обвините учителя за неуспеха си.
2. Повече няма да учите по този предмет.
3. Ще решите, че тази ситуация ще ви помогне да работите по-упорито.

Ако резултатите от теста не са съвсем положителни, тази ценност ще трябва отново да бъде преподадена на детето, но по друг начин. Благодарение на търпението, разбирането и любовта, учителят е способен да помогне на детето да преодолее възникналите у него емоционални колебания.

Игри

Днес на учителите се налага да се състезават с телевизията, видеото и компютъра. Те трябва да завладеят вниманието на учениците, да направят урока интересен. Затова в него трябва да се включи поне една игра. Игрите помагат да се свали нервното напрежение, да се получи емоционално разтоварване за сметка на двигателната активност. Децата обичат да играят. Игрите са част от техния живот. Затова децата се чувстват комфортно на урока, ако в него е включена игра.

Съвместна работа в група

Съвместната работа в група учи децата да намират собствени решения на проблемите при минимално ръководство от страна на учителя. Даден вид дейност изисква такива форми като съвместна разходка в парка, екскурзии, спортни състезания, съвместно почистване на помещенията, засаждане на растения и др.

Задачата на учителя е да проведе подготвителна работа, да координира дейността, да поддържа дисциплината.

Груповата работа пробужда дух на сътрудничество, развива уменията да се изслушва другия, да се приема чуждото мнение, да се работи в екип. Учи също на хармонични взаимоотношения между децата. Видът на груповата работа зависи от възрастта на децата и техните интереси. Тя може да бъде включена в урока или да е самостоятелна дейност.

Художествена дейност

Художественото творчество активира творческите способности на децата, учи ги на самоизразяване, пробужда чувството за отговорност, упоритост, стимулира въображението, развива увереността в себе си, учи на различаване. Такива занятия дават на децата чувство за удовлетвореност, дават им възможност да отдъхнат, развиват различни умения.

Ефективен начин за създаване на дружеска атмосфера в класа е да се помолят учениците да съставят заедно списък от правила на поведение, който всеки ученик да подпише като договор. Учителят настоява всеки пункт да бъде приет не с болшинство гласове, а единодушно.

Примерен списък с правила:

1. Във всеки момент говори само един човек;
2. Всеки с уважение слуша говорещия;
3. Не бива да се прекъсва или обижда говорещия;
4. Всеки има право да премълчи;
5. Не бива да се критикуват другите;
6. Трябва да се приема мнението на другите.

Учителят поддържа по време на урока дух на единство, любов, разбирателство и търпимост, тъй като тези качества стоят в основата на всички общочовешки ценности.

Театър

Театърът създава възможност на учениците да апробират своя опит, като разиграват определена роля, персонаж, в определено социално действие. Чрез ролята се взаимодейства с другите, разкриват се чрез практиката човешките ценности в рамките на сценария. Съдържанието на спектакъла може да покаже на децата както положителни, така и отрицателни епизоди от жизнения път на човека, като субект на взаимодействие с околния свят. Театърът възпитава активност, увереност, разбиране на ситуациите, състрадание, което е много важно за личността в бъдеще. За стеснителните, нерешителни деца може да се постави куклен театър.