Въпроси за педагози

Филм за въпросите, които изникват пред учителите и социалните работници в процеса на включване на деца в основно училище „Търнър”, Чикаго Запад. Обсъжда се реализирането на системите за ефективна интеграция, както и шансовете, които предоставя включването.

−

Leave a Reply Cancel

РезюмеТранскрипцияПовече

Мери Бет Лукен, координатор по включващо образование: Мисля, че при включването на децата със специални нужди е важно учителите да знаят, че процесът не е лесен. Същевременно те трябва да знаят, че то представлява нещо безспорно необходимо днес. Като учители, ние обикновено поемаме много отговорности, дори повече, отколкото е нужно. Ако учителят види дете, което не прилича на останалите или което не се държи като останалите, той ще се запита: „С какво ли бих могъл да подобря положението?”. Всъщност той трябва да направи едно-единствено нещо – да приеме детето такова каквото е, да го включи в класа и да го остави да работи с останалите. Мисля, че самите деца са решението. Те (учителите, б.р.) трябва да се вслушват във всички деца, а не само на най-добрите или на най-бавните. Отговорът е в самите деца в училище, в ежедневието. Жен Лутънс, учителка на трети клас: Когато директорката ме попита дали ме интересува програмата за интегриране, си помислих: защо ли ме пита това. Аз нямам подготовка в областта на специалната педагогика. Ако исках да съм учителка по тази специалност, тогава щях да избера за първа специалност „специалната педагогика”. По-късно разбрах, че щом мога да обучавам деца, ще се справя с всички деца. Мога да обучавам основния поток, а мога да обучавам и учениците със СОП. Разбрах, че няма от какво да се страхувам. Но бях много, много уплашена. Не знаех с какво мога да се сблъскам. Чудех се дали не трябва да променя учебния материал. Не знаех дали отделният ученик ще е в състояние да върви в крак с останалата част от класа. По време на работата си открих, че учебният материал и методиката са точно като тези, които използвам – трябваше само да се адаптират за тези ученици. Д-р Каръл Ауер, директор: Когато обучаваш дете със специфични потребности, процесът на обучението е същият, както при останалите деца. Представяш темата. Правиш упражнение. Повтаряш многократно. Обосноваваш казаното. Опитваш се да промениш някаква нагласа, така че у в детето да възникне самомотивация. Добрият учител е винаги добър учител. Смятам, че учителите в нашето училище трябва да повярват, че могат да обучават деца със специфични потребности. Tе се развиха и израснаха като професионалисти. Джоан Сарджънт, учителка на пети клас: След 26 години учителстване почувствах, че съм натрупала разнообразен опит с различнитe видове ученици. Очаквах с нетърпение предизвикателството да работя с ученици от програмата за „Включващо образование”. Установих, че ако в класа си имам ученик със затруднения, е много по-добре да разчитам на специална помощ, защото като учител на целия клас не бих могла да му обърна необходимото специално внимание. Едно от преимуществата да имаш помощник-учител или стажант-учител в класната стая е, че освен тебе в класната стая има и друг възрастен човек. Той работи не само с учениците със СОП, а с цяла група ученици, сред които е и ученикът със специални нужди. Понякога той може да работи самостоятелно, а помощник-учителят да работи с останалите ученици. Участваме като екип в дискусии и тогава е прекрасно да имаш до себе си колега, който ти предлага нови идеи и разговаря с тебе по различни въпроси, с когото обсъждате бъдещите задачи – това наистина е предимство. Тези професионални контакти наистина ми допаднаха. Мерилин Стрейт, координатор по включващо образование: Според мене, едно от хубавите неща при нас в „Търнър” са заседанията ни всяка сряда. Тогава ние решаваме повечето си проблеми. Идват учителите. Най-често това са учителите по отделните дисциплини, стажант-учителят и аз. Идват също така и други специалисти, които работят с този ученик, най-често логопедът, трудовият терапевт, и всеки всички други ангажирани с него. − Провеждаме дискусия, но преди това се подготвяме за нея, говорим за патриоти, лоялисти и за наречените в книгата „половинчати хора” − тези, които не са направили избора си. Очаквам Беки и Хуан да се научат да разпознават кога се говори за патриотите и кога – за лоялистите. Трябва да знаят за какво става дума, тъй като това е важна част от историята на Америка. Виждам, че те повтарят, а на него му беше действително трудно в групата. Аз работех с всички групи, когато той се появи. − Да представим лоялността с нещо от неговия свят – ето какво трябва да направим. Не е трудно да направим връзката. − Добре. − Докато сте тук при нас, можем ли да направим още нещо за Хуан? − За да му помогна, би трябвало да науча повече за разказа, по който той работи. − Разказът, който той пише, е за нещо, което му се е случило. Разказва се за негов приятел, изпаднал в беда – няколко души го бият, а Хуан му идва на помощ. Точно сега на него му е доста трудно да напише абзаца и да го оформи правилно − включва се Кристин Причард, стажан учител. − В петък той просто седя втренчен в белия лист и се чудеше какво да прави. − Добре. − Има чудесни идеи и освен това... − Просто е нужно да ги подреди. − В общи линии с Хуан смятам да работим върху понятията за патриотите и лоялистите по предмета обществознание. След това ще му помогна да сглоби разказа си във формат, който е приемлив. Добре, чудесно. − Ще можеш ли да го направиш днес? − Да. Когато работиш с ученици от програмата за интегриране, трябва да ги наблюдаваш непрекъснато, да разбереш какво им е нужно. Често, по време на работата по някоя учебна дисциплина, те се справят много добре, но изведнъж някаква книга или текст ги затруднява и учителят трябва да реши каква промяна да направи, за да им помогне. Д-р Каръл Ауер: Включването е нещо повече от ограничена в училище програма. Разглеждам я като инструмент, който помага на децата да се развиват, като оказват помощ и се грижат за съучениците си. Програмата отразява ценностната ни система, затова трябва да я прилагаме и в бъдеще. Тя е необходима на децата днес, а също и утре – дълбоко съм убедена в това. Когато разговарям с групите, аз отговарям на въпросите, тъй като това е много важно. Някои хора смятат, че ще се върнем двайсет години назад. Всъщност точно тогава аз започнах да се занимавам със специална педагогика. В класа ми имаше деца със специални нужди, а учителите смятаха, че не могат да им помогнат, когато са в общия поток. За интегрирането е важно да се знае, че ученикът трябва да е в класната стая, а специалистът по специална педагогика да влиза в час заедно с ученика вместо да го взема от час, за да му окаже помощта, която му е нужна. Учителят трябва да разбере, че този ученик може да бъде в класната стая заедно с всички останали и, честно казано, има право да бъде в класната стая. И с помощта на специалиста по специална педагогика, ще се справи. Всеки добър учител може да работи по програмата за „Включващо образование”, без да му е нужна специална подготовка. Джуди Ръсъл, логопед: Имах честта да участвам в самостоятелна програма, а сега съм в програма за „Включващо образование”. И в двата случая децата бяха едни и същи, така че имам непосредствени наблюдения как се развиват в самостоятелна стая в сравнение с израстването им в обикновена класна стая – разликата е чувствителна. Езиково, за една година, някои от учениците ми вече са постигнали двегодишно развитие в редовната класна стая – докато в изолираната група напредъкът им съответства на 6-8-месечно развитие. Напредъкът им може да се измери със стандартизираните тестове, но това не е всичко – вижте самочувствието им при преминаване от едната форма към другата: заслужава си да се види. Ние често забравяме за учениците, които се обучават в общия поток, за ползата, която извличат от новата програма. Срещам се с ученици, които може и да не са светилата в класа, но могат да помогнат на децата от програмата с интегриране, като при това самочувствиeто им се увеличава значително. Чувстват се по-добре, защото вече правят нещо ново, което децата от съседната класна стая може и да не знаят – помислете си само за значителното положително въздействие, което всичко това оказва върху обикновените ни ученици. Спомням си случая, когато нова ученичка влезе в класната стая. Тя изглеждаше различно и се държеше различно. В класа беше и момчето, на което казваха хулигана на училището – ученик от шести клас. Забелязах от единия край на коридора, че момиченцето е седнало на пода, а над него се е надвесило онова момче. Закрачих по-бързо. Но, господи! Какво прави той? Какво прави той? Стигнах до тях, но не исках да се намесвам и попитах: „Какво правите?”. В това време той й казваше: „Не, Беки, няма да ти завържа обувката; хайде, опитай се сама.” Помислих си, че беше много хубаво, защото – както всички учители знаят – колко е добре това да става с дете, за което мнението е, че не е особено добро или не може да чете добре. Това може да стане с всеки. Мисля, че е награда за преподавателя, защото всички учители искат учениците им да успеят – всички ученици. Още по-труден е успехът за ония, които наричаме "трудни" деца. Мисля, че доверието е особено важно в средата на Включващото образование. Учителите трябва да разчитат, че онова, което се опитват да направят, няма да подлежи на оценка. Те трябва да съзнават че всекидневната им работа, във всяка минута, дава крила на децата. А учителите се боят от думата „крила”. Боже мой, как ли ще дам крила на клас от трийсет ученици? Учителите трябва обаче да са наясно, че им предстои непременно да срещнат моменти, за които нямат готов отговор. Мисля, че доверието е най-важното, защото и директорът трябва да има желание да се създаде атмосфера на взаимен комфорт. Доверието, според мене, е от много голямо значение. Мисля също, че това е много важно и за родителите и учителите. Когато родителите пускат децата си на училище, те трябва да знаят, че малките отиват на безопасно място, че там никой няма да им се подиграва. Че средата им там ще бъде защитена и развиваща – така, както е редно. Ето защо мисля, че доверието е важната дума, когато говорим за програмата „включващо образование”. Опитвам се да започвам всеки ден и всяка учебна година със свежи сили, когато заставам пред класа. Процесът на включване безспорно беше важен за собственото ми израстване, защото чрез него станах по-добра учителка. Това навярно е така, защото това понякога ми помагаше да видя по-добре и по-отблизо целите си, да преосмисля философията си, дори методиката си на обучение. Д-р Джон Хениг, главен училищен инспектор: Днес няма спор, учителите ни чувстват, че израстват, че научават нови неща, и се развиват и навлизат в нов етап от професионалната си кариера, като дават път на способностите си и постигат по-големи резултати, отколко досега. Те вече са способни да създадат обстановка в класната стая, подходяща за работа с учениците със специални нужди, а до този момент много от децата ни не бяха се обучавали заедно със съседските деца със специални нужди. Преди години децата със специални нужди учеха изолирано, но днес могат да посещават училище както всички останали ученици. Много важно е учителят да умее да създава среда, в която всички деца да са добре дошли, в това число и учениците със специални нужди. Училище „Брукпарк”, Парк „Лагранж” Бил Пъкст, директор: Тази учебна година преживяхме истинско щастие. Много сме доволни от напредъка на децата, които се преместиха при нас от специално обучение. А също така и от напредъка на останалите ни ученици във възприемането им – беше просто чудесно. − Кажи „готови”. − Добре, казвам “готови” и после посочвам, нали? Готови! − Днес е понеделник, 4 май 1992 г. − Днес е понеделник, утре ще е вторник, а вчера беше неделя. − Браво. − Майкъл, колко е едно плюс едно? − Две. − Бърз отговор. Ето ги, ето ги двете. А сега: 10,20,30,40,50,60,70,80,90, 100 Тази година всички ученици от групата получиха по-добро образование от останалите предучилищни групи. Имахме логопед, трудов терапевт, физиотерапевт, идваха външни посетители, петима учители преподаваха по едно и също време в подгрупите – всичко вървеше съвсем гладко. Керъл Мак, учителка в детска градина: Винаги съм преподавала с мисълта, че всички имаме специфични потребности и всички сме своеобразно надарени. Колкото до децата в класа ми сега, положението е интересно, защото те не винаги забелязват специфичната потребност в останалите ученици, която комисията е определила, че имат. Те обръщат внимание на нещата, кoито всяко дете може или не може да направи. И това прави обстановката по-близка до живота. Мисля, че това обучение ще е от полза за децата до края на живота им. Бет Уийвър, предучилищна възпитателка: Ако през тази година съм научила нещо, то е колко много повече си приличат тези деца, отколкото са различни едно от друго. Важно е да успееш да разясниш това на хората. Като учители, ние никога не знаем какъв ще бъде класът ни, какви ще бъдат отделните ученици в него, докато не влязат в класната стая. Първото нещо, което бих посъветвала всички учители, е: не отделяйте прекалено много време за специфичните им нужди, за индивидуалната им програма. Не губете време да преглеждате папките и досиетата им. Отделете време само да наблюдавате детето и да видите какво е мястото му в класната ви стая. Чувствате ли се способен да откликвате на нуждите му, да го образовате и да установите тесни взаимоотношения с детето през цялата учебната година. Ключът да накарате програмата да проработи, е да пожелаете да се отървете от някои традиционни роли, с каквито сте свикнали в клас. В това отношение бях щастлива че съм свикнала да работя заедно с други възрастни в класната стая. При обикновените преподаватели не е прието да се работи в сътрудничество с друг възрастен в класната стая. При програмите на „Bключващото образование” за учителя е важно да има подкрепа. От подкрепа имат нужда и учителите в обикновените класове. Всички трябва да подкрепят децата, както учителите, така и всички останали. Ако това е социална помощ, трябва да я получите. Ако ви трябва подкрепа за приспособяване на учебните програми към нуждите на определено дете, трябва да получите именно такава помощ. Преподавателите на учениците от общия поток трябва да знаят, че не са сами в цялата тази работа. И че какъвто и да е съставът на екипа за подкрепа, не само участниците в него ще бъдат отговорни за нуждите на определено дете или на група от деца. Сюзан Воугъл, логопед: Сътрудничеството на всички участващи професионалисти е от голямо значение. Човек трябва да се откаже от мисълта, че всичко е в негови ръце. Така и аз трябваше да престана да мисля, че след като аз съм логопедът, друг не може да върши работата ми. Каръл Мак и Бет Уийвър усвоиха много умения от мене, могат да свършат всяка работа също така, като мене, а понякога и по-добре. Във всичко това най-много ми хареса, че от Каръл и Бет усвоих нов начин на преподаване. Научих много от тях и те научиха много от мене, но винаги бяхме готови да си сътрудничим, да се отпуснем. И просто да кажем: Ето, озовали сме се в това заедно, да покажем най-доброто от себе си. Дебра Чърч, майката на Натан: Самите учители извършиха забележителна работа, като заявиха, че не им трябва много подготовка, за да въведат Натан. Когато го въведоха обаче, макар децата да се радваха на новия си съученик, в класната стая нямаше особена промяна. Всички правеха обичайните неща и успяха да привлекат Натан със специални дреболии, които той харесваше. Той може да чете, затова те му пишеха, докато в същото време разговаряха с други деца. Подробно описваха стъпките, които Натан трябваше да направи. И така, той знае точно какво да прави, за да се справя в класа. Освен това те го държаха сред себе си и работеха с него както с останалите. Задаваха му същите въпроси, включваха го в същите групи, центрове и дейности. Натан по всяко време можеше да използва комуникатора си и това го караше да се чувства част от класа. Ваша е заслугата, че успяхте да създадете една и съща среда за всички. Съвместната работа отнема специалното от специалната педагогика и тя се превръща в цялостно (холистично) обучение за всички деца. Това е чудесно. Наистина е чудесно.

Translate »