Гимназия за всеки

Leave a Reply Cancel

РезюмеТранскрипцияПовече

Филмът разказва как една градска гимназия в Чикаго, където учат ученици от различни етнически, религиозни и образователни многообразия е включила всеки един ученик. Във филма е показано кои са положителните страни от „Ко-преподаването”, както и полезният натрупан опит за успешния модел на функциониране на гимназията.

Те разбират сега, че всеки един, който ще завърши средно образование през следващата година, ще трябва да научи „Какво става в този свят” още пет пъти в живота си. Виждаш ли това нещо зад моя гръб? Компютрите искам да кажа, тях ги нямаше, когато аз съм завършил гимназия. Аз съм сигурен, че след пет години, ще има нов свят. Така, че ако мога да те науча как да се адаптираш всеки път, да се учиш как да учиш, искам да кажа, тогава аз вярвам, че училището си е свършило работата. Най-важното нещо е да се обучава всеки ученик в среда, която най-малко ограничава този специален ученик. Това се отнася за всички ученици, не само тези със СОП. Ако искам да дефинираш „включващото образование” е да вземем ученика със СОП и да го поставим в среда, в която той сякаш няма специални образователни потребности. А ние като професионалисти, да умеем да работим с този ученик в тази обстановка. Аз не съм много силна по математика и ми трябва малко помощ в тази насока. Например, когато трябва да правя тестове в обикновената класна стая, мога да ги направя с ресурсния учител. Той може да ми помогне. Нека да говорим за „включване” в рамките на класната стая. Например, има един учител в класната стая и в нея влизат четири ученика със СОП, това е част от обикновеното поколение, от 28-те ученика в класната стая. Така, че аз изпращам в тази класна стая учител по специална педагогика, и казвам: „Ти ще преподаваш в екип на този клас”. Този учител влиза в класната стая и може би първите дни и първата седмица този учител е напълно ангажиран да помага на тези 3-4 ученика. И постепенно малкият Джон го хваща за ръка и му казва: „Имам нужда от помощ” или едно момиче отзад казва: „Аз наистина не разбирам това”. И така учителят със специална педагогика започва да разширява своята дейност. Или с други думи, аз очаквам, че след известно време в тази класна стая ще се постигне идеалът, че и двамата учители ще преподават на всички деца. Преди сме говорили за разказа. А сега нека да поговорим за някои други неща. Настроението. Какво е настроението в разказа? А какво е чувството? Когато четеш разказа, думите на автора те карат да се чувстваш особено. Дали някой разбира това настроение? Каква е темата на разказа? Гимназията „Мадър” е мултикултурно, мултиетническо мултирелигиозно и многоезично училище. В последния отчет, който направихме, разбрахме, че имаме ученици, които говорят на 56 различни езика. Много от учениците в гимназия „Мадър” са били в двуезична програма в миналото. Ние търсим персонал, който говори различните езици на учениците и е от страните на различните ученици, за да имат позитивни примери нашите ученици. Ние имаме много интензивна двуезична програма и преподаваме на 8 различни езика тук в „Мадър”, по математика, наука и социални дисциплини. Ние имаме учители със специална педагогика, които говорят различни езици. Нашият екип от гимназията се стремеше да отговори на нуждите на учениците, приема ги, такива каквито са и се превърна в много силен професионален екип, който включва всички ученици. Хора, които не са от моята раса, могат да ми разказват за тяхната раса, и това е много интересно. Аз искам да имам много приятели, които не са само черни, но и азиатци, испанци или други. Ако твоят манталитет е позитивен и имаш приятен характер, за мен – ти си добър. Джон Мун, какво е анион? Един анион е атом или много атоми с електрически заряд. Правилно. Анион е атом с електрически заряд. Номер шестнайсет. По какво зол фазата на колоида се различава от неговата гел фаза? Как се различава зол фазата от гел фаза? Ние започнахме да подкрепяме деца в общообразователната система в Илинойс през учебната 1988/89 година. Започнахме от яслата и продължихме в началното и средно училище. Сега, след 8 години, тези деца станаха ученици в гимназията. Гимназията е нещо като „нова територия”. Ние още се учим какво трябва да направим, за да имаме успешен опит. Отидохме в различни гимназии и имахме голям успех с модификация и адаптация на програмата за академичните постижения, но все още се борим за социалната подкрепа, от която учениците имат потребност. Опитваме се да компенсираме това, което е било загубено. Имаме ученици, които нямат предишен включващ опит в началното училище. Сега обаче те имат тази възможност в гимназията. Ние се опитваме да попълним техния социален опит, който не са имали в началното училище. Това е трудно да се направи в гимназията, толкова късно в тяхното социално развитие и добиване на образователни степени. Повечето от нашите деца не говорят английски у дома. Така че те участват в напълно различна игра в класната стая. Повечето от тях не обичат да четат. Много от тях не обичат да пишат. И това, което е особено, че децата, които обичат да четат, не обичат да пишат, и обратно – децата, които обичат да пишат, не обичат да четат. Ние работихме няколко пъти по шест и шест и половина минути. Тази седмица ще работим 7 минути. „Пишете непрекъснато, без да спирате в продължение на 7 минути. Моля започнете”. Философията на включващото образование според мен, означава да се работи активно в класната стая с учителя. Това наистина е ситуация на екипно и съвместно преподаване. През цялото време е имало сътрудничество между учители, но днес това е част от процеса. Между другото за тези, които се тревожат, че не могат да пишат дълго, трябва да знаете, че вие пишете вече повече от 8 минути. Да имаш двама учители в класната стая е по-лесно, защото те обясняват повече. И ако един от учителите е пропуснал нещо, вторият ще го каже. Или ако имаш нужда да зададеш въпрос, и двамата са там, за да отговорят. Те могат да дадат различни мнения и за мен е по-лесно. Той просто ръмжеше и си играеше с козината на врата, докато те са отишли. Добре. Точно така. Така той се научи на естествените реакции на агресия. Нещо друго? Уменията, които са необходими, за да се обслужи ученик със СОП, не са много различни от уменията, които вие вече имате като опит от работата с многообразието във вашата класна стая. Това, което ние научихме от втората вълна на реформата в училище, обособи тези най-добри практики в образованието. Нашата цел е да видим къде те са използвани и как да се развиват. Например, екипното преподаване от двама учители, е такава стратегия, която е резултат от втората вълна на реформите и която вие вече ползвате редовно в работата си. Когато имаш двама учители в класната стая, и единият преподава, ако не разбираш нещо, за какво той или тя говори, можеш да попиташ и втория учител. Двамата могат да ти го обяснят повече. Ние не сме казали на учителите: „Когато учениците дойдат, тогава всичко ще тръгне.” Ние бяхме там, с тях планирахме и работихме в сътрудничество и това беше разликата. Започнахме да увеличаваме броя на нашите предложения и броя на учениците за включващо образование, както и включването на деца с по-сериозни нужди и тяхното участие в стандартната програма. Учителите разбират, че това е процес, който изисква подкрепа, който означава много работа и продължително време. Също така са необходими услуги и ресурси, време за екипа дори, за да излезе от сградата дейности свързани с неговото професионално развитие. За мен, най-важното нещо е да работя максимално с учениците и с моя колега, учител-партьор. За да постигнем максимума, на който работят учениците и така заедно да работим с всички ученици в класната стая. Миналата година учех биология при г-н Цимерман. Той ми помогна с теста, да чета въпросите и да разбера какви отговори да посоча. Така аз успях повече, работих по-усилено, работих с другите деца повече и имах по-голям успех. Ние поискахме учителите да посетят класните стаи, в които се работи по метода „работа в екип”. Поискахме учителите от нашия екип да посетят нашата специална образователна програма и да говорят с нашите учители по специална педагогика. Ние сме работили с така наречената „критична група на приятели”, където екипът учители говорят за уменията на учителите, какво правят те, и с какво са успели да напреднат в работата си с учениците. Имахме среща за решаване на проблеми на заинтересовани екипи от учители за проблеми в техните класове. Те могат да дойдат в отдела за специално образование и да задават своите въпроси, независимо от това дали става въпрос за ученик със СОП или обикновен. Може би те също имат трудности с четене. Така, че ние сме работили за увеличаване на ресурсите на нашия екип, и това ни показа каква е нашата цел и нашата философия. Никой не обича промяната. „Ти знаеш ли, че така съм го правил 20 години и изглежда работи за мен”. Сигурно сме загубили няколко деца тук-там, но аз не искам да променям. Никой не иска да променя. Но промяната е неизбежна също. Аз искам моите учители да се чувстват добре. Грижата е за детето, нали затова сме тук? Ние сме в образователната сфера. Така, че ако някои от нас имат проблеми с някои промени, ние ще работим заедно, за да се адаптираме, защото това е за доброто на детето. Промяната е борба и е по-трудна за професионалистите, отколкото за учениците. Аз мисля за учениците, че обогатяването на цялото преживяване се вижда ясно, когато влизаш в класната стая. Ти виждаш многообразието там, между децата със СОП и обикновените деца и бързите отношения и контакти, които се формират от това, че тези ученици са заедно. Когато аз чета, трябва да прочета 3-4 пъти, за да разбера прочетеното, или имам някой, който ми го пояснява. Или ако някой чете на глас, аз трябва да си го прочета за себе си. „Добре, моята приказка е „Красавицата и звярът”. Имало едно време една далечна земя. Там живеел един мъж, който бил превърнат в звяр от баба си. Тя не го харесваше, затова беше казала, че на неговия 21-ви рожден ден една млада жена трябва да се влюби в него, или той ще остане звяр през целия си живот. Това е много забавно, защото можеш да се изразяваш. Никой не ти се смее или подиграва, когато четеш на глас. Чувстваш се приятно. Никой не ти се подиграва, ако не знаеш някоя дума, те ще ти помогнат. Аз съм ученик със специални образователни потребности, свързани с четенето. Аз съм много по-добър в математиката и точните науки и подобни дисциплини. Те се отнасят с мен като човек. Никой не ме гледа, че имам когнитивни особености. Те ме възприемат както и теб. Философията, трябва да бъде: „Ако ние преподаваме във форма, в която те не се учат, тогава трябва да се промени преподаването. И това, според мен, е наистина „включващо образование”. Ние променяме нашия начин на преподаване”. Стефани, как върви при теб? Как успя? Аз имах една грешка, но имах екстра кредит и го направих, както трябва. А-аа, ти си получила екстра кредит, и това добре. Ние не трябва да идваме всеки път с точния отговор. Това, което трябва да направим, е да продължим да търсим спектър от различни отговори, защото аз не вярвам, че има само един отговор. Аз мисля, че има много различни начини да се прави нещо. Много пъти директорите са бивши учители, и са хора, които имат нужда да контролират. Те се страхуват да се рискуват, от страх да не направят грешка. Ние имаме голяма група от ученици със специални нужди. Но както работим с групата на новодошлите ученици, целият опит, който имаме за ученици с мултикултурни особености и със специално образование, всички дейности за развитие на екипа, които сме направили с учителите, всичко се събира наведнъж. Така, че тази „симфония”, която наричаме “Mather” – нашата гимназия, звучи много красиво за всеки един от общността, защото имаме позитивен ефект. Аз мисля, че в бъдеще ще има малък процент от ученици, които ще бъдат по-добре обслужени в една по-малка обстановка от учител със специална подготовка. Това няма да се промени сега. Но моята надежда е, че след 3-4 години професионалистите и учителите в сградата, ще погледнат назад и ще кажат: „Знаеш ли, че преди 4-5 години ние започнахме да преподаваме в екип. Започнахме да работим по двама учители в една класна стая за доброто на всички деца. Това беше най-хубавото нещо, което сме направили в живота си”. Аз напълно вярвам, че след 10 години, когато някой завършва университет, за да бъде, например учител по английски език, той ще бъде обучаван и в специална педагогика. Ние няма да имаме определение за категориите хора. В специалното образование за всяко дете всяка учебна година ще има Индивидуален учебен план, за да се отговори на всички негови нужди. Аз мисля, че след 10 години всеки ученик във всяко училище ще има индивидуален образователен план. Всяко едно дете е различно от другото дете. И колкото повече ние правим тези неща за различните деца, толкова по-малка и по-малка е тази бариера, между обикновеното обучение и специалното образование, ще се минимизират различията. Накрая няма да има такава разлика. Много е приятно да участвам. Аз се чувствам много самостоятелна тук. Така както другите деца. Аз се чувствам като обикновено дете. Аз не съм различна от никой друг. Много хора ще наблюдават една красива градина и ще си казват, „Ааа, този градинар има „зелени ръце”. В действителност, няма хора със „зелени ръце”. Това, което хората имат възможност е да четат книги и да учат, и да правят необходимото за градината, за да стане прекрасна градина. Аз мисля, че същото важи и за нас. Ние трябва да работим върху тази идея на „включващо образование”. Трябва да четем повече за нея. Трябва да разберем какво казва Законът и какво ни упълномощава да направим. Ние трябва да участваме в семинари, трябва да имаме по-образовани и квалифицирани обикновени педагози за различните |видове специални потребности и за различните видове поколения, които те ще срещнат. Така, че това няма да стане за една нощ. Аз мисля, че точно както градинарят е направил своята градина, резултатът ще бъде истински позитивен. Това ще бъде едно обогатяване на всички участници.

Translate »