07 – Образователна реформа и нови медии
Най-предизвикателен въпрос в областта на образованието днес е трансформирането на ролята на учителя: той вече не е мъдрецът на сцената, а по-скоро ръководителят в класната стая.
Учениците на новия 21. век идват в училище с много предварителни умения, информация и знания, които никога не са били на разположение на предходните поколения, дори и на поколението, в което е израснал учителят. Новите учениците имат прекарани много часове пред телевизионния, компютърния или таблетния екран, някои от тях са усвоили различни уеб умения. Тази нова ситуация изисква и подготовката на учителите за работа с новите деца на естествения прогрес да бъде адекватна към техните умения и потребности.
Защо е важно да говорим за използването на новите медии от учителя
Съвременните технологии предоставят широки възможности на учителите, на учениците, на родителите, на обществени и професионални организации.
Днес учителят има реални условия да създава материалите, които да му помагат в работата с учениците. Това могат да бъдат собствени учителски текстове, книги, учебни помагала, енциклопедии, уеб страници по дадени теми. И ако има копирна машина в училище/класната стая, материалите могат да се „произвеждат” в малки количества – в определения момент за дадения клас.
При наличие и работа с фотокопирна машина всеки учител може да се превърне в издател. При наличие и работа с видеокамера всеки учител може да се превърне във филмов продуцент. Домашният компютър може да се превърне във виртуална класна стая или библиотека, независимо къде се намират учителят и ученикът. Интернет предоставя възможност на учителя и учениците не само за допълнителна помощ по един лесен и бърз начин, но помощ, която е конкретна и индивидуална за всеки ученик или целия клас. Учителите могат (и го правят) да създават уеб страници за определени класове или за специфични задачи.
И всичко това се случва точно сега, днес, в момента – началото на 21. век.
Необходими са две условия, за да се разпространяват и демократизират още повече тези нови средства за комуникация: инструменти/машини и обучение на учителя.
Докато учителите не получат необходимите инструменти/технологии и обучение как да работят с тях, те ще приличат на хора, които могат да четат, но не могат да пишат. Точно както са нужни моливи и хартия, време да се научи и да работи, за да се превърне читателят в писател, така е необходим хардуер (действителни физически вещи). Това е разликата между четене и писане – гледане и участие – пасивно приемане на медийни съобщения и създаване на собствени.
До преди няколко години в училищата имаше остра нужда от работни компютри, свързване към интернет, както и проектиране на уеб страници. Учителите трябваше да бъдат обучени как да ползват и редактират видео, да добавят музикален фон, да изготвят мултимедийна презентация.
Днес дисциплината медиаобразование трябва да бъде включена в базовото и надграждащото образование на учителя. Тя трябва да обхваща информацията за използването от учителя на нови медии – интерактивните медии – интернет (уеб сайтове, социални мрежи), телевизия, видео. Чрез тях той има възможност за интеракция (взаимодействие) със своите колеги, учениците, родителите и др.
Историческата справка показва, че в Европа и САЩ от средата на миналия век и много силно през 80-те и 90-те години се работи по възможностите новите медии да бъдат интегрирани за работа в класната стая.