Димитър Кр. Димитров – Мастера

Живот, професионална реализация и творчество

Димитър Кръстев Димитров е уникален учен със свой авторски почерк в предучилищната педагогика, очертан от неговото новаторско разбиране за детството, играта и детската градина като институция. Скромен, етичен, добър, толерантен, мъдър човек, искрен и подкрепящ приятел, грижовен и обичащ съпруг и баща. Именно този негов нестихващ стремеж, всичко което прави да бъде полезно, красиво и на най-високото професионално ниво, беше причина да го наричаме – Мастер. Мастер е и поради неговия силно открояващ се индивидуален начин на мислене, подкрепен с дълбоко хуманно отношение и научна отговорност, към областта на неговото научно поприще – предучилищната възраст – най-важният период от човешкия живот – детството и съпътстващите го явления: кризи и резултати, взаимоотношения и дейности, от които играта – като фундаментална. Всичко това, конструира един своеобразен базис на неговото научно и практическо творчество, на установените професионални контакти и отношения, подкрепени със спонтанното му и искреното отношение на уважение, доброта, доверие и приемане на Другия и Другостта.

Пътят на развитието

Да се обхване и обобщи научното и практическо наследство и богатство, оставеното от Мастера писано, а голяма част неписано, на изказано в аудиториите и споделено със студенти, колеги преподаватели и учители; да се припомни всичко полезно и добро, което е направил за образователната система, за Другите – е невъзможно. С това ясно съзнание авторът на настоящата статия прави скромен опит да напомни за Мастера, за неговото безспорно, утвърдено и уникално пространство и присъствие в науката и в частност предучилищната педагогика у нас. Творец-новатор на програми по съвременни теми, мотивиращи учителя в детската градина – Игротерапия, Интеркултурно образование, Въведение в Програмата “Стъпка по Стъпка”, Учене чрез игра, Предучилищна педагогика, Типови игрови технологии за детската градина и началното училище, Основи на педагогическите теории, Основи на педагогическите технологии, Психологически основи на играта, Обща теория на играта, Игротерапия, Игротерапия на развитието, Въведение в Програмата “Стъпка по стъпка”, Учене чрез игра, Програми за възпитателна работа в детската градина, Възпитателни проблеми на субектното развитие на детето и детската група. Ярък представител на модела на развиващия се учен и преподавател, той повишава своите научни компетентности и участва в 9 специализации по различни теми, свързани с предучилищното детство и играта у нас, и в международни педагогически университети в Сант Петербург, Унгария, Франция, Азърбейджан и Румъния.

Модел на преподавател и колега, който подкрепя и подпомага израстването на другите

От 1993 той непрестанно подпомага и насърчава развитието на студнетите с които работи, в резултат на това той подготвя и е научен ръководител на 11 студента за защита на тяхната докторска степен. От тях 8 са защитили дисертационни си тези и изследвания и 2-ма са се хабилитирали. Тази подкрепа не е насочена само и единствено към студентите и асистенти от ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград; а така също и към колеги от други учебни заведения – Бургаски Университет “Асен Златаров”, ПУ “Пайсий Хилендарски”, ВТУ – колеж Плевен, и от Университет “Николай Коперник” в Торун, Полша. Научен ръководител е на над 350 дипломни работи, в ОКС “Бакалавър” и “Магистър”(Дипломант) от Университетите в ЮЗУ, БСУ, ПУ и ПУ-филиал-Смолян. Като преподавател и колега той насърчава научните трудове на педагози в качеството си на рецензент на 5 книги, 4 монографии и на над 10 хабилитационни трудове на колеги от различни български университети. Като оценка на неговия висок професионализъм, се тълкува и поканата, отправена към него от МОН, да направи своята експертна оценка за проекта за Програма за предучилищно възпитание и подготовка (2006-2008).

Богат и уникален 35-годишен професионален опит

Началото на професионалната кариера започва преди 35 години в гр. Стара Загора. Първоначално той е в ролята на възпитател в Средно спортно училище в Стара Загора (1976-1977). Година по-късно вече е преподавател по практика в Институт за детски учителки “Анастасия Тошева” в Стара Загора. По време на двете години преподавателски опит (1977-1979) той е преподавател по: История на педагогиката и българското образование и Предучилищна педагогика и педагогическа практика. От 1979 г. Мастера е преподавател в Югозападен университет “Неофит Рилски” по Предучилищна педагогика и учебни дисциплини, свързани със светът на детството и светът на възрастните: с възнкващите в това взаимодействие и взаимосъдействие реални отношения въз основа на уникалната свободна човешка дейност – Играта, и със субектно-личностното саморазвитие на децата и подрастващите – включително и чрез алтернативни програми. Интересно е неговото академично развитие в ЮЗУ, Благоевград, по време на което той заема различни академични изборни длъжности, като: Заместник декан по НИР (1992-1995); Заместник ректор по “Практическо обучение, професионална реализация и научноизследователска дейност” (1999- 2003); Заместик ректор “Научноизследователска дейност и кадрово развитие” (2003-2007); Ръководител на катедра “Предучилищна педагогика” (1995-2011); Директор на Център за продължаващо обучение в Дупница, (2001-2007), Координатор Международни образователни проекти (1996-2008), Координатор на специалност “Предучилищна и начална училищна педагогика”, Ръководител на Магистърска програма към ПФ/ Център по хуманитарни науки, член на АС на БСУ (1993-1997). Като уважаван и ценен учен, той е поканен като експерт в сформирани в Министерство на образованието и науката комисии. В тази си роля Димитров е бил член на следните работни групи: Междуведомствена група за разработване на ДОИ за учителска правоспособност и квалификация в МОН (2001-04); Комисия за изменение и допълнение на Наредба №4/2000 за предучилищно възпитание и подготовка в МОН (2001-04); Консултативен съвет за образованието на децата и учениците от етническите малцинства към министъра на МОН (2001).

Преподавателска дейност в международни университети

През последните 10 години, Мастера е ангажиран със свои авторски тематични програми в международните униеврситети: „Н.Коперник” в Торун, Полша; в Европейски колеж „Йоан Павел ІІ” към Университет „Адам Мицкевич” в Познан Полша; Университет „Ф. С. Ноли” в Корча, Албания и в Педагогически факултет на Университета в Битоля, Македония.

Членство в академични организации

Като професионално ангажиран учен, той е член на следните академични органи: Научна комисия по педагогика към ВАК (2001-2006), Научен съвет по педагогика към ФП в ЮЗУ, Благоевград, (1900 -…) и на Съюз на учените в България – клон Благоевград, от (1900-…).

Членство в научни и образователни организации

Мастера е в Съвета на помощник-редакторите на сп. Educating Children for Democracy (2000 -); член е на редакционната колегия на годишното научно-методическо списание “Образование и технологии” в Бургас (2001-…), и на авторски колектив на Програмна система на издателства „Изкуства” (2007-).

Член на образователни организации

Мастера е председател на УС, координатор за ЮЗУ и БСУ на Програма “Стъпка по Стъпка” (1995 – ….), член е на International Step by Step Association в New York, Amsterdam, Budapest,САЩ (1998—…). Той е избран за член на Български национален комитет за предучилищно образование – ОМЕР, (1900). Член е на Съвет за координация на Регионалната иновационна стратегия на Югозападен регион за планиране от (2006-….)

Научно-практически принос в работата по проекти

Оценяван високо за научно практически опит и знание Мастера е включван като участник в различни проектни екипи и заемал различни позиции като: ръководител на 3 проекта, координатор на 2 проекта; член на екип, той участва в 11 наши и международни проекти с национално значение в областта на предучилищното възпитание. Най-големите от тях са: UNESCO-OMEP Project on Children’s Play (1991-1994), Philadelphia, София, САЩ, България и 19 други страни) и Програма “Стъпка по Стъпка” (1995 – …). Участва като експерт-представител от България на проект: „Policies and practices for teaching social and cultural diversity”, финансиран от Council of Europe (2001-2005). Той е избран за ключов експерт по Проект „Образователна и здравна интеграция на уязвими малцинствени групи с особено внимание към ромите”, по програма Phare (2003). Ценен и известен със своите професионални качества, той е поканен за модератор на три конференции – две национални научно-практически конференции (София 2010 и Пловдив 2008) и една българо-американска (Бургас 2007).

Творчество

Мастера ни остави над 10 книги, сред които емблематични са: „Нова Забавачница”, Допълваща програма за авторски тип детска градина, издателство “Изкуства”, (2009), Книга за учителя (2007), Типови игрови технологии за детската градина и началното училище Благоевград, (1989 и второ издание през 1994), Игрова дейност, (1988, /195-216с./ ); Кратък речник-христоматия на понятия и термини в предучилищното възпитание, Благоевград, (1987); Проблеми на играта в предучилищна възраст, Благоевград, (1985). Десетки са неговите студии и статии, отпечатани в наши и международни списания в New York, Skopije, Croatia.

Професионалните вдъхновения

Като постоянно интересуващ се и четящ, Мастера се вдъхновяваще от начина на мислене на учени и творци като Е. Ериксън, Е. Фром, Х. Гарднър, Г. Уигинс, Р. Флуръм, М. Фъргюсън, В. Сатир, Дж. Родари, У. Гласър, Ъ. Голфман, Ж. Ришар, Л. Здравчев, Ив. Паспаланов и др. Необходимо е да припомним и влиянието на Съветската/руската психологическа и педагогическа школа на: културно-историческата психология на развитието (Л. С. Виготски, А. Р. Лурия, А. Н. Леонтиев, Д. Б. Елконин, С. Шалаева), етнографията на детството (М. Мийд, И.С. Кон, Г. С. Виноградов), историята на детството (Ф. Ариес), социологията на детството (В. С. Собкин, С. Н. Щеглова), екологическата психология на развитието на детето (Г. В. Бурменская, Л. Ф. Обухова), социално-генетическата психология (В. В. Рубцов), социалната психология на детството (В.В. Абраменкова), екологията на детството (У. Бронфенбренър, В.И. Панов) и дори виртуалната психология на детството (Н. А. Носов). В последните години той цитираше мисълта на Б. Шоу: „Тясната специализация в широк смисъл е широка идиотизация в тесен смисъл на думата”. Идеята на Р. Рорти, че има „два вида педагогически теории, според отговора: Истината или Свободата”. От смислови въпроси на О. Ребул насочени към различните релации: човешка култура – общество – дете; принуда – свобода; усилие – интерес; съдържание – методи.

НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО – ЗАВЕЩАНИЕ И ПОСЛАНИЕ

І. За ДЕТЕТО и неговите постижения в предучилищния период между 3 – 7-мата година.

А. Преди всичко, те са очертани от появата на системата на “Аз-а” в детето като база за „еманципация” на възрастния към него. Тя се характеризира със следните резултати: Демонстриране на гордостта от постиженията, която включва както овладените от детето различни действия с предмети, така също и неговото „детско” отношението към Възрастния – като образец и експерт, а също така отношението към самото себе си – чрез самооценяване на постигнатите резултати като активна и действаща личност. Стабилизиране на волевия контрол на детето върху психичните процеси; Възможност на детето да прави свой „вътрешен” план на действията си; Развитие на процеса на обективация в детето, която включва прехода от потребностите на неговия детски „Аз” към потребностите на Другите връстници и възрастни /на основата на кооперацията/.

Б. Постиженията в моралното развитие на детето в предучилищна възраст. Характерно за детето в предучилищна възраст е така нареченият „инструментален релативизъм”, или – взаимната изгода, която детето постига чрез „взаимни услуги”, които му носят различни ползи и поощрения; Период на прехода от автономия към инициатива – време, в което се появява съвестта; Период, в който основата на йерархията на ценностите е структурата на „Моето” и на обогатяване на връзката: „Аз – Мое”. Като трябва да се отчита, че ако за детето нещо е ценно, толкова по-вероятно да стане негово или част от неговото „Мое”. Период на инструментален релативизъм – взаимна изгода, чрез взаимни услуги – ползи и поощрения; Период на преход от „автономия” към „инициатива” – и поява на съвестта;

ІІ. Развитие на ценностната система като централна личностна структура на детето, дефинирана на този етап като: Обобщена доминираща ориентация на детето, която предопределя неговата избирателната значимост на интересна част, страна от действителността и от съдържанието на Аз-образа. Насоченост на детското поведението към: – към реализация на определени отношения и повишено внимание към отделните дейности или техни страни; – представата на детето за „себе си”, в зависимост от това в какви дейности е включено; – различни видове информация от социалния свят, която има смисъл за детето. В тази връзка са изведени четири основни типа ценности: реалното функциониране – склонност към възпроизвеждане, повторение на вече сформирани действия и изградени отношения; познавателната дейност – любознателност и откриване на скрити аспекти от обекти и явления; игровата дейност – преход към възможното и фантазното, с удоволствие от процеса и самоизявата; отношенията с Другите – чрез възможността да прави самооценка на своите постъпки и изразени чувства.

ІІ. За смисъла и целите на детската градина в живота на детето

Безспорно е, че Мастера остава един от покровителите на самоценността на детството и зашитник на детската градина. Именно поради това той насочва вниманието върху опитите ДГ наподобява – на малко училище; с което се пренебрегва ролята и самоценността на детството; за специфика на много важния за детето преход: семейство – ДГ – у-ще; за творческите дейности в детската градина и непреднамерено учене и усвояване на детето; за готовност за училище: КАК детето играе? И за потребността децата между 3-тата и 11-тата година да имат Единно игрово, възпитателно, социализиращо и образователно пространство.

Детската градина може да бъде представена метафорично чрез приказката за „Цветята и Градинаря”. Реално системата на детската градина е изградена на три нива: смислово, личностно и дейностно. Първото е смисловото ниво, което поставя въпроса: „За какво?” Отговорите на Мастера са, детската градина е за: обогатяване на детския живот – разгръщане на специфичните детски дейности към най-широка гама от смислови задачи с универсално и общочовешко значение; приоритета – в човешките ценности, критерия – в децата, в техните потребности и интереси; информационното обогатяване – ако е пожелано от децата, не е цел, а неизбежно средство и следствие; принципно неограничено взаимодействие и взаимо-съдействие, зададено само от възможностите на децата и педагога.

Второто ниво е личностното ниво, което поставя въпроса: Какво? Отговорите на Мастера са: Формиране на субекта на дейността и отношенията; Детето и детската група в детската градина са едновременно и взаимосвързано субекти на дейността: преди всичко това се случва по тяхната собствена инициатива и в нарастваща степен с израстването, самостоятелно; Активността на децата при целеобразуването – по повод на значими за тях проблеми – е надситуативна /за детето/ и свръхнормативна /за детската група/; Развитие на социалната компетентност на децата чрез взаимоотношенията с възрастните и връстниците – в контекста на еманципацията.

Третото ниво е дейностното ниво, което поставя въпроса: Как? За овладяване на системата, на игровата дейност. Отговорите на Мастера са: Играта е централен феномен на детството. Тя е свободна, собствена, самостоятелна и самоорганизирана дейност. В педагогическото взаимодействие играта е и като игроподобна форма. Играта е цялостна система: от доролевите игрови действия през базовата Сюжетно-ролева игра, Играта – драматизация и Строително-конструктивната игра до Автодидактичната игра. Играта е равнопоставена на цел, интегрираща останалите детски дейности и взаимоотношения към Света /културните предмети, Другите и себе си/ и игроподобните форми на педагогическо взаимодействие. Играта е генеративен източник на алтруизма и творчеството, на самопознанието, самоусъвършенстването и себеутвърждаването в детето.

Основни групи задачи

1. Формиране /самоизграждане/ на детето като субект на собствената си индивидуална дейност. Тази задача предпоставя развитие на ключовата за периода личностна структура, чрез овладяване на универсалните компоненти на всяка човешка дейност: целево-мотивационен, организационен, изпълнителски и контролно-оценъчен. Осигуряване на успешни отговори на възникващите пред детския „Аз” въпроси: Какво? – като вид дейност или занимание, като тематика; За какво? – като цел, прогноза или очакване; Защо? – поради какви причини, потребности и интереси; Как? – с какви материали и средства, ред на действия; С кого? – като партньор и функция, „нещо ще се прави”. И в същото време съобразяване с две закономерности: 1/ Детето се изгражда като субект с помощта на инструментални /материални и материализирани/ и символни посредници – предмети на културата и способи за дейност; 2/ Детето се развива като субект – само чрез участие във външно разгърната, съвместна групова дейност – отначало и с педагога, а след това – все по-самостоятелно – в различни детски групи.

2. Овладяване на (възможния за детето обем от) социални взаимоотношения

Една от сложните задачи в нашия домашен модел на възпитание, основан на народопсихология, която има дълбоки патриархални разбирания във връзка с отношенията деца-възрастни, които най-често са основани на принципа на принудата на по-силния върху по-слабия, на по-големия върху по-малкия. В този смисъл реализирането на втората задача предпоставя: Овладяване на отношенията между полюсите на Принудата /с възрастните/ и Доброволността /с връстниците/; Обогатяване на генетичните форми на общуване с възрастните: ситуативните /делова и личностна/ и извънситуативните /познавателна и личностна/ Акценти върху прехода от субординационните отношения с възрастните към равноправно-координационните връзки с връстниците; Стимулиране динамиката в смяната на позициите: равен – ръководещ – подчинен – на всяко дете в различните форми за организация на съвместните дейности

3. Първоначално формиране и пълноценно функциониране на социалния посредник: референтната детска група. Реализирането на тази задача предполага, използването положителните страни, силните страни на групата, от които Мастера посочва четири:

Групата – като първичен и същински субект на дейността, осигуряващ социалното пространство на новите отношения между децата

Групата – като социален посредник: референтна детска група с две основни функции: 1/нормативна – установяване на стандарти на поведение; 2/сравнително-оценъчна – еталон за сравнение, оценка и самооценка

Групата – като субект на между групови взаимоотношения

Стимулиране на вътрешно груповите отношения /в условията на кооперация/ и между груповите взаимодействия /в условията на съревнование и конфликтна ситуация /

4. Действено-практическо и познавателно-ценностно ориентиране в различни типови структури на отношения и ситуации на взаимодействие. Чрез собствената детска дейност, определяща роля на разновидностите на ИГРАТА, и по повод актуалните интереси се подпомага тяхното ориентиране със следните аспекти: Смислов – какво и защо се прави – за какви човешки потребности; Аксиологически – нравствените и естетически ценности; Познавателно-информационен – набор от нужни способи за познание; Организационно-функционален – пространствено и времево разпределение на хората и техните функции и взаимозависимости; Нормативен – ръководните норми и правила на взаимодействие; Предметно-операционален – обекти, средства и действия; В плоскостта “Успех – Неуспех” – практически критерии за оценка съобразно целите

5. Първоначално овладяване и усъвършенстване на различните форми на познание. Необходимо е да се познава и оценява въздействието на трите нива на познание: 1/ действия; 2/ образи /представи/; 3/ изграждащи се понятия. Познание: А/ в рамките на съществуващото Настояще; Б/ зад пределите на непосредствената информация + причини в Миналото, и следствия и възможности в Бъдещето; Съобразяване със стадиите на развитие на интелекта, засилена роля на социалните фактори: кооперацията и съвместна познавателна дейност; Отказ от пряко обучение, акценти върху непреднамереното учене и усвояване в процеса на личностно-значимо диалогично общуване и съвместна дейност с водещи възпитателни и социализиращи задачи Стимулиране на детското експериментиране и преход от проблемно-сюжетното използване на игровите упражнения към вариантите на автодидактичната игра.

6. Постепенно изграждане на уникален личностен и специфичен групов стил на всекидневния живот и съвместната дейност. Подкрепа на Другостта, на различното в индивидуалните характеристики на децата и на специфичното в груповите взаимодействия – предпоставка за взаимно обогатяване; Диференцирано овладяване и вариативно приложение на начини за действие, умения и начални навици – основа на личната култура на бита и всекидневното общуване; Преход от корективите на „Не прави на другите това, което не искаш да ти правят на тебе”, през обективацията /съобразяване с мотивите на другите/ към алтруизма и взаимопомощта; Насочване към собствените и чужди различия, толерантното им признаване и приемане, отработка на инидивидуално ефективни особености при овладяване на социално одобрени умения за съвместна дейност в различни детски групировки. Идеята, заложена в „Нова забавачница”, е насочена към реализиране на условия от страна възрастните – родителите и детския учител, за да помогнат на детето да премине през най-важния, неповторим и феноменален период от човешкия живот – детството. Освен с тези уникални и мъдри, дълбоко хуманни и прагматични идеи, Мастера остава в съзнанието на всички, които го ценят и уважават с искрящите усмихнати очи, тихата, блага и насърчаваща усмивка, мъдри, етични, топли и позитивни думи. Този образ напомня за модела от посланието, което проф. Хауърд Гарднър остави на преподавателите и учителите в СУ „Св. Кл. Охридски” (2009): „Днес ние, възрастните, носим отговорност пред младите хора, за да се научат на „отлична, етична и професионална работа“. Ние сме моделите за тях. И ако младите хора не работят по този начин, то ние не сме им показали.“ Дълбоко съм убедена, че целият живот, професионална реализация и творчество на Мастера са необходимият на младите хора пример, точно такъв, какъвто и Хауърд Гарднър ни завеща да бъдем.

Използвани източници:

1. Видео запис на лекцията на проф. Х. Гарднър в СУ „Св. Кл. Охридски”, личен архив на автора.

2. Димитров, Д. Нова забавачница, С., Изкуства, 2009.

3. Димитров, Д. ДЕТСКАТА ГРАДИНА: между Забавачницата и Училището, Презентация, Изкуства, 2009.