Учителят и отговорността към развитието, обучението и възпитанието

Една от темите, които постоянно са ме вълнували – в ученическите години, като студентка, учител, експерт, директор и университетски преподавател – е свързана с теориите за детското развитие, индивидуалността на детето, подходите на учителя за обучение. Проблемът се поражда на две нива: естественото развитие на детето, и уменията на учителя да подпомогне процеса на неговото обучение и израстване.

Част от отговорите открих в една известна статия на проф. Хауърд Гарднър, в която той пише, че „повечето учени, включително и Лоурънс Колберг, смятат, че принципите на човешкото развитие може лесно да се вплетат в целите на образователната система. Познатите интуитивни теории и концепции обаче се оказват толкова мощни, че често пъти могат да подкопаят поставените цели на обучението. И наистина, обикновено съществува разделение между ранните форми на разбиране, формите, които училището се опитва да наложи у учениците, и типовете познание, необходимо за отличното изпълнение в дадена област…” [1, с. 39].

И независимо от големия брой научни изследвания (Ж. Пиаже, Л. С. Виготски, Дж. Брунер, У. Деймън, Д. Фелдмън, Д. Кун, Р. Селмън, Дж. Скарлет и др.) [5], множеството проведени наши и международни форуми, както и редица практически постижения на учители в различните етапи на образователната система, големият въпрос за смисъла, същността и целите на учителя в занималнята/класната стая остава актуален и днес – в новия 21-ви век. Всеки учител би трябвало да си задава въпроси от типа: Какви са моите професионални вярвания? Какво изисква/очаква от мен образователната система? Кои документи трябва да познавам в работата ми като учител? Кои са децата, записани тази година в детската градина/училището, и кои са техните родители? Какви са културните и етническите особености на общността? С какви средства разполагам?

Да бъдеш учител означава да поемеш отговорността, че това не е обикновена професия, а призвание и мисия. Учителят е този, който е призван да предизвика промяната у детето и от там – в света. Тази промяна е свързана с доверието, емпатията, подкрепата, взаимодействието и взаимоотношенията между учителя и ученика. Защото децата и учениците учат от учителите, които харесват, които са личности, които са своеобразни герои (в очите на децата на фона на други възрастни), които имат смелостта да проявят своята автентичност.

Учителят и специалните предизвикателства на етапа на образователната степен и възрастовите особености на детето/ученика

Детският учител ежедневно е потопен в създаване на умения у децата за социална адаптация и за живот (самообслужване) и тяхното обогатяване, както и преподаване на научни знания (език, математика, социален свят, природен свят и др.). Необходимо е и да има умения, свързани с различни спортни занимания и аспекти на изкуството (театър, музика, изобразително, приложно и т.н.). Детският педагог има специфична роля в живота на детето – той е между майка и учител. Трудностите на детския учител произтичат от различните нива на напредък на децата, от кратките шестмесечни срокове на промени в развитието в предучилищна възраст и най-малко трите типа деца, с които трябва да работи в групата: самостоятелно работещи, изпълняващи с насочващи въпроси и с помощ от учителя.

Детският учител има привилегията да работи с чисти и по своему мъдри деца и да упражнява най-широкия спектър от умения: научни, спортни, музикални, танцови, изобразителни, дизайнерски, кулинарни и много други.

Спецификата на предучилищната възраст и широкият спектъра от умения на детския учител го превръща в най-уникалния, различния, широко скроения и талантлив сред останалите групи педагози.

Началният учител преподава основни умения за четене, писане, математика, но той също трябва да има умения и в различни области на спорта или изкуството.

Началният учител работи с деца, които са в прехода между детството и началната юношеска възраст. Трудностите, които той среща, произтичат от това, че някои от тях са готови за този преход и за живот в училище, други ученици са готови за обучение, но не в социален, емоционален и личностен аспект и трета група, които не са готови за обучение, но са адаптивни към живота в училище.

Изискванията на учебния план, спецификата на уменията (за четене, писане и смятане), които не само трябва да развие у детето, но и да автоматизира, го утвърждават като анализатор и прагматик.

Учителят в прогимназиален етап е не само експерт по даден предмет (предметник), но трябва да познава и особеностите на юношеската възраст. Да разбира ученика и неговата непостоянност и обърканост, в резултат на процеса на израстване, както и значимостта на този етап от развитието и по-нататъшния процес до превръщането му във възрастен.

Учителят в гимназиален етап е не само експерт по даден предмет. Паралелно с тези умения той трябва да мотивира учениците за отговорност към ежедневните задължения и за техния живот и бъдеща реализация в света извън училище.

От този кратък преглед става ясно, че днес учителят не може да бъде само експерт в дадена област. Това не е достатъчно за неговата мисия и отговорност, ако не носи и другото в себе си – уважението и отношението към децата/учениците, с които е призван да работи. За щастие има учители, които споделят и подкрепят тези мисли, но има и такива, които заявяват, че на тях им плащат, за да учат децата, а не да ги харесват, че на финала има задължителни изпити и матури.

Историческата справка показва, че у нас има практически опит и съзнание към едно по-широко възприемане на учителската професия. В първата половина на миналия век П. Касабова публикува „Златни правила пред новата учебна година” [3]. Има смисъл да си ги припомним и днес. Защото изминалите десетилетия, почти столетие, не са отнели, а като при старото злато са добавили стойност.

Златни правила пред новата учебна година

1. Твоята работа е тази на художник, на ваятел, на градинар, но и нещо повече – среща на душа с душа.
2. Опитът показва, че първите и последни случки в едно пътешествие се помнят най-добре. Ти тръгваш с децата на едно чудно приказно пътешествие за една цяла учебна година. Тъй като първите впечатления са най-силни и ясни, те ще придадат тон и цвят на цялото ти пътешествие през цялата година.
3. Детските предразположения и настроения се изливат в умствени картини, които образуват фон на умствения живот на детето. Те влияят върху волята му, която ще определи успеха или неуспеха в работата му.
4. Всяко начало е важно, този факт не може да се преувеличи. Пази се от фалшиво добро начало. Не започвай с глезене, сладникави думи и излишна възбуда; с неестествен смях, пресилени усмивки и престорен глас. Бъди естествен/а, любезен/на, привлекателен/на.
5. Какви цели искаш да постигнеш тази година? Знание, възпитание или и двете? Започни работа, като имаш предвид тези цели.
а) Започни с положителни опитности. Нека всяко дете да вземе участие в нещо още първия ден.
б) Бъди предвидлив/а. Тя е най-силната характеристика на интелигентния човек.
в) Планирай деня, седмицата, месеца, годината; но се води от гъвкава и жива програма, а не от фиксирана с мъртви правила и бъди готов/а да променяш умело плана си.
г) Преди всеки ден се подготвяй за работа.
д) Твоето физическо и умствено (психическо) здраве са много важни; с воля и съзнание създавай нормално настроение пред децата/учениците.
е) Ти си възпитател/ка. Не се карай, не викай, не тропай с крак, не си служи с епитети (етикети).
ж) Носи светли дрехи в детската градина/училище. Никога черни. Винаги чист/а и спретнат/а.
з) Помни, че работиш с умове, а не с неща. Грънчарят прави грънци, архитектът – сгради, художникът – картини, но ти направляваш умове и души. Ти не създаваш умове, а само ги ръководиш. Ти поливаш, чистиш бурени, излагаш на слънце и въздух, наторяваш почвата, но не създаваш. Опитай се да разбереш същността на тези семенца и виж какво може да порасне.
и) Помни, че не си сам/а в тази си велика работа. Има много други фактори, които или ти съдействат, или ти пречат, или бездействат. Кооперирай се с едните, бори се с другите, вдъхнови третите.
к) Гледай често извън себе си, към звездите, към небето.

Учителят и отговорността на професията, най-общото им дефиниране, включва:
1. Поемане на отговорност за развитието и напредъка на всяко дете/ученик.
Как може да се постигне? – Чрез опознаване на индивидуалността на всяко дете/ученик и особеностите в темпа на неговото развитие. Чрез системни наблюдения на неговото поведение и работата му през учебната година и информиране на детето/ученика и родителите за неговия напредък.
Защото няма как да се помогне за развитието на едно дете, ако учителят не познава неговите силни (развити) качества и тези, които са в процес на развитие.
2. Разпознаване на затрудненията, съпътстващи развитието на детето/ученика.
Всяко дете има свои специфични трудности в една от петте сфери: моторна, езикова (комуникация), социално-емоционална (адаптивно поведение), когнитивна (интелектуални и познавателни способности), личностна.
Как може да се постигне? – На основание системните поведения и диагностични изследвания на учителя или педагогическия съветник в детската градина/училището се разработват индивидуални развиващи програми относно затрудненията, които детето/ученикът има (Р. Захариева, 2010).
Темповете на развитие за всяко дете са различни. Периодите на развитие (от 1 до 3 години през 3 месеца; от 3 до 7 години през 6 месеца; от 7 до 18 години през 1 година) подсказват, че при наличие на обогатяващи педагогически взаимодействия детето продължава своето развитие.
3. Реализиране на качествени взаимодействия между учителя и детето/ученика.
Как може да се постигне? – Чрез проява на доверие, емпатия и чувствителност към неговите нужди. Чрез осигуряване на обратна връзка за неговото поведение и изпълнение на поставените задачи. Чрез ефективно планиране на всеки момент от престоя в детската градина или съвместната работа в часа, използване на интерактивни методи на работа.
4. Мъдри и добре подбрани материали за реализиране на образователните цели и задачи в контекста на учебния план.
Как може да се постигне? – Чрез оптимална организация на средата, използване на групови методи – ефективна работа на всяко дете в малки групи, както и на индивидуални подходи.
5. Създаване на позитивен образователен климат в групата/класната стая.
Как може да се постигне? – Чрез етика на взаимоотношенията учител – ученик; ученик – ученик; ученик – клас. Чрез ясни правила, отнасящи се както за детето/ученика, така и за учителя; чрез ясно формулирани права и отговорности. Чрез приемане на различията на децата/учениците по етническа и/или религиозна принадлежност.
6. Включване на родителите в живота на детската градина/училището.
Как може да се постигне? – Осъзнаване на правата и отговорностите на ролята от страна на родителя – като родител на дете в детската градина, на ученик в училище. Преодоляване на страховете у учителя от родителя и обратното – у родителя от учителя. Установяване на редовен контакт с тях през учебната година.
7. Установяване на образователен континуум между детската градина и местното училище.
Как може да се постигне? – Чрез поддържане на контакт с училището, където детето ще посещава първи клас. Запознаване на началния учител със спецификата на процеса на развитие на детето, с неговите силни манифестирани страни.

Възможни мостове между развитието, обучението и възпитанието в контекста на оптимални условия в детската градина/училището

Личният контакт
Отношенията между учителя и детето/ученика в детската градина/училище са много важни заради тяхното въздействие върху неговото развитие. Една добра връзка създава възможност за доверие и увереност. Личната среща между учителя в детската градина/училището и детето/ученика е ключ в създаването на съществен диалог, в който детето/ученикът трябва да бъдат приети като индивидуалност, а не само като част от групата/класа. Тази среща би трябвало да е предварително планирана от учителя, за да опознае детето/ученика лично и да се запознае с неговата уникална личност. Тя също е възможност да изслуша неговите нужди и мечти; да разбере неговите трудности. Целта на личната среща е да се осигури чувство за сигурност, близост, социално признание, уважение на личността, подкрепа и съпричастност на детето/ученика.

Наблюдението
Целта е да се научи повече за детето/ученика: семейството, приятелите, хобита и др. Истинският, пълноценният интерес, проявен от учителя към детето/ученика, спомага установяването на приемаща и поддържаща среда, за да продължи диалогът.  Срещата може да включва споделена игра, кратка история – лична или друга, като допълнителни начини за създаване на отношение. Съпричастността и внимателното отношение на учителя ще насърчат едновременно вербалната и невербалната комуникация с детето.

Уважението и конфиденциалността на информацията
Необходимо е да се уважава тайната на детето и да се избягва споменаването на детайли от тези диалози пред други деца, ученици и възрастни, освен ако не е нужна тяхната намеса – става въпрос за педагогически съветник в детска градина/училище и директора на съответната образователна институция.
Ако детето споделя подробности от семейството, по преценка на учителя може да се потърси разговор с родителите. Но дори и в такива случаи учителят трябва да постъпи етично и благоразумно, като не се наранява доверието на детето. В случай че съдържанието на разговора събуди подозрение у учителя, че здравето или безопасността на детето са в риск, законът за закрила на детето изисква от него да съобщи пред съответните институции.

Оптималните условия и позитивният климат
Чувството за социално приемане, за принадлежност, себестойност и независимост са основни потребности в развитието на всяко дете/ученик, а тяхното удовлетворяване е в основата на изграждането на позитивния климат.
Оптималните условия в детската градина/училище предполагат наличие на социално-образователна среда, която е безопасна, етична, сътрудничеща, естетическа, подкрепяща развитието на детето/ученика. Такава среда поражда чувство на защитеност у детето/ученика, осигурява спокойствие и позволява фокусирането върху личното развитие на всяко дете.

Оптималните условия и позитивният климат се гарантират от три основни елемента.
1. Организация на образователната среда, която включва: правила, рутинни дейности, ежедневна програма. Тя трябва да осигурява физическа и емоционална сигурност на детето/ученика и естетическа и креативна атмосфера за развитие на всяко дете/ученик във всяка област. Индивидуализиране на възпитателно-образователните взаимодействия – внимание към индивидуалните нужди и потенциал на детето/ученика. Сътрудничество между родители и учители.
2. Ефективни взаимодействия между индивидите (учител – дете/ученик – родител): персонала (педагогически и непедагогически) в образователната институция; в групите (учители и деца/ученици, между децата/учениците и между родителите на децата/учениците). Развиване на чувство за принадлежност към групата/класа у всяко дете/ученик чрез активно включване в дейностите на групата/класа. Уважение към различните деца и култури.
3. Приоритет в работата на учителя – балансиран между емоционалните, социалните, духовните (свързаните с ценностите) въпроси на определената възраст на детето/ученика и образователните цели, които трябва да постигне в съответната учебна година. Отчитане и съобразяване:
– със степента на развитие на детето/ученика (моторно, езиково, емоционално-социално, когнитивно, личностно);
– с потенциала в една или повече от деветте интелигентности (телесно-кинестетична, езикова, математико-логическа, музикална, пространствена, интерперсонална, интраперсонална, натуралистична и духовна (екзистенциална);
– с набора или липсата на индивидуална стратегии за учене на детето/ученика;
– с проявата на чувствителност към нуждите и поведението на връстниците;
– с отговорността към правилата в групата/класа.

Адаптиране на обучението към различните начини за учене на детето/ученика

Научните изследвания, посветени на проблемите на подходите и стиловете на учене, показват, че по-голяма част от научните стилове са създадени в тесен аспект – да оценяват ученето според предпочитания сетивен вход: зрителен, слухов, тактилен или кинестетичен [7]. Друга група автори разширяват този модел и включват фактори, които отразяват личните качества, интуицията, активната рефлексия (G. Lawrence, 1993, по А. Игнатова, 2012) [4]. Други автори се фокусират върху влиянието на крос-латералните дейности, подпомагане на лявата и дясната мозъчна активност в ученето. (Dennison & Denison, 1989, по А. Игнатова, 2012) [4].

В настоящата статия на читателя – детски и/или начален учител, предлагаме информация за начините на учене на детето. Познаването и разбирането за това, как малките деца учат, помага на учителите да изберат подходящи методи за обучение.

Ето и методите на учителите според начините, по които учат децата.

Начини за учене на детето в предучилищна възраст/
Средства за стимулиране на ученето

Детето има знания, събрани от предишни дейности:
1. Събиране на информация за детето/ученика чрез разговори с родители, наблюдение, разговори с децата, преглеждане на ръчно изработените от тях изделия и т.н.
2. Запознаване със социално-културната среда на общността на детето/ученика.
3. Организиране на среда в заниманията/класната стая за развитие.

Детето разбира нова информация, събрана от обкръжението:
1. Създаване на среда, която позволява експериментиране: центрове на активност, пространство за движение, осигуряване на разнообразие от игри, принадлежности и материали, но избягване на твърде голям избор.
2. Насърчаване на детето да бъде активно чрез предложения за разширяване на дейностите, търсене на алтернативи, въвеждане на нови играчки или материали и т.н.
3. Подпомагане на детето да организира ново знание чрез запознаване с ученето в детската градина/училището.

Детето учи чрез взаимодействие с други (както деца, така и възрастни):
1. Организиране на зони с дейности, в които може да участва повече от едно дете: маси за седене около тях, столове в групи, подредени един срещу друг, материали за игри в сътрудничество и т.н.
2. Предлагане на дейности, които изискват сътрудничество между децата за вземане на решение и разрешаване на проблем: създаване на нещо заедно, групови игри на маса, аранжиране на маси за събития и т.н.
3. Насърчаване и подкрепяне на спонтанни групови дейности, групови игри, ролеви игри и др.
4. Създаване на възможности за работа в малки групи: спонтанни (включващи децата) или планирани от възрастните.
5. Окуражаване на детето да изразява себе си: чрез говорене, поставяне на въпроси, чрез използване на въображението, налучкване, утвърждаване и креативност.

Детето учи чрез повтарящи се опитности в средата:
1. Създаване на ежедневна рутина, която дава чувство за сигурност.
2. Основаване на методите за обучение на методично повтарящи се главни дейности, планирани през годината.

Детето учи чрез инициирани от него дейности и когато има свобода на избор:
1. Стимулиране и насърчаване на детето да започва дейности.
2. Насърчаване да чувства, че може да контролира собствените си избори и решения: като му се позволява да избира от разнообразни варианти (дейности, материали, игри и др.) и се уважават неговите избори.
3. Предлагане на дейности, които да пасват на детето според личните му интереси и предпочитания.

Детето се научава, че има определен период от време за една дейност:
1. Позволяване на детето да организира и планира дейности без прекъсването им (дейността може да продължи и в друг ден).
2. Справяне с дългосрочни предмети и проекти, докато децата се научат да оползотворяват времето си.
3. Насърчаване на детето да довършва дейностите от начало до край.

Детето се учи от чувството за успех:
1. Предлагане на детето на разнообразие от дейности.
2. Насърчаване на детето да опитва повече трудни дейности, които да го стимулират (което се основава на запознаване с детето).
3. Осигуряване на практическа входяща информация за предишни дейности, като се посочва успехът на детето.

Детето учи най-достъпно чрез различни видове игри:
1. Създаване на среда, която насърчава различни видове дейности: свободна игра, драма, конструиране, образователни игри, движение и музика.
2. Провеждане на цялостно обучение чрез игри с различни материали.

Детето учи, когато решава проблеми:
1. Създаване на ситуации, представящи дилема пред детето/ученика, която трябва да се разреши, и стимулиране даването на различни предложения.
2. Поощряване на детето да решава проблеми, възникващи в групата/класа и навън.
3. Поощряване на детето да изказва различни мнения; стимулиране на задаването на въпроси; осъзнаване от детето, че винаги има повече от един правилен отговор; насърчаване на изслушването на отговори от различните деца.

За учителите от начален, прогимназиален и гимназиален етап предлагам един комбиниран стил на учене (Given, 1998), който включва следните пет сфери с отделни критерии за определяне на стила и показатели, имащи отношение към процеса на учене:

Емоционална
1. Мотивация – Какви теми интересуват ученика? Какъв вид стимулация е необходима за повишаване на мотивацията? Какви роли мотивират ученика (възможност за лидерство, екипна работа, физическа активност, свободно време).
2. Устойчивост – Дали работи, без да се отклонява? Има ли нужди от кратки почивки?
3. Отговорност – До каква степен ученикът е отговорен към собственото си учене? На кого приписва успеха от успешното учене (на себе си или другите)?
4. Структура – В каква среда учи ученикът: организирана или хаотична? Как учи, ако му се предложи нов вид организация?

Социална
1. Взаимоотношения – Кога ученикът работи добре: сам, със съученик или в малка група? Справя ли се сам до края на задачата или търси помощ?
2. Общуване – Прекъсва ли другите, когато говорят? Отделя ли главното събитие от детайлите?

Когнитивна
1. Предпочитана модалност – Какъв вид инструкции разбира по-лесно: писмени, зрителни или слухови? Кога отговаря по-бързо – чута история или прочетена самостоятелно?
2. Последователно и симултанно учене – Следва ли определени стъпки, или действа хаотично? Има ли логическа последователност при излагане на своите мисли?
3. Импулсивност или рефлективност – Как отговаря ученикът: бързо и спонтанно; отлага или рефлективно? 4) Как отговаря ученикът: бързо и спонтанно; отлага или рефлективно?

Моторна (физическа)
1. Мобилност – Движи ли се често и свободно из класната стая, или седи неспокойно? Как учи – като се движи или седнал?
2. Прием на храна – По време на учене гризе ли нещо (нокти, химикал и др.). Предпочита ли да се храни?
3. Време от деня – В коя част от деня ученикът е най-бодър? Наблюдава ли се съществена разлика в качеството на работа на ученика сутрин или след обяд?

Рефлексивна
1. Звук – Ученикът търси ли тихо място, за да учи?
2. Светлина – Дали предпочита ярко осветено място за работа, или се оплаква от ярка светлина?
3. Температура – Дали сваля връхната си дреха по време на работа, когато останалите ученици не смятат, че е необходимо?
4. Разположение спрямо интериора – Каква позиция заема ученикът при избор на място: сяда на пода, ляга на пода/леглото, сяда на стол?
5. Метакогниция – Наясно ли е ученикът със своите силни страни при учене? Може ли да се самооценява?
6. Предвижване – Ученикът прави ли планове; умее ли да следва дадена цел, за да завърши започнатото?
7. Околна среда – Колко външни подещания са необходими, за да може ученикът да пренесе свой минал опит?
Как детето отговаря на различния фон на средата. Колко външни напомняния са необходими, за да успее да използва минал опит.

Смятам, че тази информация ще разшири разбирането на учителя за начините, по които учениците учат. За ученика процесът на учене не е само помнене и възпроизвеждане, а преживяване, в което на него трябва да му е „хубаво”. Познаването на процеса на учене и различните стилове е полезно за учителя – помага му да опознае своите ученици и да актуализира своя преподавателски стил, като внесе нови елементи, съобразно с тях, които да стимулират, ангажират и насърчат ученето на ученика. За родителите – да опознаят своето дете и да бъдат толерантни към неговия индивидуален стил на учене.

Училището е само един кратък откъс от живота на детето и юношата и учителят би трябвало да го отведе до друго, по-високо ниво на постижения, да го накара да се чувства самоуверен и да му помогне в тази житейска промяна. Според моите вярвания едва тогава учителят е извършил своята работа като мисия.

ЛИТЕРАТУРА
1. Гарднър, Х. Напреженията между образованието и развитието. – Училище, 1992, № 4–5.
2. Захариева, Р. Аз ще бъда ученик, Практическо ръководство за учителя в подготвителна група, Изкуства, 2010, [с.103-133] 3. Захариева, Р. Подкрепата на учителя в контекста на конструктивистката парадигма – теоретични и практически измерения – в Сборник „Традиции и иновации в образованието”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2013 г.
4. Игнатова, А. Дислексия, метакогниция и стил на учене. – Българско списание по психология, 2012, № 1–2.
5. Касабова, П. Златни правила пред новата учебна година. – Първи стъпки, октомври 1936.
6. Стърбърг, Р., У. Уилямс, Педагогическа психология, „Изток-Запад”, 2014
7. Given, B. Psychological and neurobiological support for learning-style instruction: Why it works. National Forum of applied Educational Research Journal, 1998, 11, p. 10-15.
8. Grinder, M. Righting the educational conveyor belt (2nd ed.) Portland, OR: Metamorphose Press, 1991.

Доц. д-р Райна Захариева