Семейство, приятели, бъдеще

Leave a Reply Cancel

РезюмеТранскрипцияПовече

Във филма се разказка за историята на две момичета със специални образователни потребности: Джон (12години) и Лариса (3 години) и процеса на тяхната интеграция.

С Бетси много радост дойде в нашия живот. Заради затрудненията които имаше, всичко се промени, защото внезапно се запознахме с хора, които иначе нямаше да срещнем. Научихме повече медицинска терминология, отколкото бихме научили за целия си живот. Освен това, трябва да се научиш да си защитник на дъщеря си. Може би се изолирахме повече, просто защото логистично е трудно да заведеш дете, което има специални нужди на място за инвалидни колички. А и хората може би не искат да те канят, защото не се чувстват удобно със специалните нужди на детето ти. Все повече се затваряхме в семейството, защото тя винаги ходеше на специални образователни класове на различни места в града. Тя не беше с децата от квартала, така че ние всъщност никога не опознахме съседите и това беше нещо, което драматично се промени, откакто Бетси тръгна на обикновено училище. Когато беше в отделен клас се опитвахме да я подкрепим, да я окуражим да говори и да споделя нуждите и желанията си. След това, когато тръгна на училище, получаваше много малко подкрепа. Учителят понякога работеше с нея отделно, но тя не общуваше вербално с връстниците си в клас, защото никой от тях не можеше да говори. Бях чувал за “включване” от различни места и знам, че това беше правилно решение за Бетси. Това е нещо, което не се беше случвало никога преди и наистина трябваше да обяснявам на хората, че тя ще научи от връстниците си поведенчески модели. От всяка гледна точка решението беше правилно, защото аз ценях дъщеря си и това щеше да я подготви за живота като възрастен. Трябваше да бъде в общност, за да се подготви да живее с другите като възрастен човек. Първите думи на всички хора бяха: Не е трябвало дъщеря ти да пътува през целия град с автобус, трябваше да е тук през цялото време. Така, че наистина имах огромна подкрепа от другите родители, и това ме учуди. Сигурно беше първия път, откакто се роди Бетси, когато се почувствах добре дошлa някъде. Бетси има същото право да бъде в училище Спринг Крийк, защото тя е от Спринг Крийк, точно както моят син или което и да е друго дете тук. Не мисля, че трябва да воюва за право да е тук. Мисля, че тя има пълното право да е тук и че това е прекрасен опит за моето дете. Първоначално бях нервна, защото се чудех как това ще повлияе на Джейсън. Но това беше прекрасно за Джейсън. Нищо не му е отнето за тази шеста година в училище и за него е много положителен опит. Мисля, че повече хора трябва да имат опита, който ние имаме, защото ще научат повече за хората със специални нужди и ще разберат, че няма значение дали си със специални нужди или не. Ще разберат, че си просто човек и това е всичко. Бетси е много готина и мисля, че е чудесно, че дойде да учи с нас. Мисля, че другите хора със специални нужди, също трябва да мога да имат социални връзки. Вие какво мислите? На нея много й харесва да е с нас. Живея наблизо и се виждаме. Много е щастлива, че правим разни работи заедно. Мисля, че децата напредват значително по-бързо. Тоня научи много. Имам предвид, че научи не само що се отнася до Бетси, но и от предметите в училище. Изглежда, че напредва много по-бързо от миналата година, по-мотивирана е да учи, защото помага на Бетси. Е момичета, какво правихте днес в училище? Правихме упражнения по математика. Ще кажеш ли на мама какво друго правихме? Имахме физическо и Бетси вкара два коша по баскетбол. Вкара ли? Забавно ли беше да играеш баскетбол? Да. Наведи си главата, за да не я удариш. Добре, момичета, значи отивате на пазар за около час, нали? Да, час или два. Добре, тогава ще се видим по-късно. До скоро, чао, чао. Забавлявайте се! Да, добре. Тоня стана най-добрата приятелка на Бетси. Като си говорим с Бетси тя казва, че Тоня е най-добрата й приятелка. Изглежда, че си прекарват добре заедно. Отидоха заедно до мола. Бяха заедно и на Хелоуин. Тоня идва вкъщи, за да види Бетси. Интересното е, че Тоня не изглежда сякаш го прави поради друга причина, освен че харесва Бетси. Мисля, че Тоня е много добра с Бетси и че й помага много. Без Тоня Бетси нямаше да общува така, както сега. Когато бяхме в Атууд, си изкълчих глезена. Когато си изкълчих глезена, прекарах повечето време с Бетси и когато ходеха на разходки сред природата, аз не ходех с тях, седях с Бетси. Тя и аз имахме хубава малка връзка и прекарахме специални моменти заедно. Откакто Бетси е тук, някак всички се държат по-добре един към друг. Също, не искам да забравя за нея и мисля, че винаги ще се старая да поддържам връзка с нея колкото мога, защото много харесвам Бетси и тя е много готина. Във връзка с “включванетo” на Бетси, сигурно едно от нещата, които най-много ме учудиха... Аз знаех, че на Бетси, ще й хареса, но не бях сигурна дали на другите деца ще има хареса с Бетси. Ако Бетси не беше дошла, никога нямаше да знам за хората със специални нужди, те не са по-различни от другите и мисля, че повече хора трябва да помагат на хората със специални нужди. Научих, че съм грижовна и че се справям добре с хора със специални нужди. Мисля, че всички се справяме. Когато порасна ще бъда учител. Мисля, че познанията ми за хора със специални нужди наистина ще ми помогнат, ако имам ученик със специални нужди. Ще мога да разбера повече, отколкото щях да мога, ако Бетси не беше в нашия клас. Голяма битка е да се включат хора със специални нужди в началните публични училища, но мисля, че с времето това ще се промени. Когато тези деца се приберат вкъщи и разкажат на родителите си, че приемат другия, възприятията на родителите също започват да се променят. А това води до други големи промени в нашата общност. Мился, че докато работим в образователната сфера, трябва в същото време да образоваме и общността, за да може всичко да се подреди. Мисля, че ще има преходен период. Ще бъде, така да се каже, еволюция. Не е нещо, което внезапно ще се случи. Трябва да започнем да мислим по по-широк начин за думата “участие”. Също така трябва да помним, че да участват в дейности, дори само да присъстват, като на танци например, като Бетси, това е много приятна форма на участие за нея. Когато ходихме на танците, те трябваше да свършат в девет часа. Аз бях много уморена и в девет без петнадесет отидох при Грег и го питах: "Готов ли си да тръгваме?" А той каза: "Трябва ли вече да си ходим вкъщи?" Това беше много шокиращо, защото обикновено искаше да си ходим, малко след като сме отишли, тъй като атмосферата не е приятна. Беше ни много забавно заедно, на цялото семейство и това е нещо, което никога преди не ни се беше случвало. Всички трябва да са интегрирани. Трябва да се развиваме в тази посока. Ако не го направим, ще имаме повече разриви, социални проблеми. Не можем да се върнем назад към сегрегацията, трябва да вървим напред. Независимо колко трудно би било, трябва да вървим напред. Готово, качихме се. Представям си, че Бетси ще бъде част от своята общност. Че ще живее в дом, с приятели. Също, че ще има някой, който да се грижи за нея в дългосрочен план. Искам да има нещо смислено, което да може да прави през деня. Искам да бъде щастлива, мисля, че всеки иска децата му да са щастливи. Мисля, че това, което аз искам за Бетси, е същото, което всеки би искал за което и да било обикновено дете. Идването на Бетси в Спринг Крийк беше много положително, хората биха могли да кажат, че не би могло да е толкова положително, все нещо трябва да се е объркало. Да, имахме някои трудности, но работихме заедно като отбор и имахме подходящ подход към нуждите на Бетси. Променям парадигмата. Трябва постоянно да променяш тези парадигми. Ако не става по един начин, спри, помисли, почини. Трябва да има друг начин, по който нещата ще станат. Мисля, че всички тук ефективно работят с това наум. С тази предпоставка мисля, че други училища също биха могли да направят успешно включване на студенти със СОП. Трябва да планираме някои неща за срещата в училище "Айзенхауър", като обсъдим някои от евентуалните трудности при преместването на Бетси следващата година. Трябва да обърнем внимание на това, че има моменти през деня, когато Бетси изключва или се уморява и не иска да участва в никакви дейности и трябва да я отделя от обстановката в клас, трябва ми място, където да отида с нея. Едно от нещата, к оито ме притесняват за класа, в който ще бъде Бетси, е доколко учителите ще бъдат подготвени предварително. Ще имат ли информация? Дали няма да са изненадани? Що се отнася до класа, където ще е, искаме определени ученици да са с нея в този клас. Деца, които вече я познават и които ще помогнат с прехода в новото училище. Говорех с друга майка за страховете си от прогимназията. Тя ме погледна някак с учудване и ми каза: Всички ни е страх от прогимназията. Така, най-после разбрах, че не е само, защото Бетси има специални нужди, сигурно това е нормален страх и всеки родител минава през него. Беше хубаво, защото разбрах, че не само Бетси не е толкова различна от другите деца, но и аз не съм толкова различна от другите родители. Трябва ли да си решеш косата? Сама ще си решеш косата? Трябва да говориш, да ми кажеш. Няма да те изостави Мики Маус. Искаш ли първо да пиеш малко вода и после да си играеш с Мики Маус? Как ти се струва? Искаш ли да ти дам да пийнеш малко вода и после да се изкашляш, става ли? Сигурно най-вълнуващият момент за мен беше нощта, когато отиде да играе на “Номер или награда”, защотото тя обожава костюми и обожава да играе на “Номер или награда”, но до онзи момент бяхме играли само вкъщи на Хелоуин. Докато вървяхме по улицата, ни заговаряха и ни задаваха въпроси. И мисля, че бяха много проницателни въпроси. Къде ще живее Бетси? Защо трябва да ходи в това различно училище? Ако дойде в училище по-скоро, можем да сме приятели за по-дълго. Дадох си сметка, че тях ги е грижа за Бетси. Едно момиче каза: Искам да отида в Аризона и да стана адвокат. А друго момиче каза: Ами,аз не знам къде искам да отида, но искам да стана ветеринар. Друго момиченце каза: Аз много бих искала да съм детска учителка и Бетси може да дойде да работи с мен, защото тя е прилежна и много обича да пее песнички. Трогнах се, защото осъзнах, че градях социалната мрежа, която е толква важна за Бетси, за да бъде се реализира в обществото. И мисля, че това е същността на включването. Същността е, че хората ще имат връзки с нея, че ще знаят за нея, дори и да не живеят с нея, да не са най-добри приятели когато пораснат. Това са нещата, заради които осъзнах, че си струва да продължавам. Тогава разбрах, че наистина ще се получи. Беше правилно не само от гледна точка на образованието, но и защото щяха да се създадат тези социални мрежи, които да и помогнат да успее. Сигурно беше най-хубавата година от живота на Бетси, защото преди това не ни бяха приемали по този начин. Никога не бяха я признавали, само защото е Бетси, а сега определено получава признание за всичко, което прави. Когато мислим за включване на деца в определени институции, в много от случаите институцията не е училището, защото едно тригодишно дете най-вероятно ще отиде в детска градина или ще има детегледачка. Така, че когато започнахме да мислим как бихме могли да развием програми за деца, които не са на училищна възраст се обърнахме към обществото и това беше най-вълнуващата част. Да можеш да почукаш на вратите и да намериш детски градини, които биха отворили вратите си за деца със специални нужди. Когато разбрах, че дъщеря ми Лариса има синдрома на Даун, бях съсипана. Чувствах се самотна. Чувствах се депресирана, затворена. Беше ми трудно да приема детето. Времето минаваше и Лариса не се държеше като другите ми две деца. Не се обръщаше, не пълзеше във възрастта за пълзене Не ходеше. Не говореше. Малко по-малко приех, че имам специално дете. Да я приема и да намеря средства ми помогна много. Пощаджия. Пощаджия? Къде беше другият пощаджия? Хей! Ами това? Какво е това? Добро попадение! Добро момиче! Дай ми пет! Благодаря! Понякога ми се струваше, че аз съм тази със специални нужди, защото не можех да накарам хората да разберат специалните нужди на моето дете. Ключът е в навременната интервенция. Колкото по-рано идентифицираме дадена нужда и започнем да работим по нея, толкова по-добри са прогнозите за бъдещето. Всички имаме уникални таланти. И всички имаме уникални нужди. Да се концентрираме върху силните си страни и да ги развиваме е също така важно, както да работим върху слабите си страни. Така че, когато мислим за дете със специални нужди, първо мислим за дете и после за определени аспекти, които трябва да развием, за да му помогнем да има пълноценен и продуктивен живот. Когато дойде Лариса първоначално беше затворена и не контактуваше много. А сега Лариса е пример за програмата. Знае какво да прави. Знае как да почиства. Знае кога да остави играчките. С А Не, С А М А Я Чие име е това? Лариса Мая. Браво! Тази сутрин произнесе името си, вярно, с помощта на учител, но тя каза думите, произнесе буквите, сега може да казва някои думи. Когато дойде, използваше само знаци. Сега вече казва думи. Може да ти каже кога иска да отиде до банята. Може да те повика по име. Може да повика другите деца по име. Може да каже с думи какво иска да прави. Разлика между това, което може да прави сега и това, което можеше да прави, преди да дойде в “Сент Винсент” е огромна. Децата са толкова невинни. Те не забелязват специални нужди. Готови са да й помогнат и създават връзки с нея. Имало е случаи, когато като видят, че не може да направи нещо, ще кажат: "Хей, Лариса, мога да ти помогна?" Всяко дете на тази възраст много се нуждае от речта. Това е на което се учат – да четат. За да се научиш да четеш, трябва да имаш това, което наричаме предезиков и езиков опит, това е, което даваме на децата. Всички ние се нуждаем от контакт с езика и всички имаме нужда да разпознаваме звуци, да можем да слушаме и да преразказваме приказка. В случая с Лариса е малко по-трудно, но нуждата е същата. Какъв звук издава самолетът? Искам да те чуя, Лариса. Браво на теб! Това е самолет. Нека да вдигне ръка този, който знае какво е това. Аз знам, аз знам! Лариса, какво е това? Овца, нали? А кой знае какъв звук издава овцата? Искам да ви чуя всички. Чувам прасе, чувам овца, но чувам и прасе. Научи се да борави по-добре със звуци. Самочувствието й много се повиши. Постижението й е, че има приятел. Извървя дълъг път. Има повече от един приятел. И е на място, където я приемат. Учителите и също научиха много. В началото не знаеха как да се отнесат с нея. Те казваха: "Дали сме квалифицирани да се грижим за нея?" Когато осъзнаха, че е като всяко дете, всичко пасна. Тя се научи как да реже. Преди не знаеше как да ползва ножиците, сега знае как да реже. Не можеше да си обува обувките. Сега може да се обува, облича палтото си и обува чорапите. Сега може да се облича сама. С течение на времето, докато Лариса се развива и се подготвя да заеме своето място в обществото, тя ще бъде много по-подготвена заради опита, който има от ранна детска възраст. Мисля си, че беше прекрасна възможност за Лариса да бъде включена в програма в “Сейнт Винсент”. Но това не е всичко. Гледаме напред, към следващото образователно ниво, защото искаме по време на целия образователен цикъл тя да бъде колкото може повече със своите връстници. Мечтая си дъщеря ми да бъде личност. Дори и да имаш специални нужди, пак можеш да се научиш да използваш техника, ако е необходимо. Да може да живее, да има свой апартамент. Да може да отиде до магазина и да си напазарува храна. Да има някакви самостоятелни доходи. Знам, че не може да е професионалист. Дори това не мога да кажа. Просто се надявам. И институциите и образованието са тук за това, моето дете да бъде личност, независим индивид в обществото. Гледаме към бъдещето, към едно по-добро бъдеще за нашите деца със специални нужди. Знаем, че образователната система е много важна, затова искаме в края на образованието си да могат да заемат своето подходящо място в общността където живеят. Започнахме да ги подготвяме от ранна възраст като ги включваме в програми, които им дават възможност да общуват с връстниците си. Като ги включваме във всички занимания, като това продължава по-време на цялото им обучение. Така, че като завършат, да бъдат активни членове на обществото и да се чувстват добре в тази среда.

Translate »