15 – Заключение и препоръки
След 1989 г. нашето общество претърпя редица политически, социални и икономически промени, в контекста на световните промени в технологиите, както и на цялостната метаморфоза на човешките отношения, вследствие навлизането на цифровизацията във всички сфери на общественото развитие. Нейното бързо развитие промени из основи отношенията и взаимодействията между хората, в частност отношенията учител – ученик, учител – учител, родители – учител. Информационно-комуникационните технологии навлязоха широко и в българската образователна среда, като промениха съществено нейния облик и функциониране.
За съжаление новите технологии и канали, които така ни помагат и без които като че ли вече не можем, имат и своите недостатъци, понякога крият и опасности.
В тази връзка смятаме, че както децата, така и възрастните трябва да бъдат предпазени. Затова са създадени и „защитни” документи и събития като текстове към Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, т. 13 от допълните разпоредби, защитаващи индивидуалната личност), Световен ден за безопасен интернет и др.
Ден за безопасен интернет
В посланието от уникално европейско изследване за задачата на възрастните при защитата на децата от онлайн рисковете се казва: Ангажирайте се, а не ограничавайте децата, за да ги предпазите от онлайн рисковете. Родителите трябва да се включват активно в онлайн дейностите на децата си, като разговарят за всички позитивни ефекти от използването на интернет и за всички рискове. Естественият път това да се случи е тяхното близко присъствие до детето, когато то е онлайн. Подходящото насърчаване на децата да използват интернет може да намали риска от вредни последици много повече, отколкото ограничаването от използване на интернет. Това е едно от заключенията в новия доклад по проекта EU Kids Online на Лондонското висше училище по икономика и политика.
Публикуваният в Деня за безопасен интернет 2012 г. (7 февруари) доклад изследва стратегиите, следвани от родителите с цел да подпомогнат децата си в използването на интернет. Докладът представя методите, които намаляват онлайн рисковете и вредните последици за подрастващите, като се базира на интервюта, проведени с 25,000 деца и родители в 25 европейски страни.
Активни родители = защитени и знаещи деца
Активното посредничество от страна на родителите към децата включва насърчаване на детето от родителя (или други възрастни, отговорни за неговото отглеждане) в самостоятелно учене в негово присъствие, развиване у детето на чувство на защитеност и сигурност, че при необходимост може да разчита на родителя (родителите, възрастните). Това са дейности и същевременно условия, които намаляват излагането на детето на онлайн рискове. Особено важно е те да се реализират във възрастта 9–12 години, когато детето започва да навлиза самоуверено, но е още незряло, в света на възрастните. Децата трябва да бъдат инструктирани за евентуален онлайн тормоз, притискане или безпокоене, без това по никакъв начин да ограничава техните възможности да работят онлайн. Затова се смята, че тази възрастова група е една от рисковите възрастови групи.
Забелязват се интересни различия между родителя като активен посредник между детето и онлайн общуването на детето и действията на родителите, насочени към ограничаване на детето – например забраната да влиза в определени сайтове или да публикува свои снимки, които се оказват по-ефективни по отношение на намаляването на възможността да бъде тормозено или безпокоено онлайн. Същевременно обаче тази стратегия ограничава използването на интернет от детето като цяло и така намалява неговите онлайн умения като учене, комуникация, участие в различни групи и забавления.
В изследване, проведено с родители в европейски страни, 89% от участвалите в проучването заявяват, че налагат правила по отношение на това, дали децата им могат да предоставят лична информация онлайн; 59% споделят, че са наблизо, когато детето им е онлайн; 82% разговарят с децата си за интернет. И само около един на всеки десет родители използва много рядко въпросните стратегии.
Професор Соня Ливингстън, ръководител на проекта EU Kids Online, споделя: „Единственият начин да се намалят онлайн рисковете за детето, без да се ограничават възможностите му, е родителите да разговорят с него за интернет. Родителят трябва да окуражава детето да се учи самостоятелно, но да бъде в близост до детето и на негово разположение, в случай че то има нужда. Родителят трябва да разговаря, като дава пример със себе си – какво той самият прави онлайн.”
В доклада се отбелязва, че децата приемат добре родителския интерес и активност, а родителите пък изразяват увереност във възможностите на децата си.
Има обаче родители, които не са много активни дори когато става въпрос за малки деца, както и има деца, които биха искали техните родители да проявяват повече интерес. Необходимо е приоритет на политиките да бъде достигането до тези родители. Едно от средствата са послания към тях, отправени за да повишат чувствителността им.
Различни типове родителско поведение в Европа
Докладът на Андреа Дуерагер сочи: „В Европа страните са много различни по отношение на родителските предпочитания за ограничаване или за посредничество на децата си при използването на интернет. В Турция и Австрия например родителите подкрепят ограничителния подход, за разлика от северните страни, където родителите са привърженици на активното посредничество.”
Други констатации:
- Само 15% от родителите заявяват, че са променили подхода си към интернет сигурността поради нещо, което е разстроило детето им онлайн, и въпреки това една четвърт мислят, че е „доста” (23%) или „много” (5%) възможно детето им да срещне онлайн проблеми в следващите 6 месеца.
- Докато три четвърти от родителите са проучили възможностите за използване на софтуер, за да предотвратят спам/вируси, по-малко от една трета използват филтри за безопасност.
- Обратно на мнението, че родителите знаят малко за това, което детето им прави онлайн, две трети от децата твърдят, че родителите им знаят много (32%) или достатъчно (36%).
- Децата като цяло са позитивно настроени по отношение на действията на родителите – над две трети казват, че помощта на родителите им е полезна (27% „много”, 43% „доста”). Малък процент от децата посочват, че искат родителите им да проявяват повече интерес към това, какво правят те онлайн (5% „много”, 10% „малко”).
* За пълния доклад „Как родителите могат да подпомогнат сигурността на децата си в интернет?” с автори Андреа Дуерагер и Соня Ливингстън вж. EU Kids Online <www.eukidsonline.net>