Учителят в помощ на родителя

Нашето умение да се учим на това,
от което се нуждаем утре, е по-важно
от това, което знаем днес.
George Siemens

Вече повече от две десетилетия след прехода у нас продължаваме постепенно, стъпка по стъпка да се освобождаваме от стратегии, модели и стилове на миналото, в които личностната значимост и човешките права съществуваха в рамките на едно „колективно, групово не-съзнание”, в социалните ролеви отношения (учител – родител – ученик), при които индивидуалността и свободата, по-скоро илюзорни, се простираха единствено до рамките на ролята. Потискането на личностната индивидуалност, заличаването на различието от Другия (с постоянното вменяване на чувство за вина), бягството от поемане на персонална отговорност са част от явленията, които съпътстваха миналите човешки и ролеви отношения.

Днешният поведенчески модел е асертивният (самоутвърждаващият), който предпоставя следните личностни диспозиции: самоуважение и самоувереност, чувство за личностна ценност и сила, доверие в себе си, отстояване на своите права, отговорност към своите мисли, чувства и постъпки. Именно тези все по-уверено налагащи се нагласи и очаквания ми дават основание да изведа общи въпроси/проблеми пред родители и учители.

Общите въпроси/проблеми пред родители и учители по отношение възпитанието на децата

• Потребността от информираност – постоянно разширяване и надграждане на знанията, които са важни за даден момент, развиване на нови умения, които са адекватни на реакциите на детето.

Многообразните обществени промени днес задават контекста, в който се развива съвременното родителство. Те изправят родителите пред нови предизвикателства в изпълнението на родителските им отговорности. Днешният родител не е „затворен” само в своя дом, той е подложен на натиска на медиите, обществените служби (за социална интеграция, за закрила на детето и др.), другите членове на семейството, собствените си убеждения и очаквания. В последните години се полагат изключително много усилия за промяна на разбиранията за детето и детството, за родителството, което уважава, насърчава и подкрепя правата на детето в семейството, за родителския авторитет. Променена е парадигмата – от важността на „първите седем” днес тя утвърждава „първите три са най-важни”.

Споделено: Необходима е психологическа и педагогическа подготовка на родителите за включването им като равнопоставени партньори на детското заведение в процеса на възпитание и социализация на децата (Диана Спасова, родител, София).

• Осъзнаване и хармонизиране на различните ценности между учители и родители.

Съвременните родители са изправени пред уникалната задача да преосмислят стратегиите, които задават социалните модели на детето, да изграждат емоционални, духовни, интелектуални връзки с детето си в съответствие с новите ценности. Детето има правото на грижа, сигурност и възпитание, които уважават неговата индивидуалност. Родителското отношение и поведение трябва да бъдат насочени към осъществяване и насърчаване на правата на детето. Послушанието, договорено в атмосферата на уважение към потребностите на детето и на родителя, има много по-дълбок психологически смисъл и ефект върху развитието (и на детето, и на родителя), отколкото послушанието, постигнато посредством принуда или страх от наказания. Чрез това родителско разбиране, изискване и поведение детето ще се научи да бъде разбиращо към другия (другите), да уважава своите потребности и потребностите на другия (другите).

Споделено: Да си родител значи да си наставник, възпитател, приятел на своето дете. Детето възприема света през очите и постъпките на родителите си. Светът, който родителят покаже на детето, е светът, в който то ще живее, учи, ще взаимодейства с хората, природата, Вселената. Това ще бъде модел, според който детето ще изгради себе си, ще търси себе си. Всички ние изживяваме голяма и важна част от живота си, съобразно с вярванията и следите, които родителите ни са оставили у нас. Необходимо е да погледнем в себе си, да се справим със своите проблеми и да живеем съгласно вярванията си. Може би това ще бъде ценен подарък, който да поднесем на децата си (Нели Иванова, учител, София).

• Приемане и зачитане на детето като уникална индивидуалност.

В основата си това умение у човека се свързва с приемане на своята персонална индивидуалност и зачитане на Другостта, различието в другия. Което по същество не е само мисловен акт или фраза, която може да бъде разбрана и повтаряна. Смятам, че става въпрос за едно по-скоро дълбоко личностно преживяване на персоналната индивидуалност, което на друго ниво – на осъзнатост, дава възможност за дълбоко разбиране на индивидуалността на Другия, за изключване на сравнението между деца и възрастни. Сравнението между децата, сравнението между родителите трябва да бъде преодоляно. Детето е уникална проява на живота и ценност. Това разбиране трябва да бъде в основата на нашето, на възрастните, отношение към детските потребности и нужди (на дефицита или на развитието). Не по-малко важно е да разбираме вътрешните конфликти у детето и да се отнасяме с безусловно уважение и безрезервна подкрепа при преходите и по време на кризисните периоди на развитието му. И това е друга уникална задача пред възрастните – родители и учители: преосмисляне на общуването с детето в този контекст, възприемане на нови модели и подходи на възпитание.

• Обективна преценка за разрешаването на различни въпроси, проблеми или конфликти, т.е. съзнателен отговор на въпроса: На кого всъщност е проблемът? – на учителя или на родителя.

Осъзнатият адресат/носител на проблема може да поеме отговорност за неговото решение. В противен случай нерешените въпроси или конфликти преминават в полето на „прехвърляне на отговорностите”.

Споделено: Ужасява ме не изискващият, а „безхаберният” родител. Признавам си, на този фронт често търпя поражения. Не мога да преподредя ценностната система на такива хора, за които отговорностите им на родители се свеждат до репродуцирането им. Тази група расте, криейки се зад някаква своя псевдокариера. Към другата крайност – безмерната загриженост, съм по-толерантна. Та нима хората не са ни поверили най-важното и ценно нещо в живота си – рожбата си!? Тогава споделям родителските притеснения, недоволства, радости, опитвам се да пренасоча тази енергия в нещо по-градивно (Александрина Беровска-Колева, директор на ЦДГ „Жива вода”, София).

Личностни и професионални ресурси на учителя

Съзнателният (психологически) субективен процес, чрез който учителят избира как, по какъв начин да осъществява своите професионални дейности и/или задължения във връзка със сътрудничеството с родителите, детерминира неговото поведение и е проявление на неговата мотивация. В субективните основания – как и по какъв начин това да се случи – различаваме личностно-професионалните мотиви, потребности (от сигурност, привързаност и любов, уважение и себеуважение, себереализация) и психологически защити. Готовността на учителя да вложи усилията си в отношенията и взаимодействията с родителя е следствие от различни фактори, простиращи се от личността и професионализма на учителя до състава на родителите, а дори и стимулите на училището.

• Вътрешната убеденост и стремеж за практическа реализация

Учителят трябва да бъде убеден, че е необходимо да си партнира с родителя. Нито една от двете страни, които участват в процеса на развитие на детето/ученика, не може да постигне добър възпитателно-образователен резултат без съвместните усилия и взаимното сътрудничество.
Безспорно е, че учителят среща трудности в този процес – с твърдите или липсващи граници на родителското общуване, със степента на осъзнатост и поета родителска отговорност за детето, но той не бива да губи от погледа си основната задача – тяхното преодоляване и постигане на оптимално сътрудничество в името на пълноценното развитие и израстване на детето.

Споделено: Ние учителите подпомагаме, но не изземваме решаващата функция на семейството в отглеждането и възпитанието на детето. Необходимо е да подадем ръка с доверие и желание, да ангажираме родителите с дейността на групата, за да проследят пътя на развитие на собствените си деца (Лиляна Георгиева, детски учител, София).

• Вдъхновенията за учителя от международната образователна практика за сътрудничество с родители

Учителят в нашата образователна система е принципно отворен към добрия международен опит. И ако преди години трябваше да се отиде на място, за да се наблюдава и проучи опитът, или да се открие в книга, то в днешното време и все повече през следващите години чрез информационно-комуникационните технологии мотивираният за работа учител се свързва със света независимо от кое (по-малко или по-голямо населено място) кътче на нашата страна. Този неограничен достъп до информация е като една отворена врата на световната библиотека, в която всеки може да влезе и намери, проучи и адаптира това, което е най-близо до неговите личностни и професионални ресурси, което е в синхрон с неговата учителска визия.

Споделено: Лично аз смятам, че във взаимодействието си с родителите педагозите трябва да се опират на две изходни позиции – подход за глобално образование, чиито цели са: съобразяване с различните гледни точки, разбиране за различните култури, новото време – 21. век (Анна Ганчева, учител, София).

Друга житейска информационна банка за различни (от нашите) идеи и добри практики за работа с родителите в образователната система са самите български емигранти в чужбина. Първоначално обучавани като студенти, а след това и в ролята на родители.

По този начин у нас навлязоха различни елементи или цялостни организационно-методически форми от други страни за сътрудничество с родителя. Някои от тях станаха рутинни дейности в работата на учителя, например: утринна среща, благодарствени табла за участие на родителя в работа на групата/класа, седмична писмена информация и/или бележки за поведението на детето и неговия напредък и др.

• Новите възможности за комуникация, които предоставят социалните мрежи и информационните системи

Тези технологични постижения на нашия век широко навлязоха и вече са част от ежедневната работа на учителя, включително връзката и сътрудничеството с родителите. Те са възможност, от една страна – за динамична и „жива” комуникация, и от друга – за защитена информация и контакти. Най-използваните електронни формати на обмяна на информация са интернет страницата на детската градина/училището и формите за обратна връзка на информационните системи за обслужване на детските градини – електронни пощи, skype, facebook, windows live, sms и др.

Включване на родителите в живота на групата/класа

Включването на родителите означава готовност от двете страни – и от учителя, и от родителя, да споделят пространството, в което живее детето/ученикът, да разширят вътрешните си граници, да се договорят. За да се случи този процес, много важни са личностните ресурси на учителя и отношенията и взаимодействията, които той изгражда – както с детето/ученика, така също и с родителя. За да бъдат ефективни, тези отношения и взаимодействия трябва да са базирани на етика, професионализъм, хуманизъм, ефективно общуване, „Аз послания”, рефлексивност.

Споделено: Семейството, като уникална възпитателна среда, и учебното заведение, като специфичен възпитателен феномен, не трябва да се противопоставят, нито да се схващат като взаимнозаменяеми. Те трябва да бъдат равнопоставени и разглеждани като взаимно допълващи се, защото дават на детето това, което е необходимо за правилното му личностно развитие (Нели Иванова, учител, Благоевград).

Гледам на родителите на децата от групата като на партньори и съмишленици, защото съм убедена, че доверието между родители и учители е най-важната предпоставка за ефективно сътрудничество, а обмяната на информация и равностойното участие са предпоставка за позитивно развитие на децата (Цветанка Радева, учител, Благоевград).

Обикновено родителите трудно се справят при социални и емоционални поведенчески промени у детето в периодите на преходите, т.нар. възрастови кризи (3–5, 7–9, 11–12/14, 17–18 години). Поради това е важна подкрепата, която учителите ще им окажат. Тя може да бъде под формата на информация, разговори, педагогическо консултиране, базирани на система от знания, свързани с индивидуалното развитие на детето/ученика, трудността на преходите, социалните умения за утвърждаване на детето в групата/класа. Подкрепата може да бъде изразена и емоционално – с окуражаване, съдействие и съпричастност.

Споделено: Родителите обикновено с желание и удовлетворение приемат сътрудничеството с учителя. Това е така, защото реалните сфери на сътрудничество са свързани със ситуативните поводи относно поведението на детето в рамките на деня, режим, занимания, успехи, проблеми, конфликти с връстниците (Лилия Георгиева, детски учител, София).

Необходимо е да уточним, че подкрепата все още не означава включване на родителя в живота на групата/класа. Смятаме, че включването предполага доверие, приемане, сътрудничество. Включването означава още родителят да е активен, заинтересован, да познава и да взима участие в живота на детето у дома и в детската градина/училище. Да дава от себе си на детето в емоционалните отношения – като оказва внимание, проявява интерес и съучастие в ежедневието на детето, и в когнитивните – като отделя време за общи занимания, дейности и игри.

Смятаме, че родителите се включват, когато:
• се почувстват овластени от образователната институция, т.е. имат както отговорности, така и права да се включат и да участват. Те могат да бъдат декларирани в различни документи на детската градина/училището, например във вътрешните правила на учебното заведение, в договор между детската градина/училището и родителя, в правилата на групата/класа;
• се почувстват равнопоставени в групата/класа, независимо от техния социален, етнически, образователен и материален статус. Очакванията на учителя от родителите са от цялата група/клас;
• се почувстват равноценни в родителството, т.е. бащата не се дискриминира или извинява с прекалена заетост, а се ангажира в подходящи дейности (смяна на кранчета, укрепване на мебели, боядисване, циментиране на алеи на двора и др.).

Споделено: Работата на педагога с родителите е повече от успешна тогава, когато те и близките на децата от зрители са се превърнали в помощници на педагога и от получаващи информация те самите се превърнат в източници на идеи, знания и опит (Галина Донкова, учител, Пловдив).

Условия за включване

• Обективно отношение на учителя към всички родители.
• Обективно отношение на родителя към всички деца.
• Запознаване на родителите с процеса на педагогическо взаимодействие дете – дете, дете – учител, дете – възрастен.
• Запознаване на родителите с учебно-възпитателното съдържание на различните направления от програмата.

Родителите наблюдават разнообразни методи, похвати, средства и форми за работа, подходящи за възрастовата група на децата, и как достъпно да поднасят понятия, явления, теми, корекции, оценка и др.

• Формиране на положителна нагласа у родителите за прилагане на педагогическо взаимодействие дете – родител в семейна среда.

Очаквани резултати от процеса на включване

Първият резултат виждаме в промяната на личностната философия на родителя за родителството.
• Промяна в разбиранията за детето, детството и юношеството, за родителските отговорности и модели на възпитание.
• Емоционална подкрепа, уважение към потребностите на детето, неговите права и индивидуалност и потенциал.

Споделено: Смятам за ефективна работата с родителите, при която има реална промяна в тяхното дете (Радостина Янкова, учител, София).

Вторият резултат е включването и участието на родителя в живота на детската градина/училището на неговото дете.
• С професионални умения в учебния процес.
• С ангажиране при ученето на детето му.
• С идеи и реална практическа помощ по посока на целите на учителя.

Споделено: Доволна съм, когато моите усилия заредят родителите с обич, фантазия и провокирам тяхната инициатива и желание да се включат и обогатят живота на детската група. Гледам на родителите на децата от групата като на партньори и съмишленици, защото съм убедена, че доверието между родители и учители е най-важната предпоставка за ефективно сътрудничество, за обмяна на информация и равностойно участие за позитивно развитие на децата (Пенка Оприкова, учител, Перник).

И това се случва. Ето едно доказателство, споделено от директор:

Обръщение на родителите на децата от подготвителна група към педагогическия екип на детската градина (май 2012 г.)
Благодарим за Топлината, Грижовността и Мъдростта, с които пораснаха децата ни! Благодарим за уюта и обичта! Благодарим за търпението! Благодарим за щастливите спомени и красивите мигове, които оставихте в приказката на тяхното Детство! (Александрина Беровска-Колева, директор на ЦДГ „Жива вода”, София).

доц. д-р Райна Захариева – СУ “Св. Кл. Охрдиски”