Условия за развитие на социални умения

Снимки за създадените условия в занималните на четири детски градини в щатите Масачузетс, Илинойс и Индиана, където децата се учат на правилата и споразуменията за живот в групата и имат възможност да ги упражняват.

1. Пример от лабораторната детска градина „Елиът Пирсън” в Медфорд, Масачузетс − как се използват „гердани”, които показват колко деца могат да играят на определена игра и/или в съответно пространство. Всяко дете има право да вземе 1 гердан, да си го сложи като знак − аз съм включен в тази група за игра.

Ако няма свободни гердани, децата се насочват към друга част на занималнята, за да се включат там, където има гердани, т.е. свободни места.

2. Пример от детски дневен център в Съмървил, Масачузетс − как чрез снимки и знаци се определя броят на децата, които могат да играят заедно. Също така се използва и броят на поставените мебели в групата, които отново подсказват колко деца могат да седят там.

На снимките се вижда и надписът − един човек (първа снимка − вляво); сензорна зона (първа снимка − вдясно); библиотека − зона на книгите (втора снимка); два фотьойла (трета снимка) − за двама души; масичка с пет стола − за пет деца (четвърта снимка).

3. Пример от детска градина „Велма Томас” в Чикаго, Илинойс  −  за това как там се определя  броят на децата, които могат да бъдат в дадено пространство, чрез различни видове и цветове възглавници и мебели. Чрез възглавници: първа снимка (бели, големи, удобни за сядане и опиране на гърба) и втора снимка ( червени); чрез столчета около масичките (трета снимка) и дървени фотьойли (четвърта снимка).

4. Пример от подготвителна група на училище „Хармони”, Блумингтън, където няма строго фиксирани пространства за това колко деца къде могат да играят, но имат възможност да позват цялото пространство на занималнята, за да играят заедно или да се усамотяват.

Смятаме, че това е много полезна информация за българския детски учител, тъй като най-често конфилкитите в детската градина между децата в групата се дължат на желанието в един и същи момент няколко деца да играят с една и съща играчка и/или на една игра. Също така децата се приучават на важни социално-емоционални умения за общуване по време на игра. От 4-годишна възраст те разбират, че и „моето” желание е важно, така както и на другото дете; всички деца имат права и отговорности; за всички в групата има предоставени възможности за игра.
Предложените три примера са от три различни американски щата и различни видове градини, с което показваме, че се търсят различни средства за въвеждането на правилата и споразуменията в детската градина учител-дете и дете-деца.