Историята на Хедър: стъпка по стъпка

Leave a Reply Cancel

РезюмеТранскрипцияПовече

Ще  имате  възможност  да  наблюдавате  промените, които  настъпват  при  Хедър,  дете  със синдрома  на  Даун,  в  течение  на  времето.  Филмът е  продукт  на  обстойно  наблюдение и изследване на  процесите и явленията, които съпътстват включването и обучението на Хедър, в продължение на две години.

Хедър е момиче на осем години със синдрома на Даун. Документиpaно е включванетo на Хедър в четвърти клас на кварталното училище. Зрителят може да наблюдава включването нa Хедър, стъпка по стъпка. Отправна точка е населението в Хановер, което е много разнообразно. В училището има шест класни стаи в които се работи по програмата за деца със СОП (със специални образователни потребности). Броят на децата е около 48. Те са заедно с другите ученици от училището, участват във всички събирания; редовно са насочвани към обикновените класни стаи. Те са деца и ние се отнасяме към тях като с деца. Хедър е едно малко момиче от програмата за деца със СОП. Родителите й решиха, че искат тя да посещава кварталното начално училище. Тя ще бъде в четвърти клас догодина и ние я подготвяме за това преживяване. В нашия клас има девет ученици, на които е поставена диагноза за ментално затруднение. Това, че са в този клас, се обосновава с факта, че имат нужда да бъдат по-малка група с драстично различен учебен план, от този, по който биха учили в обикновена класна стая с деца на тяхната възраст. Това, което правим, е да разберем какви са способностите на всеки ученик и да работим според неговото ниво. Искаме да започнем да ги срещаме с връстниците им от обикновения клас. Повечето от учениците ми са втори клас, така че ще ги срещнем с второкласниците. Социалният живот на Хедър в училище е нещо определено по което трябва да работим. Обикновено в началото на часовете тя е много тиха и почти затворена. Tрябва да я приобщим, да се почувства включена, да я окуражим да участва и после всичко е наред. Засега тя прави много неща с по-малките ученици. Изглежда тя се чувства по-добре с тях. За нея ще е много добре да отиде в четвърти клас, защото тогава ще има нужда да подражава на връстниците си, което е нещо, по което трябва да работим заедно с нея. Ще ни кажеш ли на колко години беше на рождения си ден? Давай. Кажи: “Бях на"... “Навърших”... Кажи ни на колко си сега? Девет Да, ти си на девет години. Тържеството беше много хубаво, нали? Да. Забавно ли беше? Да. После, след празненството какво направи? Къде отиде вечерта? В леглото. Да. Заспа ли? Да. Да. Деца, аз ще започна, а после вие ще помислите за изречение за това, което правихте по време на състезанието. Става ли? Деца, разбрахте ли? Мисля, че в началото класът с по-големите деца ще я уплаши малко. Но също така мисля и че тя е от този тип, който ще се приобщи веднага, ако се чувства добре дошла. Затова мисля, че основното нещо, е тези първи няколко седмици тя да участва във всички занятия, да бъде положено допълнително усилие, за да се чувства тя добре. Мисля, че с децата от квартала, с тях тя наистина ще се научи да има много приятели четвъртокласници. Мисля, че това ще е много добре за нея. Госпожа МакМахън за какво каза, че ще си говорим? Добре, вдигайте ръцете. Чакай, не съм те посочила. Някой друг може ли да ми каже? Сигурна съм, че Джейкъб знае. Ето това е въпросът, който щях да ти задам. За какво си говорехме точно сега? И ти си вдигна ръката. Тичане с директора. Тичане с директора. Точно така! А кога се случи това? Кога правихме това? Днес. Днес. Тази сутрин. Добре. Беше облачно. Какво беше? Браво Раян, беше облачно и точно за това ще говорим сега. Трябва да запомним някои смешни неща за бягането. Какво се случи? Какво беше времето навън? С кого бягахте? Или къде бягахте? Можете ли да помислите за някои от тези неща? Партньори. Правилно, добре. Искам да си помислите, защото ще ви помоля да ми кажете по едно изречение за това бягане. Нали си спомняте как написахме история за зоопарка? За това как ходихме до зоопарка? Децата, с които работя, имат много езикови и речеви проблеми. От артикулация и нечленоразделност до заекване. Проблеми с езика във всичките му области, организация на езика, обработка на езика, избор на думи. Има цял набор от нужди и проблеми, които трябва да бъдат разрешени чрез моето обучение. Правилно, Дана, твоята ръка е право нагоре към небето. Още веднъж. Не знам какво казваш. С Лиса? Клариса. Клариса. О, ти тича с Клариса? Добре, нека да опитаме пак много бавно. Аз тичах тичах Гледай ме с сега, Клариса Клариса. Браво! Познавам Хедър от три години. Усмивката й е прекрасна. Чудесна личност е. Много е лесно да работиш с нея. Тя ще ти даде каквото поискаш от нея, ако подходиш по правилния начин. Браво, Хедър Андерсън! Говорим за бягането. Какво можеш да кажеш за това? Аз видях бягане, бягането. Аз видях бягането, чудесно изречение. Можеш ли да го направиш сама, всички думи? Слушай ме първо. Аз видях бягането. Аз видях бягане, бягането. Чудесно. Тя има някои трудности с артикулацията и очевидно не прави много дълги изречения. Тя не е най-разговорливото дете, което съм срещала. Но ако се отдръпнеш и не й задаваш много въпроси тя ще говори повече. Браво! Чудесни букви, госпожице Хедър. И Хедър каза, още веднъж, кажи ми. Аз видях бягане. Видях бягане? Или видях... Аз видях бягането. Бегач ли казваш или бягане? Бягане... Така, аз... Ето я онази усмивка, давай. Аз видях... Погледни госпожица Андреа. ...бягането. Мисля, че ще научи много, наистина много от деца, които функционират на по-високо ниво. Със сигурност. Мисля, че ще приеме предизвикателството. Притеснявам се, че няма. Притеснявам се и че децата в класа догодина няма да й дадат възможност. Това е най-голямото ми притеснение. Изключително важно е учениците да не се намесват, да не й помагат да напише името си, да не й помагат да прави нещата, които може да прави сама или с минимална помощ. Тя е малко сладко момиченце и е много, ама много лесно да я третираш като порцеланова кукла. Училище “Фредерик Нерге” Отборен дух Оливия, ти ли си един от водачите за разходката? Да. Запознай се с Хедър. Хедър, това е Оливия. Всичко е наред. Мила, всичко е наред. Тя е прекрасно момиче. Тя ще те разведе из училище. Става ли? Оливия, искаш ли да представиш останалите ученици? Аз съм Оливия, това е Даниел, това е Тони, а това е Ерик. Нали така? Искаш ли да разгледаш училището? Хедър? Мама може да дойде с теб, мила. Така става ли? Искаш ли всички да отидем заедно? Добре. Това беше част от прехода на Хедър към нашето училище. Искахме тя да дойде и да види къде ще е класната стая, как изглежда училището, така че да се чувства по-удобно, когато дойде тук. За нея е важно да има някаква представа, да знае къде отива и да знае, че когато дойде тук догодина, всички ще я приемат. Можеш да седнеш, където поискаш. Вярвам, че най-важното за успеха на Хедър догодина е да бъде с правилния учител. Така че много мислих по въпроса, за да реша кой учител би бил най-подходящ за Хедър и определено избрах госпожица Петрика. Мисля, че тя е много подходяща учителка за Хедър, защото е много сърдечна, отворена и топла и мисля, че Хедър има нужда да работи с такъв човек. Другото, което трябва да направим предварително, едно добро планиране. Учителят трябва да ходи в часовете на Хедър тази година и да я наблюдава. Направихме план за действие за Хедър рано, още преди началото на учебната година, говорихме с всички хора, които са част от обкръжението на Хедър. С родителите, с братята и сестрите и наистина научихме повече за Хедър. Говорихме за мечтите й, за нашите страхове, за целите, които имаме. Там играете на много игри. И всеки ден ще излизате тук за почивка. Чудесно се справя. Забавлява се. Приятно й е. Усмихва се. Мисля, че точно това исках да видя – да се забавлява, да се усмихва и да се радва. Това са дечица, които не познаваше преди, прекрасно е, че те само се поглеждат и започват да си играят заедно и да се забавляват, страхотно е. Да. Долу е, има две бани като тези тук, горе. Това е кабинета на сестрата. Ако се разболееш, ще дойдеш тук. Даниеле Финке Когато я видях за първи път, тя беше малко уплашена, не ме познаваше. После стисна ръката ми и двете се разходихме из кабинета, почувствах се добре, че познава човека, който ще я разходи из училището. Всичко ще зависи от успеха на екипа, който работи с Хедър. Когато говоря за екипа, не говоря само за учителя от училище, имам предвид и родителите, подкрепящия персонал, който ще работи с Хедър, социалния ни работник, помощник-учителя, тази група помага много и работи много добре заедно, затова съм сигурна, че ако не беше подкрепата на всички от екипа и на родителите, нямаше да можем да се справим. Мисля, че учениците ще бъдат много благоразположени и разбиращи, окуражаващи и обичливи. Мисля, че много от родителите ще се притесняват, че детето им не получава също толкова внимание, колкото мислят, че заслужава. Но аз обръщам внимание на всяко дете, правя го тази година, правя го всяка година, откакто преподавам. Всяко дете има определни нужди и желания, различен начин, по който учи, така че ще преподавам по същия начин, няма да променя начина, по който работя с всяко дете. Учителите знаят, че ги подкрепям. Занят, че ако им трябва повече помощ в класната стая, ще намеря начин да им осигуря тази помощ. Ако родителите имат притеснения или оплаквания, учителите знаят, че ще ги защитя. Ролята на директора в такъв вид училище наистина е различна, трябва да си много по-състрадателен, подкрепящ и съчувстващ. Това дете живее в нашия квартал. Това е училището, където би трябвало да учи и ако можем да й предложим подходящата подкрепа, няма причина да не е тук. Страх, надежда, подготовка Мисля, че може да се затвори или че другите деца може да се затворят или че тя няма да иска да участва. Знам, че докато участва заедно с другите деца, и те работят с нея, всичко ще е наред. Хедър, слез, след това искам да погледнеш през този прозорец. Основното притеснение, което имахме беше, че не познавахме никого, бяхме извън програмите, които включват дете на годините на Хедър, сега е на 9, в по-горен клас, които я приобщават. С всички такива деца работеха от по-рано и знам, че доста се лутахме, преди да решим, но колкото повече научавам за това, толкова по-добре се чувствам. Имахме срещи с тях. Първата ни среща беше много положителна, информативна и подкрепяща. Мисля, че тя ме накара да взема решение, решихме да участваме в програмата. Два телефона. Хедър, ще напишеш ли името си? Написах го. Напиши го пак за мен. О, добре. Х-Е-Д... Просто почувствахме, че това ще е добре за нея. Ще бъде страшно, защото е ново за нас и ще промени възгледите ни за това как тя ходи на училище, но мисля, че за нея ще е по-полезно. Мисля, че ще трябва подкрепа. на нея й трябва подкрепа от училището. Говорих с някои родители, които са минали Те мислеха, че тази програма се подкрепя много в нашия район. Включване. Имам почти цяла седмица. Имаш почти цяла седмица, преди да започне училище? Да. Да. И нямаш търпение, нали? Да, сега съм щастлива. Всяка сутрин ме питаш: Днес ще ходя ли на училище? И аз казвам: Не, Хедър, но много скоро ще ходиш. Нали така? Тази среща има две цели. Едната е изграждане на колектива ни. Ще правим доста неща като изграждане на връзки и сътрудничество чрез някои от дейностите ни. Другата цел е да помислим за първия учебен ден и да видим за какво трябва да сме подготвени, просто така, за да имаме идея какво да очакваме, така че всички да се чувстват добре на първия учебен ден. Искам да знам в основни линии какво ще правиш в класната стая с всичките ми ученици. Добре, аз съм Гейл и съм терапевт, като цяло работя за фините двигателни умения на учениците. Ще правя упражнения за визуалните двигателни умения, за интегриране на тези умения заедно с писане. С Хедър правим също много неща, за да заздравим раменния й пояс, така че ръцете й да функционират по-добре. Всичко ясно ли е с автобуса? Да. Имаме картата за автобуса. Добре. Тя ще пътува в обикновения автобус с останалите деца. Чудесно. Вълнува се за това. Нека да погледнем картата, която направихме за Хедър преди, през пролетта. Харесва ми да виждам това като голям прозорец. Обичам начина, по който прозорецът е нарисуван на къщата, с Хедър. Сякаш гледаме Хедър през прозорец, през който никога преди не сме я виждали. От гледна точка на стария модел - виждане на "дефицита на детето", учителят работеше заедно с детето. А учителят на деца със СОП се опитва да ги "поправи", за да функционират като обикновените деца. Добре, сега мислим по различни въпроси като: Каква е историята на Хедър? Изслушахме Майк и Дона. Чухме болката им. Разказаха ни колко са се радвали, когато Хедър се е родила. За болката и за изолацията, която са чувствали, когато лекарите не са били способни да ги подкрепят много добре, видяхме различните страни, предимствата, силните страни, истинската личност Хедър Чувстваме се много по-спокойни в това отношение. Чувстваме се много по-спокойни, защото те са подготвени. Това ни помага да се чувстваме толкова по-добре. Изглежда, че премислиха всички възможни страни и варианти, за да са сигурни, че всичко ще мине добре за Хедър. Ще отидем да видим класната й стая. Това ще е първата ни възможност да я видим. А, това са нейни детски снимки. Госпожица Петрика. Да. Готова е. Има учебници, тетрадки. Големи тетрадки. Никога не й се е налагало да носи такива учебници. Математика. Трудно е за Хедър и за нас, като имаме предвид откъде идва. Предишната й класна стая беше много по-малка, с много по-малко деца. Сега отива в голяма класна стая, с много деца, които, надявам се, ще й помагат. Добро начало Добро утро, Хедър. Отиваме натам. Да, по рампата. Хедър е толкова щастлива. Толкова е вълнуващо да видиш усмивката на лицето й. Тази сутрин, в автобуса, когато я насочвах към правилното място, тя беше толкова уверена. Не изглеждаше неспокойна, не изглеждаше нервна, а просто развълнувана да е там. Мисля, че ще видите как детето ще разцъфти. Хедър, коя от тези мислиш, че е мога ли да избера оттук? Коя от тези мислиш, че е най-важна? Твоята снимка? Да! Искаш ли тази? Кристи, когато се срещнем в твоята група, моля те, носи тази снимка, за да й я покажеш. И другите ти неща. Виждам коланчето ти за кексчета. Ще ги покажеш на децата, нали? Добре, хайде да направим бързо нещо. Станете от чиновете си и дръпнете столовете. Той ще бутне чина, ти ще бутнеш стола, става ли? Името ми е Майкъл Донатели и искам да ви покажа едно нещо. Нека да видим. Всички билети от места, където съм бил. Бил съм на около шест игри и на толкова стадиони. Това е един от най хубавите ми билети. Ехаа, чудя се защо? Правилно! Хедър, искаш ли да споделиш? Имаш ли нещо там? Това съм аз! Кой е това с теб? Мама, тати, аз, Ким и Тифани. Кои са Ким и Тифани? Те са в църква. Добре, те сестри ли са ти? В твоята църква? Това ми е познато. Харесва ми тази снимка. Добре, Кристи. Не знаехме какво да очакваме и бяхме, аз бях много притеснена тази сутрин. Беше малко по-тиха и сдържана. Но всичко върви много добре, изненадващо добре. Чувствам, че класът е много добър засега. Клас, който е много отворен, разбиращ, състрадателен, така че мисля, че всичко ще се получи много добре. Роузмари има страхотни идеи, тя е просто... О, това е много мило. Уча много тук, наистина. Уча много от Морийн. Добре е да има друг възрастен, с когото можеш да споделяш идеи и който помага на всички. Ако аз съм заета да помагам на някой и не мога да помогна на друг, Роузмари е насреща. Това е толкова хубаво. Очакваме, че това ще бъде успешен опит за интеграция. Едно от основните неща, върху които трябва да се съсредоточим е отношението на нейните съученици. Искаме да знаят, че те са там не само да помагат на Хедър, но и да й дадат възможност да е независима, да й позволят да прави това, което може сама. Нещата, които Хедър не може да прави, ще променим според възможностите й. Може да променим материала, може да сменим задачата. Ако е четене, ще имаме алтернативна задача за четене. Надяваме се да накараме Хедър да участва малко повече в нещата, които другите деца правят. Стъпка по стъпка Още от първия учебен ден много неща се случват с Хедър. Тъй като винаги има помощнк за Хедър, се получава Всичките й съученици я приемат много добре. Те просто я обожават, обичат я и искат да работят с нея, искат да й помогнат. Все още се сблъскваме с проблема, че не сме сигурни какво знае тя и какъв учебен материал да й даваме. Всеки ден учим нещо ново. Така че опитваме нови неща. Опитваме се да разберем на какво ниво е способна да учи най-добре. Седем часа. Десет часа. Три часа. Дванадесет часа. Много добре, разбра го! Четири часа. Много добре. Сега имам един сложен въпрос за теб. Погледни часовника и ми кажи колко часа показва? Можеш да ми кажеш. Колко часа показва? Знаеш. Не знам. Колко часа показва? Не знам. Погледни пак. Колко показва часовникът? Десет часа. Много добре. Отлична работа. Опитвам се да работим по математика 5-10 минути с часовника, 5-10 минути с пари, 5-10 минути с броене, 5-10 минути задачи по математика и после играем на карти, игра с намиране на същия номер, играем за концентрация, за намиране на същата монета, с думи... такива неща. Ако за 40 минути даваме само задачи, виждаме, че лесно я изпускаме. Почти го намери. Къде отиде това? В заниманията с малки групи или по двойки тя се съсредоточава по-добре и може да постигне повече, докато в големите групи понякога я изпускаме. Всичко, което е свързано с урок или дискусия в клас ни създава много трудности. Стремим се да работим сериозно в тази област, за да можем да задържим интереса й в това, което прави цялата група. Надяваме се да намерим учебното ниво, което е добро за нея, нивото, което може да й е най-полезно. Дали със събиране без картинки, дали да изразява мислите и идеите си, когато я помолим, да направи задачата на хартия. Това са дългосрочни цели за всички нас за цялата година. Веднъж изяви желание да чете пред целия клас история, която беше написала. Забавното беше, че тя прочете всяка дума, която успя да разпознае, така че нямаше смисъл напълно, но на децата много им хареса да я слушат и когато четеше изправена пред всички, и ни казваше къде са точките, това беше много ценен опит за нея, а за нас беше прекрасно да я гледаме. Тогава всички деца й ръкопляскаха. Никога не съм очаквала от нея да направи такова нещо, а тя го направи. Надявам се, че някой ден ще ни прочете цяло домашно. Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет. Едно, две, три и пак. Това, което ни дава такива възможности за включване е, че комитетът ни по планиране ангажира всички ключови фигури и поддръжници от нашия съвет по образование. Убеди ги, че включването трябва да е и ще бъде право на всяко семейство. Тази е втората година от тригодишния ни план и виждаме, че хората, които искат децата им да са интегрирани в кварталното училище, постепенно се увеличават. Създадохме програма за обучение на персонала в квартала, обучихме екип от педагози и специални педагози с помощта на национални и международни експерти в тази сфера, те ни дадоха основната информация, от която екипът ни се нуждаеше. Много пъти в специалната педагогика сме казвали, че ще се погрижим за Джони. Ще направим така, че да сме сигурни, че Джони е добре. Сега казваме друго: ще отворим вратите. Ще отворим вратите, така че повече хора да могат да ни помагат да се грижим за Джони. Не става дума само аз, майката и аз или специалният педагог да се грижи за Джони. Става дума за всички от различни кръгове, които се обединяват. Мисля, че това е наистина важно. Какво друго установихме? За да е успешна интеграцията, тя трябва да се основава на детето, на неговия кръг от приятели, на подкрепящата мрежа, която се създава с родителите, братята и сестрите, роднините, учителя, свързания персонал, администратора на училището. Това е екип, това е изграждане на общност и мисля, че точно това е наистина вълнуващо, когато видим успешна интеграция. Това, че всички се събират и участват в процеса. Така се изгражда общността около детето. Общността е необходима за успеха на ученика. Искаме да се получава възможно най-естествено, но всяко дете трябва да има подкрепа. Така всички печелят. Това е полезно както за детето с етикет “увреждане”, така и за детето, което няма такъв етикет. Това не е тежест за учителя, напротив, придобивка е. Мисля, че ако говорите с учителите, ще видите, че много от тях се вълнуват, когато успеят. Предполагам, че най-голямата трудност е да се разбере непознатото и различното. Приканваме хората да правят нещата по леко различен начин. Определено има моменти, когато искам да съм в обикновена класна стая, с нейните обичайни предизвикателства. Но чувствам, че ако не бях приела сегашната възможност, щях да пропусна да науча толкова много неща, а и да пропусна да дам възможност на някой да учи в обикновената класна стая. Когато преподаваш на ученици със специални нужди, се научаваш да преподаваш по-добре на всички. Наистина чувствам, че опитвайки се да намеря начин да накарам Хедър да разбере нещо, ставам по-добра в идеите си и подхода си към другите ученици. Какво казваш на Боби? Благодаря ти, Боби. Добре, не благодаря, ами... Един от въпросите е: Дали ще отидеш утре и ще направиш това 100% в едно цяло училище. Не ми се вярва. Мисля, че трябва да го правиш човек по човек, за да е добре. Само по един човек наведнъж, за да бъде успешно. Наистина отнема време и енергия да събереш заедно всички необходими материали, ресурси, правилните хора, за да изградиш екип, който ще бъде успешен. Затова мисля, че важното е да се прави човек по човек, дете по дете, за да има възможност за успех. Доволни и горди Вълнуващо е. Това е първото нещо, което тя направи заедно с другите деца. Видях я да пее. Това е вълнуващо. Знам, че е щастлива, продължава да ни разказва за това. Ще я видим ли довечера? Беше като: Да, ще дойдем да те видим. Ела тук! Добра си! Много добре се справи, нали? Да! Бях чувала за включващата програма, миналата година имаше ученик по тази програма от по-долен клас. Нова програма е и затова бях малко скептична как ще работи, а тази година дъщеря ми е в клас с Хедър и отново бях малко скептична как точно ще се получи. Всъщност, оказа се едно наистина много хубаво преживяване. Тъй като винаги има п омощник за Хедър, се получава все едно в клас има двама учители през цялото време. И госпожица Низи може да обърне много внимание на всички деца. Вместо да им отделя по-малко време и енергия, което ме притесняваше, всъщност тя им отделя повече и аз съм много доволна от начина, по който стоят нещата тази година. Сега всичко си върви съвсем гладко и е съвсем обикновена случка. Не е като нещо различно. Много сме щастливи, а Майкъл просто я обожава. Тя ни казва, че сме готини и всичко, а после на следващия ден ни нарича панти и после ни сочи с пръст. Тя е точно като нас. Тя имитира всичко, което моят приятел Кевин направи и тя го прави и го нарича голям човек. Така че тя се смесва с нас. Опитът ни с програмата за включване е прекрасен. Втората ни дъщеря, Линдзи, е напълно интегрирана в “Нерге”. Тя е във втори клас, миналата година я включиха в първи клас и това беше чудесен опит не само за нея, но и за цялото семейство. Мисля, че това постави Линдзи на по-значимо място в живота ни. Мисля, не мога да говоря от името на Кристи, но мисля, че тя вижда, че Линдзи си има собствени приятели и ходи в нейното училище и това прави Линдзи повече като другите деца. За двата месеца, през които ходи на училище, забелязах много промени в нея. Смята, разказва по география, прави упражнения с изречения каквито и другите деца правят. Но упражненията са според нейното ниво и нейния начин на мислене. Много съм доволна от начина, по-който й се преподава, защото това са неща, които тя никога преди не е правила, никога не се е опитвала преди, а сега се справя. Толкова съм доволна. И се гордея с нея. Промяна на ценности Наистина се старае да пише повече. Окуражаваме я. Дори и да драска, това е началото на процеса на писане, тъй че драска много и копира много, което е прекрасно. Пише ми, Вики й помага. Пише каквото първо е надраскала, после го превежда на Вики, после Вики го написва, след това ми го носят и Хедър ми го чете, а после аз й отговарям и й чета. Правя го всеки понеделник, а Роузмари го прави всяка сряда. Това ли е всичко? Да. Добре. С госпожица Петрика ли отиваш? Да. Добре. Можеш да тръгваш тогава. Чакай, нека да напиша датата. Вечеряш и какво? Закусвам. Добре. Вики помогна ли ти за това? Баба спа в моята къща. Отидох до къщата на баба. Играх си със сестрите ми. Така, ти ли отиде в къщата на баба или тя дойде в твоята къща? Моята къща. Коя баба? На какво си играхте със сестрите ти? Коя игра играхте? Някоя игра. Някоя игра по-специално? Коя? Не знам. Добре, нека ти напиша малко писмо в отговор. Хедър, радвам се, че си се забавлявала със сестрите си. Обзалагам се, че е било хубаво да видиш баба си. Госпожица Петрика. Да? Благодаря. Няма защо. Ще се появи на екрана след секунда. Това, на което играем днес, какво е? Това е доста далече, можем да го преместим напред, ето така. Искаш ли да използваш клавиша със стрелката отново? Добре, използвай стрелката и премести тези четири надолу на мястото на другите. Добре, сега натисни “назад”. Това е. Рамо, максимално високо, това значи, че най-високо ще е рамото. Притесненията ни за Хедър бяха същите като за всички останали деца, които са били интегрирани. Искахме да сме сигурни, че ще успеем да покрием академичните й нужди, а същевременно се безпокояхме дали ще успеем да посрещнем социалните й нужди. Имайте предвид, че тя се включваше в обикновен клас. Винаги е предизвикателство да успеем да променим учебния план така, че да покрием образователните нужди на Хедър и в същото време да я включим максимално в заниманията, които се провеждат в класната стая. Съученици Покажи ни как става на глагол. Да, искам да те видя в движение. Седни. Ходи. Коленичи. Бягай. Бутай. Дърпай. Наведи се. Свършиха ни се глаголите. Извинявай, но аз съм най-могъщата дума в изречението, защото без мен, не може да има изречение. Вярно, дори и така да е, понякога ти трябва помощта ми. Миналата година направихме изследване за това как включеното дете влияе на другите деца в класа. Имаме ученик, който беше включен в първи клас в края на миналата година и изследвахме как се справят учениците със задачи. Знаем от литературата, че задачите са много важни за образователните постижения и изследвахме успеваемостта на задачи в класа с интегрираното дете и в останалите три класа. Открихме много малки разлики между всичките четири първи класа в училището в степента на успеваемост със задачи. Това беше много окуражаващо за нас, защото ни показваше, че въпреки, че това дете имаше специални нужди, то не влияеше по никакъв отрицателен начин на останалите ученици що се отнася до решаването на различни задачи. Бях изплашена от включването. Още ме е страх от него, защото всеки ден е нов ден, който ни носи нови преживявания. Както казах, мисля, че поддържащият персонал и това, че училището оказва голяма подкрепа е от огромна помощ. Има много родители, които са много добри в това. Говорих с някои от другите майки в класа на Хедър и те бяха много борбени и много ме подкрепиха. Всъщност, не съм срещнала много негативни реакции заради това, че Хедър е в програмата за включване или заради децата, с които е. Мамо! Какво? В училище.... Какво? Играем на игри. Добре, на какви игри играете? Твърдо и меко е. Твърдо и меко? Да. После като сме готови ще рисуваме картинки. Да, ей тук. Не, ще рисуваме картинки тук, на книжката. Очи, нос и уста. Да, това ще напишем на кучето. Ще направим хората ходещи кучета. Да! Добре. Какво друго искаш да напишеш за кучетата? Те могат да са големи и малки. Малки. Малки, големи, средни? Да, това искам. Добре. Кристи празнува рождения си ден през януари. Знам, че Дона беше малко притеснена, защото това беше първото гостуване с преспиване за Хедър. А момичета си прекараха страхотно. Не само Кристи, но всички деца помагаха на Хедър. Излязохме и вечеряхме, после те играха на видеоигри, а след това играха на мини-голф. Всъщност, Хедър се справи много добре на мини-голфа, после се прибрахме и ядохме торта. После момичетата си легнаха. Едно от нещата, които имаме в сутерена е крава, направена от стари гуми, по-точно е люлка от гуми, която прилича на крава. По някое време през нощта или като са заспивали Хедър се е изплашила от сянката на кравата. Кристи ми каза сутринта, че всички момичета са се събрали в кръгче около Хедър и са й повтаряли, че всичко е наред и че това е само сянка. Справили са се отлично. Тя пее? И хората пляскат. Те пляскат? Да. Харесва ми. Хей, хей вие, деца. Добре ли изглежда с това? Едно от нещата, к оито забелязах у Кристи, след като е в клас заедно с Хедър от няколко месеца, е не само, че е по-сърдечна и състрадателна. Виждам, че ценностите й започват да се променят. Прибира се вкъщи и разказва неща като: “Хедър се храни малко по-бавно на обяд и затова понякога изпускаме малко от междучасието и някои деца казват нещо, но - казва тя - Но, мамо, хората са много по-важни от няколко минути междучасие.” Виждаме, че някои от ценностите на Кристи се променят, в посока, че хората са много по-важни от предметите и материалните неща, от времето, което се прекарва в правене на неща. Тя много харесва Хедър и винаги говори за нея и за това какво са правили заедно в училище. Там, където започва ученето Ей, браво, получава се много добре. Можеш ли да опиташ и с трите пръста? Покрий третата дупка. Сега просто духни много леко. Добре. Мога да работя с нея в класната стая, без да се разсейва от другите деца или мога да работя с нея в коридора. Тя успява да се концентрира много добре. Самочувствието й е по-добро. Казва ми: “Направих го, това беше добре.” Изглежда много доволна от себе си. В началото на годината имах някои съмнения и мисля, че тя направи нещо прекрасно през годината, постигна много добър напредък. Това са резултати, от които съм много доволна. Помощничката й в училище е прекрасна и успя да включи моите дейности и техники в ежедневните задачи. Затова, въпреки, че съм тук само два пъти в седмицата, знам, че тя се упражнява всеки ден. Гейл дойде със списък от неща, върху които да работим. Едно от нещата беше умението й да хваща като с пинсета. Гейл каза, че ще е добре да използваме щипки за простор. Затова направихме табличка, която показва кой е тук и кой го няма. И всеки ден Хедър трябва да слага щипки за дрехи, когато детето е тук, после на края на деня маха всички щипки. Опитахме се да включим предложенията на Гейл колкото се може повече в ежедневните дейности и успяхме. Мисля, че затова Хедър се справя толкова добре. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32. В началото можеше да чете само повтарящи се думи в текста, прави го все още, но се опитваме да увеличим набора от думи и даже успяхме да направим няколко книжки. Идеята им е думите да се повтарят. Всичко започна от една книжка, която се казва “Искам сладолед”. Четяхме тази история и Хедър продължаваше да повтаря: “Не, обичам пица. Обичам пица”. Тогава й казах, че можем да направим книжка “Обичам пица”. Така че потърсихме картинки и други неща. После, след като всички в класа бяха готови със своите книжки, четяха части от тях пред останалите. Хедър също четеше и показваше на другите книжката си. Определено има напредък с това да казва колко е часът, с пари. Напреднала е с четенето. Най-голяма промяна виждам в писането. В началото тя диктуваше или просто казваше изречение и Роузмари записваше казаното от Хедър. Един вид оставихме настрана писането и Хедър поиска да започне да пише. Тя започна просто да си драска, но знаем, че драскането е началото на процеса на писане, затова я окуражавахме. Поглеждахме драсканиците и я питахме: “Какво пише тук, Хедър?” И тя ни разказваше различни неща. Това беше един вид пробен период. Това беше началото, после започнахме да виждаме как се образуват букви. Тя изговаря по-ясно звуците, ако я попиташ: “Добре, коя буква е тази? Опитай да я кажеш.” Да, имаше голям напредък с писането. Мисля, че в началото просто копираше. Ето, копирай тези букви и ги изговори. Те нямаха смисъл за нея. Това, което правим е тя да напише нещо, ние да й отговорим устно, а после и писмено. Мисля, че това е много важно. По този начин започва ученето. Когато започнеш да осъзнаваш, че ти си автор на нещата, които правиш и когато започнеш да разбираш техния смисъл. Така че мисля, че с писането тя има най-голям напредък. Всичките ни материали за наука са практически. Последното помагало се казва “Мистериозни прахове”. Трябваше да напишат какви предполагат, че са праховете като се основават на начина им на взаимодействие. Вместо да караме Хедър да пише текст, я помолихме да отговаря на въпроси. Роузмари измисли един списък с въпроси. Когато смесим прах номер две с вода, твърд ли става или мек? Не казвам, че тя автоматично знаеше отговорите, да, стана по-твърдо, тя не си спомня такива неща. Трябваше наистина да се опитваме и да задаваме въпроси и понякога получавахме правилни отговори. Първоначално си мислех, о, не, сега когато Хедър е в класа, всички ще се притесняват за нея, вместо да правят това, което трябва да правят. Но не се получи така, защото тя работеше заедно с госпожица Низи, а госпожица Петрика работеше с нас и всичко си вървеше добре. Тази година мисля, че се научих как да се справям със специални нужди. Чувала съм някои деца да си правят шеги с хората и се научих никога да не го правя, защото всички сме еднакви, нищо не е различно. Да гледам Хедър да общува с другите ученици тази година беше наистина просвещаващо. Просто беше страхотно. Виждаш ги в светлина, в която обикновено не ги виждаш. Виждаш състрадание. Виждаш нежност. Виждаш търпение. Виждаш творческите им способности на всички нива. Много си струва да видиш как тя общува с другите ученици. Можеш ли да сложиш четворка тук? Добре, можеш ли да сложиш петица? Не, това е двойка. Петица. Не мога! Добре, нека да я обърнем. Направи редовете така. Браво! Понякога тя не те слуша и се ядосва и казва, че вече не те харесва. Понякога се обиждаш и след десет минути тя казва, че сега те харесва. Забравя всичко за случката, не можеш да го приемаш лично като говори така. Обичам да й помагам да си прави задачите. Забавно е да работим заедно и е хубаво като знаеш, че помагаш на някого, който има нужда от помощ. Обичам да си играя на кукли с нея, защото тя казва: “О, харесва ми това име." “Не ми харесва това.” Тя ми дава хубави мнения. Когато помисля, виждам, че са хубави мнения. На всички ни е много полезно, че сме в един клас с Хедър, защото това е истинският свят. Всеки има специални нужди и това, че имаш специални нужди, те прави особен. Може би не можеш да се съсредоточиш или не можеш да вървиш съвсем прав, или гърбът ти не е съвсем изправен. Това е, че всеки е различен, така ни е направил Бог и това ни прави специални. Наистина забелязах, че тази година класът е много любящ. Разбира се, всяка година чувствам, че са любящи и търпеливи и нежни, но тази година наистина го виждам. Изключително добри един към друг, отворени да се приемат и търпеливи. Не знам дали е пряко свързано с това, че Хедър е тук, но забелязвам разлика. Хубава разлика е. Положителна за всички ни. Мисля, че е добре за нея. Знам, че казват, че е попила много и от доброто, и от лошото поведение на съучениците си. Това е добре, защото мисля, че ако виждат само един начин на поведение, винаги ще го имитират. Ако виждат различни начини на поведение, ще имитират от хубавото и от лошото, разбира се, но всички правим така, това е част от живота. Тя не е по-различна от което и да е друго дете, не е различна в нещата, които прави и говори. Мисля, че спечели много от тази програма. Идва вкъщи с тези книжки, които прави в училище. Любимата й е “Обичам пица”. Чудесно е да видиш Хедър да чете. Добре, как се казва книжката? “Обичам пица”, от Хедър Андерсън. Добре, продължавай, обърни страницата. Обичам пица. Обичам хот-дог. Обичам дъвка. Какво обичаш? Дъвка. Дъвка. Обичам пържени картофи. Обичам сладки. Обичам сладолед. Обичам кексчета. Какво беше това? Кексчета. Но най-много обичам пица. Това е чудесно! Чудесно е да го прочетеш, нали? Тук е у дома Мисля, че очакванията ни за Хедър бяха постигнати, може би бяха и надхвърлени. Тази година Хедър се справи чудесно. Учителката е много доволна от напредъка, който Хедър постигна. Адаптациите, които бяха направени тази година, сработиха наистина добре. Това е динамичен процес, постоянно нещо се променя и затова сме щастливци, че можем да имаме срещи, да имаме подходящия подкрепящ персонал, защото всяка седмица ситуацията е различна и трябва да се преценява наново. Да се мисли какво работи за Хедър и какво – не. На това се дължи успехът на тази програма. Би било много трудно за един учител да постигне това без подходящата подкрепа. Мисля, че другите участници трябва да подходят с отворено съзнание. Да са позитивни, да не се страхуват, а да вярват, че ще успеят и да положат усилия в това. Да вярват в учениците си, в родителите, в учителите, защото това е колективно усилие и всички ние трябва да вярваме в него и да работим заедно, за да успеем. Мисля, че цялата идея и философията на "включващото" или подкрепящото обучение, ще има много положително влияние върху обществото и общността ни като цяло. Да сме в училищна среда, в среда с хора със специални нужди, ще помогне на всеки един от нас да се чувства по-комфортно в отношенията му, ще помогне да се направи необходимото така, че нуждата на всеки от помощ да бъде задоволена. Като остареем много от нас ще имаме нужда от помощ. Ще бъде част от ежедневието ни, не нещо необичайно и ново. Все още ме е страх, ще ме бъде страх и следващата година, защото ще има нови учители и ученици в класа й. Освен това е и друго образователно ниво за Хедър, ще е в по-горен клас. Цялото преживяване е страшно, но мисля, че е хубаво за нея. Когато ходя на църква или по магазините, хората се обръщат и казват: “Ей, Хедър, здравей!” Или децата се обръщат: “Здравей, Хедър!” И аз я питам: “Хедър, познаваш ли ги?” И тя казва: “Той е от другия клас.” Да, казва, познавам ги, той е такъв и такъв. Така в общността я приемат повече. Това, което най-много ми харесва у Хедър е, че където и да я видя, в училище, или класната стая, тя винаги е щастлива. Вълнува се. Мога да кажа, че тук е като у дома си и че тя се чувства добре тук. Когато дойде за първи път миналата година, беше малко срамежлива. Не искаше да е част от групата. Не участваше и това се промени изцяло. Сега определено тя е част от групата. Тя участваше в пиеса, която правиха миналата година, имаше реплики. Хедър имаше роля в пиесата и беше много горда от себе си. Това си струваше да се види.

Translate »