Признание от родната Алма Матер

Уважаеми госпожи и господа!

Скъпи колеги и гости!

Има хора и човешки дела, за които се пише и говори много трудно. Не само защото трябва да се представи голямото и значимото, създадено от тях и оставено за поколенията специалисти, творци, граждани. Не и защото теорията и практиката са получили от тях проекти и стратегии, собствен опит и осмислена дейност. Не дори и заради факта, че част от тези хора се превръщат в тип идоли за определени категории, пък и за цели поколения.

Пенка Касабова имаше и остави много от всичко посочено. Неговите описания обаче далеч недостигат за представянето ѝ. Трудността на това представяне идва от срещата ни с една невероятна душевност, събрала в себе си безкрайна любов към децата и хората изобщо, вградила непреклонна целеустременост и воля, която не признава и не се пречупва пред нито една от трудностите в дългия ѝ живот, раздала себе си на онези, които се отдават или ще се отдадат на делото на децата. Личност с лице към другите, с обич към всички, с всеотдайност да въплъти това в значими и трайни дела. Как да се опише и да се представи такава душевност, за да бъде реална и истинска, а не преувеличена и измислена. Защото тя беше истинска!

Кратко и обобщено невероятното дело на госпожица Касабова стои пред всички във фактически първите детски градини у нас. Във времето на бедност и образователна ограниченост като апостол на обичта и грижата за децата Касабова тръгва сама или със сподвижници за детски градини във всяко селище и район. За кът, в който малките да намерят своя живот – да се учат на говор и поведение, да играят и да общуват с връстници и с подготвени учителки, да имат свое пространство, в което да творят въображаем свят и да са щастливи. Неразбиране и страх от новото и непознатото, битови несгоди, административни спънки и чиновническо бездушие са постоянни спътници в голямото дело. Касабова обяснява, убеждава, организира, осмисля, помага и се бори.

Пътищата до малки селища са слабо проходими. Думи към отрудените и преуморени родители трудно се намират. Нужно е подходящо слово, търпение и убедителност. С каруци, дори пеша само по изключение с автобус, Касабова стига до тези хора. Сама или с първите съратници разказва, показва и убеждава. След това намира административния път, където се налага с убедителното си слово, очите излъчващи обич и вяра, настойчивост и сигурност.

Горещият духовен огън търси науката и намира най-добрата за времето специализация. След завръщането й, пренебрегнала съблазнителни покани инови перспективи в Америка, Касабова идва в страната си, за да сложи началото и на другия широк друм към ясната и трудна цел – създаването на подготвени специалисти. Те не са само познаващи децата, овладели похвати и подходи, приказки и песни за тях. Бъдещите учителки пеят и творят песни, разказват и създават детски приказки, правят театър и поемат ролите в него, конструират и изработват играчки, ходят сред природата и тренират похватите си за запознаване на децата с нея. Начело – с идеи, примери, настойчивост, стои обичаната от всички госпожица Касабова!

Тя е директор на Курс, което и тогава означава непрекъсната борба – за бита, за условията на обучение, за спокойна и резултатна подготовка. Ангажиран е широк кръг съмишленици на делото – имащи средства и разбиращи смисъла му, с ръководни позиции и значими взаимоотношения, подготвени и можещи. Писатели и поети, композитори изпълнители, преки специалисти по предучилищно дело са чести гости на ентусиазираната младост. Осигурила ги, довела ги тяхната директорка със сладкодумното и убедителното си слово, с излъчваната любов и волевост, с непресъхваща настойчивост… И това как да се опише?!

Невероятната Касабова не пропуска и дребен детайл от възможното и потребното за своето дело. За създадените летни детски градини тя осигурява помощнички на учителките. От това време датира и моят вълнуващ спомен за Касабова. С една сподвижничка тя пристигна в Ямболската девическа гимназия, за да покани момичета за такива помощнички. Събра ни, похвали желанието ни да работим с деца, но не ни пусна веднага при тях. Изпита ни, при това направи нещо, което много по-късно педагогическата наука се опита да проучи и да разработи. А тя заставаше встрани и ни следеше съсредоточено. След това събра част от кандидатките и ни пусна сред малките…..

Невероятна беше нейната далновидност. Не изпитваше, а проверяваше! Търсеше у всяка от нас онова, което почти не може да се научи! Не да пита и да чака обяснения, не да слуша издекламирана обич към децата и работата с тях… Тя търсеше зародиша, който се носи като даденост за такава работа, който може да се развие и да сътвори онова, което става главно и водещо за детската учителка. Зад силния диоптър на очилата ни следяха две красиви и топли очи, съсредоточено лице, което не пропусна дори вълненията, дори и страха ни до момента, в който с невероятна любов изрече „добре, момичето ми”…

Как да се опише това духовно богатство, пълна отдаденост, яснотата на перспективата, силата на волята?! Не стига слово да се опише животът ѝ, ама лишила го и от най-святата любов на младостта, не му дала почивка и в последните си години и дни…

Срещи и разговори, писма и искания и предложения, разширяващ се кръг от сътрудници за голямото дело в променените ни обществени и жизнени условия. Огънят в това отпадащо вече тяло не стихна. Изразяваха го страстните слова, искрящите очи и настойчивост, а и молещ глас да се борим за децата, да продължим да обогатяваме голямото дело за тях. Да предаваме всичко това на младите…

Ето откъде идва трудността

И ако Ортега и Гасет определи такава цялостност като искряща, дори крещяща за живот на хората, нашият млад поет-мъдрец Пенчо Славейков изрече може би най-точно тази характеристика в своето „Сърце на сърцата”: „О вярвайте! Честит е само онзи, сърцето на когото е ОЛТАР!”, на представянето на голямата Пенка Касабова. Дори подходът и похватите на психолога не стигат до цялата и пълната истина за тази душевност. Може би общото е, че остави себе си, своята личностна цялост!

Проф. дпн Стоянка Жекова, СУ „Св. Климент Охридски”

Статията е публикувана в сборник “Съвременни образователни тенденции в предучилищна възраст”, С., Издателство „Свят 2001”, 2002 г. (с.16-18)